Година по-късно: Какъв е ефектът от приемането на еврото в Хърватия
След влизането в еврозоната лихвите по ипотечните заеми в Хърватия станали по-ниски от тези в страни отвън паричния съюз като Чехия, Унгария и Полша. Това сподели гуверньорът на Хърватската централна банка Борис Вуйчич, който е на публично посещаване в страната.
Пред депутатите от комисията по въпросите на Шенген и еврозоната, Вуйчич изясни какъв е хърватският опит в процеса по присъединение на еврото и резултатите върху стопанската система след приемане на общата европейска валута.
Страховете за растеж на цените след приемането на еврото в Хърватия също съществували в обществото, само че те се оказали неоснователни, изясни шефът на Хърватската централна банка Борис Вуйчич.
" Влиянието на еврото се прави оценка на 0.2 процентни пункта от Евростат. Трябва да се има поради, че инфлацията в страната е била 8.4% Влиянието на присъединението ни към еврото е много малко. Цените са се повишили основно в областта на услугите, само че еврото не е повлияло на цените на стоките. Забелязваме повишаване на виталния стандарт в страната през 2023 година като действителните приходи са се усили с 5.7%. Това взима поради и инфлацията в страната ", сподели Борис Вуйчич, шеф на Хърватската централна банка.
В Хърватия подхванали ограничения против евентуална далавера - паралелни цени в двете валути, всекидневно наблюдение на цените посредством специфична платформа, надзор с Неправителствени организации бранша и заледяване на цените на главните артикули в интервала преди присъединението.
Вуйчич посочи, че с влизането в еврозоната страната му е станала по-привлекателна за задгранични вложения, нараснал е крединия рейтинг. Икономиката станала по-устойчива във времена на финансови рецесии, а изискванията по заемите - по преференциални.
" Разходите за кредитирането спаднаха. По отношение на заемите за семействата равнищата са по-ниски от междинните в еврозоната и те са на по-добри равнища. Бяха генерирани 160 млн. евро спестявания от преводи за семействата - това са такси за банков продан ", изясни той.
Управителят на Българска народна банка Димитър Радев очерта три национални цели с присъединението на България в еврозоната.
" Еврозоната е опция за реализиране на три национални цели. Ускорено модернизиране на страната, изпреварващ стопански развой, качествено възстановяване на благосъстоянието на хората. Това обаче е опция, а не гаранция. Гаранцията би трябвало да търсим по две линии - устойчива проевропейска структура и добра макроикономическа и фискална политика ", съобщи Димитър Радев, шеф на Българската национална банка.
Снимки: БГНЕС
Подготовката на България за присъединение към еврото върви по проект, в това число и информационната акция.
" Голямата част от акцията ще стане след получване на датата, с цел да е ясно оперативно хората какво се случва с техните фондове - по какъв начин могат да си обменят парите, да ги обменят по-рано, а не по-късно. Всичко, което е належащо към този момент напълно конктрено като дейности и информация с действителните дати да бъде подадено към бългаските жители ", съобщи Асен Василев, министър на финансите.
От парламентарната комисия отсъстваха депутатите на Българска социалистическа партия и Възраждане.
Светозар Костадинов/Боян Петров
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Пред депутатите от комисията по въпросите на Шенген и еврозоната, Вуйчич изясни какъв е хърватският опит в процеса по присъединение на еврото и резултатите върху стопанската система след приемане на общата европейска валута.
Страховете за растеж на цените след приемането на еврото в Хърватия също съществували в обществото, само че те се оказали неоснователни, изясни шефът на Хърватската централна банка Борис Вуйчич.
" Влиянието на еврото се прави оценка на 0.2 процентни пункта от Евростат. Трябва да се има поради, че инфлацията в страната е била 8.4% Влиянието на присъединението ни към еврото е много малко. Цените са се повишили основно в областта на услугите, само че еврото не е повлияло на цените на стоките. Забелязваме повишаване на виталния стандарт в страната през 2023 година като действителните приходи са се усили с 5.7%. Това взима поради и инфлацията в страната ", сподели Борис Вуйчич, шеф на Хърватската централна банка.
В Хърватия подхванали ограничения против евентуална далавера - паралелни цени в двете валути, всекидневно наблюдение на цените посредством специфична платформа, надзор с Неправителствени организации бранша и заледяване на цените на главните артикули в интервала преди присъединението.
Вуйчич посочи, че с влизането в еврозоната страната му е станала по-привлекателна за задгранични вложения, нараснал е крединия рейтинг. Икономиката станала по-устойчива във времена на финансови рецесии, а изискванията по заемите - по преференциални.
" Разходите за кредитирането спаднаха. По отношение на заемите за семействата равнищата са по-ниски от междинните в еврозоната и те са на по-добри равнища. Бяха генерирани 160 млн. евро спестявания от преводи за семействата - това са такси за банков продан ", изясни той.
Управителят на Българска народна банка Димитър Радев очерта три национални цели с присъединението на България в еврозоната.
" Еврозоната е опция за реализиране на три национални цели. Ускорено модернизиране на страната, изпреварващ стопански развой, качествено възстановяване на благосъстоянието на хората. Това обаче е опция, а не гаранция. Гаранцията би трябвало да търсим по две линии - устойчива проевропейска структура и добра макроикономическа и фискална политика ", съобщи Димитър Радев, шеф на Българската национална банка.
Снимки: БГНЕС
Подготовката на България за присъединение към еврото върви по проект, в това число и информационната акция.
" Голямата част от акцията ще стане след получване на датата, с цел да е ясно оперативно хората какво се случва с техните фондове - по какъв начин могат да си обменят парите, да ги обменят по-рано, а не по-късно. Всичко, което е належащо към този момент напълно конктрено като дейности и информация с действителните дати да бъде подадено към бългаските жители ", съобщи Асен Василев, министър на финансите.
От парламентарната комисия отсъстваха депутатите на Българска социалистическа партия и Възраждане.
Светозар Костадинов/Боян Петров
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ