Нови открития променят историята на Диарбекир
Следи от античен живот, датиращи от преди 10 000 години, бяха открити в могилата „ Амида “
При разкопките в могилата " Амида ", наричана " сърцето на Диарбекир ", бяха открити доказателства, че заселването на този археологически обект датира отпреди 10 000 години, съобщи Анадолската организация особено за Българска телеграфна агенция.
Могилата е служила като населено място за голям брой цивилизации, в това число хури-митаните, урартите, асирийците, мидийците, персите, поданиците на Великото царство на Тигран, римляните, сасанидите, византийците, омаядите, абасидите, марванидите, селджуките, ортокидите, аюбидите, ак-коюнлуидите, сефевидите и османците.
Разкопките на обекта започнаха през 2018 година под управлението на професор Ирфан Йълдъз от Педагогическия факултет на Университета в Диджле, с утвърждението на турското Министерство на културата и туризма.
Сред откритията, направени до момента, са остатъци от 1800-годишни водни канали, отоплителна система, 1700-годишни погребални камери, 782 гранати от Първата международна война и 800-годишни мраморни артефакти. Текущата работа се концентрира върху региона на юг от приемната зала на двореца " Артуклу " и сред " Сарайкапъ " и Царския път.
Въз основа на доказателства, основаващи се на следи от огън, керамични фрагменти и каменни материали, открити в един от изкопите, откривателите откриха, че заселването в могилата е почнало преди 10 000 години.
Снимка: iStock by Getty Images " Амида е била опожарена дружно с всичко в нея и пожарът е траял няколко дни "
Йълдъз изясни, че разкопките са почнали в ров, ситуиран в развалената част на " Сарайкапъ " и Царския път.
" По време на разкопките в този ров се появиха три следи от изгаряния, каквито преди този момент бяха открити в изкопите на дъното на могилата. Направени са нужните проучвания и датиране с метода " Въглерод-14 ". Първият пласт от изгаряне в града датира от 6764 година прочие н. е., вторият пласт е от 5721 година прочие н. е., а третият - 5518 година прочие н. е. Следователно градът е опожаряван 3 пъти сред 7000 и 5000 година пр.н.е. В този ров следите от изгорения пласт от 6764 година прочие н. е. са изключително интензивни. Има следи от изгаряне, вариращи сред почти 5-10 сантиметра. От това разбираме, че Амида, който е бил значим град по това време, е бил запален дружно с жителите му и огънят е траял с дни ", сподели Йълдъз, представен от Анадолската организация.
Йълдъз също по този начин отбелязва, че цивилизациите, населявали могилата Амида, са постигнали строителен прогрес въз основа на предходни селища. Те откриват обсидианови принадлежности, датиращи от 8000 година пр.н.е., тъкмо под опожарения пласт от 7000 година пр.н.е.
Той акцентира, че непрекъснатият живот в могилата Амида е траял 10 000 години, както сочат керамичните фрагменти от 8 000 година пр.н.е. и каменните артефакти, открити в същия ров.
" Разкопките са на път да трансформират историческия роман за Диарбекир "
" Когато започнахме разкопките на могилата Амида, в началото смятахме, че историята ѝ стартира към 3500 година пр.н.е., т.е. преди към 5500 години. Тази дата обаче непрестанно се актуализира въз основа на нови открития. В изкопа, в който работим сега, открихме доказателства, датиращи отпреди 10 000 години ", декларира Йълдъз, като прибавя, че тази дата може да се промени с напредването на разкопките.
" Сигурно е, че ще има данни, датиращи от 9 хиляди година пр.н.е., което е 11 хиляди години от през днешния ден, а може би ще стигнем и по-далеч. Когато преглеждаме живота в района, виждаме, че заселването е почнало към 10 500 година пр.н.е. в Кьортик тепе, могилата Хасанкейф и Гьобеклитепе и продължава до 12 500 година пр.н.е.
Могилата Амида евентуално ще бъде датирана покрай тези дати. Засега можем да кажем, че тук е почнало заселване преди 10 хиляди години и е траяло без спиране. Това е най-важната характерност на могилата Амида. Както може да се разбере от разкопките, съществуването на селището в никакъв случай не е било прекъсвано в нито един интервал. "
Йълдъз означи, че Йерихон в Палестина е приет за най-ранния град на Земята, в който животът се е запазил непрестанно, като доказателствата сочат, че заселването в Йерихон е почнало преди 11 000 години.
" Могилата Амида е на второ място, като заселването тук е почнало преди 9 хиляди години. Към сегашния миг обаче то се измества на 10 хиляди години. Сега можем да кажем, че за могилата Амида заселването е почнало преди 10 хиляди години и е траяло без спиране, данните ясно демонстрират това. След като работата в изкопа завърши, мисля, че можем да кажем, че заселването тук е почнало преди 11 хиляди години. Разкопките на могилата Амида ще продължат да бъдат претекст за смяна на историята на Диарбекир ".
При разкопките в могилата " Амида ", наричана " сърцето на Диарбекир ", бяха открити доказателства, че заселването на този археологически обект датира отпреди 10 000 години, съобщи Анадолската организация особено за Българска телеграфна агенция.
Могилата е служила като населено място за голям брой цивилизации, в това число хури-митаните, урартите, асирийците, мидийците, персите, поданиците на Великото царство на Тигран, римляните, сасанидите, византийците, омаядите, абасидите, марванидите, селджуките, ортокидите, аюбидите, ак-коюнлуидите, сефевидите и османците.
Разкопките на обекта започнаха през 2018 година под управлението на професор Ирфан Йълдъз от Педагогическия факултет на Университета в Диджле, с утвърждението на турското Министерство на културата и туризма.
Сред откритията, направени до момента, са остатъци от 1800-годишни водни канали, отоплителна система, 1700-годишни погребални камери, 782 гранати от Първата международна война и 800-годишни мраморни артефакти. Текущата работа се концентрира върху региона на юг от приемната зала на двореца " Артуклу " и сред " Сарайкапъ " и Царския път.
Въз основа на доказателства, основаващи се на следи от огън, керамични фрагменти и каменни материали, открити в един от изкопите, откривателите откриха, че заселването в могилата е почнало преди 10 000 години.
Снимка: iStock by Getty Images " Амида е била опожарена дружно с всичко в нея и пожарът е траял няколко дни " Йълдъз изясни, че разкопките са почнали в ров, ситуиран в развалената част на " Сарайкапъ " и Царския път.
" По време на разкопките в този ров се появиха три следи от изгаряния, каквито преди този момент бяха открити в изкопите на дъното на могилата. Направени са нужните проучвания и датиране с метода " Въглерод-14 ". Първият пласт от изгаряне в града датира от 6764 година прочие н. е., вторият пласт е от 5721 година прочие н. е., а третият - 5518 година прочие н. е. Следователно градът е опожаряван 3 пъти сред 7000 и 5000 година пр.н.е. В този ров следите от изгорения пласт от 6764 година прочие н. е. са изключително интензивни. Има следи от изгаряне, вариращи сред почти 5-10 сантиметра. От това разбираме, че Амида, който е бил значим град по това време, е бил запален дружно с жителите му и огънят е траял с дни ", сподели Йълдъз, представен от Анадолската организация.
Йълдъз също по този начин отбелязва, че цивилизациите, населявали могилата Амида, са постигнали строителен прогрес въз основа на предходни селища. Те откриват обсидианови принадлежности, датиращи от 8000 година пр.н.е., тъкмо под опожарения пласт от 7000 година пр.н.е.
Той акцентира, че непрекъснатият живот в могилата Амида е траял 10 000 години, както сочат керамичните фрагменти от 8 000 година пр.н.е. и каменните артефакти, открити в същия ров.
" Разкопките са на път да трансформират историческия роман за Диарбекир "
" Когато започнахме разкопките на могилата Амида, в началото смятахме, че историята ѝ стартира към 3500 година пр.н.е., т.е. преди към 5500 години. Тази дата обаче непрестанно се актуализира въз основа на нови открития. В изкопа, в който работим сега, открихме доказателства, датиращи отпреди 10 000 години ", декларира Йълдъз, като прибавя, че тази дата може да се промени с напредването на разкопките.
" Сигурно е, че ще има данни, датиращи от 9 хиляди година пр.н.е., което е 11 хиляди години от през днешния ден, а може би ще стигнем и по-далеч. Когато преглеждаме живота в района, виждаме, че заселването е почнало към 10 500 година пр.н.е. в Кьортик тепе, могилата Хасанкейф и Гьобеклитепе и продължава до 12 500 година пр.н.е.
Могилата Амида евентуално ще бъде датирана покрай тези дати. Засега можем да кажем, че тук е почнало заселване преди 10 хиляди години и е траяло без спиране. Това е най-важната характерност на могилата Амида. Както може да се разбере от разкопките, съществуването на селището в никакъв случай не е било прекъсвано в нито един интервал. "
Йълдъз означи, че Йерихон в Палестина е приет за най-ранния град на Земята, в който животът се е запазил непрестанно, като доказателствата сочат, че заселването в Йерихон е почнало преди 11 000 години.
" Могилата Амида е на второ място, като заселването тук е почнало преди 9 хиляди години. Към сегашния миг обаче то се измества на 10 хиляди години. Сега можем да кажем, че за могилата Амида заселването е почнало преди 10 хиляди години и е траяло без спиране, данните ясно демонстрират това. След като работата в изкопа завърши, мисля, че можем да кажем, че заселването тук е почнало преди 11 хиляди години. Разкопките на могилата Амида ще продължат да бъдат претекст за смяна на историята на Диарбекир ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ