Кметът на Гинци: Това не беше хижа – това беше затворена зона
След гибелта на трима мъже край някогашната хижа „ Петрохан “ въпросите не понижават, а стават все по-тежки. Докато институциите мълчат или приказват уклончиво, GlasNewsпотърси по телефона кмета на село Гинци Георги Тодоров – индивидът, който от години следи какво се случва в региона и който е бил на място незабавно след нещастието.
Разговорът ни разкри картина, която наподобява повече на боен обект, в сравнение с туристическа хижа.
GlasNews: Г-н Тодоров, хората питат – какво в действителност беше това място? Хижа, база или нещо напълно друго?
Георги Тодоров: Ако би трябвало да съм почтен – това от дълго време не беше хижа. Това беше затворена зона. Не пускаха никого. Бариери, камери, въоръжени хора. Поведението им нямаше нищо общо с туристически обект.
GlasNews:Как реагираха локалните хора през годините? Имаше ли боязън?
Георги Тодоров: Да, имаше боязън. Хората ми се оплакваха. Спират ги, желаят им персонални карти, не ги пускат да си работят по ливадите, да берат боровинки. Това основава напрежение. Никой не знаеше кои са тези хора и за какво са там.
GlasNews: Вие самият като кмет търсихте ли пояснение от институциите?
Георги Тодоров: Да, правили сме забележки, питали сме. Но истината е, че и полицията рядко влизаше горе. Не е обикновено в планината да има хора с оръжие, които се държат като власт.
GlasNews:Какво си помислихте, когато ви споделиха, че има починали?
Георги Тодоров: Първата ми мисъл беше, че нещо доста неприятно се е случило. Защото когато има толкоз оръжие, толкоз напрежение и толкоз секрети – това не свършва добре.
GlasNews: Видяхте ли персонално телата?
Георги Тодоров: Да. Видях ги. Трима мъже, лежащи един до различен. Простреляни. Това няма по какъв начин да го забравиш.
GlasNews:Това ли беше най-шокиращото, което видяхте?
Георги Тодоров: Не. Най-шокиращи бяха изгорелите кучета вътре в хижата. Големи кучета. Явно заключени. Това приказва за суматоха, за безпорядък, за нещо, което е излязло отвън надзор.
GlasNews: Имате ли пояснение за какво са били толкоз въоръжени?
Георги Тодоров: Не. И това е най-страшното. Ако пазиш гора – има горски. Ако си екскурзиант – нямаш потребност от оръжие. Ако си нещо друго – тогава въпросите стават доста съществени.
GlasNews:Според вас – тези хора криеха ли нещо?
Георги Тодоров: По държанието им – да. Когато не допускаш никого, когато наблюдаваш с камери, когато контролираш пътеки и направления – това не е обикновено.
GlasNews:Говори се, че не всички, които са живеели там, са открити. Това правилно ли е?
Георги Тодоров: Да. Там не живееха единствено трима. Другите къде са – това е въпросът. И този въпрос занапред ще тежи на следствието.
GlasNews:Страхувате ли се, че истината може да не излезе до дъно?
Георги Тодоров: Страхувам се, че в случай че не се проверява съществено, ще останат единствено клюки. А хората в селото желаят едно – да знаят какво е било това място и за какво се стигна дотук.
GlasNews: Ако би трябвало да кажете едно изречение към институциите?
Георги Тодоров: Да не замитат случая. Защото това не е просто покруса – това е сигнал.
GlasNews.bg следи тематиката!
Разговорът ни разкри картина, която наподобява повече на боен обект, в сравнение с туристическа хижа.
GlasNews: Г-н Тодоров, хората питат – какво в действителност беше това място? Хижа, база или нещо напълно друго?
Георги Тодоров: Ако би трябвало да съм почтен – това от дълго време не беше хижа. Това беше затворена зона. Не пускаха никого. Бариери, камери, въоръжени хора. Поведението им нямаше нищо общо с туристически обект.
GlasNews:Как реагираха локалните хора през годините? Имаше ли боязън?
Георги Тодоров: Да, имаше боязън. Хората ми се оплакваха. Спират ги, желаят им персонални карти, не ги пускат да си работят по ливадите, да берат боровинки. Това основава напрежение. Никой не знаеше кои са тези хора и за какво са там.
GlasNews: Вие самият като кмет търсихте ли пояснение от институциите?
Георги Тодоров: Да, правили сме забележки, питали сме. Но истината е, че и полицията рядко влизаше горе. Не е обикновено в планината да има хора с оръжие, които се държат като власт.
GlasNews:Какво си помислихте, когато ви споделиха, че има починали?
Георги Тодоров: Първата ми мисъл беше, че нещо доста неприятно се е случило. Защото когато има толкоз оръжие, толкоз напрежение и толкоз секрети – това не свършва добре.
GlasNews: Видяхте ли персонално телата?
Георги Тодоров: Да. Видях ги. Трима мъже, лежащи един до различен. Простреляни. Това няма по какъв начин да го забравиш.
GlasNews:Това ли беше най-шокиращото, което видяхте?
Георги Тодоров: Не. Най-шокиращи бяха изгорелите кучета вътре в хижата. Големи кучета. Явно заключени. Това приказва за суматоха, за безпорядък, за нещо, което е излязло отвън надзор.
GlasNews: Имате ли пояснение за какво са били толкоз въоръжени?
Георги Тодоров: Не. И това е най-страшното. Ако пазиш гора – има горски. Ако си екскурзиант – нямаш потребност от оръжие. Ако си нещо друго – тогава въпросите стават доста съществени.
GlasNews:Според вас – тези хора криеха ли нещо?
Георги Тодоров: По държанието им – да. Когато не допускаш никого, когато наблюдаваш с камери, когато контролираш пътеки и направления – това не е обикновено.
GlasNews:Говори се, че не всички, които са живеели там, са открити. Това правилно ли е?
Георги Тодоров: Да. Там не живееха единствено трима. Другите къде са – това е въпросът. И този въпрос занапред ще тежи на следствието.
GlasNews:Страхувате ли се, че истината може да не излезе до дъно?
Георги Тодоров: Страхувам се, че в случай че не се проверява съществено, ще останат единствено клюки. А хората в селото желаят едно – да знаят какво е било това място и за какво се стигна дотук.
GlasNews: Ако би трябвало да кажете едно изречение към институциите?
Георги Тодоров: Да не замитат случая. Защото това не е просто покруса – това е сигнал.
GlasNews.bg следи тематиката!
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




