България - Земята на розите през очите на проф. Бетани Хюз
След ТВ премиерата по Viasat History, епизодът е наличен на
Световно известната историчка проф. Бетани Хюз още веднъж пътува из България, с цел да я показа в нов епизод от поредицата си „ Съкровища с Бетани Хюз ". Премиерата по Viasat History е на 7 март от 22:00 часа с повтаряне в 14:55 часа на 10 март.
Бетани Хюз изследва историите и тайните, заключени в Белоградчишките скали в Северозападна България, до където доближава с балон, от който се открива поразителна панорама. Извисяващата се римска и византийска цитадела тук от дълго време е от стратегическо значение за конкуриращите се непознати сили, търсещи надзор над района.
Пещерата Магура, в миналото дом на мечки и саблезъби тигри, има значими следи от човешко обитаване от палеолита до бронзовата ера: поредност от тесни проходи и пещерни зали, изрисувани с хиляди праисторически фигури. Смята се, че рисунките тук (впрочем правени с пигмент от изпражненията на прилепите) са на към 7,000 години, което ги прави с няколко хиляди години по-стари от великите пирамиди на Египет.
След това Бетани пътува с лодка до древногръцкото пристанище Созопол/Аполония Понтика („ градът на Аполон " ). Там се среща с археолога доктор Найден Прахов, който й демонстрира невероятни подводни остатъци на място. „ Българският център за подводна археология " работи тук от години.
Пристанището е основано в 7 век преди новата епоха, тъй че обектът е извънредно богат на археологически находки, които свидетелстват за вноса на вино, зехтин, подправки и други. Бетани се среща и с близката общественост от българи от гръцки генезис.
Проф. Хюз изследва непреходното християнско завещание на България като участва на честването на православния Великден във Велико Търново.
Попътно, обаче, тя се отбива на археологическия обект, на който работи проф. Людмил Вагалински от Българска академия на науките с екипа си. Той й демонстрира извънредно значима находка - едно от най-ранните свидетелства за християнството в района.
След това проф. Хюз се насочва към Бачковския манастир, с цел да покаже на феновете си още един древен християнски обред.
Бетани изследва исторически разнообразния Пловдив с неговия голям и добре непокътнат римски спектакъл. Епископската базилика на Филипопол от 4-ти век пък е с над 2000 квадратни метра превъзходни мозаечни подове, които са били скрити повече от 1000 години.
Останките от римско време са едно от най-известните неща по отношение на „ Града под тепетата ", само че те са единствено един пласт от предишното на полиса. Световно-известната историчка посещава и Джумая джамия, Римския стадион и достоверните къщи на Стария Пловдив от 19 век, чиито интериори съчетават източни и западни въздействия, както и маниера „ а ла франга ".
„ Пловдив е описван като град, който е и античен, и безконечен. И той заслужава тези названия, тъй като това е място, на което културата и наследството има по едно и също време и хубост, и смисъл, " споделя проф. Бетани Хюз.
Накрая Бетани отпътува за Долината на розите за годишния празник в Казанлък, който съчетава истинските тракийски обичаи с празнуване на античната и високо ценена дамаска роза. Тя участва на розобер преди изгрев и добиване на „ течното злато " - розовото масло, което е повече от добре известно в международната парфюмерийна промишленост през днешния ден, а репутацията му е на стотици години.
„ Истинска наслада е да видиш по какъв начин този фестивал отдава респект на предишното, до момента в който празнува беритбата. Ритуалите и живите обичаи са в действителност значими тук в България и това е значимо... С повторението им през годините, ние се фокусираме в сегашния миг и по едно и също време с това сме свързани с доста надълбоко минало... " , споделя Бетани.
Епизод „ България - земята на розите " от четвърти сезон на „ Съкровища с Бетани Хюз " е по-мистичен по източно православно, само че в същото време по-приключенски. Проф. Бетани Хюз лети с балон, гмурка се до обект на подводна археология, влиза над 1.5 км във вътрешността в пещерата Магурата и в последна сметка в границите на по-малко от час още веднъж ни демонстрира дребни общности и вековни ритуали, на доста от които даже тук в България не всеки от нас е бил очевидец.
След премиерата по ТВ канала,
новият епизод за България е наличен когато и да е на
снимки от заглавията scroll down, pls) Video
Световно известната историчка проф. Бетани Хюз още веднъж пътува из България, с цел да я показа в нов епизод от поредицата си „ Съкровища с Бетани Хюз ". Премиерата по Viasat History е на 7 март от 22:00 часа с повтаряне в 14:55 часа на 10 март.
Бетани Хюз изследва историите и тайните, заключени в Белоградчишките скали в Северозападна България, до където доближава с балон, от който се открива поразителна панорама. Извисяващата се римска и византийска цитадела тук от дълго време е от стратегическо значение за конкуриращите се непознати сили, търсещи надзор над района.
Пещерата Магура, в миналото дом на мечки и саблезъби тигри, има значими следи от човешко обитаване от палеолита до бронзовата ера: поредност от тесни проходи и пещерни зали, изрисувани с хиляди праисторически фигури. Смята се, че рисунките тук (впрочем правени с пигмент от изпражненията на прилепите) са на към 7,000 години, което ги прави с няколко хиляди години по-стари от великите пирамиди на Египет.
След това Бетани пътува с лодка до древногръцкото пристанище Созопол/Аполония Понтика („ градът на Аполон " ). Там се среща с археолога доктор Найден Прахов, който й демонстрира невероятни подводни остатъци на място. „ Българският център за подводна археология " работи тук от години.
Пристанището е основано в 7 век преди новата епоха, тъй че обектът е извънредно богат на археологически находки, които свидетелстват за вноса на вино, зехтин, подправки и други. Бетани се среща и с близката общественост от българи от гръцки генезис.
Проф. Хюз изследва непреходното християнско завещание на България като участва на честването на православния Великден във Велико Търново.
Попътно, обаче, тя се отбива на археологическия обект, на който работи проф. Людмил Вагалински от Българска академия на науките с екипа си. Той й демонстрира извънредно значима находка - едно от най-ранните свидетелства за християнството в района.
След това проф. Хюз се насочва към Бачковския манастир, с цел да покаже на феновете си още един древен християнски обред.
Бетани изследва исторически разнообразния Пловдив с неговия голям и добре непокътнат римски спектакъл. Епископската базилика на Филипопол от 4-ти век пък е с над 2000 квадратни метра превъзходни мозаечни подове, които са били скрити повече от 1000 години.
Останките от римско време са едно от най-известните неща по отношение на „ Града под тепетата ", само че те са единствено един пласт от предишното на полиса. Световно-известната историчка посещава и Джумая джамия, Римския стадион и достоверните къщи на Стария Пловдив от 19 век, чиито интериори съчетават източни и западни въздействия, както и маниера „ а ла франга ".
„ Пловдив е описван като град, който е и античен, и безконечен. И той заслужава тези названия, тъй като това е място, на което културата и наследството има по едно и също време и хубост, и смисъл, " споделя проф. Бетани Хюз.
Накрая Бетани отпътува за Долината на розите за годишния празник в Казанлък, който съчетава истинските тракийски обичаи с празнуване на античната и високо ценена дамаска роза. Тя участва на розобер преди изгрев и добиване на „ течното злато " - розовото масло, което е повече от добре известно в международната парфюмерийна промишленост през днешния ден, а репутацията му е на стотици години.
„ Истинска наслада е да видиш по какъв начин този фестивал отдава респект на предишното, до момента в който празнува беритбата. Ритуалите и живите обичаи са в действителност значими тук в България и това е значимо... С повторението им през годините, ние се фокусираме в сегашния миг и по едно и също време с това сме свързани с доста надълбоко минало... " , споделя Бетани.
Епизод „ България - земята на розите " от четвърти сезон на „ Съкровища с Бетани Хюз " е по-мистичен по източно православно, само че в същото време по-приключенски. Проф. Бетани Хюз лети с балон, гмурка се до обект на подводна археология, влиза над 1.5 км във вътрешността в пещерата Магурата и в последна сметка в границите на по-малко от час още веднъж ни демонстрира дребни общности и вековни ритуали, на доста от които даже тук в България не всеки от нас е бил очевидец.
След премиерата по ТВ канала,
новият епизод за България е наличен когато и да е на
снимки от заглавията scroll down, pls) Video
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ