Следродилната депресия – мит или реалност?
Следродилната меланхолия е напълно действително здравно положение, което би трябвало да се третира вярно. Изключително погрешен и рисков метод е да подцените това положение у новата майка и да я обвините, че преувеличава. Ако желаете да помогнете на половинката си или на близка, която страда от сходно положение, е значимо да употребявате верните способи и никога да не подценявате метода, по който се усеща, тъй като той не е нито пожелателен, нито утопичен.
И да, майките, които страдат от следродилна меланхолия, обичат децата си! Не съжаляват, че са майки. Не желаят да изоставят децата си. Те просто имат потребност от помощ и поддръжка!
Следродилната меланхолия се свързва с химични, обществени и физиологични промени, които настъпват в организма след появяването на бебето и са резултат от внезапен хормонален спад след раждането. Вероятно това се дължи на обстоятелството, че равнищата на естроген и прогестерон по време на бременността се усилват неведнъж, а след раждането внезапно спадат и единствено 3 дни след появяването на бебето равнищата им се приравняват до нормалните си стойности - още една причина за следродилна меланхолия.
Никоя жена не е застрахована, че сходно положение няма да я сполети. Дори това да стане майка да е била фантазията й, даже да е летяла в облаците от благополучие по време на цялата си бременност. Това по никакъв метод не изключва заплахата организмът й да реагира по непредвиден метод при внезапните хормонални промени. Симптомите на следродилната меланхолия елементарно могат да бъдат пропуснати, което прави обстановката още по-опасна, тъй като колкото по-бързо се изправите против казуса и вземете ограничения, толкоз по-добре. Симптомите включват проблеми със съня, промени в апетита, отмалялост, спад в либидото, чести промени в настроението. Общо взето все неща, която всяка родилка може да изпита. Това, за което обаче би трябвало да следим, са други признаци на депресията, които я съпътстват - да вземем за пример загуба на предпочитание за живот, възприятие на безполезност, безизходност, възприятие на малоценност и на невъзможна грижа за бебето и беззащитност. В по-тежките случаи се следи даже предпочитание да нараним себе си или някой различен.
Ето какви превантивни ограничения можем да вземем:
Здравословният метод на живот е постоянно несъмнено противопоставяне на депресивните положения. Включването на физическа интензивност като разходка с бебето и/или леки извършения учудващо доста усъвършенстват настроението.
Омега-3 мастните киселини спомагат за битката със следродилната меланхолия. Ниският банкет на омега-3 в храната е обвързван с развиването на този вид меланхолия. Опитайте се да приемате добавки или най-малко да увеличите приема на храни като ленено семе, чия, сьомга, сардини, други по-мазни риби.
Рибофлавин или витамин B-2 може също да помогне за понижаване на риска от развиване на следродилна меланхолия. Проучване, оповестено в „ Journal of Affective Disorders “, изследва този витамин дружно с фолиева киселина, кобаламин и пиридоксин. Рибофлавин е единственият, за който е открито, че има позитивен резултат върху измененията на настроението.
Жълтият кантарион лекува меланхолия. Съществуват известни доказателства, че тази билка е ефикасна при лекуване сходни положения. Лавандулата също е известна със своите успокояващи свойства.
Много е значимо дамата да не пренебрегне изцяло себе си след раждането и да се трансформира само в слугиня и кърмачка на своето дете. Почивайте си, търсете помощ и приемайте такава, когато ви оферират, грижете се за себе си, не се изолирайте от външния свят. За да бъдете пълноценна и щастлива майка, първо би трябвало да бъдете пълностоен и благополучен човек.
Цветелина Велчева
