Тя каза не… и той стана папа: Любовната история на Франциск и Амалия Дамонте, която никога не разцъфтя По женски
След гибелта на папа Франциск светът си спомня освен за делата му като нравствен лидер, само че и за човешката история, която предшества свещеното му звание. Зад името Хорхе Марио Берголио, преди одеждата на вярата да обгърне бъдещия висш овчар, се крие момче с биещо сърце, фантазии и… първа обич.
Още преди да избере пътя на духовността, младият Хорхе – тогава единствено на 12, схваща, че сърцето му тупти за едно момиче от прилежащата улица в квартал Флорес, Буенос Айрес. Тя се споделя Амалия Дамонте, а за малко време девойката се трансформира в негова Вселена.
" Сложи ми писмо в ръката. В него пишеше, че желае да се ожени за мен. Но в случай че не приема, щял да стане духовник ", споделя тя с усмивка, в която прозира по едно и също време деликатност и сянка на виновност. Тогавашното ѝ " не " трансформира ориста освен на момчето, само че и – в по-широк мащаб, на милиони вярващи по света. )
Може би такава обич в никакъв случай не е имала късмет – родителите ѝ не одобрявали Хорхе, а времената диктували друго държание. Но това момиче, което играело на улицата с едно любящо, добродушно момче, не подозирало, че някой ден ще види същото това момче – към този момент мъж с бяла одежда и папска корона, по малкия екран и ще се вцепени от учудване. " Не можех да допускам, че това е той. Че Хорхе е папата ", спомня си тя.
Дори и след шест десетилетия, Амалия не е не запомнила по какъв начин е оставила младия Хорхе с горчивината от несподелената обич и неосъществените фантазии. И въпреки животът ѝ да е траял напред, тя не крие, че в сърцето ѝ постоянно е останала една дребна капка страдание. По-късно се омъжва, само че признава, че ѝ се е желало оня момък от прилежащата къща да участва на сватбата ѝ – в случай че не като жених, то най-малко като духовник, благославящ началото на нейния нов живот. Съдбата обаче е избрала различен път – друг, непредвиден и необратим.
Съдбата не ги събра, само че не ги и разделя изцяло. Между редовете на тяхната сантиментална история остава нещо красиво и човешко. Малка, нежна истина, която ни припомня, че даже най-великите измежду нас в миналото са писали любовни писма, страхували са се от отвод, и от време на време са избирали Бог…, откакто някой им е споделил " не ". )
Снимки: GettyImages Снимки: Instagram
Още преди да избере пътя на духовността, младият Хорхе – тогава единствено на 12, схваща, че сърцето му тупти за едно момиче от прилежащата улица в квартал Флорес, Буенос Айрес. Тя се споделя Амалия Дамонте, а за малко време девойката се трансформира в негова Вселена.
В изявление от март 2013 година, обещано пред Independent скоро откакто Франциск застава отпред на Католическата черква, Амалия си спомня почтената, само че дръзка обич на чаровния Хорхе.
" Сложи ми писмо в ръката. В него пишеше, че желае да се ожени за мен. Но в случай че не приема, щял да стане духовник ", споделя тя с усмивка, в която прозира по едно и също време деликатност и сянка на виновност. Тогавашното ѝ " не " трансформира ориста освен на момчето, само че и – в по-широк мащаб, на милиони вярващи по света.
Може би такава обич в никакъв случай не е имала късмет – родителите ѝ не одобрявали Хорхе, а времената диктували друго държание. Но това момиче, което играело на улицата с едно любящо, добродушно момче, не подозирало, че някой ден ще види същото това момче – към този момент мъж с бяла одежда и папска корона, по малкия екран и ще се вцепени от учудване. " Не можех да допускам, че това е той. Че Хорхе е папата ", спомня си тя. Дори и след шест десетилетия, Амалия не е не запомнила по какъв начин е оставила младия Хорхе с горчивината от несподелената обич и неосъществените фантазии. И въпреки животът ѝ да е траял напред, тя не крие, че в сърцето ѝ постоянно е останала една дребна капка страдание. По-късно се омъжва, само че признава, че ѝ се е желало оня момък от прилежащата къща да участва на сватбата ѝ – в случай че не като жених, то най-малко като духовник, благославящ началото на нейния нов живот. Съдбата обаче е избрала различен път – друг, непредвиден и необратим.
Съдбата не ги събра, само че не ги и разделя изцяло. Между редовете на тяхната сантиментална история остава нещо красиво и човешко. Малка, нежна истина, която ни припомня, че даже най-великите измежду нас в миналото са писали любовни писма, страхували са се от отвод, и от време на време са избирали Бог…, откакто някой им е споделил " не ".
Снимки: GettyImages Снимки: Instagram Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ