Войната на световете
След събарянето на Берлинската стена (1989) и рухването на комунистическите режими борбата против православната религия към този момент не е единствено физическа, само че в най-висша степен – и духовна! Ако не се вгледаме деликатно в събитията към нас, обаче, има заплаха въобще да не я видим. Както споделя една сентенция, дяволът най-добре скрива това, което прави току пред очите ни! Затова в първата част на публикацията ще разгледаме тази несекваща перфидна пристрастеност за физическо заличаване на Църквата, а във втората част – опита за замяна на Православието с една квазирелигия, която световните демократични елити, през последните 30 години, към този момент съумяха да прокарат в „ Прекрасния нов свят “.
В началото на месец ноември на страницата на Видинска митрополия бе оповестено „ Окръжно писмо “ от митрополит Даниил, в което бе напомнено на свещениците от епархията да насочат специфични молебствия за мир в Украйна по време на светата литургия. Въпросното Писмо докара до нервност така наречен „ либерален хайлайф на нацията “, тъй като в него владиката си беше разрешил имплицитно да съобщи, че: „ Демонизирайки Русия и оправдавайки Украйна, ние попадаме в клопката на лъжата и лукавството “![i]
Само месец по-късно същият този „ либерален хайлайф “ още веднъж се самовзриви и безусловно „ побесня “ (както напълно тъкмо дефинираха сходно държание публицистите от вестник Стандарт!) при визитата на Волоколамския митрополит Антоний (председател на външния отдел на Московската патриаршия) в София. Партиите ГЕРБ-СДС и Демократична България (ДБ) даже си разрешиха от трибуната на Народното събрание да насочат „ протестни заявления до Светия синод на БПЦ “.[ii] А ген. Атанас Атанасов (ДБ) внесе иск за чуване на ръководителя на ДАНС, съгласно който Пламен Тончев би трябвало да отговори „ какви ограничения са подхванати от българското контраразузнаване във връзка с визитата на заместника на съветския патриарх Кирил в страната “.[iii]
Напомняме, че визитата на митр. Антоний бе по случай храмовия празник на църквата " Св. Николай Мирликийски " и честването на 70-годинината от основаването на подворието на Руската православна черква (РПЦ) в България, без да има нещо общо с политиката. С благословението на българския патриарх Неофит в църквата на Руското подворие дружно с епископ Антоний съслужиха архиерейска света литургия митр. Гавриил и еп. Герасим (главен секретар на Светия синод на БПЦ).[iv]
Читателите несъмнено към този момент си задават въпроса: „ Какъв е този либерален хайлайф на нацията, каква връзка има той с Българската православна черква и по какъв начин по този начин си разрешава да ѝ постанова личните си политически решения? “ Твърде обоснован въпрос!
На първо място, би трябвало да се запитаме кои са водачите на въпросния „ хайлайф “ (или така наречен „ умно-красива интелигенция “, както те сами се определят)? Ако се разровим в техните биографии, ще забележим, че те са „ копия под индиго “ – синове и внуци на видни партизански и комунистически семейства, (обикновено) приключили партийни школи в Съюз на съветските социалистически републики, настанени на висши държавни постове в социалистическа България, преподаватели по марксизъм-ленинизъм(интересно, какво ли дитирамби за Българска комунистическа партия ще намерим в научните им писания от това време!), сътрудници на Държавна сигурност (опустошили хиляди човешки ориси!) и прочие, и прочие Завинаги ще си остане загадка катарзисът, който заедно претърпяха всички тези „ научни атеисти “ през нощта на 9-и против 10-и ноември 1989 година, та на сутринта осъмнаха като „ православни християни “, принасящи в църквите усърдни молебствия към Всевишния по отношение на евро-атлантическото бъдеще на нацията?!
Малко по-късно обаче (1991) въпросният „ умно-красив хайлайф “ реши, че Българската православна черква е прекомерно остаряла и ретроградна и не импонира на неговата целенасоченост към прогресистките хрумвания на „ Прекрасния нов свят “. Поради тази причина тя би трябвало час по-скоро да слезе от сцената и нейното място да бъде заето от една „ различна черква “, водена от концепциите на хуманизма и Просвещението. Единствено по този начин България би могла освен геостратегически, само че и духовно(!) още веднъж да заеме полагащото ѝ се почетно място в Нова Европа, към чиято цивилизация тя изконно постоянно е принадлежала. Аз съм разгледал в детайли тяхната близо 20-годишна борба да бъде натрапен нов „ различен синод “ на БПЦ в първата част на публикацията „ Тънка алена линия “ (виж бел. [v]), по тази причина няма да се спирам на посочените събития. Като не съумяха със мощ, те не престават и до ден сегашен с ловкост и коварство да се стремят да завладяват от вътрешната страна цитаделата на Православната ни черква – (виж т. „ 3. На помощ идва клеветническата агитация и демократичното богословие “, в която съм описал по какъв начин Европейски Съюз подмолно заплаща на преподаватели от разнообразни университетски факултети, най-много – богословски, да популяризират злостни клевети против Русия и РПЦ, стигматизиращи ги като носители на „ закостенялото мракобесно православие от първите епохи на християнството “ ).
Съвсем свеж образец е следващата публикация, и то в „ портал за култура(?) “, на професора по философия К. Янакиев, изживяващ се като тъничък ценител на православието (без в никакъв случай да е учил богословие?!). В нея той непосредствено се пробва да внуши клеветите, че: „ 1) Наши владици ще извършат дружно с митр. Антоний молебен „ за успеха на съветското оръжие “ в Украйна; 2) „ Външният министър “ на РПЦ ще уговаря нашите синодали да признаят издадения в несъгласие с каноните „ томос “ за автономност на Македонската черква от страна на Сръбската патриаршия; 3) Визитата на съветския епископ е замислена като формена провокация както към църквата, по този начин и към страната ни “. Както е видно, типичното политкоректно облъчване на масите, което едно време тези хора вършеха в интерес на комунистическите, а през днешния ден – на евроатлантическите си господари!
Като по-нататък прави едно безумно пояснение на светата литургия, най-после К. Янакиев приключва своя опус с реторичния въпрос: „ Ето за какво аз запитвам: може ли живеещ през днешния ден православен християнин … точно „ от цялата си душа и мисъл “ да моли Христос за „ страната, успеха и пребъдването “ на Путин и шайката му, да желае Христос „ да покори под нозете “ на състоящото се основно от чеченски, бурятски и така нататък (тоест иноверни наемници) съветско „ воинство “, защитаващите земята и домовете си украинци? “.[vi]
Ще би трябвало да извиним богословското незнание на професора, тъй като в края на краищата той в никакъв случай не е имал нещо общо с тази просвета, само че най-малко да си беше задал въпроса: в случай че се следва сходна логичност, то излиза, че по време на литургия вселенските патриарси в Османската империя цели 500 години са се молили за успеха на „ ислямското воинство “ над християните?! А единствено преди няколко години (2018), в писмо, изпратено до президента Ердоган, патр. Вартоломей най-сърдечно увери държавния водач на Турция, че Гръцката черква старателно се моли за триумфа на военната интервенция в Сирия: „ Молим се Вие и турските въоръжени сили да постигнете триумф и интервенция „ Маслинова клонка “ да донесе мир в региона, както дава обещание името ѝ “![vii]
Но дали можем въобще да повярваме на изявената свръхсъпричастност на българския „ хайлайф на нацията “ към православните християни в Украйна?
Като начало изниква въпросът, за какво той не прояви безусловно никакво състрадание, когато американците безчовечен избиха десетки хиляди наши православни братя в прилежаща Сърбия? В продължение на близо три месеца (24 март – 11 юни 1999 г.) над Белград, Ниш, Прищина, Крагуевац, Пирот и доста други селища, над гражданското население непрекъснато се правиха бомбардировки, противоречащи на всички настоящи правила на интернационалното право! А по време на великденските празници бойците от Съединени американски щати и НАТО грижливо бяха изписали върху ракетите си " нашият подарък за вашия (православен) Великден "! Но най-голямото закононарушение не бяха бомбените удари, нито дори нервно-паралитичният газ и отровните химикали, съсипващи реколтата, а тоновете снаряди с обеднен уран , които предизвикаха гибел, дължаща се на онкологични болести, на сред 10 и 18 хиляди мирни жители. Тази адска картина се резервира и след войната, като единствено за времето от 2001 до 2010 година в страната имаше десетки хиляди новорегистрирани случаи на болни от злокачествени тумори!![viii]
По това време България бе ръководена от „ тъмносиния водач “ на коалиция Обединени демократични сили (ОДС), Иван Костов (по времето на комунизма сполучливо съвместяващ с научната си кариера и преподавателска активност в „ Центъра за идеологически дисциплини “ при ВМЕИ „ В. И. Ленин “, а също и обучаване на партийни пропагандисти към Районите комитети на БКП[ix]). В интервала 1997 – 2001 Иван Костов е министър-председател, а ОДС ръководи с цялостно болшинство в Народното събрание. Под неговото „ вещо управление “, на 25 юни 1999 година Народното събрание ни единомислещо приема съглашение с ръководената от Съединени американски щати коалиция от 11 страни-членки на НАТО, което гласи следното :
„ НАТО получава свободен достъп до сушата, водата и въздуха на България. НАТО ще употребява свободно българските летища, пристанища и жп линии без да заплаща данъци, мита, вземания или сборове. На България ще се заплащат единствено спомагателни услуги или в случай че НАТО нанесе някакви вреди. Разрешава се и краткотраен престой на войските на НАТО и тяхното въоръжение. Цялата техника, в това число въоръжения, муниции и взривни субстанции се освобождават от митнически сборове. Корабите на НАТО ще бъдат освободени от кейова такса, тонажна такса и още няколко типа сходни такси. Все още няма изясненост какъв брой време силите на НАТО ще минават през България. Според проектите на НАТО умиротворителната интервенция може да продължи от 2 до 4 години. “[x]
Само три дни по-късно (28 юни) полските и турските войски към този момент прекосяваха през България на път за Косово. Ако следваме логиката на проф. Янакиев, би трябвало да признаем, че сме дали зелена светлина на католици и мюсюлмани („ т.е. иноверни наемници “) да изтребват православните сърби!!
А какво да кажем за християните в Близкия Изток?
След като Централното разследващо ръководство (ЦРУ) на Съединени американски щати съзнателно изфабрикува неистини за ръководството на Садам Хюсеин, беше даден ход на една безмилостна, кървава и дълготрайна война в Ирак, нестихваща от 2003 до 2011 година (а може да се каже, че в околните региони тя продължава и до ден днешен). Най-значимият актуален американски мъдрец Ноам Чомски назова нашествието на Съединените щати в Ирак (също не получила никаква глоба от ООН) " най-голямото закононарушение на века " , в което бяха убити повече от един милион души. (А малко преди тази война, единствено от икономическите рестрикции, наложени от Съединени американски щати починаха над 500 000 иракски деца. На коментар от телевизионния водещ, че „ това са повече деца, в сравнение с са починали в Хирошима “ държавният секретар на Съединени американски щати, Мадлин Олбрайт, цинично съобщи „ съгласно нас, цената си заслужаваше “!![xi])
Под егидата на Съединени американски щати, по време на тази война (обхванала след това целия Близък Изток) българските държавни управления скрито и незаконно изпращаха в Сирия оръжие за милиарди долари на най-жестоките и кръвожадни джихадистки групировки. Именно подкрепяните от Съединени американски щати и Европейски Съюз така наречен „ умерени ислямисти “ , през всичките години на бойните дейности правиха всеобщи погроми над немюсюлманското население – мъжете бяха подлагани на брутални изтезания и изтезания, а дамите и децата бяха изнасилвани и продавани като плебеи на черния арабски пазар.[xii]
Италианският публицист Джулио Меоти споделя: " Малцинствата в Ирак – християни, язиди и мандеи (гностична фракция от II век, почитаща св. Йоан Кръстител – б.а. В.В.) са жертви на муден геноцид, който унищожава тези антични общности и води до тяхното изтриване и изгубване ". В отчет на " Обществото за правата на индивида в Ирак " се регистрира, че 81% от християните са емигрирали. Броят на останалите мандеи е напряко незабележим – едвам 6%, а минимум 18% от язидите са напуснали страната или са убити.
(Не единствено нашите „ умно-красиви “ елити избраха да замълчат, само че и в западните демократични медии не беше написана нито една публикация за това безпощадно верско и етническо пречистване – б.а. В.В.) Айан Хирси Али отбелязва: " Европейското публично мнение, което другояче постоянно е готово да стачкува против дискриминирането на малцинствата, не е споделило нито дума за " войната против християнството ". Медиите се държат по този начин, като че ли считат тези християни за сътрудници на колониализма, които заслужават да бъдат прочистени от Близкия Изток. Така наречените " организации за човешки права " изцяло са ги изоставили ".
Малки общности като християнския анклав на Мосул са изгубени вечно. Цитирани са и опасенията на православния патриарх Игнатий Ефрем II, че съществува действителната заплаха християнството в Близкия Изток да се трансформира в музей. А отец Салар Каджо от " Комитета за възобновяване на църквите в Ниневия " приказва за действителната опция " християнството да изчезне от Ирак ".
От европейските държавни управления единствено Унгария изрази кардинална позиция и се ангажира намерено със запазването на иракското християнство от геноцид. Наскоро унгарското държавно управление откри учебно заведение в Ербил за изгонени християни. Унгарският министър на човешките запаси Золтан Балог участва на събитието. Представете си, че същото бяха създали всички останали европейски страни, като Франция и Германия. Страданието на християните в Ирак през днешния ден щеше да бъде доста по-малко, а техният брой – доста по-висок ", споделя Джулио Меоти.[xiii]
Журналистите от " Дойче Веле " се преструваха на безпределно учудени от това, че християните от Ирак са избрали да бягат в Сирия при „ диктатора Башар Асад “, а не желаят да останат в своята " освободена " от Съединени американски щати към този момент " демократична татковина "! Те смаяно питаха: " Защо са заменили преди малко извоюваната си демократична независимост против насилничество и държавна настойчивост? Въпросът за какво изборът им пада тъкмо върху Сирия в действителност има потребност от отговор, защото това не са обособени случаи. От началото на войната в Ирак до в този момент (т.е. от 2003 до 2006 година, когато е оповестена статията) в Сирия са избягали половин милион иракчани ".[xiv]
Това преселение продължава и до ден-днешен, като никой не може да каже какъв брой милиона преследвани малцинства са приютени в Сирия, която толкоз години независимо води война против джихадистите, подкрепена само от Русия. Излиза, че на западните медии въобще не им минава през мозъка, че точно тези, които непрекъснато изобличават като „ самовластници и тирани “ – Башар Асад, Владимир Путин и Виктор Орбан – са единствените, които пазят християните, а по този начин също етническите и религиозни малцинства, от принудително гонене и изтребване!!
С други думи, българският политически хайлайф освен че не направи нищо с цел да помогне на православните християни в Близкия Изток, само че на процедура той изпращаше на „ умерените ислямисти “ оръжията, с които те унищожаваха немюсюлманското население!
И за какво никоя „ свободна “ европейска медия, народен представител от Европейския парламент и прочие, до момента не посмя да зададе въпроса по какъв начин по този начин Съединени американски щати още не са изправени пред боен арбитражен съд за съзнателно осъществените закононарушения против човечеството?! Само в резултат на подправяния от Централно разузнавателно управление на САЩ отчет за Ирак и последвалите войни в Близкия Изток (Сирия, Либия и др.) милиони почтени хора изгубиха живота си, дами и деца бяха изнасилвани, измъчвани и продавани в иго, други се лишиха от домовете си и бяха принудени да изоставен родните си места! Защо никоя европейска страна не се осмели да наложи стопански наказания на Съединени американски щати или да отзове дипломати, политици и военни водачи заради проведената от тях престъпна търговия с оръжие, предоставяно на джихадистките фракции в района?!
А за отношението на ръководещата ни прослойка към войната против православните християни в Украйна, която се води от 2014 година насам, е срамно даже да се приказва!
През изтеклите 8 години елементи на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и фашизирани групировки систематично избиваха етническите руснаци в разнообразни региони на Донбас, само че българската политическа класа, в цялостен унисон с евро-атлантическите си сътрудници, избра въобще да не реагира, а дискретно да следи събитията с „ необятно затворени очи “. Централите на ръководещите партии не взеха отношение даже и когато редица национални медии (преди да бъдат купени от американците, несъмнено!) предаваха репортажи директно от размирните области и сигнализираха, че още при започване на бойните дейности са избити и изтощени от апетит десетки етнически българи! [ xv ]
В документалния филм „ Донбаска пролет “ (един от поредицата, снимани от български журналисти), бяха включени фрагменти и от Българската национална телевизия (БНТ), която отрази всеобщите митинги против Украинската войска, извършени в България, както и направи репортаж за опълченците, защитаващи мирните поданици на обстрелваните селища в Донбас. Ето по какъв начин бяха коментирани събитията, показани в този филм, от елементарните жители в нашата страна:
„ Просто се прави всичко допустимо (от ръководещите партии – б.а. В.В.), с цел да не можете да изгледате този филм за действително протичащото се в териториите с съветско население в Украйна. Тези хора са взривявани с гранатомети, както се возят в тролея, разкъсвани са от бомби, както се разхождат в центъра на града, обстрелват и бомбардират учебните заведения им (пълни с деца), домовете им (в часовете, когато се знае, че те са вкъщи си – или късно вечер или доста рано сутрин), обстрелват се детски градини, лечебни заведения (включително детски отделения), разрушавани са православни храмове.
Всичко това се прави от ВСУ (украинската войска) и втора армия – от наемници и то след подписване на Минските съглашения за преустановяване на огъня и изпращане на интернационалните наблюдаващи в тези области. Оказва се, обаче, че украинските военни правят тези издевателства изцяло безнаказано над локалното население.
Тези неща са показани с действителни фрагменти и изявленията с цивилни жители и военни от донбаското опълчение, които не са професионални бойци, а са елементарни хора, принудили се да станат бойци, с цел да защитят домовете, дамите и децата си от безнаказаното тъпчене на мирното съглашение, протичащо се под покровителството на Запада.
Предупреждавам, че във видеото има доста тежки фрагменти на взривени, раздрани и убити хора (те са убивани единствено тъй като имат съветско съзнание, желаят да приказват на майчиния си език и не се дефинират като украинци) – дами, деца, остарели, млади – няма значение. Нещата в медиите са много изопачени или меко казано " непълни ", неотразяващи и другата страна от спора. Затова, този филм би трябвало да се гледа. “[xvi]
(На линка, посочен в бел. [xvii] може да видите още една дузина документални филми по същата тематика, направени както от самостоятелни западни кореспонденти, по този начин и от Военновъздушни сили и Гардиън, а също и „ Официалния отчет на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (OSCE) за военните закононарушения на украинската войска “. А в бел. [xviii] сме дали линк към кино лентата „ Децата на Донбас “ на нашия създател Любомир Данков, в който се споделя за стотиците деца, раздрани от украинските снаряди, като лентата към този момент е получила над 100 награди от влиятелни кинофестивали по целия свят!)
За никого към този момент не е загадка, че точно Съединените щати предизвикаха и актуалната война сред два приятелски православни народа в Украйна!
След тримесечни митинги на Евромайдана (края на 2013 и началото на 2014 г.), посредством държавен прелом в Украйна бе свалено законно определеното държавно управление на Виктор Янукович. В публикацията „ Купиха ли Съединени американски щати Майдана? “, основаната в Германия интернационална медия „ Дойче веле “, като наблюдава политическите връзки на Съединени американски щати с страната Украйна (датиращи от 1991 г.), най-после отхвърля тезата, че американците са похарчили цели 5 милиарда $ за въоръжената гражданска война в Киев.
Но даже напълно прозападната „ Дойче веле “ не може да отхвърли съмнението, че Съединените щати интензивно са се намесили в избора на новото украинско държавно управление: „ Пет милиарда $ – тази сума загатва асистент държавният секретар по външната политика на Съединени американски щати Виктория Нюланд в диалог с американския дипломат в Киев на 28 януари 2014 година – единствено седмици преди свалянето и бягството на Янукович. Нюланд също така разсъждава по въпроса кои хора от опозицията би трябвало да влязат във властта – по този начин, като че ли това зависи от самата нея. Тези обстоятелства излязоха на бял свят, тъй като диалогът е бил подслушан – явно от украинските секрети служби, лоялни към Янукович, които го и разпространиха. “[xix]
Само две години по-късно американските сенатори Линдзи Греъм и Джон Маккейн по време на визитата си в Украйна през 2016 година намерено дадоха обещание великодушна финансова и военна помощ на президента Порошенко и украинските военни водачи, с цел да провокират в околните няколко години въоръжен спор с Русия.[xx]
Съвсем неотдавна стана ясно, че в този скрит план са взели участие Германия и Франция, гаранти на „ Минските съглашения “. Бившият канцлер Ангела Меркел в изявление за Die Zeit искрено призна, че тези съглашения са били подписани само, с цел да бъде въоръжен режимът в Киев и да се даде нужното време на Украйна да се приготви за война против Русия (а не с цел да бъдат предпазени мирните поданици на Донбас и спорът да се уреди по кротичък път, както Германия и Франция лицемерно заявяваха пред целия свят!):
„ А Минското съглашение от 2014 година беше опит да се даде време на Украйна. Тя също употребява това време, с цел да стане по-силна, както се вижда през днешния ден. Украйна през 2014-2015 година не е актуалната Украйна. Както можехме да следим по време на боевете в региона на Дебалцево през 2015 година, Путин по-късно елементарно можеше да завоюва. И доста се колебая, че по това време страните от НАТО можеха да създадат толкоз, колкото вършат в този момент, с цел да оказват помощ на Украйна. “[xxi]
Казаното от нея беше доказано и от някогашния френски президент Франсоа Оланд, който също взе участие в подписването на споразуменията:
" Ангела Меркел е права. Споразуменията от Минск стопираха съветското нахлуване за известно време. От 2014 година Украйна укрепи военния си потенциал. Всъщност украинската войска е доста друга от тази през 2014 година Тя е по-добре подготвена и оборудвана. Заслуга на споразуменията от Минск е, че Киев получи тази опция. " [xxii]
Още през месец май 2022 година представителят на Пентагона Джон Кърби (който, съгласно личните му думи, постоянно е бил обвързван с военното разузнаване) недвусмислено съобщи, че през последните осем години (т.е. доста преди нашествието на Русия!) Съединените щати, Канада, Англия и други съдружници са внасяли оръжия за милиарди долари в Украйна. Всички тези страни от самото начало са помагали и за военното образованието на украинците по отношение на командването, контрола и оперативното маневриране на армейските елементи на ВСУ.[xxiii]
След сходни самопризнания към този момент не може да има безусловно никакво подозрение, че Съединените щати и Европейски Съюз напълно целеустремено са подготвяли Украйна за война с Русия!
Но това, което не може да одобри никой човешки разум, е, че украинските ръководещи са изцяло съгласни да бъде изтребван личният им народ, с цел да може Западът да реализира своето желание да разори Русия!! Тези дни (5 януари 2023) министърът на защитата на Украйна Алексей Резников в изявление пред телеканал " 1+1 ", артикулира нещата по този начин: “Ние изпълняваме задача на НАТО, без те да проливат кръв. Ние проливаме нашата кръв, по тази причина те би трябвало да харчат (т.е. да ни доставят с) техните оръжия ”![xxiv] Същото удостовери два дни по-късно и украинският дипломат във Англия Вадим Пристайко в изявление за списание " Нюзуик " (7. I. 2023). А точно, че „ Западът в този момент има неповторим късмет (с Украйна) “, тъй като „ няма доста страни в света, които биха си разрешили да пожертват толкоз доста животи, територии и десетилетия развиване в името на успеха над върл зложелател “!![xxv] Както е добре известно, посоченото изцяло съответствува с желанията на Съединените щати и НАТО „ да водят войната против Русия до последния украинец “!
Но кого образоваха през тези 8 години инструкторите от Съединени американски щати и НАТО в Украйна?
Колкото и да се опитваха да крият, най-после и самите западни филантропични организации (дори такива рупори на „ демократичната агитация “, като Атлантическия Съвет и Фрийдъм Хаус) не устояха и започнаха да признават, че „ Украйна има същински проблем с крайнодясното принуждение (и не, това заглавие не е написано от RT) ”.[xxvi] Оказа се, че един куп политически партии („ Национален корпус ”, „ Десен бранш ”, „ Свобода ” и мн. др.), произлизат от паравоенни организации, развили се върху основата на искрено нацистка идеология. Някои от тези партии бяха оповестени от Европейския парламент за „ расистки, антисемитски и ксенофобски ” (виж т. 8 – [xxvii]). Беше прието, че след Евромайдана на територията на страната намерено към този момент работят над 30 профашистки структури, които преследват, отвличат и убиват представители на етнически и религиозни малцинства, ЛГБТ-активисти, медийни кореспонденти и опозиционери. Според интернационалните правозащитни организации, крайните радикали стоят в основата на десетки хиляди извънредно тежки закононарушения, осъществени в страната. Във връзка с това българският публицист Филип Буров отбелязва:
„ Несъмнено доста от хората, които излязоха по улиците на Киев в края на 2013 година са имали най-искрени и демократични въжделения, както е с всички всеобщи митинги. Но още тогава бе явно, че тъкмо тези дясноекстремистки групировки имат решаваща роля за протичащото се на Майдана и изключително за развоя на събитията след „ успеха ”. Те освен участваха в кървавите събития от началото на 2014 година – техни представители, стиснали сопи в ръце, „ подсигуряваха ” вярното гласоподаване в Радата, което узакони насилствената промяна на властта и основаването на държавно управление, в което партия „ Свобода “ имаше четирима министри. Те организираха кървавите чистки из цялата страна в първите месеци след „ революцията ”, те бяха първи и на към момента оформящите се фронтове в Донбас. Ръководители на „ майданската ” организация до ден сегашен държат висши управнически позиции и употребяват интегрираните във военните и политически структури десни екстремисти за персоналните си политически цели.
След „ революцията ” не без помощта на техните юмруци бе основана феодално-олигархична управническа система, в която олигарси от сорта на Игор Коломойски и Петро Порошенко към този момент разполагаха освен с стопански и медийни активи, само че и с държавни длъжности, а в някои случаи и с частни армии. Това, че доста от тарторите на тези групировки са определени мажоритарно за депутати пък приказва доста за метода, по който се организират избори в областите, следени от тези паравоенни милиции.
… Да не приказваме, че въпреки скорошните изяви на украинските десни екстремисти да са шокиращи, те на процедура са по-„ умерени ” от 2014 година, когато тези групировки се занимаваха също толкоз безнаказано с всеобщи убийства и гнет . (Както е добре известно, насилието ескалира още незабавно след Майдана, когато на 2 май 2014 година ултрасите от „ Десния бранш “ разстреляха и изгориха 42-ма души, някои към момента живи, и въобще не се посвениха да удушат бременна жена с телефонен кабел в Профсъюзния дом на гр. Одеса. На милицията бе подредено безучастно да следи тези садистични зверства и да не се намесва по никакъв метод, с цел да избави хората!![xxviii] – б.а. В.В.)
Вероятно най-очевидният израз на тези процеси е това, че макар слабото парламентарно наличие на десните екстремисти тяхната идеология, фокусирана върху героизирането на пронацистките украински колаборационисти от времето на Втората международна война, е публично призната и прилагана от страната. От кръщаването на улици и булеварди на виновниците за всеобщите убийства във Волин и Бабий Яр, през налагането на тогавашните колаборационистки лозунги като формален привет в армията, та до политиката на „ украинизация ” на езиковите и етнически малцинства, дневният ред на украинските десни екстремисти на процедура се ползва от ръководещите. “[xxix]
Оказва се, че Съединени американски щати и съдружниците им от НАТО, наред с военното образование на ВСУ, са подготвяли за войната с Русия и тези неонацистки формирования, тъкмо както правеха с муджахидините и Ал-Кайда в Афганистан. През 2018 година беше извършено огромно следствие, което сподели по какъв начин и европейски „ компании за сигурност “ са осигурявали образование на украински въоръжени радикали.[xxx] Пълно учудване буди фактът, че военната им подготовка е била провеждана в Полша, където през 1943 година, при така наречен „ Волинско кръвопролитие “, украинските колаборационисти с небивала свирепост избиват над 100 000 души – виж описа в бел. [xxxi]!
Читателите могат да проследят видеото, снимано от нашата журналистка Ася Иванова-Зуан в една от базите, изоставени при отдръпването на полка „ Азов “ от гр. Юриевка, покрай Мариупол. Барелефи на Хитлер, свастики, шерване на фашистка и сатанинска идеология, а в края са показани и американските учебници, по които офицерите от НАТО са упражнявали сходни демонизирани банди да правят етническо пречистване на руснаците в Украйна. И за похлупак, бойците желаели, откакто умрат, да бъдат погребвани съгласно езическите скандинавски обичаи на викингите!![xxxii]
А в случай че някой се съмнява, че видеото е достоверно, може да прегледа татуировките на пленените бойци от въпросния полк при „ Азовстал “ – портрети на Адолф Хитлер и Степан Бандера, знакът на дивизията на Секретен сътрудник „ Мъртвешка глава “ и стоманен кръст – знак на фашистите от Третия Райх, пентаграми с облика на Сатана, облици на викингски воини, нацистки изречения от времето на Волинското кръвопролитие „ Слава на Украйна – на героите популярност “, „ Убий и вземи всичко “ и пр.[xxxiii]
След като човек се запознае с всички тези обстоятелства, е много мъчно да бъде уверен, че „ съветската войска води война с православните украинци “. Александър Ходаковски, пълководец на проруския батальон " Восток ", разяснява в „ Телеграм “:
„ Много се приказва за азовските татуировки, които щедро " украсяват " крайниците и други елементи на тялото на тези специфични, по този начин да се каже, хора. Неведнъж са ме питали какво мисля за това... Това внимание към тях се изяснява с разбирането, че същността на тези персонажи и знаците върху телата им са директно свързани между тях и един тип удостоверяват преценката ни за тях.
Всъщност знаците са знаци. Не печатът е значим в един документ, а неговото наличие, а печатът е единствено знак, който удостоверява това наличие. Така е и с азовците и другите демони. Можете ли да си визиите даже един от тези " запечатани " в църквата по време на изповед? Много е мъчно да си представим такова нещо...
В " Братя Карамазови " на Фьодор Достоевски най-силната фраза, изречена от Иван, е: Ако няма Бог – всичко е разрешено ". За да си позволиш да направиш нещо, би трябвало да убиеш Бога в себе си и да засвидетелстваш това посредством мерзостта, която тези демони слагат върху кожата ти. Да бъдеш християнин е мъчно, постоянно има бариери, които не могат да бъдат преминати – само че премахнете ли тези бариери, настава всепозволеност. Това ни споделят тези печати върху сбръчканата кожа на въплътени демони. “[xxxiv]
Да си напомним в резюме по какъв начин се развиха събитията директно преди започването на военния спор.
През месец март 2021 година, президентът Володимир Зеленски изрази желанието си да върне Крим на Украйна, вследствие на което подреди прехвърлянето на обилни войскови елементи в южно направление. В същото време сред Черно и Балтийско море се организираха няколко военни учения на НАТО, а през октомври Киев нанесе бомбени офанзиви над Донбас, очевидно за нарушаване на Минските съглашения. В отговор на тези провокации Русия организира лични военни учения и към края на годината разположи войски по украинската граница. На 11 февруари 2022 година срещите на равнище съветници сред Германия, Франция, Русия и Съединени американски щати приключиха без съответни резултати, а Украйна (според мнозина, под натиска на Вашингтон) изрично отхвърли да извърши Минските съглашения.
На 24 февруари 2022 година Москва даде ход на „ Специалната военна интервенция “ (СВО) на съветските въоръжени сили, която целеше да предотврати и осуети плануваното за месец март широкомащабно нахлуване на ударни групи на ВСУ против Луганската и Донецката национални републики. Генерал Игор Конашенков (от въоръжените сили на Руската федерация) сподели хванатите секретни документи, сред които и оригинала на заповедта на командващия „ Националната армия “ на Украйна генерал-полковник Николай Балан от 22 януари 2022 година за въоръжено навлизане в Донбас. Заповедта е адресирана до началниците на Северен Киев, Южна Одеса и Западните териториални ръководства на Националната армия, като на „ 80-та въздушно-щурмова бригада “ на ВСУ е отредена основната роля в настъпателната интервенция (за което бригадата е била особено обучавана от американски и английски военни инструктори през последните 6 години, т.е. още от 2016 г.).[xxxv]
Разбира се, украинското командване се опита да оспори информацията с обяснението, че в документите става дума за „ образователен общ брой в Лвовска област “, само че в авторитетното японско издание JB Press самостоятелният специалист доктор Ивао Осака потвърди, че сходно опрощение е безусловно подправено. Въз основа на публикация на Жак Бо (бивш участник в стратегиите на НАТО за поддържане на Украйна), оповестена в Бюлетин № 27 на „ Френския информативен и изследователски център “, И. Осака декларира:
„ Западът съзнателно скри обстоятелството, че военният спор в реалност стартира на 16 февруари, с цел да показа съветската Специална интервенция като изцяло противозаконна в очите на международната общественост. Както съветските, по този начин и някои европейски разузнавания знаеха доста добре, че ВСУ се готвеха за нахлуване в Донбас още през 2021 година “
В публикацията на японски политолог се цитират данни, потвърждаващи масираната артилерийска подготовка на Въоръжените сили на Украйна преди началото на интервенцията по завземането на Донбас. Ето данните, оповестени от Жак Бо: „ Средният дневен брой нарушавания на примирието и обстрели предходната година (2021) беше 257 пъти и към 70 артилерийски изстрела и (средно) към 200 пъти и 50 изстрела до 14 февруари тази година (2022).
На 15 февруари имаше 153 нарушавания и 76 удара, само че на 16 февруари имаше внезапен растеж – до 591 нарушавания и 316 удара. След това на 17 февруари имаше 870 нарушавания и 654 удара, на 18-и – 1 566 офанзиви и 1413 удара, на 19 и 20-и – 3231 нарушавания и 2026 удара. На 21 февруари, когато президентът Путин призна независимостта на двете републики на Донбас, са регистрирани 1927 нарушавания и 1481 артилерийски изстрела, а на 22-ри – 1710 и 1420. “
Освен това, като погледнем картата на нарушаванията на примирието и регионите на обстрели в ежедневните отчети, виждаме, че от 16 февруари са почнали яростни боеве на границата сред следените от държавното управление на Киев региони на Донецка и Луганска области и двете национални републики (признати от Русия).
„ Анализът на картите демонстрира, че от 17 февруари украинските въоръжени сили настойчиво са настъпвали в двете републики ден след ден, до момента в който Русия не се намеси. Аргументът на Жак Бо, че Донбас в реалност е изпаднал в положение на боен спор на 16 февруари, когато броят на обстрелите е надхвърлил 300 дневно, наподобява безапелационен “, заключава Осака.
По негови думи, западните медии и държавни управления не са реагирали на масирания обстрел на мирните градове в Донбас и не са се намесили. Европейски Съюз и някои страни наподобява съзнателно са премълчали това кръвопролитие, знаейки, че то ще предизвика съветска интервенция.
„ Още на 16 февруари президентът Байдън знаеше, че украинските сили са почнали тежък обстрел на цивилните жители в Донбас. Президентът Путин беше заставен да направи сложен избор: да помогне на народа на Донбас с военни средства, като по този метод сътвори интернационалните проблеми за Русия, или да стои и да гледа по какъв начин рускоезичното население се унищожава “, написа японският създател.[xxxvi]
Като имаме поради нечовешката свирепост и десетките хиляди осъществени закононарушения от неонацистките въоръжени формирования (много от които още 2014 година бяха неразривно интегрирани към ВСУ!), не е мъчно да си представим на какви кланета щеше да бъде подложено мирното население на Донбас, в случай че Русия не беше взела съдбоносното решение да се намеси с военна мощ и да го отбрани!
В предаването “Лице в лице ” на Андре Беркоф, излъчено неотдавна по френското радио “Сюд ”, Жак Бо (бивш полковник в швейцарското стратегическо разузнаване) сподели следното:
ЖБ: – … повода, заради която Владимир Путин се намеси в Украйна, са издеват
В началото на месец ноември на страницата на Видинска митрополия бе оповестено „ Окръжно писмо “ от митрополит Даниил, в което бе напомнено на свещениците от епархията да насочат специфични молебствия за мир в Украйна по време на светата литургия. Въпросното Писмо докара до нервност така наречен „ либерален хайлайф на нацията “, тъй като в него владиката си беше разрешил имплицитно да съобщи, че: „ Демонизирайки Русия и оправдавайки Украйна, ние попадаме в клопката на лъжата и лукавството “![i]
Само месец по-късно същият този „ либерален хайлайф “ още веднъж се самовзриви и безусловно „ побесня “ (както напълно тъкмо дефинираха сходно държание публицистите от вестник Стандарт!) при визитата на Волоколамския митрополит Антоний (председател на външния отдел на Московската патриаршия) в София. Партиите ГЕРБ-СДС и Демократична България (ДБ) даже си разрешиха от трибуната на Народното събрание да насочат „ протестни заявления до Светия синод на БПЦ “.[ii] А ген. Атанас Атанасов (ДБ) внесе иск за чуване на ръководителя на ДАНС, съгласно който Пламен Тончев би трябвало да отговори „ какви ограничения са подхванати от българското контраразузнаване във връзка с визитата на заместника на съветския патриарх Кирил в страната “.[iii]
Напомняме, че визитата на митр. Антоний бе по случай храмовия празник на църквата " Св. Николай Мирликийски " и честването на 70-годинината от основаването на подворието на Руската православна черква (РПЦ) в България, без да има нещо общо с политиката. С благословението на българския патриарх Неофит в църквата на Руското подворие дружно с епископ Антоний съслужиха архиерейска света литургия митр. Гавриил и еп. Герасим (главен секретар на Светия синод на БПЦ).[iv]
Читателите несъмнено към този момент си задават въпроса: „ Какъв е този либерален хайлайф на нацията, каква връзка има той с Българската православна черква и по какъв начин по този начин си разрешава да ѝ постанова личните си политически решения? “ Твърде обоснован въпрос!
На първо място, би трябвало да се запитаме кои са водачите на въпросния „ хайлайф “ (или така наречен „ умно-красива интелигенция “, както те сами се определят)? Ако се разровим в техните биографии, ще забележим, че те са „ копия под индиго “ – синове и внуци на видни партизански и комунистически семейства, (обикновено) приключили партийни школи в Съюз на съветските социалистически републики, настанени на висши държавни постове в социалистическа България, преподаватели по марксизъм-ленинизъм(интересно, какво ли дитирамби за Българска комунистическа партия ще намерим в научните им писания от това време!), сътрудници на Държавна сигурност (опустошили хиляди човешки ориси!) и прочие, и прочие Завинаги ще си остане загадка катарзисът, който заедно претърпяха всички тези „ научни атеисти “ през нощта на 9-и против 10-и ноември 1989 година, та на сутринта осъмнаха като „ православни християни “, принасящи в църквите усърдни молебствия към Всевишния по отношение на евро-атлантическото бъдеще на нацията?!
Малко по-късно обаче (1991) въпросният „ умно-красив хайлайф “ реши, че Българската православна черква е прекомерно остаряла и ретроградна и не импонира на неговата целенасоченост към прогресистките хрумвания на „ Прекрасния нов свят “. Поради тази причина тя би трябвало час по-скоро да слезе от сцената и нейното място да бъде заето от една „ различна черква “, водена от концепциите на хуманизма и Просвещението. Единствено по този начин България би могла освен геостратегически, само че и духовно(!) още веднъж да заеме полагащото ѝ се почетно място в Нова Европа, към чиято цивилизация тя изконно постоянно е принадлежала. Аз съм разгледал в детайли тяхната близо 20-годишна борба да бъде натрапен нов „ различен синод “ на БПЦ в първата част на публикацията „ Тънка алена линия “ (виж бел. [v]), по тази причина няма да се спирам на посочените събития. Като не съумяха със мощ, те не престават и до ден сегашен с ловкост и коварство да се стремят да завладяват от вътрешната страна цитаделата на Православната ни черква – (виж т. „ 3. На помощ идва клеветническата агитация и демократичното богословие “, в която съм описал по какъв начин Европейски Съюз подмолно заплаща на преподаватели от разнообразни университетски факултети, най-много – богословски, да популяризират злостни клевети против Русия и РПЦ, стигматизиращи ги като носители на „ закостенялото мракобесно православие от първите епохи на християнството “ ).
Съвсем свеж образец е следващата публикация, и то в „ портал за култура(?) “, на професора по философия К. Янакиев, изживяващ се като тъничък ценител на православието (без в никакъв случай да е учил богословие?!). В нея той непосредствено се пробва да внуши клеветите, че: „ 1) Наши владици ще извършат дружно с митр. Антоний молебен „ за успеха на съветското оръжие “ в Украйна; 2) „ Външният министър “ на РПЦ ще уговаря нашите синодали да признаят издадения в несъгласие с каноните „ томос “ за автономност на Македонската черква от страна на Сръбската патриаршия; 3) Визитата на съветския епископ е замислена като формена провокация както към църквата, по този начин и към страната ни “. Както е видно, типичното политкоректно облъчване на масите, което едно време тези хора вършеха в интерес на комунистическите, а през днешния ден – на евроатлантическите си господари!
Като по-нататък прави едно безумно пояснение на светата литургия, най-после К. Янакиев приключва своя опус с реторичния въпрос: „ Ето за какво аз запитвам: може ли живеещ през днешния ден православен християнин … точно „ от цялата си душа и мисъл “ да моли Христос за „ страната, успеха и пребъдването “ на Путин и шайката му, да желае Христос „ да покори под нозете “ на състоящото се основно от чеченски, бурятски и така нататък (тоест иноверни наемници) съветско „ воинство “, защитаващите земята и домовете си украинци? “.[vi]
Ще би трябвало да извиним богословското незнание на професора, тъй като в края на краищата той в никакъв случай не е имал нещо общо с тази просвета, само че най-малко да си беше задал въпроса: в случай че се следва сходна логичност, то излиза, че по време на литургия вселенските патриарси в Османската империя цели 500 години са се молили за успеха на „ ислямското воинство “ над християните?! А единствено преди няколко години (2018), в писмо, изпратено до президента Ердоган, патр. Вартоломей най-сърдечно увери държавния водач на Турция, че Гръцката черква старателно се моли за триумфа на военната интервенция в Сирия: „ Молим се Вие и турските въоръжени сили да постигнете триумф и интервенция „ Маслинова клонка “ да донесе мир в региона, както дава обещание името ѝ “![vii]
Но дали можем въобще да повярваме на изявената свръхсъпричастност на българския „ хайлайф на нацията “ към православните християни в Украйна?
Като начало изниква въпросът, за какво той не прояви безусловно никакво състрадание, когато американците безчовечен избиха десетки хиляди наши православни братя в прилежаща Сърбия? В продължение на близо три месеца (24 март – 11 юни 1999 г.) над Белград, Ниш, Прищина, Крагуевац, Пирот и доста други селища, над гражданското население непрекъснато се правиха бомбардировки, противоречащи на всички настоящи правила на интернационалното право! А по време на великденските празници бойците от Съединени американски щати и НАТО грижливо бяха изписали върху ракетите си " нашият подарък за вашия (православен) Великден "! Но най-голямото закононарушение не бяха бомбените удари, нито дори нервно-паралитичният газ и отровните химикали, съсипващи реколтата, а тоновете снаряди с обеднен уран , които предизвикаха гибел, дължаща се на онкологични болести, на сред 10 и 18 хиляди мирни жители. Тази адска картина се резервира и след войната, като единствено за времето от 2001 до 2010 година в страната имаше десетки хиляди новорегистрирани случаи на болни от злокачествени тумори!![viii]
По това време България бе ръководена от „ тъмносиния водач “ на коалиция Обединени демократични сили (ОДС), Иван Костов (по времето на комунизма сполучливо съвместяващ с научната си кариера и преподавателска активност в „ Центъра за идеологически дисциплини “ при ВМЕИ „ В. И. Ленин “, а също и обучаване на партийни пропагандисти към Районите комитети на БКП[ix]). В интервала 1997 – 2001 Иван Костов е министър-председател, а ОДС ръководи с цялостно болшинство в Народното събрание. Под неговото „ вещо управление “, на 25 юни 1999 година Народното събрание ни единомислещо приема съглашение с ръководената от Съединени американски щати коалиция от 11 страни-членки на НАТО, което гласи следното :
„ НАТО получава свободен достъп до сушата, водата и въздуха на България. НАТО ще употребява свободно българските летища, пристанища и жп линии без да заплаща данъци, мита, вземания или сборове. На България ще се заплащат единствено спомагателни услуги или в случай че НАТО нанесе някакви вреди. Разрешава се и краткотраен престой на войските на НАТО и тяхното въоръжение. Цялата техника, в това число въоръжения, муниции и взривни субстанции се освобождават от митнически сборове. Корабите на НАТО ще бъдат освободени от кейова такса, тонажна такса и още няколко типа сходни такси. Все още няма изясненост какъв брой време силите на НАТО ще минават през България. Според проектите на НАТО умиротворителната интервенция може да продължи от 2 до 4 години. “[x]
Само три дни по-късно (28 юни) полските и турските войски към този момент прекосяваха през България на път за Косово. Ако следваме логиката на проф. Янакиев, би трябвало да признаем, че сме дали зелена светлина на католици и мюсюлмани („ т.е. иноверни наемници “) да изтребват православните сърби!!
А какво да кажем за християните в Близкия Изток?
След като Централното разследващо ръководство (ЦРУ) на Съединени американски щати съзнателно изфабрикува неистини за ръководството на Садам Хюсеин, беше даден ход на една безмилостна, кървава и дълготрайна война в Ирак, нестихваща от 2003 до 2011 година (а може да се каже, че в околните региони тя продължава и до ден днешен). Най-значимият актуален американски мъдрец Ноам Чомски назова нашествието на Съединените щати в Ирак (също не получила никаква глоба от ООН) " най-голямото закононарушение на века " , в което бяха убити повече от един милион души. (А малко преди тази война, единствено от икономическите рестрикции, наложени от Съединени американски щати починаха над 500 000 иракски деца. На коментар от телевизионния водещ, че „ това са повече деца, в сравнение с са починали в Хирошима “ държавният секретар на Съединени американски щати, Мадлин Олбрайт, цинично съобщи „ съгласно нас, цената си заслужаваше “!![xi])
Под егидата на Съединени американски щати, по време на тази война (обхванала след това целия Близък Изток) българските държавни управления скрито и незаконно изпращаха в Сирия оръжие за милиарди долари на най-жестоките и кръвожадни джихадистки групировки. Именно подкрепяните от Съединени американски щати и Европейски Съюз така наречен „ умерени ислямисти “ , през всичките години на бойните дейности правиха всеобщи погроми над немюсюлманското население – мъжете бяха подлагани на брутални изтезания и изтезания, а дамите и децата бяха изнасилвани и продавани като плебеи на черния арабски пазар.[xii]
Италианският публицист Джулио Меоти споделя: " Малцинствата в Ирак – християни, язиди и мандеи (гностична фракция от II век, почитаща св. Йоан Кръстител – б.а. В.В.) са жертви на муден геноцид, който унищожава тези антични общности и води до тяхното изтриване и изгубване ". В отчет на " Обществото за правата на индивида в Ирак " се регистрира, че 81% от християните са емигрирали. Броят на останалите мандеи е напряко незабележим – едвам 6%, а минимум 18% от язидите са напуснали страната или са убити.
(Не единствено нашите „ умно-красиви “ елити избраха да замълчат, само че и в западните демократични медии не беше написана нито една публикация за това безпощадно верско и етническо пречистване – б.а. В.В.) Айан Хирси Али отбелязва: " Европейското публично мнение, което другояче постоянно е готово да стачкува против дискриминирането на малцинствата, не е споделило нито дума за " войната против християнството ". Медиите се държат по този начин, като че ли считат тези християни за сътрудници на колониализма, които заслужават да бъдат прочистени от Близкия Изток. Така наречените " организации за човешки права " изцяло са ги изоставили ".
Малки общности като християнския анклав на Мосул са изгубени вечно. Цитирани са и опасенията на православния патриарх Игнатий Ефрем II, че съществува действителната заплаха християнството в Близкия Изток да се трансформира в музей. А отец Салар Каджо от " Комитета за възобновяване на църквите в Ниневия " приказва за действителната опция " християнството да изчезне от Ирак ".
От европейските държавни управления единствено Унгария изрази кардинална позиция и се ангажира намерено със запазването на иракското християнство от геноцид. Наскоро унгарското държавно управление откри учебно заведение в Ербил за изгонени християни. Унгарският министър на човешките запаси Золтан Балог участва на събитието. Представете си, че същото бяха създали всички останали европейски страни, като Франция и Германия. Страданието на християните в Ирак през днешния ден щеше да бъде доста по-малко, а техният брой – доста по-висок ", споделя Джулио Меоти.[xiii]
Журналистите от " Дойче Веле " се преструваха на безпределно учудени от това, че християните от Ирак са избрали да бягат в Сирия при „ диктатора Башар Асад “, а не желаят да останат в своята " освободена " от Съединени американски щати към този момент " демократична татковина "! Те смаяно питаха: " Защо са заменили преди малко извоюваната си демократична независимост против насилничество и държавна настойчивост? Въпросът за какво изборът им пада тъкмо върху Сирия в действителност има потребност от отговор, защото това не са обособени случаи. От началото на войната в Ирак до в този момент (т.е. от 2003 до 2006 година, когато е оповестена статията) в Сирия са избягали половин милион иракчани ".[xiv]
Това преселение продължава и до ден-днешен, като никой не може да каже какъв брой милиона преследвани малцинства са приютени в Сирия, която толкоз години независимо води война против джихадистите, подкрепена само от Русия. Излиза, че на западните медии въобще не им минава през мозъка, че точно тези, които непрекъснато изобличават като „ самовластници и тирани “ – Башар Асад, Владимир Путин и Виктор Орбан – са единствените, които пазят християните, а по този начин също етническите и религиозни малцинства, от принудително гонене и изтребване!!
С други думи, българският политически хайлайф освен че не направи нищо с цел да помогне на православните християни в Близкия Изток, само че на процедура той изпращаше на „ умерените ислямисти “ оръжията, с които те унищожаваха немюсюлманското население!
И за какво никоя „ свободна “ европейска медия, народен представител от Европейския парламент и прочие, до момента не посмя да зададе въпроса по какъв начин по този начин Съединени американски щати още не са изправени пред боен арбитражен съд за съзнателно осъществените закононарушения против човечеството?! Само в резултат на подправяния от Централно разузнавателно управление на САЩ отчет за Ирак и последвалите войни в Близкия Изток (Сирия, Либия и др.) милиони почтени хора изгубиха живота си, дами и деца бяха изнасилвани, измъчвани и продавани в иго, други се лишиха от домовете си и бяха принудени да изоставен родните си места! Защо никоя европейска страна не се осмели да наложи стопански наказания на Съединени американски щати или да отзове дипломати, политици и военни водачи заради проведената от тях престъпна търговия с оръжие, предоставяно на джихадистките фракции в района?!
А за отношението на ръководещата ни прослойка към войната против православните християни в Украйна, която се води от 2014 година насам, е срамно даже да се приказва!
През изтеклите 8 години елементи на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и фашизирани групировки систематично избиваха етническите руснаци в разнообразни региони на Донбас, само че българската политическа класа, в цялостен унисон с евро-атлантическите си сътрудници, избра въобще да не реагира, а дискретно да следи събитията с „ необятно затворени очи “. Централите на ръководещите партии не взеха отношение даже и когато редица национални медии (преди да бъдат купени от американците, несъмнено!) предаваха репортажи директно от размирните области и сигнализираха, че още при започване на бойните дейности са избити и изтощени от апетит десетки етнически българи! [ xv ]
В документалния филм „ Донбаска пролет “ (един от поредицата, снимани от български журналисти), бяха включени фрагменти и от Българската национална телевизия (БНТ), която отрази всеобщите митинги против Украинската войска, извършени в България, както и направи репортаж за опълченците, защитаващи мирните поданици на обстрелваните селища в Донбас. Ето по какъв начин бяха коментирани събитията, показани в този филм, от елементарните жители в нашата страна:
„ Просто се прави всичко допустимо (от ръководещите партии – б.а. В.В.), с цел да не можете да изгледате този филм за действително протичащото се в териториите с съветско население в Украйна. Тези хора са взривявани с гранатомети, както се возят в тролея, разкъсвани са от бомби, както се разхождат в центъра на града, обстрелват и бомбардират учебните заведения им (пълни с деца), домовете им (в часовете, когато се знае, че те са вкъщи си – или късно вечер или доста рано сутрин), обстрелват се детски градини, лечебни заведения (включително детски отделения), разрушавани са православни храмове.
Всичко това се прави от ВСУ (украинската войска) и втора армия – от наемници и то след подписване на Минските съглашения за преустановяване на огъня и изпращане на интернационалните наблюдаващи в тези области. Оказва се, обаче, че украинските военни правят тези издевателства изцяло безнаказано над локалното население.
Тези неща са показани с действителни фрагменти и изявленията с цивилни жители и военни от донбаското опълчение, които не са професионални бойци, а са елементарни хора, принудили се да станат бойци, с цел да защитят домовете, дамите и децата си от безнаказаното тъпчене на мирното съглашение, протичащо се под покровителството на Запада.
Предупреждавам, че във видеото има доста тежки фрагменти на взривени, раздрани и убити хора (те са убивани единствено тъй като имат съветско съзнание, желаят да приказват на майчиния си език и не се дефинират като украинци) – дами, деца, остарели, млади – няма значение. Нещата в медиите са много изопачени или меко казано " непълни ", неотразяващи и другата страна от спора. Затова, този филм би трябвало да се гледа. “[xvi]
(На линка, посочен в бел. [xvii] може да видите още една дузина документални филми по същата тематика, направени както от самостоятелни западни кореспонденти, по този начин и от Военновъздушни сили и Гардиън, а също и „ Официалния отчет на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (OSCE) за военните закононарушения на украинската войска “. А в бел. [xviii] сме дали линк към кино лентата „ Децата на Донбас “ на нашия създател Любомир Данков, в който се споделя за стотиците деца, раздрани от украинските снаряди, като лентата към този момент е получила над 100 награди от влиятелни кинофестивали по целия свят!)
За никого към този момент не е загадка, че точно Съединените щати предизвикаха и актуалната война сред два приятелски православни народа в Украйна!
След тримесечни митинги на Евромайдана (края на 2013 и началото на 2014 г.), посредством държавен прелом в Украйна бе свалено законно определеното държавно управление на Виктор Янукович. В публикацията „ Купиха ли Съединени американски щати Майдана? “, основаната в Германия интернационална медия „ Дойче веле “, като наблюдава политическите връзки на Съединени американски щати с страната Украйна (датиращи от 1991 г.), най-после отхвърля тезата, че американците са похарчили цели 5 милиарда $ за въоръжената гражданска война в Киев.
Но даже напълно прозападната „ Дойче веле “ не може да отхвърли съмнението, че Съединените щати интензивно са се намесили в избора на новото украинско държавно управление: „ Пет милиарда $ – тази сума загатва асистент държавният секретар по външната политика на Съединени американски щати Виктория Нюланд в диалог с американския дипломат в Киев на 28 януари 2014 година – единствено седмици преди свалянето и бягството на Янукович. Нюланд също така разсъждава по въпроса кои хора от опозицията би трябвало да влязат във властта – по този начин, като че ли това зависи от самата нея. Тези обстоятелства излязоха на бял свят, тъй като диалогът е бил подслушан – явно от украинските секрети служби, лоялни към Янукович, които го и разпространиха. “[xix]
Само две години по-късно американските сенатори Линдзи Греъм и Джон Маккейн по време на визитата си в Украйна през 2016 година намерено дадоха обещание великодушна финансова и военна помощ на президента Порошенко и украинските военни водачи, с цел да провокират в околните няколко години въоръжен спор с Русия.[xx]
Съвсем неотдавна стана ясно, че в този скрит план са взели участие Германия и Франция, гаранти на „ Минските съглашения “. Бившият канцлер Ангела Меркел в изявление за Die Zeit искрено призна, че тези съглашения са били подписани само, с цел да бъде въоръжен режимът в Киев и да се даде нужното време на Украйна да се приготви за война против Русия (а не с цел да бъдат предпазени мирните поданици на Донбас и спорът да се уреди по кротичък път, както Германия и Франция лицемерно заявяваха пред целия свят!):
„ А Минското съглашение от 2014 година беше опит да се даде време на Украйна. Тя също употребява това време, с цел да стане по-силна, както се вижда през днешния ден. Украйна през 2014-2015 година не е актуалната Украйна. Както можехме да следим по време на боевете в региона на Дебалцево през 2015 година, Путин по-късно елементарно можеше да завоюва. И доста се колебая, че по това време страните от НАТО можеха да създадат толкоз, колкото вършат в този момент, с цел да оказват помощ на Украйна. “[xxi]
Казаното от нея беше доказано и от някогашния френски президент Франсоа Оланд, който също взе участие в подписването на споразуменията:
" Ангела Меркел е права. Споразуменията от Минск стопираха съветското нахлуване за известно време. От 2014 година Украйна укрепи военния си потенциал. Всъщност украинската войска е доста друга от тази през 2014 година Тя е по-добре подготвена и оборудвана. Заслуга на споразуменията от Минск е, че Киев получи тази опция. " [xxii]
Още през месец май 2022 година представителят на Пентагона Джон Кърби (който, съгласно личните му думи, постоянно е бил обвързван с военното разузнаване) недвусмислено съобщи, че през последните осем години (т.е. доста преди нашествието на Русия!) Съединените щати, Канада, Англия и други съдружници са внасяли оръжия за милиарди долари в Украйна. Всички тези страни от самото начало са помагали и за военното образованието на украинците по отношение на командването, контрола и оперативното маневриране на армейските елементи на ВСУ.[xxiii]
След сходни самопризнания към този момент не може да има безусловно никакво подозрение, че Съединените щати и Европейски Съюз напълно целеустремено са подготвяли Украйна за война с Русия!
Но това, което не може да одобри никой човешки разум, е, че украинските ръководещи са изцяло съгласни да бъде изтребван личният им народ, с цел да може Западът да реализира своето желание да разори Русия!! Тези дни (5 януари 2023) министърът на защитата на Украйна Алексей Резников в изявление пред телеканал " 1+1 ", артикулира нещата по този начин: “Ние изпълняваме задача на НАТО, без те да проливат кръв. Ние проливаме нашата кръв, по тази причина те би трябвало да харчат (т.е. да ни доставят с) техните оръжия ”![xxiv] Същото удостовери два дни по-късно и украинският дипломат във Англия Вадим Пристайко в изявление за списание " Нюзуик " (7. I. 2023). А точно, че „ Западът в този момент има неповторим късмет (с Украйна) “, тъй като „ няма доста страни в света, които биха си разрешили да пожертват толкоз доста животи, територии и десетилетия развиване в името на успеха над върл зложелател “!![xxv] Както е добре известно, посоченото изцяло съответствува с желанията на Съединените щати и НАТО „ да водят войната против Русия до последния украинец “!
Но кого образоваха през тези 8 години инструкторите от Съединени американски щати и НАТО в Украйна?
Колкото и да се опитваха да крият, най-после и самите западни филантропични организации (дори такива рупори на „ демократичната агитация “, като Атлантическия Съвет и Фрийдъм Хаус) не устояха и започнаха да признават, че „ Украйна има същински проблем с крайнодясното принуждение (и не, това заглавие не е написано от RT) ”.[xxvi] Оказа се, че един куп политически партии („ Национален корпус ”, „ Десен бранш ”, „ Свобода ” и мн. др.), произлизат от паравоенни организации, развили се върху основата на искрено нацистка идеология. Някои от тези партии бяха оповестени от Европейския парламент за „ расистки, антисемитски и ксенофобски ” (виж т. 8 – [xxvii]). Беше прието, че след Евромайдана на територията на страната намерено към този момент работят над 30 профашистки структури, които преследват, отвличат и убиват представители на етнически и религиозни малцинства, ЛГБТ-активисти, медийни кореспонденти и опозиционери. Според интернационалните правозащитни организации, крайните радикали стоят в основата на десетки хиляди извънредно тежки закононарушения, осъществени в страната. Във връзка с това българският публицист Филип Буров отбелязва:
„ Несъмнено доста от хората, които излязоха по улиците на Киев в края на 2013 година са имали най-искрени и демократични въжделения, както е с всички всеобщи митинги. Но още тогава бе явно, че тъкмо тези дясноекстремистки групировки имат решаваща роля за протичащото се на Майдана и изключително за развоя на събитията след „ успеха ”. Те освен участваха в кървавите събития от началото на 2014 година – техни представители, стиснали сопи в ръце, „ подсигуряваха ” вярното гласоподаване в Радата, което узакони насилствената промяна на властта и основаването на държавно управление, в което партия „ Свобода “ имаше четирима министри. Те организираха кървавите чистки из цялата страна в първите месеци след „ революцията ”, те бяха първи и на към момента оформящите се фронтове в Донбас. Ръководители на „ майданската ” организация до ден сегашен държат висши управнически позиции и употребяват интегрираните във военните и политически структури десни екстремисти за персоналните си политически цели.
След „ революцията ” не без помощта на техните юмруци бе основана феодално-олигархична управническа система, в която олигарси от сорта на Игор Коломойски и Петро Порошенко към този момент разполагаха освен с стопански и медийни активи, само че и с държавни длъжности, а в някои случаи и с частни армии. Това, че доста от тарторите на тези групировки са определени мажоритарно за депутати пък приказва доста за метода, по който се организират избори в областите, следени от тези паравоенни милиции.
… Да не приказваме, че въпреки скорошните изяви на украинските десни екстремисти да са шокиращи, те на процедура са по-„ умерени ” от 2014 година, когато тези групировки се занимаваха също толкоз безнаказано с всеобщи убийства и гнет . (Както е добре известно, насилието ескалира още незабавно след Майдана, когато на 2 май 2014 година ултрасите от „ Десния бранш “ разстреляха и изгориха 42-ма души, някои към момента живи, и въобще не се посвениха да удушат бременна жена с телефонен кабел в Профсъюзния дом на гр. Одеса. На милицията бе подредено безучастно да следи тези садистични зверства и да не се намесва по никакъв метод, с цел да избави хората!![xxviii] – б.а. В.В.)
Вероятно най-очевидният израз на тези процеси е това, че макар слабото парламентарно наличие на десните екстремисти тяхната идеология, фокусирана върху героизирането на пронацистките украински колаборационисти от времето на Втората международна война, е публично призната и прилагана от страната. От кръщаването на улици и булеварди на виновниците за всеобщите убийства във Волин и Бабий Яр, през налагането на тогавашните колаборационистки лозунги като формален привет в армията, та до политиката на „ украинизация ” на езиковите и етнически малцинства, дневният ред на украинските десни екстремисти на процедура се ползва от ръководещите. “[xxix]
Оказва се, че Съединени американски щати и съдружниците им от НАТО, наред с военното образование на ВСУ, са подготвяли за войната с Русия и тези неонацистки формирования, тъкмо както правеха с муджахидините и Ал-Кайда в Афганистан. През 2018 година беше извършено огромно следствие, което сподели по какъв начин и европейски „ компании за сигурност “ са осигурявали образование на украински въоръжени радикали.[xxx] Пълно учудване буди фактът, че военната им подготовка е била провеждана в Полша, където през 1943 година, при така наречен „ Волинско кръвопролитие “, украинските колаборационисти с небивала свирепост избиват над 100 000 души – виж описа в бел. [xxxi]!
Читателите могат да проследят видеото, снимано от нашата журналистка Ася Иванова-Зуан в една от базите, изоставени при отдръпването на полка „ Азов “ от гр. Юриевка, покрай Мариупол. Барелефи на Хитлер, свастики, шерване на фашистка и сатанинска идеология, а в края са показани и американските учебници, по които офицерите от НАТО са упражнявали сходни демонизирани банди да правят етническо пречистване на руснаците в Украйна. И за похлупак, бойците желаели, откакто умрат, да бъдат погребвани съгласно езическите скандинавски обичаи на викингите!![xxxii]
А в случай че някой се съмнява, че видеото е достоверно, може да прегледа татуировките на пленените бойци от въпросния полк при „ Азовстал “ – портрети на Адолф Хитлер и Степан Бандера, знакът на дивизията на Секретен сътрудник „ Мъртвешка глава “ и стоманен кръст – знак на фашистите от Третия Райх, пентаграми с облика на Сатана, облици на викингски воини, нацистки изречения от времето на Волинското кръвопролитие „ Слава на Украйна – на героите популярност “, „ Убий и вземи всичко “ и пр.[xxxiii]
След като човек се запознае с всички тези обстоятелства, е много мъчно да бъде уверен, че „ съветската войска води война с православните украинци “. Александър Ходаковски, пълководец на проруския батальон " Восток ", разяснява в „ Телеграм “:
„ Много се приказва за азовските татуировки, които щедро " украсяват " крайниците и други елементи на тялото на тези специфични, по този начин да се каже, хора. Неведнъж са ме питали какво мисля за това... Това внимание към тях се изяснява с разбирането, че същността на тези персонажи и знаците върху телата им са директно свързани между тях и един тип удостоверяват преценката ни за тях.
Всъщност знаците са знаци. Не печатът е значим в един документ, а неговото наличие, а печатът е единствено знак, който удостоверява това наличие. Така е и с азовците и другите демони. Можете ли да си визиите даже един от тези " запечатани " в църквата по време на изповед? Много е мъчно да си представим такова нещо...
В " Братя Карамазови " на Фьодор Достоевски най-силната фраза, изречена от Иван, е: Ако няма Бог – всичко е разрешено ". За да си позволиш да направиш нещо, би трябвало да убиеш Бога в себе си и да засвидетелстваш това посредством мерзостта, която тези демони слагат върху кожата ти. Да бъдеш християнин е мъчно, постоянно има бариери, които не могат да бъдат преминати – само че премахнете ли тези бариери, настава всепозволеност. Това ни споделят тези печати върху сбръчканата кожа на въплътени демони. “[xxxiv]
Да си напомним в резюме по какъв начин се развиха събитията директно преди започването на военния спор.
През месец март 2021 година, президентът Володимир Зеленски изрази желанието си да върне Крим на Украйна, вследствие на което подреди прехвърлянето на обилни войскови елементи в южно направление. В същото време сред Черно и Балтийско море се организираха няколко военни учения на НАТО, а през октомври Киев нанесе бомбени офанзиви над Донбас, очевидно за нарушаване на Минските съглашения. В отговор на тези провокации Русия организира лични военни учения и към края на годината разположи войски по украинската граница. На 11 февруари 2022 година срещите на равнище съветници сред Германия, Франция, Русия и Съединени американски щати приключиха без съответни резултати, а Украйна (според мнозина, под натиска на Вашингтон) изрично отхвърли да извърши Минските съглашения.
На 24 февруари 2022 година Москва даде ход на „ Специалната военна интервенция “ (СВО) на съветските въоръжени сили, която целеше да предотврати и осуети плануваното за месец март широкомащабно нахлуване на ударни групи на ВСУ против Луганската и Донецката национални републики. Генерал Игор Конашенков (от въоръжените сили на Руската федерация) сподели хванатите секретни документи, сред които и оригинала на заповедта на командващия „ Националната армия “ на Украйна генерал-полковник Николай Балан от 22 януари 2022 година за въоръжено навлизане в Донбас. Заповедта е адресирана до началниците на Северен Киев, Южна Одеса и Западните териториални ръководства на Националната армия, като на „ 80-та въздушно-щурмова бригада “ на ВСУ е отредена основната роля в настъпателната интервенция (за което бригадата е била особено обучавана от американски и английски военни инструктори през последните 6 години, т.е. още от 2016 г.).[xxxv]
Разбира се, украинското командване се опита да оспори информацията с обяснението, че в документите става дума за „ образователен общ брой в Лвовска област “, само че в авторитетното японско издание JB Press самостоятелният специалист доктор Ивао Осака потвърди, че сходно опрощение е безусловно подправено. Въз основа на публикация на Жак Бо (бивш участник в стратегиите на НАТО за поддържане на Украйна), оповестена в Бюлетин № 27 на „ Френския информативен и изследователски център “, И. Осака декларира:
„ Западът съзнателно скри обстоятелството, че военният спор в реалност стартира на 16 февруари, с цел да показа съветската Специална интервенция като изцяло противозаконна в очите на международната общественост. Както съветските, по този начин и някои европейски разузнавания знаеха доста добре, че ВСУ се готвеха за нахлуване в Донбас още през 2021 година “
В публикацията на японски политолог се цитират данни, потвърждаващи масираната артилерийска подготовка на Въоръжените сили на Украйна преди началото на интервенцията по завземането на Донбас. Ето данните, оповестени от Жак Бо: „ Средният дневен брой нарушавания на примирието и обстрели предходната година (2021) беше 257 пъти и към 70 артилерийски изстрела и (средно) към 200 пъти и 50 изстрела до 14 февруари тази година (2022).
На 15 февруари имаше 153 нарушавания и 76 удара, само че на 16 февруари имаше внезапен растеж – до 591 нарушавания и 316 удара. След това на 17 февруари имаше 870 нарушавания и 654 удара, на 18-и – 1 566 офанзиви и 1413 удара, на 19 и 20-и – 3231 нарушавания и 2026 удара. На 21 февруари, когато президентът Путин призна независимостта на двете републики на Донбас, са регистрирани 1927 нарушавания и 1481 артилерийски изстрела, а на 22-ри – 1710 и 1420. “
Освен това, като погледнем картата на нарушаванията на примирието и регионите на обстрели в ежедневните отчети, виждаме, че от 16 февруари са почнали яростни боеве на границата сред следените от държавното управление на Киев региони на Донецка и Луганска области и двете национални републики (признати от Русия).
„ Анализът на картите демонстрира, че от 17 февруари украинските въоръжени сили настойчиво са настъпвали в двете републики ден след ден, до момента в който Русия не се намеси. Аргументът на Жак Бо, че Донбас в реалност е изпаднал в положение на боен спор на 16 февруари, когато броят на обстрелите е надхвърлил 300 дневно, наподобява безапелационен “, заключава Осака.
По негови думи, западните медии и държавни управления не са реагирали на масирания обстрел на мирните градове в Донбас и не са се намесили. Европейски Съюз и някои страни наподобява съзнателно са премълчали това кръвопролитие, знаейки, че то ще предизвика съветска интервенция.
„ Още на 16 февруари президентът Байдън знаеше, че украинските сили са почнали тежък обстрел на цивилните жители в Донбас. Президентът Путин беше заставен да направи сложен избор: да помогне на народа на Донбас с военни средства, като по този метод сътвори интернационалните проблеми за Русия, или да стои и да гледа по какъв начин рускоезичното население се унищожава “, написа японският създател.[xxxvi]
Като имаме поради нечовешката свирепост и десетките хиляди осъществени закононарушения от неонацистките въоръжени формирования (много от които още 2014 година бяха неразривно интегрирани към ВСУ!), не е мъчно да си представим на какви кланета щеше да бъде подложено мирното население на Донбас, в случай че Русия не беше взела съдбоносното решение да се намеси с военна мощ и да го отбрани!
В предаването “Лице в лице ” на Андре Беркоф, излъчено неотдавна по френското радио “Сюд ”, Жак Бо (бивш полковник в швейцарското стратегическо разузнаване) сподели следното:
ЖБ: – … повода, заради която Владимир Путин се намеси в Украйна, са издеват
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ