Световната банка: Икономиката на България ще се забави
След мощния напредък през 2022 година българската стопанска система ще се забави в сходство с трендовете в Европейски Съюз, предава отчет на Световната банка.
Инфлацията остава висока, което заплашва проектите за приемане на еврото през 2025 година Очаква се фискалният недостиг да остане под маастрихтския таван от 3%, евентуално за сметка на понижени обществени вложения. Очаква се новото постоянно държавно управление да форсира темпото на промените. Намаляването на бедността ще се забави, защото България е изправена пред по-бавен напредък и нараснала инфлация. Достъпността на силата продължава да бъде наложителен проблем.
Основни условия и провокации
Пътят на развиване на България през последните две десетилетия се характеризира с постепенна конвергенция към междинните действителни приходи в Европейски Съюз. Към 2022 година тя доближава 59% от междинния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз по паритет на покупателната дарба, само че остава най-бедната държава-членка. Въпреки това през последното десетилетие доближаването на приходите беше доста по-бавно, като промените изгубиха инерция, а неподходящите демографски трендове доведоха до бързо понижаване на популацията в трудоспособна възраст. Освен това вложенията се сблъскаха с намаляваща възвръщаемост, а натрупването на фактори се изравни с замогването на страната. Въпреки забележителния прогрес в намаляването на бедността, нивото на беднотия в България остава измежду най-високите в Европейски Съюз, а неравенството в приходите е най-голямото през 2021 година Детската беднотия продължава да бъде изключително сериозен проблем, като през 2021 година 26% от децата са били изложени на риск от беднотия.
Достъпността на силата също е предизвикателство, защото през 2021 година към 22,5 % от семействата няма да могат да поддържат жилищата си топли, което е най-високият % в Европейски Съюз. Този дял нараства до 42,7 % измежду бедните семейства. Страната се нуждае от нов набор от политики и амбициозни промени за стимулиране на икономическия напредък, с цел да може да доближи междинните равнища на приходите в Европейски Съюз през идващите 15 години. България би трябвало да в профил институционалните и управническите си недостатъци и да обезпечи лоялна конкуренция, с цел да увеличи успеваемостта на компаниите и разширението на частния бранш. Инвестициите в уменията на хората също ще оказват помощ за доближаване на стопанската система към границата на продуктивността. Ако България успее да преодолее тези провокации с амбициозна стратегия за промени, тя би могла да форсира икономическия си напредък до над 4 % в интервала до 2050 година При сюжет без промени обаче растежът може да се забави до 1,2 % доникъде на века.
Успоредно с това страната би трябвало да се оправи с трайно съществуващото неравноправие, в това число неравенството в приходите, само че и неравенството във опциите, което лимитира образуването на човешкия капитал и растежа и в допълнение утежнява вероятностите за напредък. Понастоящем фискалната политика има доста лимитирано влияние върху намаляването на детската беднотия. Въпреки това могат да бъдат реализирани обилни усъвършенствания посредством прецизиране на някои ограничения, като да вземем за пример възстановяване на насочеността и адекватността на детските надбавки.
Последни развития
Растежът на Брутният вътрешен продукт продължи да се забавя при започване на 2023 година в унисон с трендовете в Западна Европа. Разширяването на стопанската система се забави до 1,8% на годишна база през второто тримесечие, защото растежът на крайното ползване се охлади, а растежът на износа се поправя надолу, отразявайки мекото приземяване на основни експортни пазари в Европейски Съюз. Намаляването на популацията в трудоспособна възраст докара до дефицит на работна ръка в множеството браншове и групи умения и до понижаване на общата претовареност, съпроводено с повишаване на действителните заплати от началото на 2023 година
След 2022 година, когато България означи един от най-високите темпове на инфлация в Европейски Съюз, при започване на 2023 година растежът на потребителските цени се забави и през юли доближи 8,5% на годишна база. Макар че през първото полугодие инфлацията на цените на енергоносителите и храните последователно понижа, цените на питателните артикули резервираха растежа си над междинния и даже възобновиха повишението си през юли, което се отразява непропорционално върху най-бедните пластове на обществото. Освен това базисната инфлация също се увеличи през юли, което може да се дължи на към момента мощния напън от страна на търсенето. Инфлацията при храните и силата може да усили бедността с 1 процентен пункт (линия от 6,85 щатски долара), което забавя общото понижаване на бедността през 2022 година Вълненията в цените на силата, оказващи въздействие върху базисната инфлация, могат да засилят въздействието до 1,8 процентни пункта. Достъпността на силата продължава да бъде главен проблем: експресното изследване на Световната банка през юли разкрива, че 15% от семействата са имали усложнения с отоплението на домовете си през предходната зима, 30% са били изправени пред провокации, свързани с охлаждането през лятото, а 73% са сметнали съществуващите тавани на цените на силата за незадоволителни.
За цялата година държавното управление планува недостиг от 3% на начислена основа за да извърши линейния Маастрихтски аршин за недостиг до 3% и да се причисли към еврозоната през 2025 година Конвергентният отчет на Европейска комисия за готовността на България за присъединение се чака напролет на 2024 година Макар че задачата за фискален баланс наподобява постижима, проектите за присъединение към еврозоната може да се препънат в Маастрихтския аршин за инфлацията. Към юни 2023 година средногодишната ХИПЦ-инфлация в България е с 5,3 пункта над съответния аршин. Ще бъде нужна по-бърза дезинфлация, в случай че страната желае да се приведе в сходство с критерия до началото на 2024 година /БГНЕС
