Владимир Путин: Западните страни ми напомнят за болшевиките
След революцията през 1917 год. болшевиките, опирайки се на догмите на Маркс и Енгелс, също афишират, че ще сменят напълно нормалния метод на живот, освен политически и стопански, само че и самата визия за това какво съставлява човешкият морал, основите на здравото битие на обществото. Разрушаването на вековните полезности, на вярата, на връзките сред хората, даже се стига до цялостно отказване от фамилията – и това го е имало – насаждането и поощряването на доносничеството против близки – всичко това е обявявано за стъпки по пътя на напредъка и, апропо, по света необятно е подкрепяно и е било съвременно също както в този момент. Между другото болшевиките са проявявали безспорна непоносимост към всяко друго мнение. Ето това, съгласно мен, би трябвало да ни припомня нещо за нещата, които виждаме в този момент. Гледайки протичащото се в редица западни страни, ние с удивление разпознаваме отечествените практики, които сами, за благополучие, сме оставили, уповавам се, в далечното минало. Борбата за пълноправие и срещу дискриминирането се трансформира в нападателен догматизъм на границата на парадокса, когато великите създатели от предишното – същият този Шекспир – престават да се преподават в учебно заведение и в университети, тъй като тези хрумвания, както там считат, са остарели. Класиците се афишират за непрогресивни, за неразбиращи значимостта на джендърния или расовия въпрос. В Холивуд издават указания по какъв начин и защо би трябвало да се снимат филми, какъв брой персонажи и с какъв цвят на кожата да са, от какъв пол. Излиза по-строго, в сравнение с в отдела за пропаганда и агитация на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския Cъюз.
Това казва президентът на Руската Федерация Владимир Путин по време на пленарната сесия на Международния спорен клуб «Валдай» за аргументите на международното преустрояване
От страницата на съветското посолство във ФБ
Предлагаме на фрагмент от изказването на Путин:
В актуалния нежен свят доста се покачва значимостта на твърдата опора, морална, етична, ценностна. По създание полезностите са артикул на културно-историческото развиване на всяка нация и е неповторим артикул. Взаимните преплитания сред народите без подозрение обогатяват, отвореността, уголемява кръгозора и разрешава по различен метод да се осмисли личната традиция. Но този развой би трябвало да бъде органически и не може да е бърз. А непознатото все едно ще бъде отхвърлено, допустимо е даже в най-острата форма. Опитите за диктат на полезностите в изискванията на неразбираеми и неопределени перспективи още повече усложняват така и така острата обстановка и нормално довеждат до противоположна реакция и противоположен на предстоящото резултат.
С удивление следим процесите, протичащи в страните, които са привикнали да се считат за флагмани на напредъка. Разбира се, социално-културните разтърсвания, които се случват в същите Щати и в Западна Европа, не са наша работа, ние не се бъркаме там.
Някои в западните страни са уверени, че агресивното изтриване на цели страници от личната история, „ противоположната дискриминация “ на болшинството в полза на малцинствата или настояването за отричане от привичното схващане на такива съществени неща като майка, татко, семейство или даже разликата в пола – в това, съгласно тях, са същинските стъпки по пътя към публично възобновяване.
Знаете ли, желая да подчертая още един път, ние там не се бъркаме. Ние единствено молим да не се навират прекомерно в нашата къща. Ние имаме друга позиция, във всеки случай, по-голямата част от съветското общество – по този начин ще бъде, несъмнено, по-точно казано – има друга позиция: считаме, че би трябвало да се опираме на своите духовни полезности, на историческата традиция, на културата на нашия многонационален народ.
Адептите на по този начин наречения обществен напредък считат, че носят на човечеството някакво ново схващане, което е по-правилно от предходното. Дай, боже, прав им път, както се споделя. Само знаете ли защо бих желал да кажа: предлаганите от тях предписания никак не са нови, всичко това, може на някого да се стори ненадейно, в Русия към този момент сме го минали, при нас към този момент се е случвало.
След революцията през 1917 год. болшевиките, опирайки се на догмите на Маркс и Енгелс, също афишират, че ще сменят напълно нормалния метод на живот, освен политически и стопански, само че и самата визия за това какво съставлява човешкият морал, основите на здравото битие на обществото. Разрушаването на вековните полезности, на вярата, на връзките сред хората, даже се стига до цялостно отказване от фамилията – и това го е имало – насаждането и поощряването на доносничеството против близки – всичко това е обявявано за стъпки по пътя на напредъка и, апропо, по света необятно е подкрепяно и е било съвременно също както в този момент. Между другото болшевиките са проявявали безспорна непоносимост към всяко друго мнение.
Ето това, съгласно мен, би трябвало да ни припомня нещо за нещата, които виждаме в този момент. Гледайки протичащото се в редица западни страни, ние с удивление разпознаваме отечествените практики, които сами, за благополучие, сме оставили, уповавам се, в далечното минало. Борбата за пълноправие и срещу дискриминирането се трансформира в нападателен догматизъм на границата на парадокса, когато великите създатели от предишното – същият този Шекспир – престават да се преподават в учебно заведение и в университети, тъй като тези хрумвания, както там считат, са остарели. Класиците се афишират за непрогресивни, за неразбиращи значимостта на джендърния или расовия въпрос. В Холивуд издават указания по какъв начин и защо би трябвало да се снимат филми, какъв брой персонажи и с какъв цвят на кожата да са, от какъв пол. Излиза по-строго, в сравнение с в отдела за пропаганда и агитация на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския Cъюз.
Противопоставянето на деянията на расизъм е нужно и благородно дело, обаче в новата „ просвета на анулиране “ то се трансформира в „ противоположна дискриминация “, т. е. в расизъм на назад. Натрапчивото наблягане на расовата тематика още повече разделя хората, а нали фантазията на същинските борци за цивилен права е таман премахването на разликите, отричане от разделянето на хората по цвета на кожата.
Ще намопня, през вчерашния ден особено помолих сътрудниците да подберат този откъс от Мартин Лутър Кинг, който, както помните, споделя: „ Мечтая за това, че ще пристигна ден, когато моите четири деца ще живеят в страна, където за тях няма да съдят съгласно цвета на кожата, а съгласно личностните им качества “ – това е същинската полезност. Ама нещо, както виждаме, всичко там в този момент се случва другояче. Впрочем, у нас, в Русия, на безспорното мнозинство от нашите жители им е все едно какъв е цветът на кожата на човек, той или тя също не е толкоз значимо. Всеки от нас е човек, това е основното.
В редица западни страни полемиката за правата на мъжете и дамите се трансформира в цялостна измислица. Гледайте там да не стигнете до това, което предлагаха болшевиките, освен кокошките да станат общи, само че и дамите също да са общи. Още крачка – и ще стигнете до такава степен.
Застъпниците на новите подходи стигат толкоз надалеч, че желаят да анулират самите понятия. Тези, които рискуват да кажат, че въпреки всичко има мъже и дами и това е биологически факт, са подложени надали не на остракизъм. „ Родител номер едно “ и „ родител номер две “, „ родител, който е родил “ вместо „ мама “, възбрана за потребление на словосъчетанието „ майчино мляко “ и замяната му с „ човешко мляко “, с цел да не се разстроят хората, неуверени в личната си полова принадлежност.
Ще повторя, това не е ново, през 1920-те години по този начин наречените руски културтрегери измислиха също по този начин наречения нов език, смятайки, че по подобен метод съзиждат новото схващане и трансформират реда от полезности. И, както към този момент споделих, такива ги надробиха, че и до момента от време на време ти иде да хлъцнеш от удивление.
Не приказвам за просто чудовищните неща, които от най-ранното детство внушават в този момент на децата, че момченцето елементарно може да стане момиченце и назад, натрапвайки им в действителност сякаш съществуващия у всеки избор. Натрапват, изолирайки от това родителите, като принуждават детето да взема решения, които могат да му провалят живота. И никой даже не се поучава с детските психолози: на каква възраст детето изобщо е в положение да взема сходни решения и по кое време не е? Назовавайки нещата с същинските им имена, това към този момент е на ръба на закононарушение срещу човечността и всичко е в името и под знамето на напредъка.
Щом на някого му харесва – дано го прави. Веднъж към този момент съм казвал, че като формираме нашите подходи ще се ръководим от идеологията на здравия консерватизъм. Това беше преди няколко години, тогава пристрастеностите на интернационалната сцена още не се бяха нажежили както в този момент, въпреки че може да се каже, че облаците към този момент се сгъстяваха. Сега, когато светът претърпява структурно поражение, смисъла на рационалния консерватизъм като основа за политическия курс набъбна неведнъж точно поради увеличаващите се опасности и рискове, поради нежната действителност, в която живеем.
Консервативният метод не е лекомислена нерешителност, не е боязън от промени и не игра на задържане, още по-малко не е затваряне в личната черупка. Това е на първо място опора върху тествана от времето традиция, опазване и увеличение на популацията, натурализъм при оценката на себе си и другите, тъкмо създаване на системата от цели, съотнасяне на нужното и вероятното, пресметливо формулиране на задачите, кардинално неприемане на екстремизма като метод на деяние. Казано напряко, за идния интервал на международното преустрояване, което може да продължава много дълго и окончателният му тип не е прочут, умереният консерватизъм е най-разумната, във всеки случай съгласно мен, линия на държание. Разбира се, тя неизбежно ще се трансформира, само че към този момент лекарският принцип „ да не навредиш “ наподобява най-рационален. Както се знае, noli nocere.
Ще повторя, за нас в Русия това не са умозрителни постулати, а уроци от нашата комплицирана, от време на време трагична история. Цената на недомисленото естествоизпитателство от време на време просто не се поддава на оценка, то унищожава освен материалните, само че и духовните основи на човешкото битие, оставя след себе си нравствени руини, на чието място дълго време не е допустимо нищо да се построи.
epicenter.bg
Това казва президентът на Руската Федерация Владимир Путин по време на пленарната сесия на Международния спорен клуб «Валдай» за аргументите на международното преустрояване
От страницата на съветското посолство във ФБ
Предлагаме на фрагмент от изказването на Путин:
В актуалния нежен свят доста се покачва значимостта на твърдата опора, морална, етична, ценностна. По създание полезностите са артикул на културно-историческото развиване на всяка нация и е неповторим артикул. Взаимните преплитания сред народите без подозрение обогатяват, отвореността, уголемява кръгозора и разрешава по различен метод да се осмисли личната традиция. Но този развой би трябвало да бъде органически и не може да е бърз. А непознатото все едно ще бъде отхвърлено, допустимо е даже в най-острата форма. Опитите за диктат на полезностите в изискванията на неразбираеми и неопределени перспективи още повече усложняват така и така острата обстановка и нормално довеждат до противоположна реакция и противоположен на предстоящото резултат.
С удивление следим процесите, протичащи в страните, които са привикнали да се считат за флагмани на напредъка. Разбира се, социално-културните разтърсвания, които се случват в същите Щати и в Западна Европа, не са наша работа, ние не се бъркаме там.
Някои в западните страни са уверени, че агресивното изтриване на цели страници от личната история, „ противоположната дискриминация “ на болшинството в полза на малцинствата или настояването за отричане от привичното схващане на такива съществени неща като майка, татко, семейство или даже разликата в пола – в това, съгласно тях, са същинските стъпки по пътя към публично възобновяване.
Знаете ли, желая да подчертая още един път, ние там не се бъркаме. Ние единствено молим да не се навират прекомерно в нашата къща. Ние имаме друга позиция, във всеки случай, по-голямата част от съветското общество – по този начин ще бъде, несъмнено, по-точно казано – има друга позиция: считаме, че би трябвало да се опираме на своите духовни полезности, на историческата традиция, на културата на нашия многонационален народ.
Адептите на по този начин наречения обществен напредък считат, че носят на човечеството някакво ново схващане, което е по-правилно от предходното. Дай, боже, прав им път, както се споделя. Само знаете ли защо бих желал да кажа: предлаганите от тях предписания никак не са нови, всичко това, може на някого да се стори ненадейно, в Русия към този момент сме го минали, при нас към този момент се е случвало.
След революцията през 1917 год. болшевиките, опирайки се на догмите на Маркс и Енгелс, също афишират, че ще сменят напълно нормалния метод на живот, освен политически и стопански, само че и самата визия за това какво съставлява човешкият морал, основите на здравото битие на обществото. Разрушаването на вековните полезности, на вярата, на връзките сред хората, даже се стига до цялостно отказване от фамилията – и това го е имало – насаждането и поощряването на доносничеството против близки – всичко това е обявявано за стъпки по пътя на напредъка и, апропо, по света необятно е подкрепяно и е било съвременно също както в този момент. Между другото болшевиките са проявявали безспорна непоносимост към всяко друго мнение.
Ето това, съгласно мен, би трябвало да ни припомня нещо за нещата, които виждаме в този момент. Гледайки протичащото се в редица западни страни, ние с удивление разпознаваме отечествените практики, които сами, за благополучие, сме оставили, уповавам се, в далечното минало. Борбата за пълноправие и срещу дискриминирането се трансформира в нападателен догматизъм на границата на парадокса, когато великите създатели от предишното – същият този Шекспир – престават да се преподават в учебно заведение и в университети, тъй като тези хрумвания, както там считат, са остарели. Класиците се афишират за непрогресивни, за неразбиращи значимостта на джендърния или расовия въпрос. В Холивуд издават указания по какъв начин и защо би трябвало да се снимат филми, какъв брой персонажи и с какъв цвят на кожата да са, от какъв пол. Излиза по-строго, в сравнение с в отдела за пропаганда и агитация на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския Cъюз.
Противопоставянето на деянията на расизъм е нужно и благородно дело, обаче в новата „ просвета на анулиране “ то се трансформира в „ противоположна дискриминация “, т. е. в расизъм на назад. Натрапчивото наблягане на расовата тематика още повече разделя хората, а нали фантазията на същинските борци за цивилен права е таман премахването на разликите, отричане от разделянето на хората по цвета на кожата.
Ще намопня, през вчерашния ден особено помолих сътрудниците да подберат този откъс от Мартин Лутър Кинг, който, както помните, споделя: „ Мечтая за това, че ще пристигна ден, когато моите четири деца ще живеят в страна, където за тях няма да съдят съгласно цвета на кожата, а съгласно личностните им качества “ – това е същинската полезност. Ама нещо, както виждаме, всичко там в този момент се случва другояче. Впрочем, у нас, в Русия, на безспорното мнозинство от нашите жители им е все едно какъв е цветът на кожата на човек, той или тя също не е толкоз значимо. Всеки от нас е човек, това е основното.
В редица западни страни полемиката за правата на мъжете и дамите се трансформира в цялостна измислица. Гледайте там да не стигнете до това, което предлагаха болшевиките, освен кокошките да станат общи, само че и дамите също да са общи. Още крачка – и ще стигнете до такава степен.
Застъпниците на новите подходи стигат толкоз надалеч, че желаят да анулират самите понятия. Тези, които рискуват да кажат, че въпреки всичко има мъже и дами и това е биологически факт, са подложени надали не на остракизъм. „ Родител номер едно “ и „ родител номер две “, „ родител, който е родил “ вместо „ мама “, възбрана за потребление на словосъчетанието „ майчино мляко “ и замяната му с „ човешко мляко “, с цел да не се разстроят хората, неуверени в личната си полова принадлежност.
Ще повторя, това не е ново, през 1920-те години по този начин наречените руски културтрегери измислиха също по този начин наречения нов език, смятайки, че по подобен метод съзиждат новото схващане и трансформират реда от полезности. И, както към този момент споделих, такива ги надробиха, че и до момента от време на време ти иде да хлъцнеш от удивление.
Не приказвам за просто чудовищните неща, които от най-ранното детство внушават в този момент на децата, че момченцето елементарно може да стане момиченце и назад, натрапвайки им в действителност сякаш съществуващия у всеки избор. Натрапват, изолирайки от това родителите, като принуждават детето да взема решения, които могат да му провалят живота. И никой даже не се поучава с детските психолози: на каква възраст детето изобщо е в положение да взема сходни решения и по кое време не е? Назовавайки нещата с същинските им имена, това към този момент е на ръба на закононарушение срещу човечността и всичко е в името и под знамето на напредъка.
Щом на някого му харесва – дано го прави. Веднъж към този момент съм казвал, че като формираме нашите подходи ще се ръководим от идеологията на здравия консерватизъм. Това беше преди няколко години, тогава пристрастеностите на интернационалната сцена още не се бяха нажежили както в този момент, въпреки че може да се каже, че облаците към този момент се сгъстяваха. Сега, когато светът претърпява структурно поражение, смисъла на рационалния консерватизъм като основа за политическия курс набъбна неведнъж точно поради увеличаващите се опасности и рискове, поради нежната действителност, в която живеем.
Консервативният метод не е лекомислена нерешителност, не е боязън от промени и не игра на задържане, още по-малко не е затваряне в личната черупка. Това е на първо място опора върху тествана от времето традиция, опазване и увеличение на популацията, натурализъм при оценката на себе си и другите, тъкмо създаване на системата от цели, съотнасяне на нужното и вероятното, пресметливо формулиране на задачите, кардинално неприемане на екстремизма като метод на деяние. Казано напряко, за идния интервал на международното преустрояване, което може да продължава много дълго и окончателният му тип не е прочут, умереният консерватизъм е най-разумната, във всеки случай съгласно мен, линия на държание. Разбира се, тя неизбежно ще се трансформира, само че към този момент лекарският принцип „ да не навредиш “ наподобява най-рационален. Както се знае, noli nocere.
Ще повторя, за нас в Русия това не са умозрителни постулати, а уроци от нашата комплицирана, от време на време трагична история. Цената на недомисленото естествоизпитателство от време на време просто не се поддава на оценка, то унищожава освен материалните, само че и духовните основи на човешкото битие, оставя след себе си нравствени руини, на чието място дълго време не е допустимо нищо да се построи.
epicenter.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ