След рухването на комунистическия режим сляпата вяра в партията е

След рухването на комунистическия режим сляпата религия в партията е сменена от ненадейно увлечение към свръхестественото – опит да се запълни идеологическият вакуум с мистицизъм, езотерика и паранормални търсения.

В този неустойчив подтекст стартира експедицията в Царичина – конфиденциален боен план, който дава обещание достъп до „ извънземна истина “, само че се трансформира в знак на ирационалните решения на епохата.

„ Триумф “, последният режисьорски план на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, е смела ирония за хаоса на прехода.

Освен това е и обезпокоително огледало на съвременността, където грандиозните упоритости и военната полуда не престават да намират отзив в международен мащаб.

Това е третият филм от тематичната трилогия на креативния тандем, въодушевена от действителни вестникарски заглавия.

След „ Урок “ (2014) и „ Слава “ (2016), които черпят сюжетите си от новинарски материали, „ Триумф “ продължава линията на обществена дисекция посредством жанров микс от трагикомедия и парадокс.

Гротескната композиция от политика, мистицизъм и военна параноя пресъздава България на границата сред предишното и бъдещето – там, където вярата и заблудата постоянно си наподобяват.

Сред основните фигури в екипа е Йоргос Мавропсаридис – номинираният за „ Оскар “ монтажист на филмите на Йоргос Лантимос „ Фаворитката “ и „ Клети създания “.

Продукцията построява чувство за героичен, само че неуместен свят, чиято атмосфера припомня на Arrival – научнофантастичния филм на Дени Вилньов, в който държавните управления се пробват да споделят с извънземни същества, до момента в който напрежението и несигурността ескалират.



В Триумф военният лагер, където се разпростира главната част от сюжета, е обкръжен от същата аура на боязън, ирационалност и неизясненост, а камерата на Крум Родригес ускорява чувството за клаустрофобия и екзистенциално блуждаене.

Между 1990 и 1992 година български офицери ръчно изкопават 181 метра в спираловидна форма в земята и то не в каква да е земя, а скална маса, която съдържа рисков азбестов прахуляк.

Те са ръководени от екстрасенска, която твърди че комуникира с висши същества, които на свои ред не разрешават потреблението на машини.

Това е действителната история, върху която се разпростира Триумф.

Режисьорите акцентират, че филмът е въодушевен от събитията, само че не е документален роман.

Героинята на Маргита Гошева, лейтанант Пирина Няголова, с с напрежение изражение и пророческа увереност, е очевидна алюзия към Елисавета Логинова – медиумката, управлявала интервенцията.