След телефонния разговор между Бойко Борисов и Борис Джонсън, издигнал

След телефонния диалог сред Бойко Борисов и Борис Джонсън, издигнал още повече интернационалния престиж на новия английски министър председател (подобно другарство е нещо като инициация за западноевропейските водачи и никой - от Тереза Мей до Ангела Меркел и от Емануел Макрон до Силвио Берлускони, не го е пренебрегнал със съответните ярки спомени), вълнението у двата народа разбираемо е голямо. А има ли неспокойствие, то би трябвало да се изрази и се появяват стихове - несръчни, но откровени, приказки - за дребни и огромни, че дори и танц е станал известен - нещо като кизомба, само че по телефона. Запяха се и национални песни по тематиката, най-масовата от които е " Бат Бойко и три синджира лейбъристи ". А ето и апокрифен роман от първо лице за бъдещото посещаване на нашия министър-председател в Обединеното кралство, осъществено по покана на британския министър председател:
Млад министър-председател е Борис, некомпетентен, няма да го нарека аджамия, тъй като е непосредствен другар, само че факт е, че има потребност от помощ, да му се покаже по какъв начин се ръководи страна. Затова хайде на самолета и от тяхното летище - право в Народното събрание.
Борко, като ме видя, като че ли един стадион хора му слязоха от раменете, поизправи се, навири перчем и погледна депутатите насреща ужасно, та им сподели нещо на британски, което ми го преведоха като " Сега ще видите кон фасул яде ли ". Смигнах му да резервира успокоение и седнах на един свободен стол, обаче Боре дотича и ми прошепна:
- Това е тронът на кралицата за годишната й тирада!
- Като пристигна кралицата, ще се посместя, я какъв брой място има! - умерено му отвърнах, пък се посмръщих, с цел да го възпитавам - Какви ги вършите вие тука?
Моят британски сътрудник опъна ръце по шевовете на панталона и рапортува:
- Тези синковци спъват Брекзит!
И ми уточни групичка британски депутати. И на тях се смръщих, та се олюляха и отново го запитвам:
- Как тъкмо спъват работата?
Не желали били Брекзит без договорка. Въздъхнах:
- Я, Борка, седни тука! - и потупах с ръка стола до мен.
Той се дръпна:
- Ама това е тронът на Негово кралско височество принц Филип!
- Ей, доста им се плашите на тия кралски особи! Аз нашия, дето е рода с вашите, доста добре го познавам и той в никакъв случай няма да направи скандал за такава дреболия!
Не знам какво му преведоха на Борис, но седна на крайчеца на стола и впи в мен очи, цялостни с вяра. Казах му богатство:
- Чуй ме в този момент, Борка! Ти си още младо момче, зелено министър-председателче, а аз имам зад тила си не помня към този момент какъв брой мандата! Затова слушай деликатно - Брекзитът ще е със договорка!
- Ама...
- Няма но! - прекъснах го - Не ми мрънкай, щото муха ми се видиш!
Онзи пребеля и ми сподели, но доста откровено:
- Както кажеш, бат Бойко, така ще е!
Ей, блестяща кариера го чака това момче, от мен да го знаете! Но за Брекзита:
- Сделката - набих му в главата - ще е такава: вашата кралица разпуска Народното събрание ви и нашият парламент поема парламентарните неща в Англия!
Боре мига, мига, пък вика:
- А?!
- Пак мрънкаш! - дисциплинирах го - Абе нали, като напуснете Европейския съюз, ще се чудите накъде да поемете! И ще се затриете! Щото нямате опит в това! А ние, откогато се помним, все се лутаме и нищо ни няма! Живеем си като спри, та гледай! 
- Добре - мънка Борко, - обаче Народното събрание ви ще се оправи ли с две страни?
- Абе кой го пита за нещо Народното събрание! Стой до мене и се не пердах!
И момчето си отдъхна. После обаче се сети:
- Ама, бат Бойко... Като ни поемеш, аз какво ще върша?!
- Ти неповторимата порода българско овчарско куче знаеш ли я? Няколко такива имам в Банкя! Ще ги храниш и нищо няма да пипаш!
Той се съгласи незабавно. Казах ви, че надалеч ще стигне това момче.