МОН обяви плана си за обединяване на университети |
След седмици бранене в загадка, отказване и отклонение на въпросите през днешния ден Министерството на образованието най-сетне официално оповести проекта си за обединяване на висши учебни заведения. Пресцентърът на МОН изпрати известие до медиите, до момента в който в Софийския университет тече съвещание на Съвета на ректорите, на което министър Николай Денков преставя проекта си пред ръководителите на висшите учебни заведения. Ще го одобряват ли те ще стане ясно в 15:30 ч, за когато е планувана конференция на ръководителя на Съвета на ректорите и ректор на СУ проф. Анастас Герджиков и министър Денков.
OFFNews писа първи за проектите за уедряване на висши учебни заведения на 3 февруари. Оттогава до през днешния ден МОН отхвърляше да посочи какво съответно планува и за какво.
Планът
МОН предлага основаване на Софийски университет по технологии , който да сплоти Химико-технологичния и металургичен университет (ХТМУ), Минно-геоложкия университет (МГУ), Лесотехническия университет (ЛТУ), Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи (ВУТП) и Висшето транспортно учебно заведение (ВТрУ).
Второто обединяване, което предлага МОН, е на Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ), Националната музикална академия (НМА), Националната художествена академия (НХА) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ). Те да станат Национална академия по изкуствата , желае министърът.
Третата огромна смяна - инициирана от МОН - е основаване на учебен университет , който да консолидира филиалите на Русенския университет във Видин, на Медицинския университет в София и Великотърновския университет във Враца, на УНСС, на Пловдивския университет и на Русенския университет в Монтана.
" Идеята е тези филиали да се консолидират, да се добавят с изчезналите професионални посоки и да основат учебен университет с няколко факултета, който да образова педагогичен експерти, експерти по публично здраве, стопанска система, администрация и ръководство, инженери и други нужни за района фрагменти " - се споделя в прессъобщението.
За да се образува структурата и да се привлекат задоволително квалифицирани преподаватели, ще се създаде тригодишна стратегия с целево финансиране, добавя то.
" Големи университети също биха могли да се сдружат, с цел да нареждат по-добре себе си и България като цяло в европейската система на висше обучение, да притеглят повече задгранични студенти, преподаватели и вложители, да вземат участие в по-големи интернационалните просветителни и научни мрежи и да се класират по-нагоре в интернационалните рейтинги ", пишат от МОН, без да прецизират кои огромни университети имат поради.
Мотивите
" МОН се стреми и към повишение на интернационалната видимост на българските университети. По този метод ще се привлекат повече и по-качествени задгранични вложители и студенти, повече висши учебни заведения ще се включат пълноценно в европейското просветително и научно пространство.
Съществуващата мрежа от университети не разрешава това, защото е мощно фрагментирана и включва редица доста дребни държавни висши учебни заведения - се споделя в прессъобщението. - През тази академична година 13 от тях имат по-малко от 2000 студенти. В пет те са даже под 1000, а най-малкото образова 343 студенти. Редица университети афишират голям брой класирания всяка година и все пак мъчно запълват или въобще не съумяват да запълнят свободните места. През академичната 2021-2022 година има висши учебни заведения, които са осъществили едвам към 60% от одобрения банкет на студенти.
За мощна фрагментация се приказва и в разбор на Световната банка за висшето обучение в България, направен през юни 2021 година Авторите на документа цитират изследване на Европейската комисия (ЕК) от 2018 година, което прави обзор на системата за научни проучвания в страната: „ В България се следи една от най-високите стойности в Европейски Съюз по повод броя на институциите за висше обучение по отношение на броя на популацията. Проучването предлага сливания на университети и по-ясна формулировка на задачата на другите видове университети от позиция на научните проучвания или преподаване. “ По-нататък в същия разбор се приказва за „ усъвършенстване на системата посредством поощряване както на конкуренцията, по този начин и на съдействието, употребявайки другите преимущества на всяко висше учебно заведение и улеснявайки генерирането на синергии сред висши учебни заведения с сходни профили, като по този метод се основат предпоставки за органичната хармонизация на предлаганите от системата стратегии. “
Българските висши учебни заведения нямат задоволителна видимост в интернационален проект. Дори огромните университети не са задоволително разпознати , с цел да се показват сполучливо на европейската сцена, тъй като там се съревновават с доста по-големи и богати институции. Все още няма българско висше учебно заведение в топ 500 на международните академични ранглисти. Целта е това да се промени ".
Аргументите за предложението за основаване на учебен университет, сплотяващ филиали, са:
" Националната карта на висшето обучение в Република България, призната през 2021 година, демонстрира съществени териториални диспропорции на висшето обучение. В Северозападния район няма висше учебно заведение, което да приготвя фрагменти за локалната стопанска система и администрация. Там работят няколко самостоятелни филиала на разнообразни университети, само че все пак липсват редица базови професионални посоки. Това освен спъва икономическото развиване на района, само че е една от главните аргументи за напускането на доста младежи в търсене на по-добро обучение и по-добро качество на живот в други райони на страната - основно в София, и в чужбина ".
А автономията?
От МОН настояват, че за превъзмогване на посочените от тях проблеми оферират " дребни висши учебни заведения със подобен и/или допълващ се профил и ситуирани в едно и също или в близки обитаеми места да се обединят под общо име, с общо или споделено управление. Идеята е „ шапката “ да бъде юридическо лице, като съставните висши учебни заведения също запазят забележителна юридическа и академична автономия . Чрез новата конструкция участващите в нея университети могат да споделят преподаватели, материална база като спортни уреди, общежития и други, обща администрация и обслужващи звена, да провеждат обща кандидатстудентска акция ".
Оттам твърдят, че " няма да се визира профилираното образование, по което всяко малко висше учебно заведение има своята неповторима експертиза ", а също - че " задачата на обединяването е да се запазят мощните страни на включените в него висши учебни заведения, само че и да се основат нови благоприятни условия, които не са по силите на всяко от тях поотделно " и дават за образец участия в огромни интернационалните планове, академични мрежи и интернационалните ранглисти.
" Процесът на сливане може да бъде подкрепят целево от страната, да вземем за пример посредством вложения в обща материална база. Той може да се осъществя на стадии и да приключи в границите на две-три години ", пишат още от МОН.
Става ясно и какъв ще е механизмът за сливане на висши учебни заведения, част от които към този момент обявиха, че не желаят това. " За да бъдат сполучливи, всички промени ще се реализират посредством увеличение на финансирането за висше обучение, което ще се обвърже с постигането на избрани цели, резултати и знаци ", се споделя в прессъобщението.
Качество
МОН анонсира и други свои начинания през днешния ден. Предстои внасянето на промени в Закона за висшето обучение (ЗВО) и Закона за развиване на университетския състав (ЗРАС). Чрез тях ще се покачат условията към преподавателите и ще се трансформират системите за акредитация и препоръка, ще се усилят инспекциите за плагиатство.
За да накарат висшите учебни заведения да съобразят правилниците си с новите условия, от МОН са заложили пари за бонуси в бюджет 2022, само че единствено против промени:
" В бюджета за 2022 година са планувани още 20 млн. лева за спомагателни трудови хонорари на преподавателите в държавните висши учебни заведения. Те ще бъдат дадени на университетите, откакто те приведат критериите и индикаторите в своите правилници за атестиране на университетския състав в сходство с методика, избрана в акт на Министерския съвет. МОН към този момент работи по нея ", пишат от министерството.
" В момента процедурата по препоръка, в това число изборът на критериите, зависи напълно от решенията на факултетите, които правят оценка сами себе си. Поради тази причина съвсем всички преподаватели получават най-високи оценки. Вследствие на това в университетите преподават хора, които не се развиват. Постепенно те се трансформират в болшинство, което посредством гласоподаване взема всички значими решения без грижа за дълготрайното бъдеще на висшето учебно заведение - изясняват от МОН. - Ето за какво държавното управление ще вкара общи условия за просветителни, научни и научно-приложни резултати, които всеки учител ще би трябвало да реализира съгласно своето равнище и според минималните критерии за академично израстване в съответното професионално направление. "
Предстоят обзор и вероятно смяна в минималните условия за професионалните посоки. Ще се промени съставът на журитата в състезанията за заемане на университетски длъжности и за придобиване на научни степени. Предвижда се няколко от техните членове да бъдат избирани на инцидентен принцип от регистъра на Националния център за информация и документи (НАЦИД).
В акредитацията на висшите учебни заведения ще вземат участие единствено преподавателите, регистрирани в НАЦИД, т.е. които покриват минималните условия. Ако университетът не може да обезпечи такива хора за избран временен интервал, той ще се преобразува в просветително висше учебно заведение или лицей .
Ще се разшири обсегът на инспекциите за плагиатство . В момента те се вършат единствено за научните писания, взели участие в състезания за академично израстване. Ще се даде опция за инспекция на всички сигнали, свързани с научно плагиатство и издание на недостоверни данни. Това ще се реализира посредством основаване на двустепенна система за инспекция. На първото равнище ще са институционалните комисии по академична нравственос в научните организации и висшите учебни заведения. Втората степен ще е съществуващата национална комисия по академична нравственос. Тя ще ревизира единствено сигнали, обжалвани, откакто са минали през първа инстанция.
Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) към този момент работи върху промени в метода на акредитиране на висшите учебни заведения, осведомят още от МОН и изясняват:
" Сега оценките на съвсем всички университети са високи, без да се обрисуват ясно мощните и слабите им страни. Причини са формалната процедура, която изисква обработка на обемисти документи, и мощната доза субективизъм при оценяването.
МОН предлага в бъдеще при акредитацията да се употребяват главно числови данни от надеждни източници за действителни индикатори, сходни на тези в Рейтинговата система на висшите учебни заведения - например безработица измежду приключилите, застрахователен приход, научни изявления в интернационалните бази данни, привлечени средства по контракти и други Така ще се очертаят същинските достижения и проблеми и ще се минимизира субективизмът. Докладът за самокритика ще се преобразува в сериозен разбор на слабостите и проект за превъзмогването им. По този метод ще се сътвори доста по-удобна за използване и справедлива система за акредитация, която ще увеличи мощно мотивацията на висшите учебни заведения да подобрят резултатите си в сходство с критериите за тяхната оценка ".
OFFNews писа първи за проектите за уедряване на висши учебни заведения на 3 февруари. Оттогава до през днешния ден МОН отхвърляше да посочи какво съответно планува и за какво.
Планът
МОН предлага основаване на Софийски университет по технологии , който да сплоти Химико-технологичния и металургичен университет (ХТМУ), Минно-геоложкия университет (МГУ), Лесотехническия университет (ЛТУ), Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи (ВУТП) и Висшето транспортно учебно заведение (ВТрУ).
Второто обединяване, което предлага МОН, е на Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ), Националната музикална академия (НМА), Националната художествена академия (НХА) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ). Те да станат Национална академия по изкуствата , желае министърът.
Третата огромна смяна - инициирана от МОН - е основаване на учебен университет , който да консолидира филиалите на Русенския университет във Видин, на Медицинския университет в София и Великотърновския университет във Враца, на УНСС, на Пловдивския университет и на Русенския университет в Монтана.
" Идеята е тези филиали да се консолидират, да се добавят с изчезналите професионални посоки и да основат учебен университет с няколко факултета, който да образова педагогичен експерти, експерти по публично здраве, стопанска система, администрация и ръководство, инженери и други нужни за района фрагменти " - се споделя в прессъобщението.
За да се образува структурата и да се привлекат задоволително квалифицирани преподаватели, ще се създаде тригодишна стратегия с целево финансиране, добавя то.
" Големи университети също биха могли да се сдружат, с цел да нареждат по-добре себе си и България като цяло в европейската система на висше обучение, да притеглят повече задгранични студенти, преподаватели и вложители, да вземат участие в по-големи интернационалните просветителни и научни мрежи и да се класират по-нагоре в интернационалните рейтинги ", пишат от МОН, без да прецизират кои огромни университети имат поради.
Мотивите
" МОН се стреми и към повишение на интернационалната видимост на българските университети. По този метод ще се привлекат повече и по-качествени задгранични вложители и студенти, повече висши учебни заведения ще се включат пълноценно в европейското просветително и научно пространство.
Съществуващата мрежа от университети не разрешава това, защото е мощно фрагментирана и включва редица доста дребни държавни висши учебни заведения - се споделя в прессъобщението. - През тази академична година 13 от тях имат по-малко от 2000 студенти. В пет те са даже под 1000, а най-малкото образова 343 студенти. Редица университети афишират голям брой класирания всяка година и все пак мъчно запълват или въобще не съумяват да запълнят свободните места. През академичната 2021-2022 година има висши учебни заведения, които са осъществили едвам към 60% от одобрения банкет на студенти.
За мощна фрагментация се приказва и в разбор на Световната банка за висшето обучение в България, направен през юни 2021 година Авторите на документа цитират изследване на Европейската комисия (ЕК) от 2018 година, което прави обзор на системата за научни проучвания в страната: „ В България се следи една от най-високите стойности в Европейски Съюз по повод броя на институциите за висше обучение по отношение на броя на популацията. Проучването предлага сливания на университети и по-ясна формулировка на задачата на другите видове университети от позиция на научните проучвания или преподаване. “ По-нататък в същия разбор се приказва за „ усъвършенстване на системата посредством поощряване както на конкуренцията, по този начин и на съдействието, употребявайки другите преимущества на всяко висше учебно заведение и улеснявайки генерирането на синергии сред висши учебни заведения с сходни профили, като по този метод се основат предпоставки за органичната хармонизация на предлаганите от системата стратегии. “
Българските висши учебни заведения нямат задоволителна видимост в интернационален проект. Дори огромните университети не са задоволително разпознати , с цел да се показват сполучливо на европейската сцена, тъй като там се съревновават с доста по-големи и богати институции. Все още няма българско висше учебно заведение в топ 500 на международните академични ранглисти. Целта е това да се промени ".
Аргументите за предложението за основаване на учебен университет, сплотяващ филиали, са:
" Националната карта на висшето обучение в Република България, призната през 2021 година, демонстрира съществени териториални диспропорции на висшето обучение. В Северозападния район няма висше учебно заведение, което да приготвя фрагменти за локалната стопанска система и администрация. Там работят няколко самостоятелни филиала на разнообразни университети, само че все пак липсват редица базови професионални посоки. Това освен спъва икономическото развиване на района, само че е една от главните аргументи за напускането на доста младежи в търсене на по-добро обучение и по-добро качество на живот в други райони на страната - основно в София, и в чужбина ".
А автономията?
От МОН настояват, че за превъзмогване на посочените от тях проблеми оферират " дребни висши учебни заведения със подобен и/или допълващ се профил и ситуирани в едно и също или в близки обитаеми места да се обединят под общо име, с общо или споделено управление. Идеята е „ шапката “ да бъде юридическо лице, като съставните висши учебни заведения също запазят забележителна юридическа и академична автономия . Чрез новата конструкция участващите в нея университети могат да споделят преподаватели, материална база като спортни уреди, общежития и други, обща администрация и обслужващи звена, да провеждат обща кандидатстудентска акция ".
Оттам твърдят, че " няма да се визира профилираното образование, по което всяко малко висше учебно заведение има своята неповторима експертиза ", а също - че " задачата на обединяването е да се запазят мощните страни на включените в него висши учебни заведения, само че и да се основат нови благоприятни условия, които не са по силите на всяко от тях поотделно " и дават за образец участия в огромни интернационалните планове, академични мрежи и интернационалните ранглисти.
" Процесът на сливане може да бъде подкрепят целево от страната, да вземем за пример посредством вложения в обща материална база. Той може да се осъществя на стадии и да приключи в границите на две-три години ", пишат още от МОН.
Става ясно и какъв ще е механизмът за сливане на висши учебни заведения, част от които към този момент обявиха, че не желаят това. " За да бъдат сполучливи, всички промени ще се реализират посредством увеличение на финансирането за висше обучение, което ще се обвърже с постигането на избрани цели, резултати и знаци ", се споделя в прессъобщението.
Качество
МОН анонсира и други свои начинания през днешния ден. Предстои внасянето на промени в Закона за висшето обучение (ЗВО) и Закона за развиване на университетския състав (ЗРАС). Чрез тях ще се покачат условията към преподавателите и ще се трансформират системите за акредитация и препоръка, ще се усилят инспекциите за плагиатство.
За да накарат висшите учебни заведения да съобразят правилниците си с новите условия, от МОН са заложили пари за бонуси в бюджет 2022, само че единствено против промени:
" В бюджета за 2022 година са планувани още 20 млн. лева за спомагателни трудови хонорари на преподавателите в държавните висши учебни заведения. Те ще бъдат дадени на университетите, откакто те приведат критериите и индикаторите в своите правилници за атестиране на университетския състав в сходство с методика, избрана в акт на Министерския съвет. МОН към този момент работи по нея ", пишат от министерството.
" В момента процедурата по препоръка, в това число изборът на критериите, зависи напълно от решенията на факултетите, които правят оценка сами себе си. Поради тази причина съвсем всички преподаватели получават най-високи оценки. Вследствие на това в университетите преподават хора, които не се развиват. Постепенно те се трансформират в болшинство, което посредством гласоподаване взема всички значими решения без грижа за дълготрайното бъдеще на висшето учебно заведение - изясняват от МОН. - Ето за какво държавното управление ще вкара общи условия за просветителни, научни и научно-приложни резултати, които всеки учител ще би трябвало да реализира съгласно своето равнище и според минималните критерии за академично израстване в съответното професионално направление. "
Предстоят обзор и вероятно смяна в минималните условия за професионалните посоки. Ще се промени съставът на журитата в състезанията за заемане на университетски длъжности и за придобиване на научни степени. Предвижда се няколко от техните членове да бъдат избирани на инцидентен принцип от регистъра на Националния център за информация и документи (НАЦИД).
В акредитацията на висшите учебни заведения ще вземат участие единствено преподавателите, регистрирани в НАЦИД, т.е. които покриват минималните условия. Ако университетът не може да обезпечи такива хора за избран временен интервал, той ще се преобразува в просветително висше учебно заведение или лицей .
Ще се разшири обсегът на инспекциите за плагиатство . В момента те се вършат единствено за научните писания, взели участие в състезания за академично израстване. Ще се даде опция за инспекция на всички сигнали, свързани с научно плагиатство и издание на недостоверни данни. Това ще се реализира посредством основаване на двустепенна система за инспекция. На първото равнище ще са институционалните комисии по академична нравственос в научните организации и висшите учебни заведения. Втората степен ще е съществуващата национална комисия по академична нравственос. Тя ще ревизира единствено сигнали, обжалвани, откакто са минали през първа инстанция.
Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) към този момент работи върху промени в метода на акредитиране на висшите учебни заведения, осведомят още от МОН и изясняват:
" Сега оценките на съвсем всички университети са високи, без да се обрисуват ясно мощните и слабите им страни. Причини са формалната процедура, която изисква обработка на обемисти документи, и мощната доза субективизъм при оценяването.
МОН предлага в бъдеще при акредитацията да се употребяват главно числови данни от надеждни източници за действителни индикатори, сходни на тези в Рейтинговата система на висшите учебни заведения - например безработица измежду приключилите, застрахователен приход, научни изявления в интернационалните бази данни, привлечени средства по контракти и други Така ще се очертаят същинските достижения и проблеми и ще се минимизира субективизмът. Докладът за самокритика ще се преобразува в сериозен разбор на слабостите и проект за превъзмогването им. По този метод ще се сътвори доста по-удобна за използване и справедлива система за акредитация, която ще увеличи мощно мотивацията на висшите учебни заведения да подобрят резултатите си в сходство с критериите за тяхната оценка ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ