Как Хърватия укроти инфлацията след еврото: лимитирани цени и урок за България
След въвеждането на еврото през 2023 година, Хърватия се изправя пред предизвикването да овладее неочаквания скок на цените на артикули от първа нужда. Властите в Загреб обаче са безапелационни – новата валута не е отговорна за инфлацията, а главната причина е световната рецесия след съветското навлизане в Украйна и нарасналите енергийни разноски.
За да предпазят хората с по-ниски приходи, хърватските управляващи вкарват лист със артикули с лимитирани цени – мярка, която през днешния ден се счита за една от най-успешните обществени политики в страната.
„ Трябва да има граници за цените. Иначе всичко ще нарастне прекомерно – от шоколада до мандарините, “ споделя продавачът Виктор от пазар в Загреб.
Първоначално описът съдържа единствено 9 продукта, само че с времето се уголемява до 70, като се разисква да станат 100. Включват се освен съществени хранителни артикули, само че и хигиенични артикули. Всички се отбелязват в магазините с надпис „ Ограничена цена “ на наследник декор.
Според проф. Марияна Иванов от Икономическия факултет на Загребския университет, мярката е най-вече обществена, а не икономическа, само че обезпечава успокоение за най-уязвимите:
„ Хората с ниски приходи не се опасяват, че хлябът на следващия ден ще скочи двойно. Това е политическа, обществена мярка, само че не взема решение напълно казуса с инфлацията. “
Не всички икономисти я утвърждават – търговците компенсират рестриктивните мерки, като подвигат цените на други артикули. Въпреки това, Хърватската асоциация за отбрана на потребителите пази метода и упорства за по-ясно означение на лимитираните цени по магазините.
„ Идеята е добра. Във Франция, да вземем за пример, огромна комерсиална верига сама ограничи цените на 100 продукта. Това оказва помощ на пенсионери и хора с ниски заплати, “ споделя председателката на асоциацията Ана Кнежавич.
От Европейската комисия също правят оценка хърватския модел като позитивен образец.
„ Мярката работи, тъй като подсигурява, че главните артикули няма да нарастват, “ изяснява Андрея Чорич, зам.-ръководител на представителството на Европейска комисия в Загреб.
След приемането на еврото най-силно нарастват евтините артикули, като кафето, което от 1,20 евро нараства до 1,50 евро и повече. Затова хърватските специалисти поучават България да следи деликатно за такива „ окръгляния “ на цените при прекосяването към еврото.
Освен това, в първите дни на валутната промяна търговците отказвали да одобряват едри банкноти, което създавало безпорядък и стеснение за хората.
Опитът на Хърватия демонстрира, че еврото единствено по себе си не провокира инфлация, само че изисква ясна държавна интервенция и надзор, с цел да не се трансформира промяната на валутата в потрес за семействата.
За да предпазят хората с по-ниски приходи, хърватските управляващи вкарват лист със артикули с лимитирани цени – мярка, която през днешния ден се счита за една от най-успешните обществени политики в страната.
„ Трябва да има граници за цените. Иначе всичко ще нарастне прекомерно – от шоколада до мандарините, “ споделя продавачът Виктор от пазар в Загреб.
Първоначално описът съдържа единствено 9 продукта, само че с времето се уголемява до 70, като се разисква да станат 100. Включват се освен съществени хранителни артикули, само че и хигиенични артикули. Всички се отбелязват в магазините с надпис „ Ограничена цена “ на наследник декор.
Според проф. Марияна Иванов от Икономическия факултет на Загребския университет, мярката е най-вече обществена, а не икономическа, само че обезпечава успокоение за най-уязвимите:
„ Хората с ниски приходи не се опасяват, че хлябът на следващия ден ще скочи двойно. Това е политическа, обществена мярка, само че не взема решение напълно казуса с инфлацията. “
Не всички икономисти я утвърждават – търговците компенсират рестриктивните мерки, като подвигат цените на други артикули. Въпреки това, Хърватската асоциация за отбрана на потребителите пази метода и упорства за по-ясно означение на лимитираните цени по магазините.
„ Идеята е добра. Във Франция, да вземем за пример, огромна комерсиална верига сама ограничи цените на 100 продукта. Това оказва помощ на пенсионери и хора с ниски заплати, “ споделя председателката на асоциацията Ана Кнежавич.
От Европейската комисия също правят оценка хърватския модел като позитивен образец.
„ Мярката работи, тъй като подсигурява, че главните артикули няма да нарастват, “ изяснява Андрея Чорич, зам.-ръководител на представителството на Европейска комисия в Загреб.
След приемането на еврото най-силно нарастват евтините артикули, като кафето, което от 1,20 евро нараства до 1,50 евро и повече. Затова хърватските специалисти поучават България да следи деликатно за такива „ окръгляния “ на цените при прекосяването към еврото.
Освен това, в първите дни на валутната промяна търговците отказвали да одобряват едри банкноти, което създавало безпорядък и стеснение за хората.
Опитът на Хърватия демонстрира, че еврото единствено по себе си не провокира инфлация, само че изисква ясна държавна интервенция и надзор, с цел да не се трансформира промяната на валутата в потрес за семействата.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ