С обич към планината, музиката и кучето Демон
След сложен (поне за мен) туристически преход от Беклемето, през Козя стена, със сетни сили стигнахме до хижа „ Ехо ” и още зашеметена от магнетичните гледки към нея, забелязах Теодор, прегърнал своето куче. Той и родителите му бяха пристигнали малко преди нас и бяха поседнали да вземат глътка въздух в очакване на залеза, а какъв е залезът там - най-красивият, който съм виждала през живота си! Веднага се разприказвахме, с хора като тях елементарно се подхваща диалог, а за ден и половина познанството ни прерастна в другарство. Тео е интелигентен и разговорлив, а огромната му обич е планината, където върви към този момент в продължение на 10 години. Как стартира всичко, описа той няколко дни по-късно, към този момент по телефона.
„ Когато бях на четири години и половина някъде, нашите ме заведоха на преход (не тъкмо преход, а екопътека до водопад над Враца). И оттогава се възпламених. Един от първите ни върхове беше Ком. Преди няколко седмици направихме един от най-дългите си преходи, близо 100 километра, също в Стара планина. ”
Снимка: Личен списък
По време на преходите непроменяемо с тях е кучето им с ангелска душа и плашещо име – Демон. Тео описа за какво е наименуван по този начин, а и по какъв начин са решили да си вземат куче.
„ Чудехме се сред три имена – Шадо, Демон и... не си припомням третото ”. Сложихмеимената в три купички, а от горната страна храна и то си избра тъкмо това име, което беше моето предложение ”.
Демон е порода аляски маламут, взели са го на няколко месеца, а в този момент към този момент е на две години и половина. Решили да си вземат куче след един тежък зимен преход, още веднъж да хижа „ Ехо ”. Тогава кучето на хижаря ги посрещнало, направило пъртина, с което им помогнало и това мощно ги впечатлило.
Любовта на Теодоркъм планината го води в учебното заведение за планински водачи в с. Черни Осъм. Там има елементарни паралелки от 1 до 7 клас, а профилираното образование е от 8-ми до 12-ти, след изпитите от НВО. Тео няма самообладание да стартира тази образователна година, когато ще е в 8-ми клас и ще пристъпи към по-сериозното проучване на планинските дисциплини.
Тео е от Кнежа и живее в пансиона към учебното заведение, където се усеща добре, заобиколен от другари. Не всяка събота и неделя пътува до у дома, а постоянно с по-големите си съученици катерят околните върхове в Троянския балкан. Има доста другари, както в учебното заведение, по този начин и в селото. През предходната година с учебното заведение са създали трогателен преход в черногорската част на планината със запаметяващото се име Проклетия, описа още той
„ Много забавен преход, с доста красиви гледки, само че тестване за някои от нас ”. Трудността пристигнала от това, че не всички си носели задоволително вода и по тази причина са си помагали. „ На това ни учат в училише, да си оказваме помощ и да си разделяме всичко в планината ”, разясни момчето.
Снимка: Личен списък
Теодор не утвърждава това, че доста от неговите връстници прекарват по-голямата част от времето си пред екраните на телефоните и компютрите си. Приветства технологиите, само че единствено, в случай че се употребяват рационално.
Постепенно стигаме и до музиката, която е другата огромна обич на Теодор Фератов. Блясъкът в очите му до момента в който свири на китарата си и методът, по който го прави, мощно впечатлиха всички присъстващи в хижа „ Ехо ” и направиха хижарската атмосфера в действителност незабравима.
Интересът му се зародил малко откакто влезнал в учебното заведение около другари, които слушат подобен тип музика – рок и метъл. Тласък към музиката му дава и още нещо. Инцидент с татко му, чиито крайник е бил контузен и това го оставя у дома за по-дълго време. Тогава Тео и майка му вземат решение да му купят китара, на която да свири до момента в който лекува контузията си. Малко по-късно Тео също получил подарък електрическа китара и по този начин почнал да се учи. Въпреки, че свири по-сериозно едвам от осем месеца, без уроци с преподавател, а единствено посредством интернет и благодарение на другари, звуците на китарата му към този момент се леят като река за наслада на присъстващите. Любимата му група е Металика, а от българските – БТР и Врани волоса.
Връщаме се в планината, с цел да поговорим за заплахите в нея. Важно е да се внимава, изключително зимата, когато опасността от лавини и подхлъзвания е огромна, поучава Теодор. Човек би трябвало да знае какви са опциите му и да не се надценява, безапелационен е той.
Снимка: Личен списък
Теодор обърна внимание и на заплахите когато си вършим селфита от планинските върхове, както и на това какъв брой е значимо да пазим планината чиста. Той се занимава и с катерене и мечтае да напредне в този спорт. Другата му фантазия е да премине през именития маршрут Ком – Емине, прочут и като Маршрута на Дружбата. Теодор има вяра в бъдещето на България и го вижда най-много в туризма.
Думите на Теодор Фератов превземат с мъдростта си, прекомерно дълбока за нежните му 14 години, а той несъмнено реализира желанията си, зареден с силата на планината и музиката, с позитивизма на младостта и с вярата в себе си. Инищо друго няма значение.
„ Когато бях на четири години и половина някъде, нашите ме заведоха на преход (не тъкмо преход, а екопътека до водопад над Враца). И оттогава се възпламених. Един от първите ни върхове беше Ком. Преди няколко седмици направихме един от най-дългите си преходи, близо 100 километра, също в Стара планина. ”
Снимка: Личен списък По време на преходите непроменяемо с тях е кучето им с ангелска душа и плашещо име – Демон. Тео описа за какво е наименуван по този начин, а и по какъв начин са решили да си вземат куче.
„ Чудехме се сред три имена – Шадо, Демон и... не си припомням третото ”. Сложихмеимената в три купички, а от горната страна храна и то си избра тъкмо това име, което беше моето предложение ”.
Демон е порода аляски маламут, взели са го на няколко месеца, а в този момент към този момент е на две години и половина. Решили да си вземат куче след един тежък зимен преход, още веднъж да хижа „ Ехо ”. Тогава кучето на хижаря ги посрещнало, направило пъртина, с което им помогнало и това мощно ги впечатлило.
Любовта на Теодоркъм планината го води в учебното заведение за планински водачи в с. Черни Осъм. Там има елементарни паралелки от 1 до 7 клас, а профилираното образование е от 8-ми до 12-ти, след изпитите от НВО. Тео няма самообладание да стартира тази образователна година, когато ще е в 8-ми клас и ще пристъпи към по-сериозното проучване на планинските дисциплини.
Тео е от Кнежа и живее в пансиона към учебното заведение, където се усеща добре, заобиколен от другари. Не всяка събота и неделя пътува до у дома, а постоянно с по-големите си съученици катерят околните върхове в Троянския балкан. Има доста другари, както в учебното заведение, по този начин и в селото. През предходната година с учебното заведение са създали трогателен преход в черногорската част на планината със запаметяващото се име Проклетия, описа още той
„ Много забавен преход, с доста красиви гледки, само че тестване за някои от нас ”. Трудността пристигнала от това, че не всички си носели задоволително вода и по тази причина са си помагали. „ На това ни учат в училише, да си оказваме помощ и да си разделяме всичко в планината ”, разясни момчето.
Снимка: Личен списък Теодор не утвърждава това, че доста от неговите връстници прекарват по-голямата част от времето си пред екраните на телефоните и компютрите си. Приветства технологиите, само че единствено, в случай че се употребяват рационално.
Постепенно стигаме и до музиката, която е другата огромна обич на Теодор Фератов. Блясъкът в очите му до момента в който свири на китарата си и методът, по който го прави, мощно впечатлиха всички присъстващи в хижа „ Ехо ” и направиха хижарската атмосфера в действителност незабравима.
Интересът му се зародил малко откакто влезнал в учебното заведение около другари, които слушат подобен тип музика – рок и метъл. Тласък към музиката му дава и още нещо. Инцидент с татко му, чиито крайник е бил контузен и това го оставя у дома за по-дълго време. Тогава Тео и майка му вземат решение да му купят китара, на която да свири до момента в който лекува контузията си. Малко по-късно Тео също получил подарък електрическа китара и по този начин почнал да се учи. Въпреки, че свири по-сериозно едвам от осем месеца, без уроци с преподавател, а единствено посредством интернет и благодарение на другари, звуците на китарата му към този момент се леят като река за наслада на присъстващите. Любимата му група е Металика, а от българските – БТР и Врани волоса.
Връщаме се в планината, с цел да поговорим за заплахите в нея. Важно е да се внимава, изключително зимата, когато опасността от лавини и подхлъзвания е огромна, поучава Теодор. Човек би трябвало да знае какви са опциите му и да не се надценява, безапелационен е той.
Снимка: Личен списък Теодор обърна внимание и на заплахите когато си вършим селфита от планинските върхове, както и на това какъв брой е значимо да пазим планината чиста. Той се занимава и с катерене и мечтае да напредне в този спорт. Другата му фантазия е да премине през именития маршрут Ком – Емине, прочут и като Маршрута на Дружбата. Теодор има вяра в бъдещето на България и го вижда най-много в туризма.
Думите на Теодор Фератов превземат с мъдростта си, прекомерно дълбока за нежните му 14 години, а той несъмнено реализира желанията си, зареден с силата на планината и музиката, с позитивизма на младостта и с вярата в себе си. Инищо друго няма значение.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ