След триумфа на Медея“ в Мадрид и бурните аплодисменти на

След триумфа на „ Медея “ в Мадрид и бурните овации на испанската аудитория, българският спектакъл продължава решително да участва на огромните европейски подиуми. Сред феновете на спектакъла беше и международната звезда Антонио Бандерас, който персонално поздрави Вяра Табакова. Пред ФАКТИ Вяра Табакова споделя за срещата с Бандерас, работата с режисьорите Деклан Донелан и Робърт Уилсън, както и за чувството българският спектакъл все по-силно да излиза от периферията на европейския културен диалог.

- Г-жо Табакова, спектакълът „ Медея “ безусловно покори Мадрид, а билетите бяха разпродадени месеци авансово. Какво е чувството да играете пред аудитория, която приема българския спектакъл с подобен екстаз?
- Някога, като тийнейджърка, бях влюбена в Испания. Дори съществено обмислях да изучавам в Испанската, само че вместо това приключих Английската. Когато скучаех в някои часове, пишех в унес ESPAÑA - MADRID. Пишех и най-ярките есета за Дон Кихот. Опитвах се да чета по-задълбочено Сервантес и Унамуно. И може би по този начин някакъв космополитен проект те води след доста години до огромната ти обич Испания – Мадрид, само че през още по-голямата - театъра. Не играя за първи път пред непозната аудитория, в това число и пред испанската (2005 година с представлението “Орфей и Евридика ” на Лили Игнатова обиколихме цяла Испания от Ла Коруня до Барселона, Касерас, Саламанка). Откровено считам, че няма по-взискателна аудитория от родната и по-сърдечна от испанската, тя е толкоз безусловно отдадена на това, което гледа. През годините съм си мислила, какъв брой прелестни представления не могат да се оценят поради езиковата преграда, само че “слава на надписите ”. С голяма горделивост мога да кажа, че огромна част от публиката съвсем не поглеждаше надписите. Направо ни поглъщаше с очи. В “Медея ” – публиката е измежду нас и това се вижда отчетливо.

- Сред феновете на представлението беше Антонио Бандерас, който персонално поздрави трупата. Как приехте неговата реакция и какво значи сходно самопризнание – от един артист за различен артист?
- Антонио Бандерас е безспорна международна звезда. Невероятен актьор, натурален и толкоз сърдечен като човек, каквито са множеството испанци. Той не просто застана като поздрави куртоазно всички с очарователна усмивка. Той пристигна до мен и особено на мен, която го гледаше с безверен взор, ми сподели: “Ти би трябвало да знаеш, че си доста добра! ” ( “Ти си... и така нататък ”) Повтори го няколко пъти. А аз стоях потресена от това ненадейно внимание на сътрудник, който е съумял в света на изкуството по толкоз надарен и безапелационен метод. Бях доста разчувствана. От стеснение се пробвах да отклоня диалога в световна посока, само че той продължи да упорства на своето. А когато се появи Медея - Радина, по какъв начин се прегърнаха! Как си приказваха като остарели, остарели другари, които не са се виждали от години. На предходно зрелище ни приветства и Хавиер Камара, различен международен испански актьор. Вероятно в публиката имаше доста други създатели от културния хайлайф на Испания, които ние не познаваме! Такива сърдечни думи и овации от обичани актьори не се не помнят.

Антонио Бандерас и Вяра Табакова

- Работата с режисьор като Деклан Донелан е голямо предизвикателство за всеки артист. Какво Ви даде тази среща професионално и по какъв начин той трансформира метода, по който артистът мисли ролята си?
- Всички артисти в представлението „ Медея “ сме определени след сериозен кастинг от Деклан Донелан. Той е международен режисьор и възпитател. Когато подобен създател като него те уточни, отговорността и вдъхновението са големи, само че и увереността в това, което правиш, се умножава. Благодаря на испанската рецензия за високата оценка на нашето зрелище.

- След триумфа на „ Медея “ следва присъединяване и в „ Бурята “ на Робърт Уилсън във Wiener Festwochen във Виена – един от най-престижните театрални фестивали в света. Различна ли е силата сред спектаклите на Донелан и Уилсън?
- Благодаря на Деклан Донелан за доверието. Той работи умерено, само че доста взискателно. Преди да стартираме работа, всички актьори трябваше да си знаем текста, а преди всяка подготовка имахме сериозна физическа загрявка. Артистът, до момента в който е жив, се учи и не трябва да разчита на познати неща. Природата на всеки един от нас е неповторима, само че тя може да бъде провокирана, и даже е неотложно.

- Робърт Уилсън остави голяма диря в международния спектакъл със своя образен и съвсем хипнотичен жанр. Как бихте описали работата с него?
- Срещата ми с Боб Уилсън е сбъдната фантазия. Боб Уилсън е в действителност една от последните огромни звезди в региона на изкуството. Той е работил с Филип Глас, Брад Пит, Мерил Стрийп, Лейди Гага и… трупата на Народния спектакъл. Той беше извънредно удовлетворен от нас. След едно зрелище на “Бурята ” в Крайова, Румъния, което публиката дълго приветства, той пристигна и с признателност ни сподели: “Мислил ли съм си аз, едно нормално момче от Тексас, че в миналото ще дойда в Европа, в подобен античен град като София и ще работя с такава натрупа като трупата на Народният спектакъл. За мен е огромна чест. ”
Неговият метод в театъра е напълно друг. По отношение на формата той е претенциозен до талантливост. Казваше по този начин: „ Аз Ви давам формата, а вие я пълнете както и с каквото желаете. “ Въпреки че Деклан Донелан и Робърт Уилсън ползват разнообразни режисьорски подходи, резултатът и при двамата е трогателен и паметен!

- Народният спектакъл все по-често е канен на огромни европейски подиуми и фестивали. Има ли към този момент чувство, че българският спектакъл излиза от периферията и стартира да заема справедливо място в европейския културен диалог?
- Това, че Народният спектакъл все по-често е канен на огромни европейски подиуми и фестивали, е доказателство за равнището на нашите спектакли. Би било прелестно тази традиция да се затвърди и да не се отстъпва от постигнатото.

- След триумфите в Мадрид и идните представления във Виена, смятате ли, че българската аудитория стартира повече да цени личните си актьори?
- Обичам българската аудитория. Благодарна съм на всеки фен, който е посветил скъпи часове от живота си, с цел да пристигна в залата. Това е публиката, поради която ние - артистите, играем. Вярвам, че публиката прави оценка нашия труд и отдаденост. Вярвам в нейния усет и нюх, с който разграничава същинския спектакъл от имитацията.