Властовата структура в Иран и въпросът за наследяването след смъртта на Хаменей
След гибелта на иранския висш водач аятолах Али Хаменей е умрял при ударите на Съединени американски щати и Израел, Ислямската република е изправена пред една от най-сериозните рецесии в своята история, предадоха APA и Ройтерс.
По-рано ирански медии потвърдиха гибелта на Хаменей. Това изправя теократичната система на страната пред риск от вакуум на властта.
Сложната конструкция от религиозни, политически и военни институции затруднява прогнозите за развиването на обстановката, изключително при липса на изясненост кои от основните фигури в режима са оживели след офанзивите.
Върховният лидер
Начело на иранската страна стои висшият водач – институция, учредена на теологичния принцип „ Вилаят е факих “ (Wilayat-e Fakih), или „ власт на праведния “. Според тази идея до завръщането на 12-ия имам от шиитската традиция, липсващ през IX век, ръководството на страната би трябвало да се реализира от заслужен свещеник.
При Али Хаменей и неговия предходник, създателя на Ислямската република аятолах Рухолах Хомейни, висшият водач имаше последната дума по всички основни въпроси – от външната политика и защитата до вътрешните и обществените политики.
Неизясненото наследство
Официално разгласен правоприемник няма. Сред споменаваните през годините имена са синът на Хаменей – Моджтаба Хаменей, както и Хасан Хомейни – внук на създателя на страната. Не е ясно дали тези евентуални претенденти са измежду оживелите след последните офанзиви.
Анализатори показват, че главен проблем е неналичието на задоволителен набожен и политически престиж у вероятните наследници. Нито един от тях не има тежестта на Хаменей, което би затруднило одобряването им на фона на съперничещи си групи, в това число Революционната армия.
Сред авторитетните духовници, чиито имена се разискват, са Садег Лариджани, членът на Съвета на специалистите Мохсен Араки и проповедникът от Техеран Ахмад Хатами.
Съветът на експертите
Съветът на специалистите се състои от висши духовници, избирани на всеки осем години. Съгласно конституцията точно този орган има пълномощието да назначава висшия водач.
Теоретично Съветът може и да в профил настоящ водач, само че това не се е случвало. На процедура наблюдаващи одобряват, че изборът на правоприемник нормално се договаря зад кулисите от най-влиятелните фигури в режима, а Съветът официално удостоверява решението.
В изискванията на възможни загуби измежду висшето управление способността на органа да работи бързо и координирано е сложена под въпрос.
Съветът на пазителите
Съветът на пазителите е основен надзорен орган, който следи законодателството и държавните решения да подхождат на шиитското тълкувание на шериата.
Половината от членовете му се назначават от висшия водач, а останалите – от ръководителя на Върховния съд. Органът може да постанова несъгласие върху закони, признати от Народното събрание, както и да дисквалифицира претенденти за избори.
През годините този механизъм беше употребен за премахване на реформатори и критици на режима от политическия развой.
Революционната гвардия
Революционната армия се подчинява директно на висшия водач, а не на министерството на защитата. Тя се счита за най-мощната въоръжена мощ в страната. Освен военна, тя има забележителна икономическа тежест.
Според вътрешни източници командирът ѝ Мохамед Пакпур е умрял при последните удари. Гвардията управлява и милицията „ Басидж “, както и мрежа от съюзнически милиции в района.
Дори при възможни загуби в управлението, наблюдаващи чакат точно този силов център да играе решаваща роля в възможното преразпределение на властта.
Съдебната система
Правната система на Иран се основава на шериата. Ръководителят на правосъдната власт се назначава непосредствено от висшия водач, което лимитира институционалната самостоятелност.
Настоящият началник Голамхосейн Мохсени-Еджеи е глобен от западни страни поради ролята си в потушаването на митингите през 2009 година
Президентът и изборният процес
Иран организира избори за президент и парламент на всеки четири години. Президентът образува държавното управление и ръководи настоящите държавни каузи, само че работи в границите на стратегическите насоки, избрани от висшия водач.
Легитимността на изборите бе сложена под подозрение през последните години заради всеобщата дисквалификация на претенденти от Съвета на пазителите и оспорването на резултатите.
Избраният през 2024 година президент Масуд Пезешкиан е определян като сдържан политик. Според информации той също е бил измежду задачите на офанзивите, само че няма изясненост по отношение на положението му.
При възможна гибел на висшия водач Иран би навлязъл в интервал на институционална неустановеност, при който салдото сред религиозните органи и силовите структури ще бъде основен за бъдещето на страната.
По БТА
По-рано ирански медии потвърдиха гибелта на Хаменей. Това изправя теократичната система на страната пред риск от вакуум на властта.
Сложната конструкция от религиозни, политически и военни институции затруднява прогнозите за развиването на обстановката, изключително при липса на изясненост кои от основните фигури в режима са оживели след офанзивите.
Върховният лидер
Начело на иранската страна стои висшият водач – институция, учредена на теологичния принцип „ Вилаят е факих “ (Wilayat-e Fakih), или „ власт на праведния “. Според тази идея до завръщането на 12-ия имам от шиитската традиция, липсващ през IX век, ръководството на страната би трябвало да се реализира от заслужен свещеник.
При Али Хаменей и неговия предходник, създателя на Ислямската република аятолах Рухолах Хомейни, висшият водач имаше последната дума по всички основни въпроси – от външната политика и защитата до вътрешните и обществените политики.
Неизясненото наследство
Официално разгласен правоприемник няма. Сред споменаваните през годините имена са синът на Хаменей – Моджтаба Хаменей, както и Хасан Хомейни – внук на създателя на страната. Не е ясно дали тези евентуални претенденти са измежду оживелите след последните офанзиви.
Анализатори показват, че главен проблем е неналичието на задоволителен набожен и политически престиж у вероятните наследници. Нито един от тях не има тежестта на Хаменей, което би затруднило одобряването им на фона на съперничещи си групи, в това число Революционната армия.
Сред авторитетните духовници, чиито имена се разискват, са Садег Лариджани, членът на Съвета на специалистите Мохсен Араки и проповедникът от Техеран Ахмад Хатами.
Съветът на експертите
Съветът на специалистите се състои от висши духовници, избирани на всеки осем години. Съгласно конституцията точно този орган има пълномощието да назначава висшия водач.
Теоретично Съветът може и да в профил настоящ водач, само че това не се е случвало. На процедура наблюдаващи одобряват, че изборът на правоприемник нормално се договаря зад кулисите от най-влиятелните фигури в режима, а Съветът официално удостоверява решението.
В изискванията на възможни загуби измежду висшето управление способността на органа да работи бързо и координирано е сложена под въпрос.
Съветът на пазителите
Съветът на пазителите е основен надзорен орган, който следи законодателството и държавните решения да подхождат на шиитското тълкувание на шериата.
Половината от членовете му се назначават от висшия водач, а останалите – от ръководителя на Върховния съд. Органът може да постанова несъгласие върху закони, признати от Народното събрание, както и да дисквалифицира претенденти за избори.
През годините този механизъм беше употребен за премахване на реформатори и критици на режима от политическия развой.
Революционната гвардия
Революционната армия се подчинява директно на висшия водач, а не на министерството на защитата. Тя се счита за най-мощната въоръжена мощ в страната. Освен военна, тя има забележителна икономическа тежест.
Според вътрешни източници командирът ѝ Мохамед Пакпур е умрял при последните удари. Гвардията управлява и милицията „ Басидж “, както и мрежа от съюзнически милиции в района.
Дори при възможни загуби в управлението, наблюдаващи чакат точно този силов център да играе решаваща роля в възможното преразпределение на властта.
Съдебната система
Правната система на Иран се основава на шериата. Ръководителят на правосъдната власт се назначава непосредствено от висшия водач, което лимитира институционалната самостоятелност.
Настоящият началник Голамхосейн Мохсени-Еджеи е глобен от западни страни поради ролята си в потушаването на митингите през 2009 година
Президентът и изборният процес
Иран организира избори за президент и парламент на всеки четири години. Президентът образува държавното управление и ръководи настоящите държавни каузи, само че работи в границите на стратегическите насоки, избрани от висшия водач.
Легитимността на изборите бе сложена под подозрение през последните години заради всеобщата дисквалификация на претенденти от Съвета на пазителите и оспорването на резултатите.
Избраният през 2024 година президент Масуд Пезешкиан е определян като сдържан политик. Според информации той също е бил измежду задачите на офанзивите, само че няма изясненост по отношение на положението му.
При възможна гибел на висшия водач Иран би навлязъл в интервал на институционална неустановеност, при който салдото сред религиозните органи и силовите структури ще бъде основен за бъдещето на страната.
По БТА
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ