Сянката на ДС преследвала Петър Стоянов заради баща му
След три дни се навършват 26 години от събитията на 10 януари 1997-а. Тогава страната беше на ръба на революция. Спестяванията на българите изгоряха във банкрутиралите банки. Хиперинфлацията обезцени лв. до степен, че един самун струваше 400 лв.. При това единствено сутринта.
Вечерта, същият този самун към този момент струваше към този момент 450 лв.. Някои може би са не запомнили какво злополучие беше сполетяло страната. Затова ще си го напомним дружно с президента Петър Стоянов. Тогава, през 1997 година той одеве беше определен за президент и става единственият държавен глава още от царско време, който не е бил член на Българска комунистическа партия. Най-голямата рецесия в новата история го заварва още преди да е пристъпил прага на президентството.
До довеждане докрай на гимназията не са му разказвали за предишното на татко му. Той е съден за шовинизъм след 9 септември. Оказва се обаче, че е късметлия, тъй като мнозина са избити. След излизане от пандиза го пращат в концлагер.
„ Сянката на Държавна сигурност беше на всички места. Завърших право и се показах доста добре на един конкурс за специализация в Западна Европа. Извикаха ме и ми споделиха, че съм утвърден, само че не ме изпратиха, дадоха отговор ми уклончиво, досието на татко ми Стефан ги е спряло “, спомня си той. И добавя, че месеци преди ноември 1989 година е канен в телевизия за съводещ и приема. По-късно обаче се отхвърлят, още веднъж поради предишното му.
„ Не съм бил нито репресиран, нито воин. Просто са ни казвали по какъв начин да се движим. Съучастници в огромната комунистическа неистина са и тези, съгласявали да живеят в нея, аз съм от тях. “
По думите му през януари 1996 година Съюз на демократичните сили води диалог за президентската кандидатура, само че поради превъзходството на Българска социалистическа партия, няма доста искащи. " Не съумях да убедя Петър Константинов, а аз харесвах и Йордан Соколов. Един ден Иван Костов ми сподели, че жена му и щерка му са ме считали за подобаващ. Лутайки се какво да вършим, Съюз на демократичните сили - София ме номинира за претендент, а оттук насетне нещата се развиха по явен сюжет ", описа Стоянов.
Вечерта, същият този самун към този момент струваше към този момент 450 лв.. Някои може би са не запомнили какво злополучие беше сполетяло страната. Затова ще си го напомним дружно с президента Петър Стоянов. Тогава, през 1997 година той одеве беше определен за президент и става единственият държавен глава още от царско време, който не е бил член на Българска комунистическа партия. Най-голямата рецесия в новата история го заварва още преди да е пристъпил прага на президентството.
До довеждане докрай на гимназията не са му разказвали за предишното на татко му. Той е съден за шовинизъм след 9 септември. Оказва се обаче, че е късметлия, тъй като мнозина са избити. След излизане от пандиза го пращат в концлагер.
„ Сянката на Държавна сигурност беше на всички места. Завърших право и се показах доста добре на един конкурс за специализация в Западна Европа. Извикаха ме и ми споделиха, че съм утвърден, само че не ме изпратиха, дадоха отговор ми уклончиво, досието на татко ми Стефан ги е спряло “, спомня си той. И добавя, че месеци преди ноември 1989 година е канен в телевизия за съводещ и приема. По-късно обаче се отхвърлят, още веднъж поради предишното му.
„ Не съм бил нито репресиран, нито воин. Просто са ни казвали по какъв начин да се движим. Съучастници в огромната комунистическа неистина са и тези, съгласявали да живеят в нея, аз съм от тях. “
По думите му през януари 1996 година Съюз на демократичните сили води диалог за президентската кандидатура, само че поради превъзходството на Българска социалистическа партия, няма доста искащи. " Не съумях да убедя Петър Константинов, а аз харесвах и Йордан Соколов. Един ден Иван Костов ми сподели, че жена му и щерка му са ме считали за подобаващ. Лутайки се какво да вършим, Съюз на демократичните сили - София ме номинира за претендент, а оттук насетне нещата се развиха по явен сюжет ", описа Стоянов.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ