Мъжът, който се пусна със ски от Еверест
Следобеда на 6 май 1970 година Юичиро Миура стои на южния скат на Еверест на височина над 8000 метра. На устните си той има бял слънцезащитен крем, а на главата си шлем на водач на изтребител, както и радиостанция. Освен това разполага с бутилка О2 и парашут, въпреки че никой не знае дали парашутът ще работи на тази височина. На краката си носи ски.
Дишайки бързо и надълбоко, Миура доближава до положение на Му – дзен възприятие за празнина.
След което потегли.
***
Миура има известност в ски-средите още преди въобще да стъпи на Еверест. Син на именития Кейзо Миура, пионер на зимния спорт в японската планина Хаккода, през 1964 година Юичиро слага международен връх за скоростно със ските като доближава 172.084 километра в час. „ Рекордът е прекрасен “ – споделя Миура, – „ само че знаех, че бъде строшен още веднъж “.
Счупен е още на идващия ден и Миура в никакъв случай не си го връща, само че вместо това си построява име като кара ски на най-зрелищните планински върхове в света, започвайки от планината Фуджи в Япония през април 1966 година Той желае да се спусне от Фуджи допустимо най-бързо, само че също по този начин желае и да оживее. Така Миура взема решение да разгърне парашут, когато доближи оптималната си скорост, смятайки, че това ще му разреши да се забави. Идеята му работи… при към 140 километра в час. Така той става първият човек, който кара ски на тази планина.
Денали, Северна Америка
Миура също кара ски на Косцюшко, най-високият връх в Австралия, по-късно същата година, и на Денали, най-високият връх в Северна Америка – през 1967 година На идната година той става първият човек, който кара по мексиканския връх Попокатепетъл, а през 1969 година той прибавя кулите на Пейн в Чили в листата си с първи. „ Струва ми се, че по-голямо наслаждение от успеха над конкуренцията “ – написа по-късно Миура за решението си да се занимава с това – „ е насладата да забравиш себе си и да станеш едно с планините “.
След като покорява и Фуджи, Туристическото бюро на Нова Зеландия го кани да кара на ледника Тасман. Докато е в Нова Зеландия, той се среща със сър Едмънд Хилари, алпинистът, който си партнира с Тензинг Норгай в завладяването на връх Еверест през 1953 година „ Сър Едмънд Хилари беше моят супергерой “ – споделя Миура. „ Когато слушах за покоряването му на Еверест, взех решение, че ще направя същото. “ След първичния потрес от решението му да кара ски на Еверест, Хилари в действителност го предизвиква. „ Той ме въодушеви да бъда рисков скиор, който може да основава история “, споделя Миура.
Непалското държавно управление също се оказа почитател на концепцията. Но има една измама – Миура ще има право да кара ски не на Еверест, а на Южната колона. Тази част от планината е малко по-ниският проход, който свързва Еверест и Лхотце, четвъртата по височина планина в света, само че въпреки всичко наклонът й е 40 до 45 градуса. „ Целта ми беше ясна, а точно да карам ски по Еверест “, споделя той. „ По това време не се интересувах по кой надолнище тъкмо. “
През есента на 1969 година той изследва Еверест и прави пробни спускания, когато Миура е заставен да се помири с един доста евентуален резултат: „ Когато планирах да карам ски по Еверест, първото нещо, с което се сблъсках, беше по какъв начин да се върна жив? “, спомня си той. „ Цялата подготовка и образование се основаваше на този въпрос. Но колкото повече се приготвят, толкоз повече разбирах, че шансът за оцеляване е доста слаб. Никой на света не беше правил това преди, по тази причина си споделих, че би трябвало да се изправя пред гибелта. Нямаше различен метод. “
През февруари 1970 година ски експедиция идва в Катманду. Научна задача, с изключение на скиорска, отрядът включваше алпинисти, учени, ски екип, кино екип, фотографи и членове на пресата. Отнема 800 мъже, с цел да се пренесат 27 тона съоръжение до базовия лагер на Еверест, пътешестване от 300 километра и 22 дни, което стартира на 6 март 1970 година
В базовия лагер експедицията прекарва няколко седмици, аклиматизирайки се към разредения въздух на Еверест – на 5400 метра, наличието на О2 е към половината от това във въздуха на морското ниво – и се приготвя за по-нататъшния планински преход. От своя страна, Миура трансформира Еверест в своя персонален ски курорт, провеждайки многочислени пробни писти, с и без парашут, карайки по девствените скатове с детски забавление.
Миура записва името си в историята, само че има още върхове за завземане. През 1981 година той кара на планината Килиманджаро в Африка, а през 1983 година е първият човек, който кара ски на връх Винсън в Антарктида. През 1985 година той прибавя планината Елбрус в Русия и аржентинската Аконкагуа към листата си. „ След като карах ски на Еверест, взех решение, че тази глава е затворена “, споделя той. „ Вече желаех да карам ски по най-високите върхове и на седемте континента. Не смятах да се връщам още веднъж на Еверест. “
