Тригодишни близначки били принудени от „Хамас“ да шепнат в продължение на дни
След седем агонизиращи седмици Моран Алони най-сетне съумява да прегърне трите си племеннички и двете си сестри, откакто са държани в плен от бойци на „ Хамас “.
Всички те са свободени след краткотрайно съглашение за помирение сред Израел и „ Хамас “, само че от този момент шокират членовете на фамилиите си с описанията на изискванията, при които са държани.
Тригодишните близначки - Ема и Юли, и тяхната майка Шарън, както и 6-годишната Амелия и майка ѝ Даниел са отвлечени от терористичната организация.
По заповед на похитителите дребните девойки са могли единствено да шептят, не и да приказват гласно.
Даниел и Шарън, двете сестри на Моран, са били със фамилиите си в къщата на Шарън в кибуца Нир Оз на 7 октомври, когато бойците на „ Хамас “, проникват от Газа, вилнеят в общността, изгарят къщи, убиват цивилни и отвличат хора.
В същия ден Моран получава в този ден известие от сестра си Шарън. Тя разказва по какъв начин въоръжените мъже нахлуват в къщата им и я възпламеняват. Тя показва страха си, че може би фамилията ѝ няма да оцелее.
На 30 октомври „ Хамас “ разгласява видео, показващо три дами, държани за заложници, за които се твърди, че са в Газа. Само една от тях приказва пред камерата. Това е Даниел – едната от сестрите на Моран.
След като вижда този запис, Моран оставя страха и се изпълва с вяра за членове на фамилията си. След контрактуваното краткотрайно помирение сред Израел и „ Хамас “, на 24 ноември Даниел и Амелия са от първата група освободени заложници.
Три дни по-късно – на 27 ноември, са освободени и Шарън и нейните дъщери близначки. Съпругът на Шарън обаче - Дейвид, остава в плен.
„ Благодарен съм, че в този момент са тук. Имали са тежки обстановки. Били са принудени да шушукат – с часове и дни. Помислете си – децата реагират друго, желаят просто да плачат или да крещят, да приказват. Но представете си и обстановка от детството си, в която родителите ви принуждават да мълчите. Как се чувствате? Това са истории, които съм чувал единствено от Холокоста “, разяснява Моран Алони.
„ Моментът на срещата ни беше халюцинационен. След времето, в което мислехме, че може в никакъв случай повече да не ги забележим, още веднъж сме дружно. Не мисля, че имам думи да опиша възприятието “, споделя той.
„ Амелия просто искаше да яде нещо. Посрещнахме близначките с две еднорога и това беше първото нещо, с което желаеха да си играят. Само след минути те започнаха да го вършат. За мен това означаваше, че те са избрали живота, даже и да не го осъзнават “, споделя още чичото на девойките.
„ Сестрите ми желаеха да схванат какво се е случило през тези 50 дни. Има толкоз доста информация, която би трябвало да им се каже и да им се изясни. Шарън има другари, които към този момент не са тук с нас, някои от тях са отвлечени “, споделя още той.
