Евроизбори: Търсим Дьо Гол, но да не хванем Мадуро
След седмица 427 милиона души от 28 страни ще гласоподават за членове на Европейският парламент. И ще дефинират посоките на европолитиката за идващите пет години. Един от тези 427 милиона е бащата, чиято щерка е измежду пострадалите от терора на наркодилърите в пловдивското учебно заведение „ Душо Хаджидеков “. Той предизвести пловдивския кмет да вземе ограничения, че да не се наложи да викнат премиера, та да свърши работата.
Няма значение кой е министър председателят и по какъв начин се споделя. Отчаяният човек просто желае да има един всесилен и доброжелателен управник, който може да взема решение проблеми. Защото му е писнало кметовете да се оправдават, че не са локални шерифи, шерифите - че не са кметове, и съответният вик за помощ, наименуван по чиновнически " молба ", да бъде прехвърлян от бюрократ на бюрократ, от инстанция на инстанция, от институция на институция и от век на век, до момента в който дефинитивно не бъде решен.
Новите десни незабавно биха оповестили с присъщата им политическа подигравка това пожелателно събитие за рисков популизъм, който води до многоръкия Шива и Фидел Кастро, взети дружно. До кубинската " стопанска система на джипката ", до пълзяща тирания и сходни типичен закани за демокрацията.
Новите леви пък незабавно биха откликнали въодушевено, като слагат венец пред паметника на Георги Димитров и Ленин, взети дружно, правейки си селфи за поколенията.
А евроизбирателят от Пловдив просто насочва послание-закана. Същото, което насочат жълтите жилетки в Париж, а към този момент и в други европейски столици. А то е: Искаме да бъдем чути, другояче ще извикаме този, който ще свърши работата.
А " този " е рисково неразбираем и изчезнал на изборния небосвод, за жалост. Човекът с харизма, водачът, от който все по-разнопосочният Съюз обезверено се нуждае. Съюзът, в който политиците са замязяли на бюрократи, а бюрократите - на политици. Където ишиасът мъчи освен Юнкер, както се видя от отчайващо скучния спор сред водещите претенденти за ръководител на Европейската комисия.
Хубаво е, че Европа е видяла водачи като Дьо Гол и Тачър. Лошо е, че е видяла Хитлер и Мусолини. Така че продължителният лидерски вакуум не всеки път води до положително.
Въпросът е тези 427 милиона да разграничат един нов Дьо Гол от един нов Мадуро.
Защото бикът, похитил Европа, не е легенда, както демонстрира новата й история. А и европеецът е посочил, че не е толкоз движимост в различаването.
Няма значение кой е министър председателят и по какъв начин се споделя. Отчаяният човек просто желае да има един всесилен и доброжелателен управник, който може да взема решение проблеми. Защото му е писнало кметовете да се оправдават, че не са локални шерифи, шерифите - че не са кметове, и съответният вик за помощ, наименуван по чиновнически " молба ", да бъде прехвърлян от бюрократ на бюрократ, от инстанция на инстанция, от институция на институция и от век на век, до момента в който дефинитивно не бъде решен.
Новите десни незабавно биха оповестили с присъщата им политическа подигравка това пожелателно събитие за рисков популизъм, който води до многоръкия Шива и Фидел Кастро, взети дружно. До кубинската " стопанска система на джипката ", до пълзяща тирания и сходни типичен закани за демокрацията.
Новите леви пък незабавно биха откликнали въодушевено, като слагат венец пред паметника на Георги Димитров и Ленин, взети дружно, правейки си селфи за поколенията.
А евроизбирателят от Пловдив просто насочва послание-закана. Същото, което насочат жълтите жилетки в Париж, а към този момент и в други европейски столици. А то е: Искаме да бъдем чути, другояче ще извикаме този, който ще свърши работата.
А " този " е рисково неразбираем и изчезнал на изборния небосвод, за жалост. Човекът с харизма, водачът, от който все по-разнопосочният Съюз обезверено се нуждае. Съюзът, в който политиците са замязяли на бюрократи, а бюрократите - на политици. Където ишиасът мъчи освен Юнкер, както се видя от отчайващо скучния спор сред водещите претенденти за ръководител на Европейската комисия.
Хубаво е, че Европа е видяла водачи като Дьо Гол и Тачър. Лошо е, че е видяла Хитлер и Мусолини. Така че продължителният лидерски вакуум не всеки път води до положително.
Въпросът е тези 427 милиона да разграничат един нов Дьо Гол от един нов Мадуро.
Защото бикът, похитил Европа, не е легенда, както демонстрира новата й история. А и европеецът е посочил, че не е толкоз движимост в различаването.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ