След въвеждането на еврото България влиза в нов етап на

След въвеждането на еврото България влиза в нов стадий на икономическо развиване, в който стабилността към този момент не е обезпечена, а зависи от поредни промени и дейни политики. Старши анализаторът от Института за пазарна стопанска система Петър Ганев предизвестява че паричната непоклатимост е единствено началото – действителните провокации се крият в структурните проблеми на страната и нуждата от вложения в човешкия капитал.

По думите му въвеждането на еврото обезпечава парична непоклатимост, само че не взема решение автоматизирано дълбоките структурни проблеми на страната. След като страстите към промяната на валутата отшумят, идва моментът за сериозен диалог за дълготрайните цели на България – стопански, фискални и публични.

„ През последните 28 години триумфът ни се дължеше на икономическата независимост, постоянните пари и достъпа до европейските пазари. Сега би трябвало да продължим по този път, само че в изискванията на нова политическа и обществена действителност “, уточни специалистът.

Ганев акцентира, че България към този момент се сблъсква с провокациите на по-развитите страни – дефицит на работна ръка, застаряване на популацията и нужда от по-висока продуктивност.

Страната се приближава до към 70% от средноевропейските приходи – предел, след който емиграционният напън отслабва, а резултатите от по-високия стандарт стартират да се усещат по-осезаемо.

„ Световната банка към този момент класифицира България като богата страна. Това значи и нов вид задания – не просто да върнем децата в учебно заведение, а да подсигуряваме качествено образование; не просто да понижим безработицата, а да активираме хората, които трайно са отвън пазара на труда “, разяснява той.

Според анализатора участието в еврозоната е мощен положителен сигнал към вложителите, само че единствено по себе си не е задоволително.

Политическата неустойчивост, неналичието на изясненост в данъчната политика и наличието на страната в „ сивия лист “ за пране на пари остават съществени спънки.

„ Излизането от сивия лист е значимо, само че то е по-скоро техническа стъпка. Само по себе си не взема решение проблемите с корупцията и върховенството на закона “, акцентира Ганев и добави, че без устойчиво ръководство не могат да се организират поредни дълготрайни политики.

По думите му България има капацитет да реализира уравновесен бюджет без повишение на налозите и без трупане на дълг за бъдещите генерации.

„ В идеална обстановка бихме могли да създадем уравновесен бюджет още в този момент, защото има признаци на прегряване в стопанската система – изключително в кредитирането и на пазара на труда. На процедура обаче това изисква време и явен проект “, означи той.

Ганев напомни, че след въвеждането на валутния ръб държавният дълг е понижен от към 80% до 20% от Брутният вътрешен продукт – доказателство, че страната може да поддържа финансова дисциплинираност и без непрекъснати дефицити.

Според Института за пазарна стопанска система ключът към устойчивия напредък е по-ефективна страна и ориентиране на ресурсите към човешкия капитал – обучение, опазване на здравето и повишение на продуктивността.

„ Трябва да си сложим ясни и измерими цели – да вземем за пример да увеличим продължителността на живота или да подобрим резултатите по PISA, а не просто да гоним избран % от Брутният вътрешен продукт за дадена сфера “, съобщи специалистът.

Еврото не е гаранция за по-високи приходи, само че основава условия за ускорено развиване.

По думите му е изцяло допустимо в границите на едно потомство България да доближи средноевропейските равнища на приходи.

„ Амбициозната, само че постижима цел е през 2026 година да бъдем най-бързо растящата стопанска система в еврозоната, а в идващите години да се наредим измежду страните от Централна Европа – Словакия, Литва и Хърватия “, заключи той.

Източник: NOVA NEWS