Новото правителство на Сърбия ще зарадва и русофили, и русофоби
След шест месеца разискване и спор в Сърбия беше разгласен съставът на новото държавно управление. Предполагаше се, че по неговите персони ще може да се каже кой е укрепил позициите си в Белград - Москва или Брюксел. Оказва се, че и двете страни, които се състезават за въздействие върху Сърбия, ги чакат приятни и неприятни изненади, само че болшинството от народа е за Русия.
Новото сръбско държавно управление се роди в болежка. Или, по-добре казано, в пазарлъци.
Изборите за Скупщината (парламент) се организираха при започване на април. След това дадоха обещание да сформират ново съдружно държавно управление до юли. Едва в края на август дефинитивно взеха решение за името на министър-председателя: президентът и водач на ръководещата Сръбска прогресивна партия Александър Вучич разгласи, че не се сменя конят в придвижване - Анна Бърнабич ще резервира поста си. Но по някаква причина той посочи, че единствено до 2024 година
Бърнабич планираше да показа своя кабинет през септември. Но в този момент сме към края октомври. По това време политолозите даже в Русия бяха напрегнати: имаше учредения да се мисли, че от новото правителствро зависи сакраменталният въпрос на руско-сръбските връзки - дали Белград ще наложи наказания против Москва или не.
„ Сакраментални “, тъй като тези наказания няма да нанесат обилни стопански вреди на Русия, само че тяхното алегорично и политическо значение е голямо. Брюксел непосредствено упорства Белград да се включи в натиска върху Москва или да не помни за " евроинтеграцията ". Белград отхвърли да наложи наказания, само че не желае да се откаже от европейската интеграция.
Това е по този начин отдавна, само че в този момент наподобява всичко се трансформира. И не е ясно в каква посока.
Един от мотивите за напрежение беше вицепремиерът Зорана Михайлович с енергиен профил, лицето на „ европейската секта “ в сръбското държавно управление. Тя си го сподели напряко: идващото държавно управление ще се реши по въпроса за глобите против Русия. Но в същото време тя е на мнение, че: „ Мястото на Сърбия е в Европа “, Белград „ би трябвало да координира политиката си с Европейски Съюз “ и „ агресивността на Русия не може да бъде подкрепена. “
Друга причина уточни самият Вучич, който ненадейно загуби предходната си убеденост в гласа си, когато за стотен път отговори на въпроса на публицисти за глобите. Вече не е, че няма да ги вкарат, а „ когато вредите за Сърбия станат доста по-големи и до момента в който не би трябвало да приемем друга действителност “.
Затова чакаха, че съставът на новото държавно управление ще показа тъкмо тази „ нова действителност “. И първото нещо, което хваща окото е, че Михайлович към този момент не е там. Не единствено измежду вицепремиерите, а въобще.
Тя изясни уволнението си с обстоятелството, че " не била съгласна да бъде пионка ". Но тя призна, че президентът Вучич „ в този момент ще има едно главоболие по-малко “.
Самият Вучич в това време изглеждаше възвърнал предходната си убеденост. И за 100 и пети път, когато го попитаха за глобите, той отговори по този начин: „ Няма да получим нищо от измяната “.
„ Трябва да отстояваме позициите си и да се борим. Ако на следващия ден наложим наказания против Русия, три дни всичко ще е наред, ще станем част от европейското семейство, а на петия ден ще ни кажат: Сърбия най-сетне би трябвало да реши дали е на вярната страна на историята или не. И вярната страна на историята е това, което ни споделят, колкото и смешно, надменно и неопределено да е то. Ще стартира нов напън и ще стартира нова история с Косово “, акцентира президентът, което значи, че няма да има единствено отстъпки към Русия – по-късно ще желаят и признание на Косово (настояват отдавна).
Означава ли това, че „ нашите “, условно казано, завоюваха, а НАТО, чиято дефинирана задача е да унищожи остатъците от съветското въздействие в района, загуби? За страдание не.
Второто, което притегля вниманието, е, че по едно и също време с Михайлович от държавното управление беше отхвърлен Александър Вулин, който се смята за водач на „ съветската секта “. Преди това той беше вътрешен министър, преди този момент на защитата, а още през юли предизвести, че Белград в този момент е под напън точно поради неговата персони.
„ Една от най-големите разследващи организации в света, в случай че не и най-голямата, ме осведоми, че позициите ми са неприемливи и че в случай че не ги трансформира и не се откажа от политиката, която последвам, в случай че не се откажа от политиката на преданост към президента Вучич, тогава няма да стана член на държавните управления и те ще създадат безусловно всичко, с цел да ме компрометират по какъвто и да е метод. Ще стартира медийна акция за отстраняването ми от сръбското държавно управление и от политическия живот “, сподели Вулин и прикани президента да устои на външния напън и да продължи сегашната политика.
Само преди седмица шефът на Министерство на вътрешните работи даже се изрече в духа, че без другарство с Русия Сърбия ще изчезне, а Европейският съюз, към който част от обществото се стреми, като съюз, е останал в предишното – „ със загубата на политическа самостоятелност страните от Европейски Съюз се трансфораха в територии, а не в страни “.
„ Екмечич (Милорад - един от най-известните историци на Сърбия) ни учи, че цялата „ сърбофобия е единствено издънка на русофобията “. Никой от тези, които обичат Русия, не ненавижда Сърбия, само че по тази причина пък всички, които ненавиждат Русия, ненавиждат и Сърбия “, пророкува Вулин. Както стана ясно в този момент, в светлината на идната оставка.
Вулин към момента не е издавал афектирани възгласи в духа на Михайлович (както и апокалиптични в духа си). Това може да свидетелства в интерес на версията, че той ще бъде назначен в Агенцията за сигурност и информация - сръбското разузнаване. Оттеглящият се от поста началник Братислав Гачич напуща единствено с цел да заеме мястото на Вулин в Министерство на вътрешните работи.
Подобна „ рокада “ би разрешила на Вучич да в профил Вулин от очите на Запада, който взаимодейства със Сърбия основно посредством държавното управление, и в това време да резервира „ главата на съветската секта “ на власт. Вулин постоянно, към един път на два месеца, пътува до Москва, където се среща главно със силите за сигурност. Този формат на разговор ще продължи, в случай че Вулин резервира властовия си статус.
Но към момента не е оповестено предопределение. Очевидно пазарлъкът продължава. Познавайки Вучич, можете да бъдете сигурни, че в случай че съобщи Вулин, ще бъде за нещо значимо - за превозването на съветски нефт през Хърватия (сега под санкции), за " зелената светлина " за построяването на отклонение на газопровода “Дружба ” през Унгария и други Санкционната политика на Брюксел затрудни живота на Белград.
Що се отнася до „ европейската партия “ в държавното управление, основна фигура в този смисъл е министър председателят Ана Бърнабич, която е на поста повече от пет години. Цялата ѝ предходна кариера е обвързвана с разнообразни западни неправителствени организации и други " политически инкубатори ". Освен това тя намерено живее в еднополови връзки.
Тънкостта е, че това събитие я прави безусловно подвластна от поддръжката на партийния началник – президента Вучич. Дори и да желае, Бърнабич не може да му стане политически противник. Но Европейският съюз я харесва. От позиция на тънкостта на политиката Балканите са съвсем като Изтока.
Държавният глава персонално следи за салдото сред " съветската " и " европейската " секта. Това е част от присъщата му политика на седене на два стола.
Не може да се каже, че " европейската " секта в този момент е отслабнала. Столът на Михайлович беше ангажиран от Дубравка Негре. Тя назовава интервала на образование в Съединени американски щати " най-щастливият интервал " в живота си, работила е в Америка за Си-Ен-Ен, а по-късно - в представителството на Европейската капиталова банка в Люксембург. И това надалеч не е единственият образец за сръбски министър, чиято кариера е обвързвана със Съединени американски щати или Европейски Съюз.
В държавното управление обаче има мнозина, които владеят съветски. И в този смисъл е належащо да се подчертае завръщането на поста външен министър на Ивица Дачич, добре прочут на Русия сътрудник, водач на социалистите (партията на Слободан Милошевич), дълготраен началник на сръбската дипломация и някогашен министър председател. Често срещано недоволство против него от сръбските либерали е, че не знае нито британски, нито френски.
Други забавни назначения включват Милош Вучевич, който стана министър на защитата, и Раде Баста, който оглави Министерството на стопанската система.
При Вучевич всичко е просто. Десет години беше кмет на Нови Сад (вторият по величина град в Сърбия) от ръководещата партия. Но главното е, че е другар на Вучич. Тоест военните въпроси към този момент са под специфичен надзор на президента.
Но Баста, който не е от ръководещите, а от един от сътрудниците на социалистите, е някогашен преподавател по физкултура, служител на реда и кикбоксьор. Нарича себе си икономист, само че няма съответното обучение. Този човек е абсурден, надут, припомня повече на балканските политици отпреди 15 години. Според някои анализатори, наблюдаващи предходните изявления на новия министър, той може да съставлява ползите на Вашингтон.
Като цяло в Сърбия, съгласно социологическо изследване на организация “Фактор плюс ”, обстановката е следната: 16% поддържат въвеждането на антируските наказания от новото държавно управление, 64% не поддържат, а 20% от интервюираните се двоумят.
Оказва се, че народът е изрично срещу. Продължавайте да увъртате, господин Вучич.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Новото сръбско държавно управление се роди в болежка. Или, по-добре казано, в пазарлъци.
Изборите за Скупщината (парламент) се организираха при започване на април. След това дадоха обещание да сформират ново съдружно държавно управление до юли. Едва в края на август дефинитивно взеха решение за името на министър-председателя: президентът и водач на ръководещата Сръбска прогресивна партия Александър Вучич разгласи, че не се сменя конят в придвижване - Анна Бърнабич ще резервира поста си. Но по някаква причина той посочи, че единствено до 2024 година
Бърнабич планираше да показа своя кабинет през септември. Но в този момент сме към края октомври. По това време политолозите даже в Русия бяха напрегнати: имаше учредения да се мисли, че от новото правителствро зависи сакраменталният въпрос на руско-сръбските връзки - дали Белград ще наложи наказания против Москва или не.
„ Сакраментални “, тъй като тези наказания няма да нанесат обилни стопански вреди на Русия, само че тяхното алегорично и политическо значение е голямо. Брюксел непосредствено упорства Белград да се включи в натиска върху Москва или да не помни за " евроинтеграцията ". Белград отхвърли да наложи наказания, само че не желае да се откаже от европейската интеграция.
Това е по този начин отдавна, само че в този момент наподобява всичко се трансформира. И не е ясно в каква посока.
Един от мотивите за напрежение беше вицепремиерът Зорана Михайлович с енергиен профил, лицето на „ европейската секта “ в сръбското държавно управление. Тя си го сподели напряко: идващото държавно управление ще се реши по въпроса за глобите против Русия. Но в същото време тя е на мнение, че: „ Мястото на Сърбия е в Европа “, Белград „ би трябвало да координира политиката си с Европейски Съюз “ и „ агресивността на Русия не може да бъде подкрепена. “
Друга причина уточни самият Вучич, който ненадейно загуби предходната си убеденост в гласа си, когато за стотен път отговори на въпроса на публицисти за глобите. Вече не е, че няма да ги вкарат, а „ когато вредите за Сърбия станат доста по-големи и до момента в който не би трябвало да приемем друга действителност “.
Затова чакаха, че съставът на новото държавно управление ще показа тъкмо тази „ нова действителност “. И първото нещо, което хваща окото е, че Михайлович към този момент не е там. Не единствено измежду вицепремиерите, а въобще.
Тя изясни уволнението си с обстоятелството, че " не била съгласна да бъде пионка ". Но тя призна, че президентът Вучич „ в този момент ще има едно главоболие по-малко “.
Самият Вучич в това време изглеждаше възвърнал предходната си убеденост. И за 100 и пети път, когато го попитаха за глобите, той отговори по този начин: „ Няма да получим нищо от измяната “.
„ Трябва да отстояваме позициите си и да се борим. Ако на следващия ден наложим наказания против Русия, три дни всичко ще е наред, ще станем част от европейското семейство, а на петия ден ще ни кажат: Сърбия най-сетне би трябвало да реши дали е на вярната страна на историята или не. И вярната страна на историята е това, което ни споделят, колкото и смешно, надменно и неопределено да е то. Ще стартира нов напън и ще стартира нова история с Косово “, акцентира президентът, което значи, че няма да има единствено отстъпки към Русия – по-късно ще желаят и признание на Косово (настояват отдавна).
Означава ли това, че „ нашите “, условно казано, завоюваха, а НАТО, чиято дефинирана задача е да унищожи остатъците от съветското въздействие в района, загуби? За страдание не.
Второто, което притегля вниманието, е, че по едно и също време с Михайлович от държавното управление беше отхвърлен Александър Вулин, който се смята за водач на „ съветската секта “. Преди това той беше вътрешен министър, преди този момент на защитата, а още през юли предизвести, че Белград в този момент е под напън точно поради неговата персони.
„ Една от най-големите разследващи организации в света, в случай че не и най-голямата, ме осведоми, че позициите ми са неприемливи и че в случай че не ги трансформира и не се откажа от политиката, която последвам, в случай че не се откажа от политиката на преданост към президента Вучич, тогава няма да стана член на държавните управления и те ще създадат безусловно всичко, с цел да ме компрометират по какъвто и да е метод. Ще стартира медийна акция за отстраняването ми от сръбското държавно управление и от политическия живот “, сподели Вулин и прикани президента да устои на външния напън и да продължи сегашната политика.
Само преди седмица шефът на Министерство на вътрешните работи даже се изрече в духа, че без другарство с Русия Сърбия ще изчезне, а Европейският съюз, към който част от обществото се стреми, като съюз, е останал в предишното – „ със загубата на политическа самостоятелност страните от Европейски Съюз се трансфораха в територии, а не в страни “.
„ Екмечич (Милорад - един от най-известните историци на Сърбия) ни учи, че цялата „ сърбофобия е единствено издънка на русофобията “. Никой от тези, които обичат Русия, не ненавижда Сърбия, само че по тази причина пък всички, които ненавиждат Русия, ненавиждат и Сърбия “, пророкува Вулин. Както стана ясно в този момент, в светлината на идната оставка.
Вулин към момента не е издавал афектирани възгласи в духа на Михайлович (както и апокалиптични в духа си). Това може да свидетелства в интерес на версията, че той ще бъде назначен в Агенцията за сигурност и информация - сръбското разузнаване. Оттеглящият се от поста началник Братислав Гачич напуща единствено с цел да заеме мястото на Вулин в Министерство на вътрешните работи.
Подобна „ рокада “ би разрешила на Вучич да в профил Вулин от очите на Запада, който взаимодейства със Сърбия основно посредством държавното управление, и в това време да резервира „ главата на съветската секта “ на власт. Вулин постоянно, към един път на два месеца, пътува до Москва, където се среща главно със силите за сигурност. Този формат на разговор ще продължи, в случай че Вулин резервира властовия си статус.
Но към момента не е оповестено предопределение. Очевидно пазарлъкът продължава. Познавайки Вучич, можете да бъдете сигурни, че в случай че съобщи Вулин, ще бъде за нещо значимо - за превозването на съветски нефт през Хърватия (сега под санкции), за " зелената светлина " за построяването на отклонение на газопровода “Дружба ” през Унгария и други Санкционната политика на Брюксел затрудни живота на Белград.
Що се отнася до „ европейската партия “ в държавното управление, основна фигура в този смисъл е министър председателят Ана Бърнабич, която е на поста повече от пет години. Цялата ѝ предходна кариера е обвързвана с разнообразни западни неправителствени организации и други " политически инкубатори ". Освен това тя намерено живее в еднополови връзки.
Тънкостта е, че това събитие я прави безусловно подвластна от поддръжката на партийния началник – президента Вучич. Дори и да желае, Бърнабич не може да му стане политически противник. Но Европейският съюз я харесва. От позиция на тънкостта на политиката Балканите са съвсем като Изтока.
Държавният глава персонално следи за салдото сред " съветската " и " европейската " секта. Това е част от присъщата му политика на седене на два стола.
Не може да се каже, че " европейската " секта в този момент е отслабнала. Столът на Михайлович беше ангажиран от Дубравка Негре. Тя назовава интервала на образование в Съединени американски щати " най-щастливият интервал " в живота си, работила е в Америка за Си-Ен-Ен, а по-късно - в представителството на Европейската капиталова банка в Люксембург. И това надалеч не е единственият образец за сръбски министър, чиято кариера е обвързвана със Съединени американски щати или Европейски Съюз.
В държавното управление обаче има мнозина, които владеят съветски. И в този смисъл е належащо да се подчертае завръщането на поста външен министър на Ивица Дачич, добре прочут на Русия сътрудник, водач на социалистите (партията на Слободан Милошевич), дълготраен началник на сръбската дипломация и някогашен министър председател. Често срещано недоволство против него от сръбските либерали е, че не знае нито британски, нито френски.
Други забавни назначения включват Милош Вучевич, който стана министър на защитата, и Раде Баста, който оглави Министерството на стопанската система.
При Вучевич всичко е просто. Десет години беше кмет на Нови Сад (вторият по величина град в Сърбия) от ръководещата партия. Но главното е, че е другар на Вучич. Тоест военните въпроси към този момент са под специфичен надзор на президента.
Но Баста, който не е от ръководещите, а от един от сътрудниците на социалистите, е някогашен преподавател по физкултура, служител на реда и кикбоксьор. Нарича себе си икономист, само че няма съответното обучение. Този човек е абсурден, надут, припомня повече на балканските политици отпреди 15 години. Според някои анализатори, наблюдаващи предходните изявления на новия министър, той може да съставлява ползите на Вашингтон.
Като цяло в Сърбия, съгласно социологическо изследване на организация “Фактор плюс ”, обстановката е следната: 16% поддържат въвеждането на антируските наказания от новото държавно управление, 64% не поддържат, а 20% от интервюираните се двоумят.
Оказва се, че народът е изрично срещу. Продължавайте да увъртате, господин Вучич.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ