След втората си победа в маратон от Световните серии, изгряващата

След втората си победа в маратон от Световните серии, изгряващата звезда в бягането на дълги дистанции Джон Корир си е сложил нова цел – да стане едвам вторият човек в историята, пробягал 42-километровата отдалеченост за под 2:01 часа.

До момента само починалият Келвин Киптум е съумял публично да преодолее тази преграда, постигайки зашеметяващите 2:00:35 часа по пътя към успеха си в Чикагския маратон през 2023 година – време, което към момента е международен връх.

Само иконата в маратона Елиуд Кипчоге се е доближавал до това достижение, печелейки Берлинския маратон през 2022 година с време 2:01:09 часа.

Етиопските митове Кенениса Бекеле (2:01:41 в Берлин, 2019) и Сисей Лема (2:01:48 във Валенсия, 2023) също заемат видно място във безконечната класация.

Макар Кипчоге да влезе в историята с всекидневен маратон под два часа (1:59:40) в INEOS 1:59 Challenge през 2019 година, никой различен не е съумял да пробие границата от 2:01 часа в съревнование, отговарящо на изискванията за връх.

Корир е осмият най-бърз маратонец в историята с помощта на успеха си в Чикаго предходната година с 2:02:44 часа.

В извънредно изявление за Star Корир разкри амбициозната си цел за останалата част от акцията си през 2025 година – да реализира време под 2:01 часа в идните си надпревари.

" Победата в Бостън беше добра за мен. Даде ми доста убеденост. Целта ми за останалата част от годината е да пробягам маратон за под 2:01 часа, " разкри Корир.

На въпрос дали възнамерява директна офанзива против международния връх на Киптум, Корир остана сдържан, само че упорит.

" Не споделям, че ще нападам международния връх, само че това е достижение, което също е в съзнанието ми тази година, " добави Корир.

Корир споделя, че е в отлична форма и има вяра, че задачата е постижима.

" Тялото ми се усеща добре и съм убеден, че мога да реализира задачата, която съм си сложил, " означи той.

Той към този момент се завръща към тренировките с леки занимания и силови извършения.

" След Бостън си взех малко време за възобновяване, само че постепенно се връщам към тренировките. Започнах със занимания във фитнеса и леки вечерни кросове от 15 км. Ще стартира интензивни тренировки от идната седмица, " сподели той.

Корир обаче е изправен пред сложен избор – да отбрани купата си в Чикаго или да показа Кения на Световното състезание в Токио през септември.

" В момента не съм решил кое съревнование да избера по-късно през годината. Имам два избора – Чикагския маратон и Световното състезание. Наскоро бях поканен да показва страната в Токио. Също по този начин желая да защитя купата си в Чикаго. Ще би трябвало да изчакам и да видя какво ще ме посъветват по-големият ми брат (Уесли Корир) и мениджърът ми, " съобщи той.

На 21 март в Бостън Корир реализира време от 2:04:45 часа, записвайки втората си огромна победа в маратон. Той изпревари танзаниеца Алфонс Симбу (2:05:04) и сънародника си Кибриан Котут (2:05:04).

Победата на Корир в Бостън не беше просто следващата победа – тя беше историческа. Той и по-големият му брат Уесли станаха първите братя, спечелили трофеи от Бостънския маратон, като Уесли победи през 2012 година (2:12:40).

" Брат ми и аз сме първите братя, спечелили Бостънския маратон, което е ужасно. Чувствам се добре, че семейство Корир написа история, макар че успехите ни пристигнаха с 11 години разлика, " означи той.

Победата означаваше още повече след трагичния старт, при който Корир падна, откакто беше закачен откъм гърба при започване на надпреварата.

" В началото на надпреварата кракът ми беше закачен откъм гърба, паднах и се нараних. Това обаче не ме смути и натиснах мощно, с цел да печеля успеха и да покажа на света, че постоянно можеш да се изправиш и да успееш, без значение от предизвикването. "

Корир извърши спортния си проект до съвършенство, откъсвайки се от водещата група от шестима души на 32-ия километър с уверено ускоряване.

" Планът ми за Бостън беше да бъда толерантен и в последна сметка да се откъсна от водещата група на 30-ия километър. Този ход проработи в моя изгода, тъй като когато се откъснах, другите спортисти не знаеха по какъв начин да реагират и това наруши техния проект. "