Зарада глада и насилието във Венецуела хиляди търсят нов живот в Испания
След третото нахлуване Стефания знае, че би трябвало да напусне Венецуела. При първото трима въоръжени мъже я обират пред дома ѝ в Каракас, второто става в 10 сутринта. Последния път, през януари, мъж се блъска в колата ѝ и насочва оръжие против нея, когато тя упорства да поеме отговорност за случая. " Обадих се на майка си, откакто се успокоих, и ѝ споделих: " Дойде ми време да си потегли, не устоявам към този момент ", споделя 28-годишната жена.
Политическият безпорядък и опустошителната икономическа рецесия оставиха милиони венецуелци без храна и медикаменти. Близо 100 души починаха, а над 1500 са ранени за месеци на антиправителствени вълнения.
Стефания оставя родината си с горест и отлита за испанската столица Мадрид. " Това не значи, че не одобрявам Европа. Това обаче е непозната просвета. Човек не се усеща на място ", изяснява тя, психолог по специалност. Сега е измежду възходящия брой венецуелци, принудени да стартират нов живот в чужбина.
В международен проект близо 52 000 венецуелци са кандидатствали за леговище тази година по данни на организацията за бежанците на Организация на обединените нации. За цялата 2016 година броят им е 27 000. Според организацията 4300 души са поискали леговище в Испания, четвъртата по известност дестинация.
Най-много венецуелци са подали молби за леговище в Испания предходната година - повече от сирийците и украинците, сочат данни на Испанската комисия за помощ за бежанците (CEAR). Тези данни включват доста от венецуелците, които могат да живеят в друга страна законно, тъй като имат още едно поданство или са от разбъркан генезис. Мнозина идват в Испания с малко пари и контакти. Те постоянно отиват при Алберто Касияс - испанец със брачна половинка венецуелка, живял с нея в родината ѝ над две десетилетия. От ресторанта му в Лас Росас, на 20 км от Мадрид, той дава храна, медикаменти и други хранителни запаси, както и правна помощ на пристигналите.
По-възрастни, по-бедни
Касияс преглежда известията на телефона си, получени от венецуелци в обществените мрежи - от към този момент пристигнали или обмислящи да отидат в Испания. По думите му всеки месец идват близо два пъти повече хора от страната, в сравнение с през същите месеци на 2016 година Най-драматичната смяна обаче е в профила на хората, които идват. " Преди бяха образовани - инженери, юристи, доктори. Сега идват всевъзможни хора. От по-ниските пластове, такива, продали и дребното, което имат ", изяснява Касияс. " Идват с 300 евро (или) без пари, без нужните документи. "
Агенцията за помощи СEAR, фондация " Каритас " и Българският червен кръст също оказват помощ. За доста от по-възрастните мигранти е мъчно да си намерят каквато и да било работа.
Асоциацията на венецуелските пенсионери в Мадрид съставлява 4000 хиляди души, които стопираха да получават пенсията си от венецуелското държавно управление, без да получат никакво пояснение. Президентът на асоциацията Педро Онтиверос споделя, че не получава пенсията си от декември 2015 година Бившият академични професор на 72 години претърпява благодарение на синовете си, които живеят в Испания и Англия. По думите му други венецуелски пенсионери работят в домовете на испанците против малко пари или храна. " Всеки ден обаче става по-лошо. Имат проблеми поради възрастта си. Притесняват се по какъв начин ще се нахранят. "
Протести
Имигрантите упрекват управниците във Венецуела за компликациите си. Наричат ги диктатори и крадци. Стотици хиляди венецуелци излизат на улиците през последните месеци с искане президентството на Николас Мадуро да завърши на фона на дефицит на храна, възходяща инфлация и все по-високи равнища на престъпност. Мадуро споделя, че митингите против него са част от опит за принудителен прелом, подкрепян от Съединените щати.
Венецуелците могат да влязат в Испания без виза за три месеца, което дружно с общия език и културните връзки притегля претендентите за леговище. Те се насочват най-много към Мадрид и Барселона, споделя Мария Вега, представител на Върховния комисариат за бежанците на Организация на обединените нации (ВКБООН) в Мадрид. Данните на Министерството на вътрешните работи в Мадрид обаче демонстрират, че въпреки Испания да е изразявала терзанията си от човешките права във Венецуела, управляващите са дали леговище единствено на един венецуелец от 2013 до 2016 година от 5051 молби.
Според Евростат по информация до март т. година 21 870 души чакат молбите им да бъдат обработени в Испания. От тях 7005 са венецуелци. Вътрешното министерство на Испания не разяснява информацията.
За Стефания въпросът за леговище не е на дневен ред. Тя има европейски паспорт, тъй като татко ѝ е италианец. Приятел ѝ оказал помощ да си откри работа в телемаркетинга, а различен ѝ предложил стая. Тя се надява, че ще може да трансферира квалификациите си, с цел да си откри по-добра работа, само че не страда от илюзии.
" Ако... нямате нищо срещу да работите в ресторант или магазин или нещо такова, можете да живеете тук. Но в случай че сте пристигнали с концепцията, че животът ви ще е същият като във Венецуела, няма да сте добре, тъй като това е мъчно ", споделя Стефания. " Бих желала да се върна. Много бих желала. "
Политическият безпорядък и опустошителната икономическа рецесия оставиха милиони венецуелци без храна и медикаменти. Близо 100 души починаха, а над 1500 са ранени за месеци на антиправителствени вълнения.
Стефания оставя родината си с горест и отлита за испанската столица Мадрид. " Това не значи, че не одобрявам Европа. Това обаче е непозната просвета. Човек не се усеща на място ", изяснява тя, психолог по специалност. Сега е измежду възходящия брой венецуелци, принудени да стартират нов живот в чужбина.
В международен проект близо 52 000 венецуелци са кандидатствали за леговище тази година по данни на организацията за бежанците на Организация на обединените нации. За цялата 2016 година броят им е 27 000. Според организацията 4300 души са поискали леговище в Испания, четвъртата по известност дестинация.
Най-много венецуелци са подали молби за леговище в Испания предходната година - повече от сирийците и украинците, сочат данни на Испанската комисия за помощ за бежанците (CEAR). Тези данни включват доста от венецуелците, които могат да живеят в друга страна законно, тъй като имат още едно поданство или са от разбъркан генезис. Мнозина идват в Испания с малко пари и контакти. Те постоянно отиват при Алберто Касияс - испанец със брачна половинка венецуелка, живял с нея в родината ѝ над две десетилетия. От ресторанта му в Лас Росас, на 20 км от Мадрид, той дава храна, медикаменти и други хранителни запаси, както и правна помощ на пристигналите.
По-възрастни, по-бедни
Касияс преглежда известията на телефона си, получени от венецуелци в обществените мрежи - от към този момент пристигнали или обмислящи да отидат в Испания. По думите му всеки месец идват близо два пъти повече хора от страната, в сравнение с през същите месеци на 2016 година Най-драматичната смяна обаче е в профила на хората, които идват. " Преди бяха образовани - инженери, юристи, доктори. Сега идват всевъзможни хора. От по-ниските пластове, такива, продали и дребното, което имат ", изяснява Касияс. " Идват с 300 евро (или) без пари, без нужните документи. "
Агенцията за помощи СEAR, фондация " Каритас " и Българският червен кръст също оказват помощ. За доста от по-възрастните мигранти е мъчно да си намерят каквато и да било работа.
Асоциацията на венецуелските пенсионери в Мадрид съставлява 4000 хиляди души, които стопираха да получават пенсията си от венецуелското държавно управление, без да получат никакво пояснение. Президентът на асоциацията Педро Онтиверос споделя, че не получава пенсията си от декември 2015 година Бившият академични професор на 72 години претърпява благодарение на синовете си, които живеят в Испания и Англия. По думите му други венецуелски пенсионери работят в домовете на испанците против малко пари или храна. " Всеки ден обаче става по-лошо. Имат проблеми поради възрастта си. Притесняват се по какъв начин ще се нахранят. "
Протести
Имигрантите упрекват управниците във Венецуела за компликациите си. Наричат ги диктатори и крадци. Стотици хиляди венецуелци излизат на улиците през последните месеци с искане президентството на Николас Мадуро да завърши на фона на дефицит на храна, възходяща инфлация и все по-високи равнища на престъпност. Мадуро споделя, че митингите против него са част от опит за принудителен прелом, подкрепян от Съединените щати.
Венецуелците могат да влязат в Испания без виза за три месеца, което дружно с общия език и културните връзки притегля претендентите за леговище. Те се насочват най-много към Мадрид и Барселона, споделя Мария Вега, представител на Върховния комисариат за бежанците на Организация на обединените нации (ВКБООН) в Мадрид. Данните на Министерството на вътрешните работи в Мадрид обаче демонстрират, че въпреки Испания да е изразявала терзанията си от човешките права във Венецуела, управляващите са дали леговище единствено на един венецуелец от 2013 до 2016 година от 5051 молби.
Според Евростат по информация до март т. година 21 870 души чакат молбите им да бъдат обработени в Испания. От тях 7005 са венецуелци. Вътрешното министерство на Испания не разяснява информацията.
За Стефания въпросът за леговище не е на дневен ред. Тя има европейски паспорт, тъй като татко ѝ е италианец. Приятел ѝ оказал помощ да си откри работа в телемаркетинга, а различен ѝ предложил стая. Тя се надява, че ще може да трансферира квалификациите си, с цел да си откри по-добра работа, само че не страда от илюзии.
" Ако... нямате нищо срещу да работите в ресторант или магазин или нещо такова, можете да живеете тук. Но в случай че сте пристигнали с концепцията, че животът ви ще е същият като във Венецуела, няма да сте добре, тъй като това е мъчно ", споделя Стефания. " Бих желала да се върна. Много бих желала. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ