Избирателната активност в последните години върви в посока надолу
След всеки ден за размисъл отишлите до урните стават все по-малко.
Статистиката на Централната изборна комисия демонстрира, че изборната интензивност на първите избори за парламент предходната година – на 4 юли, е била малко над 50%. След това при идващия избор през юли пада с 8 пункта, а през ноември изборната интензивност понижава до 40 на 100. Традиционно най-ниска е интензивността в Кърджали, а най-активни са гласоподавателите в столицата и в София област.
Важно е да се означи и това, че броят на хората, които имат право да гласоподават, съгласно ЦИК, стъпва на броя на българите от преброяването отпреди 10 години. Данните от последното броене към момента не са оповестени дефинитивно.
От 2011 година до момента броят на българите понижава доста и няма по какъв начин 6,6 милиона да имат право на глас в случай, че съгласно предварителните резултати от преброяването през 2021 година сме 6 милиона и половина. А от тези 6 милиона и половина въпреки всичко би трябвало да се извадят към 2 милиона деца, които не гласоподават.
Така интензивността не е напълно точна. И въпреки всичко наклонността е ясна и тя е в посока надолу.
Зад тези проценти стоят и съответен брой дали своят вот. На първите избори те са над 3,3 милиона, следва понижение и на вторите и на третите избори. Между април и ноември действително над половин милион българи са се отказали да гласоподават.
Сметките демонстрират, че за всяко депутатско кресло ще се борят по 22-ма претенденти. Никак не са малко и тези, които са претенденти в две листи – съвсем 1300.
Според разнообразни анализатори намаляването на изборната интензивност е обвързвано и всеобщото въвеждане на машинното гласоподаване.
Източник: Нова тв
ТЕМА преди 19 часа 1635 преди 19 часа 5044 преди 22 часа (обновена) 4306
Статистиката на Централната изборна комисия демонстрира, че изборната интензивност на първите избори за парламент предходната година – на 4 юли, е била малко над 50%. След това при идващия избор през юли пада с 8 пункта, а през ноември изборната интензивност понижава до 40 на 100. Традиционно най-ниска е интензивността в Кърджали, а най-активни са гласоподавателите в столицата и в София област.
Важно е да се означи и това, че броят на хората, които имат право да гласоподават, съгласно ЦИК, стъпва на броя на българите от преброяването отпреди 10 години. Данните от последното броене към момента не са оповестени дефинитивно.
От 2011 година до момента броят на българите понижава доста и няма по какъв начин 6,6 милиона да имат право на глас в случай, че съгласно предварителните резултати от преброяването през 2021 година сме 6 милиона и половина. А от тези 6 милиона и половина въпреки всичко би трябвало да се извадят към 2 милиона деца, които не гласоподават.
Така интензивността не е напълно точна. И въпреки всичко наклонността е ясна и тя е в посока надолу.
Зад тези проценти стоят и съответен брой дали своят вот. На първите избори те са над 3,3 милиона, следва понижение и на вторите и на третите избори. Между април и ноември действително над половин милион българи са се отказали да гласоподават.
Сметките демонстрират, че за всяко депутатско кресло ще се борят по 22-ма претенденти. Никак не са малко и тези, които са претенденти в две листи – съвсем 1300.
Според разнообразни анализатори намаляването на изборната интензивност е обвързвано и всеобщото въвеждане на машинното гласоподаване.
Източник: Нова тв
ТЕМА преди 19 часа 1635 преди 19 часа 5044 преди 22 часа (обновена) 4306
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ