След всеки следващ случай на агресия от страна на питбул

След всеки идващ случай на експанзия от страна на питбул към човек в обществото се затвърждава мнението, че тези кучета са рискови и съставляват опасност за живота на хората. Специалисти, които отглеждат и упражняват американски питбул териер обаче са на мнение, че не експанзията, а любовта към индивида е залегнала в тяхната природа.

Историята на хората и питбулите датира от епохи. Породата " Американски питбул териер " се е появила през 19 век и е била основана за боеве, вследствие на което тези четириноги са си спечелили славата на рискови кучета. Познавачите на породата обаче се пробват да опровергаят тези схващания и изясняват, че с помощта на десетилетната селекция, американският питбул териер е един от най-верните другари на индивида. Защо обаче има случаи на нахапани хора - изяснява Александър Маджуров , дълготраен собственик и ценител на породата:

Тези кучета не са убийци. Те са просто едни естествени животни, само че с помощта на селекцията и на селектирането, което е правено в продължение на 150 години, кучетата са нападателни към себеподобни, тъй като това се е търсило. Тази присъща линия на експанзия към хора е извадена от кучето. Повечето случаи на захапвания са на по този начин наречените питоподобни кучета, т.е. комбинация от породи - с амстаф, с всевъзможни други бул-породи, американски булдог и така нататък И кучето, което се ражда, взема експанзията към хора от един от родителите си и в множеството случаи е от другото куче. Не желая да ме схващат хората неправилно – и до ден сегашен има чистокръвни американски питбул териери, които се раждат с експанзия към хора, само че те са единици.

Противно на всеобщото разбиране, познавачи на породата настояват, че поради неналичието на експанзия към хора, американският питбул териер е доста подобаващ за фамилно куче и да бъде отглеждан дружно с деца. Личен образец за това даде Иван Джонев от клуба " HD Athletic Dogs Bulgaria ”, в който се упражняват и образоват питбули за спортни надпревари:

Хората са неинформирани. Хората знаят американския питбул териер като една нападателна порода. Аз съм израснал с такива кучета. Имало е по три женски кучета у дома. Ние сме трима братя, галили сме ги, до момента в който ядат, което за някое куче с по-лабилна душeвност, си е контузия. Може да се обърне и да захапе. Специално от тази порода аз не съм хапан. Хапан съм два или три пъти от куче, което не е представител на тази порода.

По думите на Александър Маджуров, извънредно издръжливата душeвност и неустойчивост на дресировка на американския питбул териер го е направил и желаната порода за най-известния треньор и кучешки психолог - Сизар Милан - по-известен като говорещия с кучета, който предходната година, дружно с шоуто си беше на посетители на българската аудитория: 

Аз желая да задам един въпрос: за какво Сизар Милан работи с питбул, а не работи с друга порода куче? Защото тези кучета имат нужната улегналост. Това е куче, което историята от борбите е закалила по някакъв метод връзката сред кучето и притежателя.

Да се отглежда и възпитава вярно американския питбул териер не е лесна работа и не е за всеки, безапелационни са познавачи на породата - нужни са доста свободно време, самообладание, улегналост и възприятие за отговорност. По думите на Иван Джонев обаче най-важното нещо за вярното развиване на питбула е ранната му социализация:

Трябва просто човек да обърне внимание на животното. Трябва да имаш време. Нямаш ли време, каквато и порода да вземеш, то ще е нападателно.

Най-добрата предварителна защита на всяка експанзията е спортът, считат експертите. А за американския питбул териер той е наложителен детайл от възпитанието и вярното развъждане, защото представителите на тази порода се отличава от останалите с изключителна борбеност, устойчивост и активност, изясни Александър Маджуров, който от години отглежда питбул: 

Като взимате такова куче би трябвало да имате време и възпитанието идва посредством разходката, посредством работата, посредством спорта. Тези работни кучета би трябвало да бъдат работни. На това куче не му стигат 10 минути сутринта, бързайки за работа, и 10 минути вечерта, тъй като съм изтощен от работа. Това куче би трябвало да има условия да изразходва силата и да насочва тази сила в друга посока. За всички породи кучета има една сентенция, която важи за питбула изключително доста: " Най-добрият питбул е измореният питбул ".

Треньорът Александър Дончев от " HD Athletic Dogs Bulgaria " също е безапелационен, че стопанинът на питбул би трябвало да отделя най-малко по час и половина-два дневно за дейна разходка, която би трябвало да стане вид подготовка с бягане и скачане.

По думите на треньорите, в случай че човек не може да обезпечи дейна разходка всеки ден не би трябвало да си взема питбул.  Иван Джонев и Александър Дончев, на които им следва съревнование през май, дадоха образец за подобаваща подготовка за този тип кучета:

Скачане на стадиона, дърпане на тежести, дълъг скок, висок скок и още няколко дисциплини, пътека за бягане. Просто би трябвало човек да отделя внимание на животното. Това е спортистът измежду породите. Това не е куче, което да легне в къщи, да не му обръщат внимание и в същото време да искаш то да е обществено.

Човек захване ли се да тренира кучето си става един тип и той играч и състезател. Това е тръпка. Тръпката е все едно самият ти, лидерът, участваш във въпросното съревнование и даваш резултат на дисциплината. Хоби е, ужасно наслаждение е. Това един е страховит метод да употребява кучето силата си.

Специалистите обаче настояват, че има доста малко лицензирани развъдници за американски питбул териер в България. Повечето съгласно тях са противозаконни. Затова те молят виновните институции и локалните управляващи да реализират по-сериозен надзор на развъждането на подобен вид кучета.

Всички отзиви чуйте в репортажа на Росина Петрова.