Най-накрая реших и аз да си направя скъп подарък, но сега мъжът ми и децата не ми говорят! Разказвам цялата история
След сватбата с мъжа ми заживяхме с майка му. Свекърва ми не ме обичаше и не го криеше. Опитвах се да не привличам погледа й. Но Лилия просто обожаваше моите дъщери, нейните внучки, и ми помагаше да ги отглеждам.
В нашето семейство се разви странна традиция: всеки биваше поздравен за рождения си ден и получаваше дарове, само че аз постоянно оставах без внимание.
Съпругът ми и свекърва ми всяка година получаваха поздравления и дарове. За децата се проведоха празници с посетители и лакомства.
Но за мен всичко постоянно звучеше по един и същ метод:
– „ Защо ти трябват цветя? Какво още ти липсва? Имаш всичко “.
Разбира се, обиждах се.
След време отпътувах да работя в Германия. Пращах всички извоювани пари у дома.
Тази година през септември навърших 60 години и взех решение да ознаменувам тази дата уместно. Резервирах ресторант, поканих фамилията си, поглезих се, купих си нови облекла. В последна сметка през последните две години единствено работех и в този момент за първи път от доста време желаех да усещам същинска отмора.
Както постоянно, никой нищо не ми подари с изключение на кумовете, които ми подариха гривни. Очевидно всички смятаха, че аз като „ работеща жена “ нямам потребност от нищо. Но не се наскърбих, тъй като сама си направих подарък – планирах почивка в чужбина и си купих качествена косачка.
Решението ми шокира всички. Децата чакаха да върна парите на фамилията. Дъщерите ми си потеглиха, без да се сбогуват, а брачният партньор ми към този момент не приказва с мен. Но не скърбя за избора си и се приготвям за почивката си.
Мислите ли, че постъпих вярно?
Редактор: Петя Иванова




