След срещата на върха на НАТО в Анкара въпросът дали

След срещата на върха на НАТО в Анкара въпросът дали Алиансът е по-единен или по-разделен поради разликите към разноските за защита разясниха в предаването „ Офанзива с Любо Огнянов “ някогашните министри на защитата Велизар Шаламанов и Ангел Найденов.

И двамата са на мнение, че заключителната декларация от срещата и декларираните огромни вложения в отбранителни качества демонстрират по-висока степен на единение сред съдружниците.

50 милиарда $ вложения сочат точно по-голямо единение

Според Велизар Шаламанов НАТО показва засилено съдействие с Украйна, както и по-голяма ангажираност на Турция по въпросите на районната и европейската сигурност.

„ Така че Алиансът сигурно е по-единен “, разяснява Шаламанов.

По думите му част от оповестените 50 милиарда $ вложения ще бъдат ориентирани към развиване на нови качества на НАТО. Сред тях са системи за командване и ръководство, цифрова съгласуваност, цифрова промяна, придобиване на ракети, противоракетна и противовъздушна защита.

Шаламанов уточни, че средствата ще бъдат употребявани и за многонационални планове, свързани с модернизацията на системите за радиолокационно наблюдаване, разкриване на цели, ръководство на бойни интервенции, наблюдаване от космоса и създаване на ударни качества.

Той обърна внимание и на обособен пакет от 40 милиарда $ за противодронна отбрана

Според него този пакет е директно обвързван с опита от войната в Украйна.

„ Има и 70 милиарда вложения в отбранителните качества на Украйна, които са качества за защита на Европа против главната опасност, както е посочено в декларацията – Руската федерация “, съобщи Шаламанов.

Ангел Найденов също оцени заключителната декларация като знак за по-голяма взаимност сред страните членки.

„ Съдейки по заключителната декларация явно има по-висока степен на единение и взаимност “, разяснява той.

По отношение на разноските за защита Найденов означи, че към момента има страни, които не доближават заложения най-малко от 2% от брутния вътрешен артикул. Сред тях съгласно него са Албания, Чехия и Словения, до момента в който други страни към този момент надвишават доста тази граница. Литва отделя към 5,3% от Брутният вътрешен продукт за защита, а Естония – към 5,1%.

По думите му има и група страни, които влагат над 3,5%, както и страни, които остават към минималното условие от 2%, измежду които Белгия, Испания и Португалия.

Найденов уточни данни, съгласно които междинните директни разноски за защита в НАТО през тази година ще бъдат към 2,53% от Брутният вътрешен продукт, а в случай че се включат и косвените разноски, свързани с инфраструктура и други действия, общият дял може да доближи към 4%.

Източник: NOVA NEWS