ИПБ: Рискът да загинеш на пътя у нас е 2,5 пъти по-висок от средното за ЕС
След всеки случай с необятен публичен отзив, реакцията е една и съща – стартират оферти за нови законодателни промени. В момента – нови условия към младите водачи. Това обаче се случва единствено 10 дни след най-мащабните промени в Закона за придвижване по пътищата (ЗДП) от последните години, се споделя в мнение на Института за пътна сигурност, публикувано до медиите.
Вместо вниманието да се насочи към въпроса „ Какво не сме приложили от настоящите правила? “, още веднъж се прибягва до нови промени в закона. А действителността е, че даже без нови закони, с координирани мултидисциплинарни дейности през 2012 година беше реализирано нещо невиждано – 1,5 милиона софиянци започнаха всеобщо да стопират на пешеходни пътеки. Това ясно демонстрира, че казусът не е в неналичието на правила, а в използването им и в неналичието на действителна институционална отговорност.
Институтът за пътна сигурност смята, че напъните би трябвало наложително да се насочат към пропуските в организацията на работа на виновните институции.
Създава се чувство за систематична безнаказаност, защото основни структури като Пътна полиция, ДАБДП и АПИ се управляват от едни и същи лица от години, до момента в който в това време неотдавна определеното държавно управление продължава да се оправдава с предходни ръководства. Това е явно несъгласие, което блокира развиването на безвредна транспортна система.
Припомняме, че изминаха близо три месеца от ултиматума, даден от министър-председателя господин Росен Желязков за забележими резултати в пътната сигурност. Към днешна дата такива резултати липсват.
Според формалните данни:
• През юли 2025 година при пътнотранспортни катастрофи са починали 50 души (при 51 за юли 2024 г.).
• От 1 до 16 август 2025 година починалите са 25 души, по отношение на 24 за същия интервал на 2024 година
Тези цифри са удостоверение, че подхванатите до момента ограничения не дават резултат в кратковременен проект.
В България рискът да загинеш на пътя е 2,5 пъти по-висок от междинното за Европейския съюз. Това е обезпокоителен факт, само че и опция. Необходими са незабавни, добре координирани и мултидисциплинарни дейности посредством екшън проект, който да докара до бързо и стабилно понижаване на злополуките с съдбовен излаз.
Мълчанието на държавното управление е знак за безучастие – и това към този момент коства човешки животи.
