След смъртта душата на човек винаги идва да се сбогува

След гибелта душата на човек постоянно идва да се сбогува с околните и мястото, където умрелият е бил благополучен. Човек може да не има вяра в това, само че многочислените свидетелства на хора не оставят нито една опция за съмнение, даже и на най-закоравелите скептици.

Има разнообразни способи да забележите идването на Душата на умрелия. Когато човек почине, душата му напуща тялото. Той се намира до тялото под формата на най-фина материя, която е невидима за човешкото око.

Душата, напуснала тялото, не осъзнава, че е настъпила физическа гибел. Едва след известно време осъзнава, че гледа тялото и всичко, което се случва в близост извън.

Когато Душата осъзнае, че се е освободила от тялото, тя напуща мястото на своето тяло и може да отиде там, където е била щастлива: вкъщи, където е живял индивидът и при тези хора, които са били значими за него.

Понякога Душата се връща в тялото след овакантяване. Това събитие се назовава клинична гибел. Хората, претърпели клинична гибел, разказват по какъв начин се реят и гледат тялото си от високо.

Ако душата на човек дефинитивно е напуснала тялото, тогава интервалът на прощаване с околните стартира от момента на гибелта и продължава 40 дни.

Често Душата на умрелия идва при родственици под формата на животни. Това могат да бъдат преминаващи кучета, котки, птици, инсекти. Роднините също могат да чуят присъщото тътрене на краката, почукване и скърцане на порти и дъски. Някои хора могат физически да усетят наличието на нещо в къщата. Те могат да усетят допиране или даже шепот.

Ако в къщата живеят домашни любимци, тогава по тяхното държание можете да разберете, че те усещат някого. Те могат да гледат дълго в една точка, да лаят непрекъснато и да се държат извънредно. Сбогувайки се със фамилията си, Душата отива в родните си места. Душата на умрелия постоянно идва насън, по-рядко в реалност.

Ето същински истории за това по какъв начин другите хора усещат наличието на околните си след гибелта им.

„ Когато татко ми умря, на четиридесетия ден в жилището започнаха да се случват странни неща. Дълго време се чуваха упорити удари по вратата и прозореца. Апартаментът е на 11 етаж и никой не може да е чукал на прозореца. Ударите по вратата бяха мощни като пестник. В същото време подът в жилището скърцаше на разнообразни места и ясно се чуваше по какъв начин някой се мести от една стая в друга. После внезапно всичко утихна. Решихме, че баща е пристигнал да се сбогува с дома и с нас. “

„ Когато бях дребна, чичо ми умря. Една другарка пристигна при мен и седнахме в кухнята и пихме чай. В къщата цареше тишина, нищо не работеше. И внезапно чух чичо ми да кашля. Попитах моята другарка дали го чува. Тя сподели, че също е чула кашлица. Мама сподели вечерта, че по този метод чичо е пристигнал да се сбогува с нас. “

„ През нощта се разсъниха, тъй като плачех в съня си. Погледнах часовника си. Беше 03:30. След това още веднъж не можах да заспя до сутринта. А на сутринта майка ми се обади и сподели, че татко ми е умрял в четири и половина сутринта. През идващите дни го сънувах няколко пъти. Първо пристигна при мен с нещата си, стоеше толкоз загубен, като че ли не знаеше какво да прави. А на четиридесетия ден ми се присъни и сподели, че е съумял и в този момент всичко е наред с него. Освен това ме помоли да предам, че обича всички. Оттогава към този момент не го сънувам. “

„ Баща ми умря, когато бях дребна. А когато го сънувах, постоянно го питах: „ Тате, ти умря. “ И постоянно отговаряше едно и също: „ Не вярвай. Лъжат те “.

„ Баба ми получи инсулт, незабавно загуби говора си и се сковава. Бързо бе откарана в реанимация. През нощта сънувах, че излизам на двора и видях баба ми да седи на скамейка в двора на къщата, здрава, радостна, подмладена. А до нея седи брачният партньор й, дядо ми и татко ми, които към този момент са умряли.  На сутринта ни се обадиха от болничното заведение и ни споделиха, че тази нощ баба ми е умряла. “

„ Когато татко ми умря, телефонът на майка ми постоянно стартира да получава странни позвънявания. Мама подвигна телефона и се чу единствено пращене. Тогава татко ми ми се присънии сподели, че не може да се свърже с майка ми. След четиридесетия ден непознатите позвънявания стопираха. “

„ Преди четири години умря вторият ми татко, който ме отгледа от ранна възраст. Смятах го и към момента го считам за собствен татко. Почина на 50 години, беше водач, интелигентен човек със здраве на космонавт. Кръвен съсирек се отдели, до момента в който тренираше на велоергометъра вкъщи. Приех загубата доста тежко, плаках доста, можех да избухна в сълзи единствено като си спомнях времето ни с него.

Наистина желаех той да пристигна при мен насън, защото през живота си в действителност ми липсваше общуването с него. И тогава един ден сънувах. Сякаш съм в нашия апартамент, в който живеехме всички дружно. Отварям вратата на стаята на родителите ми и той седи на леглото. Той споделя: „ Моля те, не плачи повече, тук ми е мъчно. “ Много желаех да каже нещо друго или аз да му кажа, само че сънят свърши. Наистина стопирах да рева, успокоих се и осъзнах, че всичко с него е наред. ”

„ Когато баща умря, отидох в дома му. И там една голяма черна пеперуда летеше след мен от самото начало. Сякаш душата му се бе превъплътила като пеперуда и ми даваше да схвана, че е наоколо. ”

„ Винаги чувствам тръпки по гърба си, когато душата на мъртъв или обречен на смърт човек е наоколо. До четиридесетия ден след гибелта на баба ми ми беше студено даже в жегата. Освен това студът идва по едно и също време с мисълта „ Някой желае да се сбогува “. Преди месец си легнахме. Съпругът ми към този момент беше задремал, аз започнах да задрямвам и това чувство за мраз се повтори. Изведнъж целият сън си отиде. Помислих си: „ Само нека никой не почине. “ На идващия ден научихме, че най-хубавият другар на брачна половинка ми на работа е умрял. Дошъл е тук, с цел да се сбогува. ”

„ Баба ми овдовя на 38 години. Остана сама с осем деца. Казва, че е плакала всяка нощ от болката от загубата. На четиридесетия ден тя сънува брачна половинка си и сподели, че в близост имало единствено вода и той е леден. След това тя спря да плаче и спря да сънува дядо. Баба ми в никакъв случай не се е оженила и е отглеждала децата си сама. Децата пораснали. И тя още веднъж сънувала брачна половинка си. Насън той донесъл цялостна торба с ябълки. Дал по една на всички деца, само че не дал на най-малкото. Баба попитала за какво не даде на най-малкия? Дядо дал отговор насън: не останаха повече! И най-малкият наследник скоро починал. Всички останали са живи и здрави, даже и баба е жива, към този момент е на 96. “

„ Баба ми умря през зимата и няколко дни по-късно ясно видях силуета й на замръзналия балконски прозорец. Трудно е да се обърка, къса коса като нейната. Прозорецът беше затрупан със скреж и единствено силуетът се беше стопил. Може би по този начин е пристигнала да се сбогува. “