Съединението и фактическото начало на българската независимост
След Съединението България за пръв път има своя независима външна политика. Страната минава през сложна политическа рецесия, само че оттук нататък решенията за бъдещето ѝ се вземат в София, а не в Петербург. Разказва Стефан Дечев.
Съединението поставя завършек на дотогавашната в българската политика. От този миг нататък е невероятно, спекулирайки с лозунгите за „ непокътната Търновска конституция “ в Княжество България и за Съединение в Източна Румелия , една подмолна власт, ръководена от Азиатския департамент на съветското външно министерство в Петербург, през съветското дипломатическо агентство в София и съветското консулство в Пловдив, да управлява българската политика и да направлява нейните съществени и съдбоносни параметри.
За пръв път след 1879 година България към този момент има своя независима външна политика. Неочакваният и невъобразим преди време съюз сред родения в село Медвен Захари Стоянов и родения във Верона княз Александър I прави непосредствената политика за реализиране на Съединението към този момент допустима.
В навечерието на Съединението
Но ще съумеят ли двамата в това си начинание, въпреки концепцията за Съединение да е известна на север и на юг от Балкана? Все отново добре знае се, че великите сили в същото време следват политика на едно строго придържане към Берлинския контракт .
През юли 1885 година българският княз посещава Лондон с цел да участва на сватбата на своя брат с дъщерята на британската кралица. От извършените там диалози той схваща, че Англия не би противодействала на прокламиране на Съединението, в случай че то не облагодетелства Русия .
На връщане княз Александър I посещава и Виена където е признат от външния министър на Хабсбургската монархия (Австро-Унгария) граф Густав Калноки и императора Франц Йосиф. В резултат от тези срещи монархът оповестява на Константин Стоилов , че в случай че е допустимо Съединението с Източна Румелия да се извърши без война с Османската империя , „ всички ще са съгласни “.
И двата знака обаче са по-скоро окуражителни в сравнение с да обезпечават или дават обещание някаква сигурна поддръжка.
Въпреки че е заета в Средна Азия, Русия изрично се афишира против дейности, свързани с прокламиране на Съединението. Тя е недоволна от княз Александър I поради устрема му да води въпреки всичко някаква независима политика като изпрати дипломатически представител в Петербург (с което ясно да покаже, че България е обособена страна със свои интереси) и да влезе в качеството си по конституция на главнокомандващ на българската армия.
На 20 август във Францесбад (днес Франтешкове лазни, Чехия) князът се среща с съветския външен министър Николай Гирс. Предупреден е, че дружно с другите велики сили, Петербург е за опазване на Берлинския контракт. В отговор Александър I твърди, че няма да се вършат опити в тази тенденция без утвърждението на Русия.
Но на 30 август 1885 година двама пратеници на румелийският Български скришен централен революционен комитет (БТЦРК) идват в Шумен при намиращия се там на маневри княз. Това са Димитър Ризов и майор Сава Муткуров .
С включването на последния се цели предоставяне на знак на Александър I, че войската в Източна Румелия - локалната „ милиция “ - е на страната на комитета. Съобщават му още, съгласно мемоари на Ризов, че комитетът ще прогласи Съединението в околните дни и без единодушието на българския монарх.
Трудните седмици и месеци след Съединението
На 6 септември 1885 година в Пловдив е провъзгласено Съединението. Князът, министър председателят Петко Каравелов и ръководителят на Народното събрание Стефан Стамболов прегръщат делото. Макар още на 6 септември князът да изпраща персонално обръщение до съветския цар Александър III , в което моли намерено за поддръжка на българското дело, на 9 септември от Петербург подреждат на военния министър княз М. Кантакузин да напусне поста си, а съветските офицери да не се ангажират по никакъв метод със ставащото. Малко по-късно те получават и разпореждане да изоставен Княжеството.
На 22 октомври 1885 година, с царски декрет, князът е отчислен от почетния съставна съветската войска, като му се лишава и званието военачалник.
Как реагират другите велики сили? На 7 септември 1885 година английският министър председател лорд Р. Солзбъри изпраща депеша до австро-унгарското, немското и италианското държавно управление за общи действия против нарушение на Берлинския контракт. Осъждайки осъщественото в Пловдив обаче, великите сили още през цялото време са за дипломатическо споразумяване на разногласието.
На 12 септември лорд Р. Солзбъри изпраща указания на британския дипломат в Цариград Уилям Уайт да работи за признание на Съединението под формата на персонална уния, като българския княз Александър I просто бъде назначен за основен шеф на Източна Румелия според Берлинския контракт.
Ето за какво по-късно У. Уайт ще вкара на Цариградската посланическа конференция наред с формулировката за запазването на Берлинския контракт и тази за угаждане на „ желанията на популацията “.
Проблем по-скоро става извънредно враждебната реакция на Гърция и най-много на Сърбия . За благополучие на България обаче, нападението на сръбския крал Милан е отбито, а по този метод и предпазено Съединението. Триумф на българската дипломация се случва с Топханенския акт от март 1886 година, който, запазвайки Берлинския контракт, само че оставайки всичко на „ благоразумието “ на княза, прави фактическото Съединение допустимо.
Съединена и независима против заканите на Петербург и българските му фенове
И въпреки всичко, заканите пред идващите месеци над България са значително. още в първата предизборна акция след Съединението през май 1886 година
Самото Съединение само отсрочва заплануваното още през втората половина на 1883 година премахване на княза от българския трон до 9 август 1886 година И въпреки да се оказва, че князът има и значително последователи както измежду политическата класа, по този начин и измежду офицерството, които към този момент го преглеждат като поръчител на Съединението и лидер на българската армия при победоносната война със Сърбия, в края на август той се.
Със самочувствието на страна почтена към този момент за независим живот, българската политическа класа осуетява опитите през септември и октомври 1886 година на съветския императорски делегат барон Николай В. Каулбарс да се държи в страната, както е било във времето до 6 септември 1885 година
Силите на откритото след абдикирането на княза регентство отпред със Стефан Стамболов и държавното управление на доктор Васил Радославов съумяват да завоюват и изборите за ново III Велико народно събрание.
И въпреки страната да минава през сложна политическа рецесия, самостоятелността ѝ се резервира и решенията за бъдещето от регентството и държавното управление, а не в Петербург .
В тези тревожни месеци страната в действителност има потребност от общественик като Стамболов. Причина за това е събитието, че въпреки всичко Съединението кара една немалка част от българската политическа класа и офицерство да предпочетат, пред великия акт обезпечил единството на българите на север и юг от Балкана. Това ги кара да се афишират за политиката на Петербург и против ръководещите страната „ предатели “, които слушали Виена, Будапеща и Лондон, вместо „ Освободителката “.
Съединението, самостоятелността, независимостта и млада България
Ала в последна сметка по този начин както провежда Априлското въстание през 1876 година, задълбочи Източната рецесия и стигна до появяването на България на картата, по този начин тя отстоя Съединението и самостоятелността на България.
Ето за какво за израстващото ново потомство в края на XIX и началото на XX в. самостоятелността на България и нейната самостоятелна политика и даже особена полезност.
Несъмнено този независим и сполучлив темперамент на българското деяние, в в действителност комплицирана интернационална конюнктура, на моменти с уклончиви насърчения или такива с половин уста, прави 6 септември 1885 година, като ден на Съединението и фактическата самостоятелност, подобаващ и за български.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Съединението поставя завършек на дотогавашната в българската политика. От този миг нататък е невероятно, спекулирайки с лозунгите за „ непокътната Търновска конституция “ в Княжество България и за Съединение в Източна Румелия , една подмолна власт, ръководена от Азиатския департамент на съветското външно министерство в Петербург, през съветското дипломатическо агентство в София и съветското консулство в Пловдив, да управлява българската политика и да направлява нейните съществени и съдбоносни параметри.
За пръв път след 1879 година България към този момент има своя независима външна политика. Неочакваният и невъобразим преди време съюз сред родения в село Медвен Захари Стоянов и родения във Верона княз Александър I прави непосредствената политика за реализиране на Съединението към този момент допустима.
В навечерието на Съединението
Но ще съумеят ли двамата в това си начинание, въпреки концепцията за Съединение да е известна на север и на юг от Балкана? Все отново добре знае се, че великите сили в същото време следват политика на едно строго придържане към Берлинския контракт .
През юли 1885 година българският княз посещава Лондон с цел да участва на сватбата на своя брат с дъщерята на британската кралица. От извършените там диалози той схваща, че Англия не би противодействала на прокламиране на Съединението, в случай че то не облагодетелства Русия .
На връщане княз Александър I посещава и Виена където е признат от външния министър на Хабсбургската монархия (Австро-Унгария) граф Густав Калноки и императора Франц Йосиф. В резултат от тези срещи монархът оповестява на Константин Стоилов , че в случай че е допустимо Съединението с Източна Румелия да се извърши без война с Османската империя , „ всички ще са съгласни “.
И двата знака обаче са по-скоро окуражителни в сравнение с да обезпечават или дават обещание някаква сигурна поддръжка.
Въпреки че е заета в Средна Азия, Русия изрично се афишира против дейности, свързани с прокламиране на Съединението. Тя е недоволна от княз Александър I поради устрема му да води въпреки всичко някаква независима политика като изпрати дипломатически представител в Петербург (с което ясно да покаже, че България е обособена страна със свои интереси) и да влезе в качеството си по конституция на главнокомандващ на българската армия.
На 20 август във Францесбад (днес Франтешкове лазни, Чехия) князът се среща с съветския външен министър Николай Гирс. Предупреден е, че дружно с другите велики сили, Петербург е за опазване на Берлинския контракт. В отговор Александър I твърди, че няма да се вършат опити в тази тенденция без утвърждението на Русия.
Но на 30 август 1885 година двама пратеници на румелийският Български скришен централен революционен комитет (БТЦРК) идват в Шумен при намиращия се там на маневри княз. Това са Димитър Ризов и майор Сава Муткуров .
С включването на последния се цели предоставяне на знак на Александър I, че войската в Източна Румелия - локалната „ милиция “ - е на страната на комитета. Съобщават му още, съгласно мемоари на Ризов, че комитетът ще прогласи Съединението в околните дни и без единодушието на българския монарх.
Трудните седмици и месеци след Съединението
На 6 септември 1885 година в Пловдив е провъзгласено Съединението. Князът, министър председателят Петко Каравелов и ръководителят на Народното събрание Стефан Стамболов прегръщат делото. Макар още на 6 септември князът да изпраща персонално обръщение до съветския цар Александър III , в което моли намерено за поддръжка на българското дело, на 9 септември от Петербург подреждат на военния министър княз М. Кантакузин да напусне поста си, а съветските офицери да не се ангажират по никакъв метод със ставащото. Малко по-късно те получават и разпореждане да изоставен Княжеството.
На 22 октомври 1885 година, с царски декрет, князът е отчислен от почетния съставна съветската войска, като му се лишава и званието военачалник.
Как реагират другите велики сили? На 7 септември 1885 година английският министър председател лорд Р. Солзбъри изпраща депеша до австро-унгарското, немското и италианското държавно управление за общи действия против нарушение на Берлинския контракт. Осъждайки осъщественото в Пловдив обаче, великите сили още през цялото време са за дипломатическо споразумяване на разногласието.
На 12 септември лорд Р. Солзбъри изпраща указания на британския дипломат в Цариград Уилям Уайт да работи за признание на Съединението под формата на персонална уния, като българския княз Александър I просто бъде назначен за основен шеф на Източна Румелия според Берлинския контракт.
Ето за какво по-късно У. Уайт ще вкара на Цариградската посланическа конференция наред с формулировката за запазването на Берлинския контракт и тази за угаждане на „ желанията на популацията “.
Проблем по-скоро става извънредно враждебната реакция на Гърция и най-много на Сърбия . За благополучие на България обаче, нападението на сръбския крал Милан е отбито, а по този метод и предпазено Съединението. Триумф на българската дипломация се случва с Топханенския акт от март 1886 година, който, запазвайки Берлинския контракт, само че оставайки всичко на „ благоразумието “ на княза, прави фактическото Съединение допустимо.
Съединена и независима против заканите на Петербург и българските му фенове
И въпреки всичко, заканите пред идващите месеци над България са значително. още в първата предизборна акция след Съединението през май 1886 година
Самото Съединение само отсрочва заплануваното още през втората половина на 1883 година премахване на княза от българския трон до 9 август 1886 година И въпреки да се оказва, че князът има и значително последователи както измежду политическата класа, по този начин и измежду офицерството, които към този момент го преглеждат като поръчител на Съединението и лидер на българската армия при победоносната война със Сърбия, в края на август той се.
Със самочувствието на страна почтена към този момент за независим живот, българската политическа класа осуетява опитите през септември и октомври 1886 година на съветския императорски делегат барон Николай В. Каулбарс да се държи в страната, както е било във времето до 6 септември 1885 година
Силите на откритото след абдикирането на княза регентство отпред със Стефан Стамболов и държавното управление на доктор Васил Радославов съумяват да завоюват и изборите за ново III Велико народно събрание.
И въпреки страната да минава през сложна политическа рецесия, самостоятелността ѝ се резервира и решенията за бъдещето от регентството и държавното управление, а не в Петербург .
В тези тревожни месеци страната в действителност има потребност от общественик като Стамболов. Причина за това е събитието, че въпреки всичко Съединението кара една немалка част от българската политическа класа и офицерство да предпочетат, пред великия акт обезпечил единството на българите на север и юг от Балкана. Това ги кара да се афишират за политиката на Петербург и против ръководещите страната „ предатели “, които слушали Виена, Будапеща и Лондон, вместо „ Освободителката “.
Съединението, самостоятелността, независимостта и млада България
Ала в последна сметка по този начин както провежда Априлското въстание през 1876 година, задълбочи Източната рецесия и стигна до появяването на България на картата, по този начин тя отстоя Съединението и самостоятелността на България.
Ето за какво за израстващото ново потомство в края на XIX и началото на XX в. самостоятелността на България и нейната самостоятелна политика и даже особена полезност.
Несъмнено този независим и сполучлив темперамент на българското деяние, в в действителност комплицирана интернационална конюнктура, на моменти с уклончиви насърчения или такива с половин уста, прави 6 септември 1885 година, като ден на Съединението и фактическата самостоятелност, подобаващ и за български.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ