След смъртта на папа Франциск, който почина на 21-ви април,

След гибелта на папа Франциск, който умря на 21-ви април, античното знамение на Нострадамус за по този начин наречения " Черен Папа " още веднъж притегля вниманието на света. Френският ясновидец от 16-и век, Мишел дьо Нострдам, по-известен като Нострадамус, е оставил след себе си загадъчни предсказания, които мнозина през днешния ден се пробват да разтълкуват в светлината на актуалните събития във Ватикана.

В своите трудове Нострадамус наподобява обрисува поредност от папски промени, която се вписва изненадващо добре в актуалната история на Католическата черква. Според тълкувателите, предсказанието показва първо " задграничен папа ", което се свързва с фигурата на Бенедикт XVI, роден в Германия като Йозеф Ратцингер. След него идва " остарелият папа " - интерпретиран като папа Франциск, който беше определен на 78-годишна възраст през 2013 година. Кулминацията на пророческата поредност е появяването на загадъчния " Черен Папа " - персона, която съгласно Нострадамус ще поведе Католическата черква през интервал на невиждана духовна рецесия, евентуално обвързвана с апокалиптични събития.

Терминът " Черен Папа " носи разнородни смисли в католическата традиция и проучванията върху наследството на Нострадамус. Исторически видяно, това название обичайно се отнася до Върховния Генерал на Обществото на Исус (йезуитите), поради черните одежди, които членовете на този авторитетен медал нормално носят. Интересно е, че папа Франциск беше първият йезуит, заел престола на Свети Петър, което прибавя спомагателен колорит към вероятните тълкувания на пророчеството.

Друго публикувано пояснение свързва " Черния Папа " с опцията за избиране на първия понтифик от африкански генезис. В тази тенденция постоянно се загатват имената на кардинал Питър Търксън от Гана и кардинал Робърт Сара от Гвинея като евентуални претенденти, които биха могли да изпълнят предсказанието.

По-символични тълкувания преглеждат " Черния Папа " като метафора за нравствен лидер, който ще ръководи Църквата във време на мрак и институционална рецесия. Този облик се вписва в по-широката тематика за нравствен крах, която участва в доста от предсказанията на Нострадамус.

В своите предсказания ясновидецът прави ясна отпратка към " Града на седемте хълма " - добре прочут знак на Рим и Ватикана. Нострадамус предсказва, че след гибелта на " доста остарял понтифик ", ще бъде определен " римлянин на добра възраст ", който обаче ще " отслаби своя трон ". Изследователите на неговите текстове поясняват това като знак, че папството ще изпита съществени разтърсвания под управлението на този предстоящ нравствен лидер.

Пророчеството за " Черния Папа " постоянно се преглежда паралелно с друго известно предсказване - това на ирландския светец Малахия, който още през 12-ти век като че ли изброява всички бъдещи папи до края на света. Според текста на Свети Малахия, последният папа ще носи името " Петрус Романус " (Петър Римлянинът) и ще управлява Църквата по време на огромни тествания, директно преди Страшния съд. Съвпадението сред двете пророчества подхранва апокалиптични теории, изключително в подтекста на актуалните световни рецесии и екологични проблеми.

Нострадамус е основал своите пророчества през изключително разтревожен интервал от европейската история, когато Католическата черква е изправена пред провокациите на Реформацията и комплицираните политически битки за власт. Неговият целеустремено мистериозен жанр, изпълнен със знаци, игра на думи и астрологически препратки, оставя необятно поле за тълкувания. Именно тази многозначност на текстовете му разрешава те да бъдат интерпретирани по разнообразни способи и приспособявани към разнообразни исторически събития.

Важно е да се означи, че Католическата черква в никакъв случай публично не е признавала пророчествата на Нострадамус, запазвайки сериозна отдалеченост към предсказания, които се намират отвън каноничните текстове. Въпреки това, с наближаването на конклава за избор на нов папа след кончината на папа Франциск, любознанието към тези антични пророчества безспорно ще нараства.

Независимо дали одобряваме предсказанията на Нострадамус като оракулски прозрения или просто като исторически рядкости, те не престават да ни оферират забавна вероятност за размишления върху бъдещето на една от най-древните институции в света в ера на бързи световни промени. Както постоянно, същинското тестване за всяко знамение не се крие в спекулациите към него, а в самия ход на историята, която последователно ще разкрие истинността на предсказаното.