След триумфа на сцената в Уембли, Black Veil Brides се

След триумфа на сцената в Уембли, Black Veil Brides се завръщат с огнен заряд в новия си сингъл Hallelujah – предвестител на седмия им албум, в който фронтменът Анди Биърсак вплита персонални прозрения за емпатията, разтърсващите идеологически обрати в живота му и безмълвното примирие пред това, което остава отвън човешкия надзор.

С пръсти, крепко впити в стойката на микрофона, Анди Биърсак застива в безмълвно съзерцаване, до момента в който последните акомпанименти на Knives And Pens отекват под сводовете на лондонската OVO Arena Wembley.

В продължение на пет секунди той като че ли по едно и също време съумява да се наслаждения и да осъзнае мащаба и магнитуда, който групата му е съумяла да построи през годините.

„ Беше толкоз смиряващо прекарване “, сияе Анди в диалог с публицист на Kerrang! 9 месеца по-късно.

Въпреки това, когато BVB красиха корицата на K! малко преди този момент шоу, Анди даде обещание „ цялостната “ си отдаденост на писането на седмия им албум. Сега, под формата на необуздания нов сингъл Hallelujah, това заричане видя бял свят.

В извънредно изявление Анди ни води надълбоко в идната глава от историята на Black Veil Brides…

Ето го и част от него:

Как мина турнето в Съединени американски щати предишния месец с BABYMETAL и Bloodywood?

- Беше в действителност неповторимо прекарване, тъй като в нашата " сцена " рядко има групи, с които можем да тръгнем на турне без предварителни предубеждения за нас. Голямата част от публиката на BABYMETAL идва от свят, който Black Veil Brides не познава. Да можем да свирим за хора, които не знаят, че стереотипно би трябвало да не ни харесват, и да забележим позитивната им реакция, беше в действителност ужасно! Bloodywood ме " отвяха ". Шоуто, което изнесоха, бе необикновено изпипано. Това, което те показват на публиката, е в действителност неповторимо и направено с голям професионализъм. Членовете на бандата са прелестни, в действителност благи хора. Музиката им е завладяваща амалгама, която вплита богатото им културно завещание (бел. ред. Bloodywood са от Индия) с динамично хеви метъл осъществяване, съпроводено от хореографирани придвижвания и разнообразна инструментализация.

Как разбрахте и почувствахте, че точно Hallelujah е песента, която уместно да показа седмия ви албум?

- Докато добие финалния си вид, песенра мина през към 15 разнообразни версии, само че усещах, че в нея откривам нещо в действителност особено. Това е измежду моментит, в които просто започваш да усещаш „ магията “ на изкуството. За нея се приказва, че е една от песните ни с най-тежко звучене, само че истината е, че в албума има такива, които я превъзхождат в този аспект. Албумът, който следва да издадем, изцяло е с по-тежко от обичайното звучене на Black Veil Brides. Намирам, че точно Hallelujah е емблематичната ария, която задава посоката за това накъде отива групата, а по едно и също време съставлява и добър знак и преход за почитателите от остарялата школа. В нея са вплетени много детайли, типични за остарялото звучене на Black Veil Brides.

Какво обръщение се опитвахте да предадете посредством следната част от текста: „ Те почитат екрана - прекланят се пред цифровото светилище / Изисквайки непорочност, до момента в който гният от вътрешната страна “ (‘They worship the screen, the digital shrine / Demanding purity while rotting inside’)?

- В библейския корпус можем да открием голям брой препратки към „ вътрешната “ и „ външната “ група – и страха от това да бъдеш отритнат. Непрекъснато ставам очевидец на проявленията му в заобикалящия ме свят. Някой споделя: „ Това нещо е гадно “. След това всички един по един стартират да се съгласяват и да следват това мнение. Изумява ме това какъв брой бързо се променят и трансформират нещата, които хората намират за " идеологически допустими ". Те се трансформират непрекъснато. Голяма част от идния ни албум е фокусиран точно към безсмислието да се чувстваш по този метод и по какъв начин възприятието за същински комфорт с това кой си е единственият метод да се оправиш с този феномен. Ще си призная, че персонално аз се двоумя сред тези две неща.

" За мен несъмнено съставлява интерес по какъв начин емпатията има силата да трансформира. Пламенният ми атеизъм при започване на двайсетте последователно бе омекотен от състраданието, което изпитвах към вярващите към мен. Не желаех към този момент да се гневя на тяхната духовна конструкция – започнах да се запитвам: по какъв начин можем да запазим добротата, вярата и съпричастността си, когато животът ни изправя пред идеологически промени? Най-трудният урок за мен в последно време беше да приема, че без значение какъв брой откровени са дейностите ми, шансът да бъдат разбрани неправилно постоянно остава. И че това е отвън моя надзор. Вярвам, че съм съчувствен човек, че ме е грижа за другите – само че не е моя работа да ги увещавам в това. Изкуството не трябва да е трибуната, от която се доказваш като добър човек. Не съм постоянно благ – от време на време съм нахален, недодялан, посредствен. Но стигнах до мир със себе си, знаейки, че всичко, което мога да направя, е да бъда допустимо най-хубавата си версия. Всичко друго е звук ", споделя фронтменът на Black Veil Brides.