След смъртта на цар Георги II Тертер в продължение на

След гибелта на цар Георги II Тертер в продължение на няколко месеца се води битка за престола, само че най-после български цар става бдинският диктатор Михаил III Шишман Асен . Той е наследник е на видинския диктатор, който се самообявява за цар под името Шишман , от първия му брак с внучката на Иван Асен II. Брат е на Белаур и Кераца Петрица (майка на цар Иван Александър).

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в  книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.

След сключването на мирното съглашение сред Шишман и сръбския крал Стефан Милутин през 1292 година Михаил III Шишман се сгодява и дами за щерка му Анна-Неда , сестра на идващия сръбски крал Стефан Дечански. До този брак се стига в следствие от несполучлива война на Михаил III Шишман против нейния татко Стефан Милутин.

Видинският болярин е заставен да одобри Анна-Неда в своето семейство като гаранция за добросъседски връзки. След гибелта на татко му Михаил III Шишман получава владетелско самопризнание с купата „ диктатор “ на Видинското царство от българския цар Теодор Светослав Тертер, който е негов втори братовчед – майките им са внучки на Иван Асен II, само че от разнообразни съпруги на владетеля: негова баба е Ана-Теодора Асенина, а на Теодор Све тослав – Елена Асенина (т.е. женитбите на Иван Асен II са отразявали две външнополитически линии – Епирска и Унгарска .

През 1317 година още като диктатор Михаил ІІІ Шишман поддържа сръбския крал Стефан Милутин и съдружника му – северинския бан Теодор Чанад във войната им против унгарския крал Карл Роберт за контрола на Мачванското банство. През октомври съдружниците са разрушени под крепостта Михалд (днешна Мехадия) в Северин. След провалянето, във Видин намира леговище зетя на бан Теодор, наемнически пълководец, именуван Иван Русина. Същият става един от доверените военачалници в армията на видинския диктатор. След гибелта на Милутин през 1321 година, Шишман ІІІ се включва в гражданската война сред наследниците му в Сърбия, като поддържа сина му Константин и в следствие Стефан Владислав II против Стефан Урош.

През 1322 година цар Георги II Тертер умира в разгара на боен спор с Андроник III Палеолог. Възползвайки се от заетостта на българите към избора на нов цар, императорът открива надзор над крепостите Диампол (дн. Ямбол), Лардея (дн. с. Терзийско), Ктения (дн.с. Козаре), Русокастро, Анхиало, Созопол и Агатопол. Братът на някогашния български цар Смилец – диктатор Войсил, нахлува в Крънското деспотство, което в миналото е било притежание на рода му, подчинява основния му град Копсис и още четири замъци.

България е лишена от всичките си територии в Тракия като се изключи Пловдив, който Андроник III безрезултатно обсажда. Установявайки се на трона, Михаил ІІІ Шишман незабавно подхваща ответни дейности. Той се насочва към подбалканските замъци, признали властта на василевса . Андроник III смъква обсадата на Пловдив и потегля против него.

Понеже не получава помощ от Войсил (до императора доближава слух, че той е умрял), Андроник III се отхвърля от конфликт с войските на новия цар. Спорните градове признават властта на Михаил ІІІ Шишман, само че в това време, възползвайки се от неточност на Иван Русина, пълководец на гарнизона в Пловдив, ромеите завземат града без стълкновение .

В продължение на към година, цар Михаил III Шишман води война против Войсил, който е подкрепян от Андроник III. През 1324 година Шишман получава превес и съумява да го изтласка от земите на Крънското деспотство. Същата година царят подхваща нахлуване и против Византия . В армията са включени татарите на владетеля на Златната орда – Узбек хан, същите които опустошават Тракия. Българската войска навлиза в Беломорска Тракия и заема позиции по линията от Вира до Траянопол. Андроник III Палеолог не посмява да влезе в стълкновение заради неналичието на задоволително армия. Той предлага на Михаил Шишман да решат спора посредством единоборство. Българският цар му дава отговор с думите:

„ Глупав е оня ковач, който може да вземе нажеженото желязо с клещи, а вместо това си служи с ръка. “

След тези събития те подписват мир, който види до следните промени в българския царски двор : Михаил ІІІ Шишман се развежда с Анна-Неда и я заточава в манастир, където тя приема монашеско то си име Елена Дечанска, синът им Иван Стефан, който до тогава е съвладетел на татко си, е заточен, а ръководството на Видинското деспотство поверява на брат си Белаур. Царят се дами за Теодора Палеологина , сестра на византийския император Андроник III и вдовица на Теодор Светослав. Чрез този брак се сродява с Палеологовата династия . Женитбата с Теодора утвърждава Михаил ІІІ Шишман като легален правоприемник на Светослав, само че прогонването на Анна-Неда довежда до утежняване на българо-сръбските връзки.

Андроник III Палеолог , който не е съгласно дядо си по отношение на мира с България, стартира подготовка за война . През август 1324 година до момента в който е на лагер с войските си в Източна Тракия, идват пратениците на Михаил Шишман – Гръд и Панчо. От тях той научава за брака на царя със сестра му и приема мирните оферти . Според сделките в българско притежание остават Айтос, Анхиало, Ктения, Русокастро, Месемврия, а във византийско – Пловдив, Созопол, Агатопол и Вукелон. През 1326 година враждата сред Андроник II и Андроник III заплашва да се трансформира в революция. Старият император печели на своя страна крал Стефан Дечански, а младият търси под крепа от Михаил Шишман.

На 13 май 1327 година на персонална среща край крепостта Черномен царят и Андроник III подписват скрито съглашение , предвиждащо общи военни дейности против Андроник II и Стефан Дечански. Младият василевс се задължава след определяне на еднолична власт да изплати на Михаил Шишман огромна парична сума и да му направи някои териториални отстъпки под формата на зестра . Споразумението, известно като Черноменски контракт , не остава загадка за Андроник II и сръбския крал. Запазени дубровнишки документи свидетелстват, че през 1327 година Дечански закупува огромно количество оръжие, належащо за идния му конфликт.

В избухналата революция превъзходство взема младият Андроник . През 1328 година остарелият император към този момент владее само Константинопол и прилежащите територии. Изоставен от Стефан Дечански, той търси помощ от българския цар.

Михаил Шишман , който има интерес войната сред двамата императори да продължава, се съгласява . Той струпва военни елементи по границата с Византия, а 3000 конника предвождани от Иван Русина се насочат към Константинопол, с цел да охраняват Андроник II. Предполага се, че същинската задача на този отряд е да бъде покорен остарелият император и на Михаил Шишман да се обезпечи достъп до двореца Влахерна, където той има намерение да се прогласи за император.

Тук като доказателство може да ни послужи, че Андроник III предизвестява дядо си с писмо да не позволява отряда в двореца. Старецът се вслушва в съвета му, а царят изтегля конницата си, опасявайки се да не я загуби. Скоро по-късно останалият без никаква поддръжка Андроник II е свален от внука си, което поставя завършек на междуособиците във Византия . Михаил ІІІ Шишман, който не съумява да се възползва от тях, с цел да наложи властта си в Източна Тракия, се взема решение на война с Андроник III. Българската армия, подкрепена от татарски наемници от Златната орда, се насочва към Одрин и Димотика . В отговор императорът събира войски в покрайнините на Виза . Царят дава тип, че се готви за стълкновение, само че вместо това изтегля войските си. Следвайки го, Андроник III минава границата, завладява и унищожава крепостта Диамбол .

През ноември 1328 година Михаил ІІІ Шишман дава отговор с ново навлизане във Византия . Превзема Вукелон и се открива там на лагер. Андроник III разполага войската си край Димотика. В продължение на към месец двамата владетели се наблюдават взаимно, без никой да се реши да нападне пръв. Влизайки в договаряния, те си разменят взаимни обвинявания в неспазване на Черноменския контракт.

Важна роля в помиряването им изиграва императрицата-майка . На персонална среща в Одрин владетелите се договарят Михаил Шишман да върне Вукелон, а в подмяна да получи парично обезщетение.

През май 1329 година при крепостта Кримна (дн. с Росен) се организира нова среща сред царя и императора, на която мирът е одобрен . Губейки вяра за уголемение на българските владения за сметка на Византия, Михаил III Шишман обръща взор на запад. Сръбското кралство, възползвайки се от междуособиците в България и Византия, както и от непрестанните конфликти посред им, съумява да завладее част от териториите им .

Михаил ІІІ Шишман стартира подготовка за завземане на Сърбия , чийто държател е някогашният Михаилов зет Стефан Дечански. За задачата напролет на 1330 година той подписва антисръбски съюз с Андроник III. Според повече то догатки крайната цел е цялостното заличаване на Сърбия и разделение на земите ѝ сред Търновското царство и Византия. Михаил Шишман притегля в обединението владетелите на Влашко, Молдова и Черните яси/българи.

На 19 юни 1330 година българските войски потеглят от Търново, само че вместо да се насочат напряко към сръбската граница, минават през Видин и София . Обикновено като причина за този необикновен обход се сочи желанието на Михаил ІІІ Шишман да съедини войската си с тази на брат си Белаур, само че защото брат му не взема присъединяване в борбата, във Видин се причисляват татарите на Каракишек и власите на съдружника му Иванко Басараб.

Андроник III навлиза в Македония , завземайки четири дребни замъци (Дебрица, Добрун, Габаларион и Сидерокастрон) и се открива на лагер край Битоля, изчаквайки по-нататъшния процес на събитията. От Средец българската армия се насочва към крепостта Земен и я завладява. Стефан Дечански в началото изчаква своя някогашен тъст на „ полето край Добрич “, където се сливат реките Топлица с Българска Морава, а след това насочва войската си по течението на Морава и през Старо Нагоричане (където в църквата „ Св. Георги “ прави молитва за мир) се разполага на стан в покрайнините на Велбъжд (днешен Кюстендил).

Според сведенията на Никифор Григора, Михаил Шишман разполага с 12 000 български и 3000 воини пасмина от татари, яси, алани и власи . Стефан Дечански има разполагаем 14 000 души, към които след това се причисляват 1000 каталани. Изчаквайки точно тяхната поява, на 24 юли Стефан Дечански предлага на Михаил Шишман еднодневно помирение . Царят приема, тъй като за войската липсват хранителни запаси. Установено е, че Белаур не се причислява към брат си, както и ловешкият диктатор Иван Александър. Тъй като българската армия страда от липса на продоволствия, в деня на примирието тя се пръсва по близките селища за набирането им.

В това време идват тежковъоръжените каталунски наемници. Възползвайки се от преференциалната обстановка, кралският престолонаследник Стефан Душан нарушава примирието и нападна лагера на Шишман . Опитът на Михаил Шишман да провежда ефикасна опозиция е несполучлив. В борбата при Велбъжд на 28 юли 1330 година войската на Михаил ІІІ Шишман претърпява проваляне, а самият цар е тежко ранен и умира три дни по-късно в плен . Погребан е благопожелание на велможите си в църквата „ Свети Георги “ в Старо Нагоричане, през днешния ден в Северна Македония.

По-нататъшното позволение на заплетения проблем към наследството на българския царски трон е решено на среща в Мраката , в която взимат присъединяване Стефан Дечански, Стефан Душан, Белаур и Иван Александър. Стефан Дечански с поддръжката на Белаур съумява да наложи на българския трон своя племенник – Иван Стефан , като наследник на Михаил Шишман и престолонаследник. Съборът излиза с решение за обединяване на двете страни против съпротивата на Дечански, от което най-недоволен е синът му Стефан Душан, който по линия и на Смилецовци предявява законни искания за общ търновски трон .

По силата на решението последвалите събития в България и Сърбия са синхронизирани и довеждат на власт Иван Александър и Стефан Душан , като всичко е уредено посредством брака на Стефан Душан с Елена , сестра на Иван Александър.

Като проучваме обстановката разбираме, че Битката при Велбъжд има значими последствия за историята на Балканския полуостров . В резултат от нея и последвалите я събития Средновековна Сърбия, наричана след това и Душаново царство, се трансформира, въпреки и за малко, в първостепенна мощ на Балканите.

Присъединете се към нашия 

Българската история с Румен Петков: Георги II Тертер – последният държател от династията на Тертеровци