Разкриха отровата, която тихо и неусетно погубва всяка романтична връзка!
След сватбата с моята брачна половинка разбрахме, че се организира курс за психическа помощ за жертвите на актуалното иго. След като го посетихме, лекторът се допита до публиката каква е основната причина за разводите. Чувствах се изцяло квалифициран да отговоря на този въпрос, тъй като бях минал към този момент през курс във връзка с въпросите на брака.
Затова им споделих без съмнение: правенето на обич, парите и общуването. Но водещия за моя огромна изненада не се съгласи с мен! Той ни сподели, че това са единствено признаците на казуса. Явно бях в неточност. Така че се заслушах в неговите препоръки.
Според водещия, повишеното очакване е основната причина един брак да се провали. След което се замислих. Да, повишените упования са основен провинен освен при брака, а и през целия ни умишлен живот.
Това е отровата, която ни поразява право в сърцето. Никой не е застрахован от повишените упования. Тогава ще попитате: „ Добре де, какъв е изходът? “
Ами изходът се крие в три елементарни думи, които следват себе си хронологично.
Първата е ОЧАКВАНЕ.
Като се прибирам от работа у дома, постоянно си мисля и чакам жена ми да е сготвила вкусна вечеря за мен и цялото ни семейство. Представям си я с изпрана престилка, усмихната и с хубава прическа. В това време щерка ми, която към този момент е в пубертета, ще си седи добродушно на дивана и ще се храни културно, без да пада нищо на земята. След това всички ще излезнем на вечерна разходка, с цел да ни мине от храната. В това време нашият лакей ще приготви къщата за вечерното кафе…
ВТОРАТА дума: НАБЛЮДЕНИЕ.
Прибирам се у дома 30 минути по-късно. Вечеря няма и не се чака да има, а дребното ми 3-годишно момиченце вика: „ Гладна съм, желая да хапвам “. Жена ми се е затворила в стаята си и мъчи своя следващ план, тъй като закъснява със периодите. Едвам дръзвам да я запитвам дали ще вечеряме, а погледът и е сладкодумен – „ смазана съм от отмалялост и имам доста работа “.
Пренасям дребната на ръце, отивам в разхвърляната кухня и откривам, че се намират малко сирене и самун. Измислям незабавно менюто – топли сандвичи. Слагам щерката на дивана, а тя ми отвръща с гневен вик. Веднага и набутвам банан в ръката, с цел да се успокои. Подейства. В кухнята царува безпорядък. Аз си пека сандвичите. Пълно е с играчки по пода, подготвени да спънат някой от нас. Жена ми идва и ние се обтягаме изтощено на дивана, без да се гледаме. Не горим от предпочитание да чистим и кухнята.
ТРЕТАТА дума е РАЗОЧАРОВАНИЕ.
Тя е разликата сред първото и второто в това неподготвено уравнение.
Среща се постоянно и не е по никакъв начин прелестно. Но е реалност. Очакването се явява майката на разочарованието. Изводът е, че постоянно в живота имаме повишени упования, които ни докарват до РАЗОЧАРОВАНИЕ.
За да се отстрани тази наклонност, има решение. НАБЛЮДЕНИЕТО би трябвало да се трансформира в предходник на ОЧАКВАНЕТО. Така живота самичък може да си свърши работата. Но ние би трябвало да му го позволим. Винаги би трябвало да се стремим към нещо и да имаме упования. Не би трябвало да се отхвърляме от тях, тъй като упованията са потребни за нас и за близките. Ако обаче завишите упованията си, то тогава НАБЛЮДЕНИЕТО е вашето решение. Трябва да свикнете с действителността и да я премете – такава, каквато е. Ако сте към този момент изморени от разочарования, то тогава вижте какво ви приказва действителността и се откажете от упованията си. Говорете с индивида, който е причина тези упования да не се осъществен и му споделете какво очаквате от него. Така животът ви ще бъде много по-лек и пълнозенен.
