След втората седмица от войната можем твърдо да кажем, че

...
След втората седмица от войната можем твърдо да кажем, че
Коментари Харесай

Русия е самодостатъчна държава, която не може да живее на колене

След втората седмица от войната можем твърдо да кажем, че Съединени американски щати към този момент са воюваща страна, посредством своето прокси Украйна. И по тази причина войната няма да свърши бързо

- Тактиката на Русия не се трансформира - задачата е да се унищожи украинската военна инфраструктура.

- Тази война се осъществя не по волята на Зеленски, а по волята на Съединени американски щати.

- Санкциите на Запада бият по съветския хайлайф, като се пробват да му припомнят, че единственото избавление за тях е да смъкват час по-скоро диктатора.

- В съветския хайлайф имат групировки, кръгове и структури, които към този момент не са ангажирани с преданост към президента.

- Всеки различен на мястото на Путин би направил същото – би се сетил, че Русия е самодостатъчна страна, която не може да живее на колене.

- Опитът да се върне Русия 30 години обратно е равностоен на опита Руската федерация да се върне в положението на Съюз на съветските социалистически републики.

- Меракът на съветските "вхожденци " олигарси ще се разбие в новата Желязна завеса. И това е същинската заплаха за Путин. Той унищожи тяхната кристална фантазия.

Това споделя Валентин Вацев в изявление на Валерия Велева, оповестено в.

Валентин Вацев е роден през 1950 година във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски”. До 1997 година е член на Изпълнителното бюро на Българска социалистическа партия. Дългогодишен учител в Академия за обществени науки и стопанско управлени.

- Г-н Вацев, договарянията сред Лавров и Кулеба в Анталия приключиха с неуспех. Двете страни освен не реализираха някакъв консенсус, само че от изказванията на двамата външни министри по-късно, остана усещането, че обстановката още повече се ожесточава. Защо?

- Струва ми се, че украинският външен министър не се е разделил с вярата Съединени американски щати и Европейски Съюз да застанат непосредствено до него, с цел да го поддържат. Това самочувствие не върви пред Лавров, който, от своя страна обаче чака НАТО да се намеси.

- НАТО да се намеси във войната? Нали никой не желае това!

- Да, да. Не мога да се отърва обаче от чувството, че в Кремъл чакат НАТО да направи някаква техническа неточност, която да може да бъде тълкувана като директна интервенция във войната. Това би довело до Карибска криза-2, което би развързало ръцете на Кремъл да договаря със Съединени американски щати съществено и с обсег. Между Путин и Байдън има двустранно схващане, че нуклеарни оръжия са неприемливи през днешния ден. Но Карибска рецесия -2, без да заплашва света с нуклеарна война, дава опция на съветската страна да договаря свободно и с доста причини.

- А за какво се провалиха прогнозите ви, че войната ще свърши за две седмици. Днес е 15-ти ден на войната, Русия като че ли затъва в Украйна и изгледи за края на военните дейности не се виждат, макар някакви договаряния, които сякаш се водят. Какво не предвидихте?

- Когато споделих, че войната ще свърши за две седмици, не се бяха показали някои доста значими обстоятелства - настъпи световна военна готовност, смяна в американската външна политика и след втората седмица от войната можем твърдо да кажем, че Съединени американски щати към този момент са воюваща страна, посредством своето прокси Украйна. Съединени американски щати въоръжават войната, финансират Украйна, подават разследваща информация на украинския общоприет щаб и даже към този момент не се крие, че те ще изпратят там и жива мощ – част от частните военни компании или може би всички. Очевидно е, че когато Съединени американски щати водят война, войната не свършва за 2 седмици, нито за 2 месеца. И оттук насетне войната може да свърши за няколко месеца, може да продължи години наред, както беше Виетнамската война. Истината, която през днешния ден би трябвало изрично да кажем, е че през днешния ден Съединени американски щати в Украйна водят война против Русия, това е американо-руска война.

- Но Пентагонът отхвърли непосредствено присъединяване във войната, отхвърли даже на полските Миг-29 с този претекст, НАТО доста деликатно гледа да не направи неверен ход, вие го наричате "техническа неточност ", с който да се одобри, че влиза във военния спор.

- Пентагонът напълно вярно отхвърли полската концепция да се трансферират МиГ- 29 в Украйна, тъй като вярно си дават сметка, че в случай че тези самолети излетят от полски летища и влязат в украинска територия, това ще бъде към този момент напълно явна интервенция на НАТО във военния спор, а формалната теория на НАТО е, че не водят война там. Това е доста сериозна спънка, само че де факто Съединени американски щати водят война с Русия посредством своята прокси мощ Украйна. Фактите за това не се крият – че се изпраща жива мощ от частни военни компании, че финансират и въоръжават – това са белезите на войната. Никой в Съединени американски щати не е заинтересуван от директна война, Америка ще води война посредством прокси сили, както се е случвало доста пъти до момента. Корейската война също беше война сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати посредством Южна и Северна Корея. Виетнамската война също беше спор сред Съюз на съветските социалистически републики и Китай от една страна и от друга Съединени американски щати, само че там имаше прокси сили – войските на Северен Виетнам и на Южен Виетнам.

- Променя ли Русия тактиката си след втората седмица?

- Тактиката е явна и не се трансформира - пречистване на територията, обграждане на по-големите градове и основаване на филантропични коридори, с цел да понижат провалите за цивилните и очакване на резултатите от договаряния, които още веднъж започнаха да дават обещание някакви положителни резултати. Вчера Зеленски е оповестил, че е подготвен да разисква предложенията на Русия за самостоятелност на Крим, за признание на Донецк и Луганск и така нататък Работата е там, че каквото и да приказват пропагандистите, Русия не бърза и няма закъде да бърза.

- Защо? Не желае ли по-бързо да завърши тази война?

- Всяка война има своя логичност. Руските сили можеха да срутят Киев с масиран бомбен килим и всички огромни градове можеха да бъдат срутени, като размесят труповете и тухлите на жителите по този начин, както направиха Съединени американски щати в Ирак. Но от американската инвазия в Ирак починаха повече от 700 000 индивида, защото Америка бързаше и не броеше цивилните жертви. Да ви припомня ли за Фалуджа, където градът беше сринат вследствие на една война и множеството починали се оказаха цивилни. В Русия има политическа значимост едно друго съображение- Путин следи какво ще стане след войната. Колкото по-малко цивилни жертви загинат, толкоз по-лесно имат вяра в Кремъл, че ще мине процедурата на помиряване на двата народа. Никакъв проблем няма да се срути Киев с бомбени килими. Никой не трябва да се съмнява, че в съветските бомбени хранилища има бомби за отсам до края на света, само че те се пробват да създадат, колкото е допустимо по-малко цивилни жертви, с цел да може в следвоенното контролиране на казуса напрежението сред двата народа да не е чак толкоз огромно, да се понижи омразата и, доколкото ми се коства, тази тактичност работи.

- Да, само че сега целия свят се занимава точно с жертвите на тази война?

- Не е правилно! Цял свят е абстракция. С това се занимава англо-саксонският свят и всички тези, които по някакъв метод са обвързани с англо-санксонския свят, в това число и ние и, несъмнено, демократична обединена Европа. Но в целия свят влизат страните от Близкия изток, страните от Залива, Тихоокеанския район, страните от Африка, Латинска Америка – може да се каже, че целия свят мълчи и гледа кой ще бъде спечелилият. В англо-саксонското цивилизационно пространство водят война - всеки с каквото може. Който може със стингери, който няма стингери, работи пропагандно. Това е още едно доказателство, че в действителност Съединени американски щати водят война в Украйна. И по тази причина войната няма да свърши толкоз бързо, колкото се надявах, когато не знаех това.

- Като виждам това е и война на нерви сред Зеленски и Путин. Зеленски обезверено моли Запада за помощ, към този момент не крие, че се усеща излъган от този Запад, желае персонални договаряния с Путин, даже търси медиатор, който да му уреди среща с Путин, пуска дневно по 3-4 видеобръщения. В същото време Путин мълчи и не дава никакви знаци за допустима среща със Зеленски.

- Путин е затворен в своите механически задания и не намира за нужно да приказва със Зеленски. Когато се уговори среща сред Путин и Зеленски - това ще бъде велика победа за Зеленски. И може би ще бъде началото на същинските договаряния - когато държавен началник приказва с държавен началник. Нека да припомня, че в досегашните договаряния съветската страна (извън това, което видяхме през днешния ден в Анталия) е показана на прекомерно ниско равнище, там има единствено един асистент на президент. Това не е действителна договаряща група. Те могат да се схванат, както го и направиха, за филантропичните коридори и нищо повече. Големите задания и огромните проблеми би трябвало да бъдат обговаряни сред двамата президенти.

- Смятате ли, че това скоро ще се случи?

- То ще се случи, само че не скоро, а когато съветските военни сили съумеят да унищожат близо 100% от украинската военна машина. На този стадий Русия няма за какво да бърза, тъй като нейните сили употребяват всеки ден, с цел да унищожават от ден на ден и повече украински военни уреди. Целта е да се унищожи украинската военна инфраструктура.

- Но общественият облик на Путин рухна от всички тези набези. Ужасът на войната срина имиджа и на Кремъл, и на Русия. Последствията в действителност са ужасяващи.

- Не можем да сме сигурни в това. В англо-саксонския свят, както и в тези, които са приели цивилизационна непосредственост с този свят – това е по този начин, несъмнено. Но подсещам още един път, че целият свят е огромен. Ние не знаем в черна Африка, в Латинска Америка, в Азиатско-тихоокеанския район, в Залива, Близкия изток и на доста други места какво мислят за Путин. Но вие сте права, че Русия в действителност загуби пропагандната война. Всъщност те в никакъв случай не са считали, че пропагандната война е толкоз значима, колкото физическата война. Това е съветска военна идея - по-важно е да победиш физически, а пропагандата ще се уреди от единствено себе си малко по-късно.

- Вчера ген. Конашенков разгласи, че нападението на Русия над Украйна е изпреварило и осуетило огромна военна интервенция на Украйна в Донбас благодарение на Съединени американски щати и НАТО.

- В Кремъл подозираха от дълго време, че по-боеспособната част от украинските войски бяха ситуирани в непосредствена непосредственост до двете самообявили се републики Донецк и Луганск. И повода да стоят на границата 120 000 съветски бойци бе точно да ги защищават, с цел да ги отхвърлят от това нахлуване. В един миг се оказа, че украинското управление не може да отхвърля на своите другари. Аз съм сигурен, че Зеленски не искаше украинските войски да атакуват Донецк и Луганск. Просто го беше боязън. Той се надяваше, че Америка ще изпрати войски да водят война дружно с него. Когато воюваш дружно с НАТО, имаш друго самочувствие. За мен е безусловно несъмнено и е безусловно потвърдено, че Русия изпревари със своята офанзива на 24 февруари сутринта готвена офанзива на украинските войски към Донецк и Луганск на 25-ти. Може би в Москва са имали агентурни сведения. Забележете, че тази информация, която е в положение да промени формалните оценки за събитията, се пуска от съветското военно командване на 14-тия ден, а не на 1-вия.

- Защо бе направено с такова голямо забавяне? Още в първия ден на войната Москва можеше да освети военните планове на Украйна в Донбас и по този начин да стимулира навлизането си на нейната територия и евентуално тогава картината на войната може би щеше да бъде друга.

- Това значи, че съветското военно управление редовно подценява проблематиката на пропагандната война. Това е особено за съветската военна теория, постоянно е било по този начин – те са на правилото ние да победим, пък вие може да си говорите, каквото си желаете. Те подценяват картината на войната. Това е било постоянно по този начин и аз не чакам в миналото Русия да победи в пропагандна война против англо-саксонския свят. Това е стратегическа специфичност. Това е тяхното схващане за това какво значи военна победа – ние да победим, да срутим Берлин, пък те да приказват, каквото желаят. Има една специфичност на съветския боен и политически нрав. Например ние, в България, сме отворени към целия свят и непрестанно сме нащрек какво усещане ще създадем - какво ще кажат за нас хората, какво усещане ще създадем в Европа. Точно противоположното е в Русия. Средният руснак живее със самосъзнанието, че е самодостатъчен. Ако цялото човечество изчезне, в Русия може и първата седмица да не виждат това. Руснакът просто не зависи от някакво международно конструирано публично мнение. Той има вяра, че е самодостатъчен: аз съм на земята, Бог е над мен и ние живеем, както би трябвало. Русия в никакъв случай не се е напрягала да основава дейно действени облици на цивилни и военни. Това е имперското самочувствие на руснака.

- На фона на това Зеленски печели благосклонностите в Европа, въпреки намерено да демонстрира разочарованието си от Европа и НАТО, което не застава до него в тази война.

- Съвсем основателно.

- Възможно ли е едвам в този момент Зеленски да е схванал, че е пешка в огромната шахматна дъска?

- Очевидно е, че в този момент го схваща. Той беше повярвал, че е освен това от една дребна фигура в огромната шахматна игра. Той доста се надяваше, че НАТО ще изпрати войски. Очевидно е, че това няма да стане, той го разбра и съгласно мен е откровен като сподели, че е охладнял към НАТО. Той вярваше на НАТО, на Съединени американски щати, моли ги доста дълго, молеше ги по един позорен за самия себе си метод, до момента в който най-после не избухна и не сподели: „ Ние няма да молим на колене, украинците не сме такива и аз не съм такъв”. Напълно го разбирам. Той се надяваше до последно Съединени американски щати да водят война дружно с него с жива мощ. Зеленски може би не може да разбере, че Съединени американски щати в действителност водят война, само че не по метода, по които той желае, а по метода, по който Съединени американски щати желаят. И тази война се осъществя не по волята на Зеленски, а по волята на Съединени американски щати. Той би трябвало да бъде удовлетворен и от това, което му дават – морална, физическа, финансова, идеологическа, организационна помощ.

- Но това значи ли, че е подготвен на компромиса, който руснаците желаят?

- Не, аз нямам доверие в това. Той е под извънредно психическо напрежение, понякога стартира да си опонира. Зеленски е извънредно нервозен и аз изцяло го разбирам – той е президент на страна, която губи война, физическа война. Украйна ще завоюва пропагандната война, Русия ще завоюва физическата война, само че ще загуби пропагандната война и всички ще бъдат удовлетворени като при български локални избори.

- Едва ли всички ще бъдат удовлетворени, тъй като през вчерашния ден президентът Байдън обществено призна, че цената за възбраната на вноса на съветския недопечен нефт ще я заплати елементарният американец на който ще му се вдигне цената на бензина.

- За страдание, това е изцяло правилно. Байдън го знаеше и преди. Тук става дума за една американска стратегема. Американските демократи умеят, като изпаднат в някакви вътрешни проблеми, да ги експортират на открито. Целият ангажимент на Съединени американски щати в Украйна е израз на желанието да се решат вътрешни проблеми. Не просто да се отклони вниманието на американското общество от проблемите, които то има, а просто пред очите на света Америка да побеждава в интернационален проект, с цел да не се занимават с нейните вътрешни проблеми. Това го разкрива и Тръмп, като изяснява, че това е една глупава, унищожителна, разрушителна политика на нашите съперници демократи. Всичко това са белези на идната загуба на междинните избори на 8 ноември тази година от страна на демократите. Имаме цялостна класика: ние изнасяме всички проблеми на открито, скриваме от американското общество неговите лични – финансови, материални, здравни, стопански, организационни, културни... Американското общество е в тежък миг – то е затънало в няколко рецесии по едно и също време и концепцията не на Байдън, а на щаба, който ръководи демократите, е за „ една дребна победоносна война “, която ще ни помогне обществото да не помни за другите, същинските проблеми. Да ви напомня, че има такава поговорка: Всеки американски президент има право на една дребна победоносна война.

- В тази връзка прочетохте ли публикацията на Иван Кръстев в Die Zeit, където той разгласи, че идва краят на мирния ред.

- Не. Но това, че идва края на мирния ред, го споделих доста преди него, само че не в Die Zeit, а при вас - в Епицентър.бг тази моя мисъл беше огласена доста от дълго време. Не е нужно да чета Иван Кръстев, с цел да съм наясно със международните процеси. Хегел написа на едно място, че великият човек осъжда своите съвременници да го поясняват. Но Хегел има поради Наполеон, не Иван Кръстев. Да пояснявам Иван Кръстев нямам време.

- Какви неточности направи до този миг съветското командване?

- Руското управление направи няколко надалеч не толкоз безобидни неточности. Те със закон не разрешиха антивоенните демонстрации и се пробваха със закон да наложат избрана словоупотреба - т.е. междинният руснак да не приказва за война, а за специфична интервенция. Това е опит да се употребява цензура. Това е груба неточност, за която съветското управление ще би трябвало да заплаща. Подобни неточности вървят и в България със заканата да се преследват „ путинистите”. Това също е опит да се решат действителните проблеми посредством решение на нереални проблеми. Властта изиска от хората да назовават котката не котка, а по различен метод. По този метод се разрушава доверието сред обществото и властта. Същото е и в България.

- Споделяте ли тезата, че Путин не е добре душевен? Правнучката на Хрушчов го назова автократ, всякакви анализатори, даже и у нас, го дефинират като вманиачен.

- Това е дъното на пропагандната нелепост. Занимавам се с геополитика и политология, знам какъв брой десетки значими фактори се преплитат, с цел да се получи това, което се получава сега. В англо-саксонската процедура има различен принцип - там съперникът би трябвало да бъде сатанизиран, диаболизиран, идиотизиран. Затова в този момент се стремят да нарисуват Путин като едно бясно джудже, което се пробва да подпали света. Аз не съм политически психолог и въобще не се интересувам от душевното положение на Путин. Който извежда огромната политика от душевното положение на ръководителите, просто не схваща защо става дума. Такъв човек не е нито за политология, нито за геополитика. А това, което цитирате, са изобретения на политологстващите публицисти. На тях им наподобява да психологизират казуса. За мен казусът не е нито в напредналата възраст на Байдън, нито в душевното положение на Путин. Приемам, че и двамата са съответни хора. И тогава се появява действителният политически проблем – за какво Америка се държи по този начин и за какво Русия се държи по този начин. Това не е част от логиката на психиката на техните ръководители. Това е част от дълбинни политически, стопански и културни взаимоотношения в елитите и в самите общества на тези страни.

- Какво пропущаме да забележим?

- Трябва да се изследва, да вземем за пример, по какъв метод се трансформира обществената база на президента Путин, би трябвало да се знае при какъв консенсус сред елитарните групировки към Путин е допустима тази война и при каква смяна в този консенсус войната ще стане невъзможна. Напълно действително е войната да стане невъзможна, когато се скапе консенсусът на четирите ръководещи властни групировки в Русия.

Същият метод е нужен и при разбора на американската политическа действителност. В Съединени американски щати има едно доста комплицирано преплитане на финансови, организационни и други фактори, които единствено в своята целокупност и в своето взаимоотношение дефинират политиката. Нищо, че в профил наподобява по този начин, че един уединен Байдън дърпа лостовете на властта. Нищо сходно! Байдън е функционер, които осъществя в живота доста значими дълбинни публични национални ползи в Съединени американски щати. Това е доста забавна тематика, за жалост, в България никой не се интересува от този въпрос.

Същото може да се каже и за Русия. Интересно е по какъв начин се трансформира съветското общество, до момента в който се води тази война. И аз планувам, че след Путин, защото Путин няма да стои постоянно, той е към този момент възрастен, пък е и изчерпал всичките си периоди, ще пристигна подобен цезар, че на фона на който Путин ще наподобява бял и бухнал като ангорски заек. Тогава Западът ще съжалява за Путин, сравнявайки го с това, което е пристигнало в Русия след него.

Не по-различна е обстановката и за Джо Байдън. Журналистите се научиха да се подиграват с неговата възраст и с неговите изцяло разбираеми възрастови неточности. Нормално е възрастен човек да се спъне на стълбичката на самолета и вместо да му оказват помощ, те се смеят.

Американската политика не зависи от възрастовото положение на Байдън. Тя зависи от метода, по който Камала Харис си взема решение казуса с имигрантите; тя зависи от метода, по който финансовият запас взема решение ужасния финансов проблем в Съединени американски щати. Политиката зависи от това дали Съединени американски щати ше укротят този необикновен държавен дълг, който надмина Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати с 30%. Политиката на Съединени американски щати зависи от метода, по който big data се намесва в обществените връзки. Тоест, американското общество е почтено да провокира профилиран интерес, а не глупавите асоциации на скучаещи публицисти.

- Допускате ли, че е допустимо да бъде предизвикано ликвидиране на Путин?

- Всеки може да бъде погубен. Путин е добре охраняван, само че когато има мощен интерес и тези неща могат да случат – малко ли са държавните ръководители, които са избити, а тези, които умряха от лична гибел, претърпяха серия от опити за ликвидиране. Колко пъти са убивали Де Гол? Така че, всеки един човек може да бъде погубен, само че какво от това.

- А консолидиран ли е съветският хайлайф към Путин?

- Морално-политическа консолидация има в тесния кръг на Путин, морално-политическа консолидация има и в съветското общество, което към 72% поддържа тази война, разбирайки нейната нужда за Русия. Но няколко хиляди души към този момент са срещу тази война в обществото. Освен това към този момент има съществени подозрения, и аз към този момент намирам подмятания за това, че елитният консенсус в Кремъл може да бъде разрушен. Роля за това ще имат и тези наказания, които забележете, какъв брой хитро, какъв брой мъдро и какъв брой градивно са замислени. Тези наказания бият по елита, като се пробват да му припомнят, че единственото избавление за тях е „ да смъкват час по-скоро диктатора ". Така че съветските служители са консолидирани към линията на президента. Руското общество също в задоволителна степен е консолидирано, Да, в него има безконечните правозащитници, които обаче са доста малко и на този стадий нямат никаква особена роля. Но в съветският хайлайф има групировки, кръгове и структури, които към този момент, съгласно мен, наблягам единствено съгласно мен, не са ангажирани с преданост към президента.

- Ами като ти вземат яхатата за 600 милиона $, по какъв начин да си предан?

- Именно. Нямаше подозрение в лоялността на Алишер Усманов до неотдавна, само че като ти вземат яхтата, която коства забавната сума 600 млн. $, това е тестване за твоята преданост. Същите аргументи работят и на много други места. Лоялността на съветския олигархиат свършва някъде тук. Така че глобите са ефикасни в този смисъл. Проблемът е по-сложен. Целият хайлайф на Русия в последните 30 години израстна въз основата на една единствена цел – да влезе в Европа. Така беще издигната цялата съветска страна след рухването на Желязната завеса. Сега с тази война и глобите, които Западът постанова, всичко това рухва. Меракът на съветските „ вхожденци “ ще се разбие в новата Желязна завеса. И това е същинската заплаха за Путин. Той унищожи тяхната кристална фантазия.

- Ще издържи ли съветската стопанска система, тъй като всички споделят, че Русия ще се върне не 5-10 години обратно, а глобите ще я върнат в 80-те години?

- Ако Русия я върнат 30 години обратно, би трябвало да си спомним какво имаше на мястото на Русия преди 30 години - Съветският съюз беше тогава, за който нямам доверие, че някой в Америка желае да го връща. Русия ще издържи с ограничения и компликации глобите и без подозрение с тези наказания тя навлиза в доста противен и тежък интервал, само че Русия разполага с цялото време на света и с всички запаси, които им трябват, с цел да се оправят по обходен път.

- Как?

- Чрез затваряне в себе си и посредством търговски връзки с тези елементи на света, които не се въздействат непосредствено от Държавния департамент на Съединени американски щати. Освен, че ще живее по-трудно, без подозрение, съветският олигархиат ще би трябвало да се раздели с именията си в Лондон или на Ривиерата, само че надали в Русия някой ще страда доста от това. Опитът да се върне Русия 30 години обратно е равностоен на опита Руската федерация да се върне в положението на Съюз на съветските социалистически републики. Ако някой доста желае да извади от пепелта на историята Съветския съюз, ето това е методът. Всъщност, тук има една стратегическа неточност. Първата беше, когато падна Съветският съюз и когато беше анулирана Комунистическата партия в Съветския съюз - тогава вместо да оказват помощ на младата страна Русия, те я грабеха, мачкаха и унижаваха. Резултатът е Путин. Появи се съветският началник, на мястото на Путин, можеше да бъде всеки различен, и всеки различен на мястото на Путин би направил същото – би се сетил, че Русия е самодостатъчна страна, която не може да живее на колене. Америка трябваше да помогне на Русия тогава, вместо това те ги унижаваха, грабеха, натискаха и мачкаха. Сега е същото. Тези наказания, несъмнено, в средносрочен проект ще имат някакъв действителен резултат, в дълготраен проект обаче те ще върнат Русия в морално-политически, в исторически, в психически смисъл към концепцията за Съюз на съветските социалистически републики 2 отпред с подобен цезар, на фона на който Путин ще бъде пропуснат. Това е стратегическа неточност, другояче тактически това работи.
Източник: dunavmost.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР