Лош махмурлук? Ето защо някои хора страдат повече от други
След радостна нощ, най-нормалното и предстоящо нещо е да се събудим в болежка. Но може да се изненадаме, че нашите другари не се усещат по същия метод. Някои може да се почувстват по-зле, други по-добре, а някои (най-благословените) може въобще да не усещат никакви отрицателни последствия.
Такава е променливостта на махмурлука. В проучвания той се мери по 11-степенна канара (нула змачи цялостната му липса, 10 значи извънреден махмурлук). В едно такова проучване се пресмятат, че към 5% от хората може да са устойчиви на махмурлук.
Но какво създава тази разлика? Със сигурност не е единствено какъв брой пием.
Сега откривателите стартират да изследват многото биологични и психически механизми, които биха могли да повлияят на прекарванията ни по време на махмурлук.
Някои проучвания демонстрират, че хората с разновидност на гена ALDH2 оповестяват, че изпитват по-тежък махмурлук.
Когато консумираме алкохол, той се разгражда от ензима алкохолдехидрогеназа до ацеталдехид – химично съединяване, което е значимо за появяването на признаците на махмурлук. Генният вид ALDH2 обаче лимитира разграждането на ацеталдехида, което води до по-голямото му струпване – затова по-силни симптоми…
Възрастта и полът също могат да повлияят на метода, по който се претърпява махмурлукът. Скорошно онлайн изследване измежду 761 консуматори на алкохол в Холандия открива, че тежестта на махмурлука понижава с възрастта, даже когато приравним количеството употребяван алкохол. Интересното е, че създателите също оповестяват за разлики в тежестта на махмурлука сред мъжете и дамите. Тези полови разлики са по-големи при по-младите пиячи, като младите (18 до 25-годишни) мъже оповестяват за по-тежък махмурлук спрямо младите дами, които пият. Понастоящем обаче не е известно за какво съществуват тези разлики.
Някои психически фактори могат да бъдат свързани с това по какъв начин се претърпява махмурлукът – като тревога, меланхолия, равнища на стрес и даже личностни черти.
По-рано проучванията допускаха, че невротизмът, необятна личностна линия, която кара хората да гледат на света по отрицателен метод, може да предскаже тежестта на махмурлука. Наскоро обаче тази концепция беше оспорена с друго изследване, което не откри никаква връзка сред махмурлука и личността.
Това е ненапълно изненадващо, като се има поради, че екстровертността (личностна линия, която нормално се характеризира с това да си общителен) е позитивно обвързвана с препиването при студентите – макар че не наподобява да е обвързвано с по-лош махмурлук.
Тревожността, депресията и стресът също са свързани с по-тежък махмурлук. Всяко от тези настроения е обвързвано с наклонност да се пояснява света по-негативно, с „ отрицателно користолюбие “ по този начин да се каже. А махмурлукът също кара хората да поясняват света по-негативно. В резултат на това той може да утежни това отрицателно користолюбие, карайки някои хора да се усещат по-зле от други.
Възможно е методът, по който одобряваме неподходящи обстановки, да е в основата на вариациите в прекарванията на махмурлука. Катастрофизирането на болката – степента, до която човек натъртва на отрицателното прекарване на болката – може да накара хората да оповестяват за по-тежък махмурлук; което допуска, че те се концентрират върху своите отрицателни признаци и евентуално по този начин ги ускоряват.
Регулирането на страстите е още един основен психически механизъм, който ни оказва помощ да се оправяме с сложни обстановки. Интересното е, че макар че хората, които страдат от махмурлук, оповестяват, че им е по-трудно да контролират страстите си, това в действителност може да не е по този начин – проучванията демонстрират, че участниците са също толкоз способни да управляват прочувствената си реакция, колкото и тези, които не страдат от махмурлук. Това може да значи, че хората избират по-лесни (но по-малко ефективни) регулаторни тактики по време на махмурлук – като отбягване на възприятието за виновност или позор. Но това следва да се откри.
