Франция премина към военно положение
След терористичната офанзива в Арас от през днешния ден по улиците на страната са ситуирани хиляди армейски патрули.
Учител по френски беше погубен, намушкан до гибел от терорист, а трима други чиновници на учебно заведение бяха тежко ранени.
За финален път такива ограничения за сигурност бяха взети през януари 2015 година след нападението на терористите от “Ислямска страна ”, братята Куаши, против редакцията на “Шарли Ебдо ”. Убийството на дванадесет души отвори може би най-тъмната страница в актуалната история на страната. Не на последно място поредицата от терористични офанзиви беше обвързвана с рецесията в Близкия изток – по-специално с гражданската война в Сирия, с войната против “Ислямска страна ” и с дейностите на обединението против законните управляващи на Дамаск.
Кървавата каша, забъркана от политици на хиляди километри от Париж и Ница, тогава, както и през днешния ден в Арас, преля и взе нова жертва.
Доминик Бернар, 57-годишен преподавател по френски език и литература, преподаваше в скромния държавен колеж в Арас в продължение на доста години, той беше обожаван от учениците си (което е доста рядко във Франция) и скъп от сътрудниците си (напълно безпрецедентно). Посвети съвсем цялото си свободно време на сеене на рационалното, положителното, безконечното, работа с изоставащите, поддръжка на тези, които не могат да се оправят с образователната стратегия в класа. В последния си ден и в последния си час Доминик Бернар остана наставник и бранител на тези, които преподаваше. Той блокира пътя на терориста. Загина при осъществяване на дълга си, въпреки и училищен, а не боен.
Тази покруса отразява освен страхливата френска външна и вътрешна политика на тези, които вземат решения, чийто краен резултат е заплатен с кръвта на елементарните жители, само че и лицемерието, което прониква в цялото общество, всички негови пластове и равнища.
Семейството на терориста (ту загатват името му, ту не, само че драговолно загатват поданството му - руско), явно произлизат от Северен Кавказ. Те, родители и пет деца, се реалокират във Франция през 2008 година С вярата да получи политическо леговище. Не е ясно от кого фамилията е бягало – и даже по политически аргументи – от Русия в този миг. И това в никакъв случай няма да стане ясно, защото статутът на емигрант бил отхвърлен след шест години разглеждане и кандидатстване. И всичките седем били помолени да изоставен страната. Професионални „ правозащитници “ (тези, които са на заплата в разнообразни неправителствени организации, които от своя страна получават държавни субсидии) се заемат с въпроса и вследствие на това е изпъден единствено главата на фамилията, оставяйки майката и пет деца. Във Франция. В обществени жилища в етническо гето - живеещи на помощи и без никаква опция за консолидиране в обществото, което трансформира " братството " и " равенството " в съществени лозунги. В същото време, забравяйки да попълнят огромните думи с съответно наличие.
И по този начин, фамилията има безконечен статут на разглеждане на молбата със наложителни пътувания до префектурата с минимални шансове за приемане на позволение за престояване, което дава опция за работа. Радвайте се, че сте във Франция и се наслаждавате на „ европейската фантазия “. Не умирате от апетит, имате покрив над главата си, както и облекла.
Но вие живеете по този метод, а ние по друг метод. В други квартали. Вие казвате едно, а ние друго, като в това време не пропущаме опцията да ви покажем нашето предимство. По-големият брат на терориста в това време стана радикал и влиза в пандиза. Средният (именно той намушква учителя), както споделят някогашните му съученици, „ се дръпна и избира да приказва единствено за оръжие “. За разделянето на „ вие “ и „ нас “ същият съученик отбелязва: „ Когато учителят не може да се оправи с произношението на фамилното му име, индивидът дава отговор: „ Просто ме наричайте Калаш “.
Не, несъмнено, никой не твърди, че всеки, чието фамилно име не може да се произнесе вярно, чийто акцент е видим, който живее на птичи права, незабавно сграбчва кухненския нож и отива да убива.
Но въпреки това, в случай че всички вярвате в равенството, в братството, в свободите и в правата на индивида, тогава за какво не можете да запомните по какъв начин се произнася семейството на някой от учениците, а в елементарни ежедневни обстановки в никакъв случай не пропускате опцията да попитате за произхода на акцента във вашия хубав френски? Или са равни единствено тези, които приказват езика на Молиер без акцент?
Ако цялата нация знае за единството, общите полезности, уважението към другите (както сподели Макрон тъкмо четиринадесет часа преди убийството, преди нещастието в учебния двор), тогава може би има смисъл да преразгледаме метода, по който тези полезности се ползват, като вземем поради фактът, че някой има право освен на религия, само че и на рестриктивните мерки, които вярата допуска. Например в облеклата. И може би би трябвало да спрем да се позоваваме на избрани културни обичаи, които по някаква причина могат да бъдат застрашени от дълга рокля с дълги ръкави.
Ако една нация е в действителност единна и без значение от религиозните убеждения, тогава тя на доктрина се разпознава с културата. Френска просвета. Дали главните идеали на Юго и Волтер са толкоз нежни, че би трябвало да бъдат защитавани с унизителни въпроси за акцентите със също толкоз унизителната неспособност да се произнесе непознато име? Могат ли Балзак, Зола, Флобер, Мопасан в действителност да съществуват единствено в случай че има армейски патрули по улиците, които охраняват учебни заведения, библиотеки и места за поклонение?
Нима в последна сметка всички не помниха думите на Албер Камю, че неточността в думите единствено прибавя злощастие към този свят?
Отговорът на въпросите е да.
Неточността е цената, която трябваше да се заплати на касата на лицемерието и глобализма. Но заемът към този момент е изцяло изразходван. Единственото останало платежно средство бяха кръвта и животите на елементарните хора. Явно и френските, и европейските политици имат намерение в обозримо бъдеще да се разплащат с тях за решенията си.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Учител по френски беше погубен, намушкан до гибел от терорист, а трима други чиновници на учебно заведение бяха тежко ранени.
За финален път такива ограничения за сигурност бяха взети през януари 2015 година след нападението на терористите от “Ислямска страна ”, братята Куаши, против редакцията на “Шарли Ебдо ”. Убийството на дванадесет души отвори може би най-тъмната страница в актуалната история на страната. Не на последно място поредицата от терористични офанзиви беше обвързвана с рецесията в Близкия изток – по-специално с гражданската война в Сирия, с войната против “Ислямска страна ” и с дейностите на обединението против законните управляващи на Дамаск.
Кървавата каша, забъркана от политици на хиляди километри от Париж и Ница, тогава, както и през днешния ден в Арас, преля и взе нова жертва.
Доминик Бернар, 57-годишен преподавател по френски език и литература, преподаваше в скромния държавен колеж в Арас в продължение на доста години, той беше обожаван от учениците си (което е доста рядко във Франция) и скъп от сътрудниците си (напълно безпрецедентно). Посвети съвсем цялото си свободно време на сеене на рационалното, положителното, безконечното, работа с изоставащите, поддръжка на тези, които не могат да се оправят с образователната стратегия в класа. В последния си ден и в последния си час Доминик Бернар остана наставник и бранител на тези, които преподаваше. Той блокира пътя на терориста. Загина при осъществяване на дълга си, въпреки и училищен, а не боен.
Тази покруса отразява освен страхливата френска външна и вътрешна политика на тези, които вземат решения, чийто краен резултат е заплатен с кръвта на елементарните жители, само че и лицемерието, което прониква в цялото общество, всички негови пластове и равнища.
Семейството на терориста (ту загатват името му, ту не, само че драговолно загатват поданството му - руско), явно произлизат от Северен Кавказ. Те, родители и пет деца, се реалокират във Франция през 2008 година С вярата да получи политическо леговище. Не е ясно от кого фамилията е бягало – и даже по политически аргументи – от Русия в този миг. И това в никакъв случай няма да стане ясно, защото статутът на емигрант бил отхвърлен след шест години разглеждане и кандидатстване. И всичките седем били помолени да изоставен страната. Професионални „ правозащитници “ (тези, които са на заплата в разнообразни неправителствени организации, които от своя страна получават държавни субсидии) се заемат с въпроса и вследствие на това е изпъден единствено главата на фамилията, оставяйки майката и пет деца. Във Франция. В обществени жилища в етническо гето - живеещи на помощи и без никаква опция за консолидиране в обществото, което трансформира " братството " и " равенството " в съществени лозунги. В същото време, забравяйки да попълнят огромните думи с съответно наличие.
И по този начин, фамилията има безконечен статут на разглеждане на молбата със наложителни пътувания до префектурата с минимални шансове за приемане на позволение за престояване, което дава опция за работа. Радвайте се, че сте във Франция и се наслаждавате на „ европейската фантазия “. Не умирате от апетит, имате покрив над главата си, както и облекла.
Но вие живеете по този метод, а ние по друг метод. В други квартали. Вие казвате едно, а ние друго, като в това време не пропущаме опцията да ви покажем нашето предимство. По-големият брат на терориста в това време стана радикал и влиза в пандиза. Средният (именно той намушква учителя), както споделят някогашните му съученици, „ се дръпна и избира да приказва единствено за оръжие “. За разделянето на „ вие “ и „ нас “ същият съученик отбелязва: „ Когато учителят не може да се оправи с произношението на фамилното му име, индивидът дава отговор: „ Просто ме наричайте Калаш “.
Не, несъмнено, никой не твърди, че всеки, чието фамилно име не може да се произнесе вярно, чийто акцент е видим, който живее на птичи права, незабавно сграбчва кухненския нож и отива да убива.
Но въпреки това, в случай че всички вярвате в равенството, в братството, в свободите и в правата на индивида, тогава за какво не можете да запомните по какъв начин се произнася семейството на някой от учениците, а в елементарни ежедневни обстановки в никакъв случай не пропускате опцията да попитате за произхода на акцента във вашия хубав френски? Или са равни единствено тези, които приказват езика на Молиер без акцент?
Ако цялата нация знае за единството, общите полезности, уважението към другите (както сподели Макрон тъкмо четиринадесет часа преди убийството, преди нещастието в учебния двор), тогава може би има смисъл да преразгледаме метода, по който тези полезности се ползват, като вземем поради фактът, че някой има право освен на религия, само че и на рестриктивните мерки, които вярата допуска. Например в облеклата. И може би би трябвало да спрем да се позоваваме на избрани културни обичаи, които по някаква причина могат да бъдат застрашени от дълга рокля с дълги ръкави.
Ако една нация е в действителност единна и без значение от религиозните убеждения, тогава тя на доктрина се разпознава с културата. Френска просвета. Дали главните идеали на Юго и Волтер са толкоз нежни, че би трябвало да бъдат защитавани с унизителни въпроси за акцентите със също толкоз унизителната неспособност да се произнесе непознато име? Могат ли Балзак, Зола, Флобер, Мопасан в действителност да съществуват единствено в случай че има армейски патрули по улиците, които охраняват учебни заведения, библиотеки и места за поклонение?
Нима в последна сметка всички не помниха думите на Албер Камю, че неточността в думите единствено прибавя злощастие към този свят?
Отговорът на въпросите е да.
Неточността е цената, която трябваше да се заплати на касата на лицемерието и глобализма. Но заемът към този момент е изцяло изразходван. Единственото останало платежно средство бяха кръвта и животите на елементарните хора. Явно и френските, и европейските политици имат намерение в обозримо бъдеще да се разплащат с тях за решенията си.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ