Една от първите жертви на отвличанията в България Стефко Колев: Съблякоха ме, извадиха горелка и...
След това Стефко Колев се връща към отвличането.
„ С една бяла кола ми препречиха пътя – спомня си Колев. - Излязоха с автомати и револвери. Измъкнаха ме от моята кола и ми сложиха белезници. Не се изплаших. Тогава си помислих, че става дума за някаква полицейска инспекция и ще се изясним в полицията. Когато ми сложиха на главата един чувал от зебло и ме хвърлиха на задната седалка, а водачът ми в багажника, се усъмних, че става нещо. Когато ме трансферираха в друга кола, им предложих да ми вземат колата и да ме оставят. Помислих, че ми крадат колата. Те обаче споделиха, че не се интересуват, което ме усъмни за нещо друго. Изобщо обаче не мислих за похищение. С трета кола ме закараха в някаква къща, където ми обясниха какво тъкмо желаят.
Поисках 4 милиона откуп. После ме накараха пред диктофон да кажа, че тази сума би трябвало да бъде събрана. Отказах. Тогава извадиха една горелка, възпламениха я, събуха ми обувките и чорапите. Заплашха, че в случай че не го направя, ще ми изгорят краката. Тогава одобрих, само че им споделих, че е абсудрно да намеря 4 милиона. После понижиха на 2 милиона.
Казаха, че става дума за нов бизнес с отвличания и в случай че не платят, ще ме убият, с цел да схванат всички, че като някой е похитен, би трябвало да се заплати. Записаха ме, че околните ми би трябвало да съберат 1 милион лв. с цел да ме видят жив. Дали записа на водача и го изхвърлили край Княжево “.
Стефко Колев си спомня, че е останал в тази къща седем дни.
„ Имаше един остарял дюшек. Ядох суха храна – сирене, самун, салами. Даваха ми и бира. Предложиха ми даже накротици, в случай че използвам. Говорихме си с момчетата, които бяха като пазачи, на най-различни тематики.Те си приказваха да нощни заведения, къде се събират. Като ги питах за какво вършат тези неща, те ми споделяха: „ Нали знаеш какъв е живота. Труден! “
Не ги виждах, тъй като главата ми бе овързана със скоч, като всеки ден добавяха по още един слой. Чувах главно лай на кучета.
Жена ми, ми сподели, че индивидът, с който е преговаряла по телефона, е бил доста общителен. В началото даже тя помислила, че е някой прочут.
Парите за откупа брачната половинка ми е събрала от мои познати и сътрудници. Събрахме 1 милион “.
Стефко Колев си спомня, че по това време е имал единствено към 6 000 лв..
„ Имаше миг, в който ме беше боязън, че ще ме убият – спомня си Колев. – В последния ден, когато пристигнаха някакви хора и споделиха, че парите са предадени, а не ме пускат, се тормозих. Казаха, че станал някакъв фаул. Казаха обаче, че и това, което са взели е добре. Пуснаха ме чак на другия ден. Изхвърллиха ме като чувал. 30-40 минути ми трябваха да си махна скоча от очите. Останал ми е белег от скоча. Бяха ми взели часовника, който по-късно бе открит при обиск у единия от причинителите. Върнаха ми го, само че не го нося. Опитвам се да не помни.
При две от идващите отвличания ме търсиха близки на отвлечените. Първото, което им споделях бе да се извърнат към полицията. А по-късно и да събират пари.
Лошо усещане ми направи, че след това в съда нито един прокурор не ме викна, с цел да разбере защо тъкмо става дума.
Знам, че двама от бандата са убити. Йоско се търси от Интерпол, а другите са на независимост “.
Стефко Колев съобщи, че счита, че е преодолял психическата контузия. Най-тежко обаче е било, че се е срутил целият му бизнес, защото е имал да връща доста пари.
„ Парите за отвличането не са ми ги подарили – споделя Колев. – Те са ми дадени в заем и то при доста високи лихви. Стигаха до 8 % на месец. Успях за 10 години да върна парите. Около 40 % от сумата бяха с лихви. Останалите бяха събрани от другари. Върнах 1,7 милиона. Чувствам се жертва и на нарушителите, и на страната. До толкоз, че страната разрешава да я има тази престъпност “.
„ С една бяла кола ми препречиха пътя – спомня си Колев. - Излязоха с автомати и револвери. Измъкнаха ме от моята кола и ми сложиха белезници. Не се изплаших. Тогава си помислих, че става дума за някаква полицейска инспекция и ще се изясним в полицията. Когато ми сложиха на главата един чувал от зебло и ме хвърлиха на задната седалка, а водачът ми в багажника, се усъмних, че става нещо. Когато ме трансферираха в друга кола, им предложих да ми вземат колата и да ме оставят. Помислих, че ми крадат колата. Те обаче споделиха, че не се интересуват, което ме усъмни за нещо друго. Изобщо обаче не мислих за похищение. С трета кола ме закараха в някаква къща, където ми обясниха какво тъкмо желаят.
Поисках 4 милиона откуп. После ме накараха пред диктофон да кажа, че тази сума би трябвало да бъде събрана. Отказах. Тогава извадиха една горелка, възпламениха я, събуха ми обувките и чорапите. Заплашха, че в случай че не го направя, ще ми изгорят краката. Тогава одобрих, само че им споделих, че е абсудрно да намеря 4 милиона. После понижиха на 2 милиона.
Казаха, че става дума за нов бизнес с отвличания и в случай че не платят, ще ме убият, с цел да схванат всички, че като някой е похитен, би трябвало да се заплати. Записаха ме, че околните ми би трябвало да съберат 1 милион лв. с цел да ме видят жив. Дали записа на водача и го изхвърлили край Княжево “.
Стефко Колев си спомня, че е останал в тази къща седем дни.
„ Имаше един остарял дюшек. Ядох суха храна – сирене, самун, салами. Даваха ми и бира. Предложиха ми даже накротици, в случай че използвам. Говорихме си с момчетата, които бяха като пазачи, на най-различни тематики.Те си приказваха да нощни заведения, къде се събират. Като ги питах за какво вършат тези неща, те ми споделяха: „ Нали знаеш какъв е живота. Труден! “
Не ги виждах, тъй като главата ми бе овързана със скоч, като всеки ден добавяха по още един слой. Чувах главно лай на кучета.
Жена ми, ми сподели, че индивидът, с който е преговаряла по телефона, е бил доста общителен. В началото даже тя помислила, че е някой прочут.
Парите за откупа брачната половинка ми е събрала от мои познати и сътрудници. Събрахме 1 милион “.
Стефко Колев си спомня, че по това време е имал единствено към 6 000 лв..
„ Имаше миг, в който ме беше боязън, че ще ме убият – спомня си Колев. – В последния ден, когато пристигнаха някакви хора и споделиха, че парите са предадени, а не ме пускат, се тормозих. Казаха, че станал някакъв фаул. Казаха обаче, че и това, което са взели е добре. Пуснаха ме чак на другия ден. Изхвърллиха ме като чувал. 30-40 минути ми трябваха да си махна скоча от очите. Останал ми е белег от скоча. Бяха ми взели часовника, който по-късно бе открит при обиск у единия от причинителите. Върнаха ми го, само че не го нося. Опитвам се да не помни.
При две от идващите отвличания ме търсиха близки на отвлечените. Първото, което им споделях бе да се извърнат към полицията. А по-късно и да събират пари.
Лошо усещане ми направи, че след това в съда нито един прокурор не ме викна, с цел да разбере защо тъкмо става дума.
Знам, че двама от бандата са убити. Йоско се търси от Интерпол, а другите са на независимост “.
Стефко Колев съобщи, че счита, че е преодолял психическата контузия. Най-тежко обаче е било, че се е срутил целият му бизнес, защото е имал да връща доста пари.
„ Парите за отвличането не са ми ги подарили – споделя Колев. – Те са ми дадени в заем и то при доста високи лихви. Стигаха до 8 % на месец. Успях за 10 години да върна парите. Около 40 % от сумата бяха с лихви. Останалите бяха събрани от другари. Върнах 1,7 милиона. Чувствам се жертва и на нарушителите, и на страната. До толкоз, че страната разрешава да я има тази престъпност “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ