Алфа рисърч: Путин прекали с пропагандата в България и тя се обръща срещу него и Русия
След съветската експанзия в Украйна обликът на Владимир Путин и Русия внезапно се утежнява в очите на българите, без значение от чисто историческите им благосклонности. Те към този момент не се дефинират като надеждни сътрудници и " миротворци ", а като непредвидими субекти, които могат да подхващат всевъзможни своеволни дейности, без да зачитат човешките права и националния суверенитет на другите страни.
Това показва социологическо проучване за съветската агитация в България за 2024 година, извършено от организация " Алфа рисърч " по поръчка на Фондация за филантропични и обществени проучвания - София (ФХСИ).
Руската агитация е прекалила и обръща против себе си настройките на българите. Хората правят оценка доста ясно какви са преимуществата от участието на страната в Европейски Съюз, не желаят " здрава ръка ", а демократична народна власт, и се надяват войната в Украйна да завърши скоро, като по-голямата част от българите считат Русия за агресор.
Страхът, че възможна победа на Путин в Украйна би развързал освен ръцете на Кремъл, само че и на други страни да налагат диктата си над по-малките, все по-силно ерозира облика и доверието към Русия, се споделя в проучването.
В този контекст Европейският съюз и западните демокрации остават предпочитана и желана геополитическа ориентировка за българите. Слабостите на Кремълския режим се виждат все по-ясно и отчетливо, само че продължава да съществува разбирането, че заради исторически аргументи и географска непосредственост " би трябвало да пазим положителните си връзки с Русия и да не се конфронтираме остро с нея ". Така прагматизмът се обрисува водещият вектор в оценките и разбиранията за геополитическата ориентировка на България.
Ядрото от устойчивите съперници на европейската интеграция се движи сред 20 и 25% и е концентрирано главно измежду по-възрастното население, в дребните градове, симпатизанти на " Възраждане ", Българска социалистическа партия, част от негласуващите, регистрират социолозите от " Алфа рисърч ".
Една от най-сериозните бариери против въздействието на антиевропейските внушения, както и през 2023 година, е мисленето в алтернативата " България отвън Европейски Съюз ". Осъзнаването на вероятните вреди за страната при подобен сюжет възпира по-масови публични импулси към преосмисляне на геополитическия ни избор.
Независимо от всички рецензии към Брюксел, представите на болшинството от българите се разграничават от обрисуваната от прокремълската агитация апокалиптична картина на крах и декаданс на Запада, като най-лошото място за живеене на света.
Така от един момент нататък антилибералната агитация е станала контрапродуктивна за личните си цели, се споделя в проучването.
След началото на съветската експанзия в Украйна, когато стана ясно, че повече не може да бъде удържан позитивният облик на Русия като избавител от нацизма и на Путин като " миротворец ", основните линии на хибридната агитация бяха изместени към релативизиране на отговорността, посредством " поделянето " й сред двете воюващи страни, към понижаване на солидарността с украинския народ, дискредитиране на " груповия Запад " и по-специално на САЩ, посредством усилване на облика им на " международен стражар ".
Всички те намират сериозен отзив в общественото мнение, поляризират обществото и подхранват разнообразни политически прокремълски проксита.
Макар и да отвоюват публично пространство, тези послания не поставят под въпрос принадлежността ни към НАТО и геополитическия избор на страната. Напротив, поради опасенията от агресивността на Русия е налице даже прочут растеж в подкрепата.
Дългосрочният им резултат обаче може да се прочете като намаляване в степента на идентификация със стратегическите ни партньорства и разглеждането им на първо място в прагматично-конюнктурен аспект.
На политическата сцена тези настройки изкристализират както в пробив на нови радикални играчи, по този начин и в държанието на мейнстрийм политическите артисти, които публично поддържат и гласоподават евроатлантическите задължения, само че не ги пазят пред избирателите, установяват социолозите.
Това показва социологическо проучване за съветската агитация в България за 2024 година, извършено от организация " Алфа рисърч " по поръчка на Фондация за филантропични и обществени проучвания - София (ФХСИ).
Руската агитация е прекалила и обръща против себе си настройките на българите. Хората правят оценка доста ясно какви са преимуществата от участието на страната в Европейски Съюз, не желаят " здрава ръка ", а демократична народна власт, и се надяват войната в Украйна да завърши скоро, като по-голямата част от българите считат Русия за агресор.
Страхът, че възможна победа на Путин в Украйна би развързал освен ръцете на Кремъл, само че и на други страни да налагат диктата си над по-малките, все по-силно ерозира облика и доверието към Русия, се споделя в проучването.
В този контекст Европейският съюз и западните демокрации остават предпочитана и желана геополитическа ориентировка за българите. Слабостите на Кремълския режим се виждат все по-ясно и отчетливо, само че продължава да съществува разбирането, че заради исторически аргументи и географска непосредственост " би трябвало да пазим положителните си връзки с Русия и да не се конфронтираме остро с нея ". Така прагматизмът се обрисува водещият вектор в оценките и разбиранията за геополитическата ориентировка на България.
Ядрото от устойчивите съперници на европейската интеграция се движи сред 20 и 25% и е концентрирано главно измежду по-възрастното население, в дребните градове, симпатизанти на " Възраждане ", Българска социалистическа партия, част от негласуващите, регистрират социолозите от " Алфа рисърч ".
Една от най-сериозните бариери против въздействието на антиевропейските внушения, както и през 2023 година, е мисленето в алтернативата " България отвън Европейски Съюз ". Осъзнаването на вероятните вреди за страната при подобен сюжет възпира по-масови публични импулси към преосмисляне на геополитическия ни избор.
Независимо от всички рецензии към Брюксел, представите на болшинството от българите се разграничават от обрисуваната от прокремълската агитация апокалиптична картина на крах и декаданс на Запада, като най-лошото място за живеене на света.
Така от един момент нататък антилибералната агитация е станала контрапродуктивна за личните си цели, се споделя в проучването.
След началото на съветската експанзия в Украйна, когато стана ясно, че повече не може да бъде удържан позитивният облик на Русия като избавител от нацизма и на Путин като " миротворец ", основните линии на хибридната агитация бяха изместени към релативизиране на отговорността, посредством " поделянето " й сред двете воюващи страни, към понижаване на солидарността с украинския народ, дискредитиране на " груповия Запад " и по-специално на САЩ, посредством усилване на облика им на " международен стражар ".
Всички те намират сериозен отзив в общественото мнение, поляризират обществото и подхранват разнообразни политически прокремълски проксита.
Макар и да отвоюват публично пространство, тези послания не поставят под въпрос принадлежността ни към НАТО и геополитическия избор на страната. Напротив, поради опасенията от агресивността на Русия е налице даже прочут растеж в подкрепата.
Дългосрочният им резултат обаче може да се прочете като намаляване в степента на идентификация със стратегическите ни партньорства и разглеждането им на първо място в прагматично-конюнктурен аспект.
На политическата сцена тези настройки изкристализират както в пробив на нови радикални играчи, по този начин и в държанието на мейнстрийм политическите артисти, които публично поддържат и гласоподават евроатлантическите задължения, само че не ги пазят пред избирателите, установяват социолозите.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ