След решението на КС, че председателят на Народното събрание не

След решението на Конституционен съд, че ръководителят на Народното събрание не може еднолично да отклони искане за референдум, както се случи с отхвърлянето на допитването на Румен Радев в Народно събрание, юрист Методи Лалов направи краен и ядосан коментар за дейностите на Наталия Киселова.

Natalia Kiselova би трябвало да бъде изхвърлена от Народно събрание и от ЮФ на СУ. Незабавно! Аман от некадърници и прислужници!, изригна някогашният началник на СРС.

Лалов напомни какво е написал още на 14.05.2025 година по отношение на „ безобразното връщане на предлагането на Радев “ (самият той също безобразник) за осъществяване на референдум за еврото:

В подтекста на моята професионална биография като някогашен ръководител на Софийския областен съд, намирам за подходящо да направя паралел с дейностите на Наталия Киселова от Българска социалистическа партия, изразяващи се във връщане на импортирано от Президента Румен Радев предложение за производство на народен референдум по отношение на въвеждането на еврото – предложение, което от избрани среди беше квалифицирано като недопустимо. От правна позиция, смятам, че Киселова не е разполагала с подготвеност да извърши сходно деяние.

Основният мотив в поддръжка на тази теза се корени в ясното разграничаване сред административните и решаващите (правораздавателни/законодателни) функционалности в структурата на държавните органи. Позволявам си да илюстрирам това посредством аналогията със Софийския областен съд, където ръководителят извършва административни функционалности – провежда работата на съда като институция, обезпечава материалната база, дава отговор за общата организация и за разпределението на делата според откритите правила. Негово пълномощие не е да прави преценка всъщност по отношение на допустимостта на подадена искова молба и въз основа на тази преценка да я връща на вносителя.

Председателят на съда е длъжен само да ревизира дали исковата молба дава отговор на външните, официални условия за нейното завеждане и съгласно тях да дефинира типа на делото и да го разпредели на съответния правосъден състав. Именно правосъдният състав – решаващият орган – е този, който в границите на правосъдното произвеждане се произнася по допустимостта на желае, по сходството му с материалноправните и процесуални условия на закона. В случай че искът е неприемлив или не дава отговор на условията, правосъдният състав дава инструкции на страната или връща исковата молба с стимулирано определение, като този правосъден акт предстои на обжалване пред по-горна инстанция.

По подобен метод, когато е сезирано Народно събрание с предложение за референдум, ролята на ръководителя следва да бъде лимитирана до инспекция за сходство с минимални официални условия (дали предлагането е импортирано от легитимиран индивид, а не от случайно лице като деловодител, чистачка или някой инцидентен жител, даже и народен представител, в качеството му на вносител, друг от изискуемия по закон). След тази официална инспекция, предлагането следва да бъде разпределено на съответните парламентарни комисии и след това сложено за разглеждане в пленарна зала.

Компетентността да преценяват допустимостта на предлагането всъщност, както и да го уважат или отхвърлят, принадлежи извънредно на народните представители в съответните комисии и в пленарното съвещание – те са решаващият орган в този случай. Администраторът не разполага с пълномощието да прави независима преценка всъщност и въз основа на нея да блокира хода на законодателната/референдумната процедура.

Като илюстрация на възприетия като неуместен процесуален метод, в общественото пространство, в това число в юридически уеб сайтове като „ Правна полуда “, беше употребявано сравнението, че това е еднакво на догадка, при която деловодителка в президентската администрация да върне на Народно събрание закон, изпратен за обявяване, под претекст, че не дава отговор на някакви официални условия, които не са от нейната подготвеност да преценя. Подобни паралели акцентират възприемания парадокс, произлизащ от осъществяването на дейности отвън кръга на делегираните пълномощия.

Смятам, че осъщественото от Киселова с утвърждението на болшинството народни представители, които явно споделят тезата за недопустимост на въпросното предложение за референдум, по моему съставлява признаци на длъжностно закононарушение. Би следвало да се откри в системата на държавната власт индивид, който да сезира прокуратурата, с цел да бъде осъществена инспекция по отношение на правомерността на това деяние и дали то не съставлява закононарушение по смисъла на Наказателния кодекс.

Принципът на правда и прецизното съблюдаване на делегираните пълномощия са фундаментални за действието на правовата и демократична страна. Всяка държавна институция е длъжна да работи съгласно закона и да съблюдава прецизно обсега на своята подготвеност. Когато това не се случва, без значение от кого е осъществено нарушаването, следва да бъдат подхванати наказания.

В съответния случай, Киселова лиши Президента от опцията да упражни свое законово право – а точно, да оспори пред Конституционния съд вероятно решение на Народното събрание (ако предлагането беше отхвърлено или процедурата не беше спазена съгласно него), в случай че това решение не дава отговор на конституционните условия.

По този метод, на един конституционноправен индивид, без значение от персоналните благосклонности или антипатии към него, беше отнето пълномощие, обещано му директно от закона. Подобен акт е неприемлив в система, учредена на правилата на правовата страна. “