Древната история на Първото българско царство. Къде са живели прабългарите на Аспарух?
След гибелта на Кубрат прабългарите, водени от Аспарух, се заселват в местността Онгъла. Там не е ясно какъв брой време прекарват. Този Онгъл има доста значимо място в българския политически живот, тъй като в действителност се явява първата българско притежание след 680 година В него се е укрепява Аспарух с хората си, там е отпразнувана успеха над византийския император Константин IV Погонат и там е поставено началото на Първото българско царство (681 г.). И по този начин, къде е това място, по какъв начин наподобява и каква е площта му?
До скоро този въпрос е доста оспорван. Византийските хронисти, описали събитията от това време, са патриарх Никифор и Теофан Изповедник. Те дават информация, която позволява разнопосочни прочити и тълкувания. Двамата не са очевидци на събитията, а употребяват за основа на историческите си писания друго съчинение, което не се резервира в наши дни. Ето мненията за паметната борба сред прабългари и византийци и последвалия кротичък контракт, с който се признава основаването на Дунавска България (681 г.).
„ А императорът Константин, като се научил, че замърсен и мръсен народ се е настанил ненадейно оттатък Дунава в Оглоса и че опустошава околните до Дунава земи, т. е. в този момент владяната от тях страна, тогава владяна от християните, доста се огорчил и заповядал всички отреди да преминат в Тракия. И като въоръжил флота, потеглил против тях по суша и по море с желание да ги изгони с война, като отправил в военен ред пехотната армия по суша към така наречен Оглос и Дунава и заповядал корабите да пуснат котва на близкия бряг. “ (Теофан Изповедник)
„ А Константин, откакто разбрал, че заселилият се при Истър народ атакува околните области на ромейската страна, се заел да го унищожи, прекарал тежко въоръжени войски в тракийската земя, въоръжил също и флота и се отправил срещу флота, с цел да се отбранява. А българите, щом видели множеството конници и кораби, уплашили се от неочаквания и ненадейния поход, избягали в своите укрепления и там останали четири дни. И тъй като ромеите не могли да завържат съпоставяне с тях заради непроходимостта на мястото, те (българите) се съвзели и станали по-смели. (…) Те минали Истър, спуснали се към по този начин наречената Варна, покрай Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя. “((патриарх Никифор).
От цитираните сведения излиза наяве, че Онгъла (Оглоса) се намира „ оттатък Дунава “, при „ Истъра “ (Дунав), в някаква непроходима околност, в която прабългарите построяват свои защитни укрепления. Дългогодишните опити за локализация на историческата околност Онгъла водят до следните изводи. Става дума за равнинна и блатиста територия с повърхност почти 15 хиляди кв. км. Част е от днешните Бесарабия и Северна Добруджа. Защо прабългарите избират точно тук да се открият?
От една страна, естествените условия тук са доста близки до тези в Плисковското поле, където прабългарите се настаняват по-късно. Явно такива са желанията тогава – към равнинни места, подобаващи за паша на конете. От друга страна – Дунава и Черно море дават естествена отбрана от противников набези, по тази причина прабългарите се настаняват в съседство с тези огромни водоеми. За отбрана против византийците от юг бил построен дългият към 60 км Малък землен вал, до момента в който против хазарите и аварите от север е ориентиран Южният бесарабски вал. Така голямото голям брой Аспарухови прабългари усвояват едно обстойно предпазено пространство. Освен това навътре в Онгъла има друго, по-малко и солидно укрепено място, което се населява от владетеля и доближените му аристократи: това е лагерът Никулицел. С площта си от 48 кв. км това е най-голямото сходно военно барикада за времето си.
Колко време прабългарите прекарват в Онгъла и в Никулицел след успеха си над византийците на Константин IV Погонат и последвалия кротичък контракт (681 г.)? На този въпрос към момента няма безапелационен отговор. За да стане ясно по кое време прабългарите се настаняват в Плиска и в „ по този начин наречената Варна, покрай Одесос “, би трябвало да се употребяват сведенията от археологически разкопки. Трябва да се датират вярно строителните интервали на столицата Плиска и на другите езически прабългарски аули в Дунавска България. Нещо друго доста значимо – би трябвало да се обясни хронологията на прабългарските езически некрополи от териториите на днешна България, както и на прабългарската керамична традиция. Защото може да се чака, че откакто прабългарите са настаняват в днешните български земи, те оставят свои некрополи (гробища) и свои характерни глинени съдове, които са индиректно удостоверение за наличието им.
Онгъла и Никулицел
Към момента откривателите датират „ излизането “ на прабългарите от Онгъла в разнообразни интервали. Посочва се ръководството на Кормисош (след 753 г.), Кардам ( след 777 г.), даже Крум ( след 803 г.). Това значи, че прабългарите остават в Онгъла повече от столетие. Така че въпросната територия е голяма значимост за историята на Първото българско царство.
Възможно е обаче най-малко една част от прабългарите да напущат Онгъла и да са заселват в днешна България още през 80-те година на VII в. Свидетелство за това е най-ранният езически прабългарски некропол (гробище) – този при Балчик. На повърхност от декар и половина в него са проучени над 200 гроба. Прабългарите-езичници от това време се погребват с трупополагане и трупоизгаряне (смесена, биритуална погребална практика). Това подсказва, че заселването на прабългарите би трябвало да се преглежда като дълъг развой, а не като еднократен акт.
Преселение на прабългарите
