Новият шеф на КЗК предупреди: Компании може да фалират при установена спекула
След срещата с КЗП, Комисия за защита на конкуренцията възнамерява срещи и с Национална агенция за приходите, Комисията за финансов контрол, Комисията за контролиране на известията, КЕВР и Българска народна банка. Това сподели в „ Лице в лице “ ръководителят на Комисия за защита на конкуренцията Росен Карадимов.
„ Ако успеем да координираме функционалностите на тези регулатори, няма умозрителен пазар, който да може да се изправи против тази мощност “, съобщи Карадимов.
Той още веднъж разясни, че предстоят незабавни ограничения до края на 2025 година преди въвеждането на еврото, а през 2026-2027 година ще има непрекъснати ограничения след въвеждането му. Целта е да не се допусне спекулативно повишаване на цените.
Карадимов изясни, че в случай че един търговец постави надценка на дадена стока, Комисия за защита на конкуренцията не може да го глоби. Но в случай че и прилежащият магазин, в спогодба с него, постави същата надценка – тогава е налице неразрешено съглашение и комисията влиза с цялата си мощност.
Глобата е 10% от финансовия резултат от миналата година. Това значи, че една компания може да банкрутира, в случай че цялата глоба бъде наложена в нейния размер, сподели ръководителят на Комисия за защита на конкуренцията.
„ Това, което стартирам да върша, са бързи секторни разбори в основни и невралгични браншове на стопанската система. Това са храни, фармация, телекомуникация, електронна търговия и финансовият бранш. Тези разбори ще покажат в действително време положението на тези браншове и в случай че бъдат установени неразрешени съглашения и недобросъвестни търговски практики, Комисия за защита на конкуренцията би могла да се самосезира с обособени производства, в които нейните пълномощия са извънредно мощни “, изясни още Росен Карадимов.
„ Част от проблемите на българската стопанска система, обвързвана с картелите и монополите, се коренят в сбърканата приватизация в България. Когато страната приватизира, само че не калкулира рисковете пред конкуренцията, приватизирайки, тя сама основава изкуствените монополи. Така е в горивата, ненапълно по този начин беше и в телекомуникациите и финансовия и банков бранш “, разясни той.
По думите му не може в основни стратегически браншове на стопанската система страната да не резервира пазарен механизъм, през който може да контролира цените.
„ Ако успеем да координираме функционалностите на тези регулатори, няма умозрителен пазар, който да може да се изправи против тази мощност “, съобщи Карадимов.
Той още веднъж разясни, че предстоят незабавни ограничения до края на 2025 година преди въвеждането на еврото, а през 2026-2027 година ще има непрекъснати ограничения след въвеждането му. Целта е да не се допусне спекулативно повишаване на цените.
Карадимов изясни, че в случай че един търговец постави надценка на дадена стока, Комисия за защита на конкуренцията не може да го глоби. Но в случай че и прилежащият магазин, в спогодба с него, постави същата надценка – тогава е налице неразрешено съглашение и комисията влиза с цялата си мощност.
Глобата е 10% от финансовия резултат от миналата година. Това значи, че една компания може да банкрутира, в случай че цялата глоба бъде наложена в нейния размер, сподели ръководителят на Комисия за защита на конкуренцията.
„ Това, което стартирам да върша, са бързи секторни разбори в основни и невралгични браншове на стопанската система. Това са храни, фармация, телекомуникация, електронна търговия и финансовият бранш. Тези разбори ще покажат в действително време положението на тези браншове и в случай че бъдат установени неразрешени съглашения и недобросъвестни търговски практики, Комисия за защита на конкуренцията би могла да се самосезира с обособени производства, в които нейните пълномощия са извънредно мощни “, изясни още Росен Карадимов.
„ Част от проблемите на българската стопанска система, обвързвана с картелите и монополите, се коренят в сбърканата приватизация в България. Когато страната приватизира, само че не калкулира рисковете пред конкуренцията, приватизирайки, тя сама основава изкуствените монополи. Така е в горивата, ненапълно по този начин беше и в телекомуникациите и финансовия и банков бранш “, разясни той.
По думите му не може в основни стратегически браншове на стопанската система страната да не резервира пазарен механизъм, през който може да контролира цените.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ