Кино коментаторът Явор Иванов: Уестърнът днес съществува предимно под алтернативни форми
След златната си епоха, през 60-те години уестърнът се завръща с нова, свежа кръв и с модификации в лицето на европейските уестърни и развиването по-специално на италианските така наречен " спагети “ уестърни. Основна фигура в този развой е италианският кинорежисьор, продуцент, сценарист и артист Серджо Леоне. Това сподели в предаването " Сториборд " на радио " Фокус " с водещ Благой Д. Иванов кино коментаторът Явор Иванов.
По думите му тропите, похватите, стилистиката на Леоне са антидогматични по отношение на класическия уестърн, а героят, които той основава, е напълно нов персонаж, който е извънредно безсрамен и безсрамен персонаж – нещо, което е било неприемливо, даже и в по-дълбоко нюансираните психически уестърни от 50-те. " Италианската кино промишленост е доста продуктивна, правейки доста уестърни в края на 60-те и началото на 70-те изключително. С " доларовата " трилогия, включваща " За шепа долари ", " За няколко $ повече` и " Добрият, неприятният и грозният " на Леоне уестърнът се завръща на екран, въпреки и през задния двор, “ изясни кино коментаторът и добави, че изгряващата звезда Клинт Истууд се трансформира в една от движещите сили за развиването на жанра.
През 70-те години конвенциите на уестърна преливат и в други жанрове, като той се трансформира както във връзка с своите изразни средства и своята екосистема, по този начин и жанрово. " 70-те са доста забавни, защото там към този момент е отворена вратата, студията стават доста по-благоразположени и към този момент приказваме за Ню Холивуд с млади създатели, като Мартин Скорсезе, Франсис Копола, Брайън Де Палма и други През 70-те години има разцъфтяване на всевъзможни хибриди: електрически уестърн, хорър уестърни, халюциногенен уестърн ", изясни той и напомни за един от емблематичните уестърни от 70-те: " Къртицата " (El topo) на Алехандро Ходоровски.
Други забавни филми от този интервал са: " Малкият замърсен Били " (Dirty Little Billy) на Стан Драготи, " Наемните служащи " (The Hired Hand), режисиран от Питър Фонда, в който " има някакъв блян по някакви нови хоризонти, в които да се изгубиш и да намериш може би в изгубеното нещо, което е твое, нещо друго ". " Буч Касиди и Сънданс Кид " (Butch Cassidy and the Sundance Kid) на Джордж Рой Хил е обичаен уестърн, " само че в него имаме насилието и неконтролируема тайфа насилници, които са и протагонисти, само че и антагонисти в това време ". Един извънредно ревизионистичен уестърн е " Джоузи Уелс отвън закона " (The Outlaw Josey Wales) с присъединяване и под режисурата на Истууд.
В края на 70-те години уестърнът навлиза в един полумрачен интервал и е разгласен за мъртъв, а 80-те години са пустинна територия за него, описа още Явор Иванов и добави, че към този момент малко или доста уестърнът е привършен. " Дори спагети уестърните замират, като и те са към този момент мрачни филми, които си показват края на жанра, показват си края на някаква ера по един горчив, даже жесток метод ".
90-те години има проблясъци в жанра, като един от огромните триумфи на 90-те въобще е филмът " Непростимо` (Unforgiven) на Истууд. Друг важен филм е " Мъртвецът " (Dead Man) на Джим Джармуш, който е забавен с това, че около него се появява и терминът Acid Western или " халюциногенен уестърн “. " В различен негов филм – " Дух куче: Пътят на самурая " (Ghost Dog: The Way of the Samurai) откриваме двата архетипа: на самурая и на стрелеца, събрани в едно, и то в една особена среда на гангстери, показана през призмата и естетиката на хип-хопа ".
" Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд` (The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford) от 2007 година е " доста поетичен филм, който приказва точно по един мета метод и за архетипите, и за деконструкцията на архетипите. Говори доста за това по какъв начин същинската история се преплита с иконографията на жанра`, уточни кино коментаторът и добави, че уестърните на Куентин Тарантино са " претоплена гозба “, въпреки че признава, че няма по какъв начин да не се харесват филмите му. " В тях има доста препратки, доста намеци към незнайни за никого уестърни, като уестърните на Уилям Уитни от 50-те и 60-те години ".
" Уестърнът ще продължи да съществува в някаква вариация, някакъв тип, само че по-скоро ще е в мутирала форма. Просто каноните му са прекомерно комфортни за коментиране на доста по-общочовешки тематики. Ще има уестърни, само че пълноценният, пълнокръвният, мейнстрийм уестърн за жалост от дълго време е починал ", заключи кино коментаторът Явор Иванов.
По думите му тропите, похватите, стилистиката на Леоне са антидогматични по отношение на класическия уестърн, а героят, които той основава, е напълно нов персонаж, който е извънредно безсрамен и безсрамен персонаж – нещо, което е било неприемливо, даже и в по-дълбоко нюансираните психически уестърни от 50-те. " Италианската кино промишленост е доста продуктивна, правейки доста уестърни в края на 60-те и началото на 70-те изключително. С " доларовата " трилогия, включваща " За шепа долари ", " За няколко $ повече` и " Добрият, неприятният и грозният " на Леоне уестърнът се завръща на екран, въпреки и през задния двор, “ изясни кино коментаторът и добави, че изгряващата звезда Клинт Истууд се трансформира в една от движещите сили за развиването на жанра.
През 70-те години конвенциите на уестърна преливат и в други жанрове, като той се трансформира както във връзка с своите изразни средства и своята екосистема, по този начин и жанрово. " 70-те са доста забавни, защото там към този момент е отворена вратата, студията стават доста по-благоразположени и към този момент приказваме за Ню Холивуд с млади създатели, като Мартин Скорсезе, Франсис Копола, Брайън Де Палма и други През 70-те години има разцъфтяване на всевъзможни хибриди: електрически уестърн, хорър уестърни, халюциногенен уестърн ", изясни той и напомни за един от емблематичните уестърни от 70-те: " Къртицата " (El topo) на Алехандро Ходоровски.
Други забавни филми от този интервал са: " Малкият замърсен Били " (Dirty Little Billy) на Стан Драготи, " Наемните служащи " (The Hired Hand), режисиран от Питър Фонда, в който " има някакъв блян по някакви нови хоризонти, в които да се изгубиш и да намериш може би в изгубеното нещо, което е твое, нещо друго ". " Буч Касиди и Сънданс Кид " (Butch Cassidy and the Sundance Kid) на Джордж Рой Хил е обичаен уестърн, " само че в него имаме насилието и неконтролируема тайфа насилници, които са и протагонисти, само че и антагонисти в това време ". Един извънредно ревизионистичен уестърн е " Джоузи Уелс отвън закона " (The Outlaw Josey Wales) с присъединяване и под режисурата на Истууд.
В края на 70-те години уестърнът навлиза в един полумрачен интервал и е разгласен за мъртъв, а 80-те години са пустинна територия за него, описа още Явор Иванов и добави, че към този момент малко или доста уестърнът е привършен. " Дори спагети уестърните замират, като и те са към този момент мрачни филми, които си показват края на жанра, показват си края на някаква ера по един горчив, даже жесток метод ".
90-те години има проблясъци в жанра, като един от огромните триумфи на 90-те въобще е филмът " Непростимо` (Unforgiven) на Истууд. Друг важен филм е " Мъртвецът " (Dead Man) на Джим Джармуш, който е забавен с това, че около него се появява и терминът Acid Western или " халюциногенен уестърн “. " В различен негов филм – " Дух куче: Пътят на самурая " (Ghost Dog: The Way of the Samurai) откриваме двата архетипа: на самурая и на стрелеца, събрани в едно, и то в една особена среда на гангстери, показана през призмата и естетиката на хип-хопа ".
" Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд` (The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford) от 2007 година е " доста поетичен филм, който приказва точно по един мета метод и за архетипите, и за деконструкцията на архетипите. Говори доста за това по какъв начин същинската история се преплита с иконографията на жанра`, уточни кино коментаторът и добави, че уестърните на Куентин Тарантино са " претоплена гозба “, въпреки че признава, че няма по какъв начин да не се харесват филмите му. " В тях има доста препратки, доста намеци към незнайни за никого уестърни, като уестърните на Уилям Уитни от 50-те и 60-те години ".
" Уестърнът ще продължи да съществува в някаква вариация, някакъв тип, само че по-скоро ще е в мутирала форма. Просто каноните му са прекомерно комфортни за коментиране на доста по-общочовешки тематики. Ще има уестърни, само че пълноценният, пълнокръвният, мейнстрийм уестърн за жалост от дълго време е починал ", заключи кино коментаторът Явор Иванов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ