Една Българка На 32: Казвам Се Стела. Имам Съпруг, Деца, Голяма Къща И Скъпа Кола. Преди Всичко Това Бях
След раждането на брат ми, за първи път татко ми протегнал ръка към алкохола. От този ден си намирал разнообразни мотиви да се напива, а от време на време злоупотребявал дотам, че не можел да се прибере вкъщи. Налагало се майка ми да го влачи по улиците безусловно на тил. На другата заран татко ми й желал амнистия, обещавайки, че повече няма да пие, само че единствено след два дни още веднъж се търкалял в някоя локва.
Много скоро майка ми забременяла с мен. За страдание, за разлика от брат ми, аз съм била нежелано дете.
Спомням си какъв брой постоянно ме оставяше да си легна гладна и по какъв начин завиждах на девойките, които имаха красиви рокли и обувки, до момента в който аз носех скъсани галоши. В най-големия мраз майка ми ме изпращаше съвсем боса да диря татко си по улиците, че да не дава Господ, можел да замръзне някъде. Свои облекла също нямах и по насила износвах ризите и панталоните на брат си. Няколко години по-късно татко ми умря от пиянство, а след гибелта му майка ми напълно спря да ми обръща внимание.
Понякога не ме пускаше да преспивам в къщата и се постановяваше да нощувам в кошарата при животните. Въпреки всички неволи, полагах огромни старания да се възпитавам, тъй като знаех, че единствено по този начин ще се измъкна от нищетата. Упоритият ми труд беше увенчан с триумф и приключих учебно заведение със златен орден. За страдание, не отидох на връчването на дипломите, тъй като нямах уместно облекло.
Постъпих да изучавам в университета на държавна прехрана и приключих с алена тапия.
Докато учех, икономисвах всяка една стотинка, а облекла купувах от магазин за втора ръка. Продуктите ми бяха с изминал период на валидност, а от време на време, когато нямах никакви пари, ровех в кофите за отпадък. От дълго време не знаех нищо за майка си и брат ми, само че от познати разбрах, че Артем е напуснал селото, тъй като не желал да живее като родителите ни. След дипломирането се върнах в родния си край и незабавно ме наеха като счетоводителка. Заплатата беше прилична, от време на време получавах бонуси, само че мизерията ме научи да не разходвам непотребни пари. Мечтаех да се устроя в града и там да си намеря работа. В визиите си се виждах щастливо омъжена за човек, който беше безпределно влюбен в мен. Така копнеех за обич. Цял живот бях лишавана от майчини милувки и ласки, и само чувах проклятия и хули.
Но до момента в който фантазиите ми се осъществен, трябваше да пребивавам с майка си.
Двете в никакъв случай не се хранехме дружно и всички разноски по семейството деляхме на половина. И когато най-сетне събрах средства за дребен апартамент, скрих парите на несъмнено място и незабавно се залових да диря уместно жилище в града. За мой шанс, още на другия ден срещнах другарка от университета, с чиято помощ съумях да получа работа на добра позиция в влиятелна компания. Наложи се да се върна в родния си край, с цел да си събера багажа, само че когато потърсих скритите пари, от тях нямаше никаква диря. Оказа се, че личната ми майка е взела парите ми, които години наред спестявах с цената на доста ограничения, с цел да ги даде на брат ми за отмора в Израел. Не знам какво бих правила, в случай че приятелката ми не ми се притече за следващ път на помощ. Тя ме приюти и ме подпомагаше финансово и морално, до момента в който съумея да си стъпя на краката.
Изминаха няколко години.
Вече съм на 32 години, имам брачен партньор, деца, огромна къща и скъпа кола. Преди дни ми се обади брат ми и ми заяви, че майка ми е доста болна и има потребност от лекуване. За страдание той бил доста ангажиран и нямал време да се погрижи за нея. Може да ви прозвучи жестоко, само че му отговорих, че по никакъв начин не ми пука за нейното здраве и даже да почине, няма да стъпя на гроба й. Вие, вероятно, ще ме укорите, само че не мога да постъпя по различен метод. Тази жена в никакъв случай не ме приласка, не ме погали като майка, нито ми направи плитка. Да, в този момент имам шоколад, не дълбая към този момент във варелите, само че до момента в който съм жива не желая да видя никой от кръвните си родственици. Каквото посееш – това ще пожънеш!
Сподели тази публикация в Facebook с цел да може и други да я прочетат!
Много скоро майка ми забременяла с мен. За страдание, за разлика от брат ми, аз съм била нежелано дете.
Спомням си какъв брой постоянно ме оставяше да си легна гладна и по какъв начин завиждах на девойките, които имаха красиви рокли и обувки, до момента в който аз носех скъсани галоши. В най-големия мраз майка ми ме изпращаше съвсем боса да диря татко си по улиците, че да не дава Господ, можел да замръзне някъде. Свои облекла също нямах и по насила износвах ризите и панталоните на брат си. Няколко години по-късно татко ми умря от пиянство, а след гибелта му майка ми напълно спря да ми обръща внимание.
Понякога не ме пускаше да преспивам в къщата и се постановяваше да нощувам в кошарата при животните. Въпреки всички неволи, полагах огромни старания да се възпитавам, тъй като знаех, че единствено по този начин ще се измъкна от нищетата. Упоритият ми труд беше увенчан с триумф и приключих учебно заведение със златен орден. За страдание, не отидох на връчването на дипломите, тъй като нямах уместно облекло.
Постъпих да изучавам в университета на държавна прехрана и приключих с алена тапия.
Докато учех, икономисвах всяка една стотинка, а облекла купувах от магазин за втора ръка. Продуктите ми бяха с изминал период на валидност, а от време на време, когато нямах никакви пари, ровех в кофите за отпадък. От дълго време не знаех нищо за майка си и брат ми, само че от познати разбрах, че Артем е напуснал селото, тъй като не желал да живее като родителите ни. След дипломирането се върнах в родния си край и незабавно ме наеха като счетоводителка. Заплатата беше прилична, от време на време получавах бонуси, само че мизерията ме научи да не разходвам непотребни пари. Мечтаех да се устроя в града и там да си намеря работа. В визиите си се виждах щастливо омъжена за човек, който беше безпределно влюбен в мен. Така копнеех за обич. Цял живот бях лишавана от майчини милувки и ласки, и само чувах проклятия и хули.
Но до момента в който фантазиите ми се осъществен, трябваше да пребивавам с майка си.
Двете в никакъв случай не се хранехме дружно и всички разноски по семейството деляхме на половина. И когато най-сетне събрах средства за дребен апартамент, скрих парите на несъмнено място и незабавно се залових да диря уместно жилище в града. За мой шанс, още на другия ден срещнах другарка от университета, с чиято помощ съумях да получа работа на добра позиция в влиятелна компания. Наложи се да се върна в родния си край, с цел да си събера багажа, само че когато потърсих скритите пари, от тях нямаше никаква диря. Оказа се, че личната ми майка е взела парите ми, които години наред спестявах с цената на доста ограничения, с цел да ги даде на брат ми за отмора в Израел. Не знам какво бих правила, в случай че приятелката ми не ми се притече за следващ път на помощ. Тя ме приюти и ме подпомагаше финансово и морално, до момента в който съумея да си стъпя на краката.
Изминаха няколко години.
Вече съм на 32 години, имам брачен партньор, деца, огромна къща и скъпа кола. Преди дни ми се обади брат ми и ми заяви, че майка ми е доста болна и има потребност от лекуване. За страдание той бил доста ангажиран и нямал време да се погрижи за нея. Може да ви прозвучи жестоко, само че му отговорих, че по никакъв начин не ми пука за нейното здраве и даже да почине, няма да стъпя на гроба й. Вие, вероятно, ще ме укорите, само че не мога да постъпя по различен метод. Тази жена в никакъв случай не ме приласка, не ме погали като майка, нито ми направи плитка. Да, в този момент имам шоколад, не дълбая към този момент във варелите, само че до момента в който съм жива не желая да видя никой от кръвните си родственици. Каквото посееш – това ще пожънеш!
Сподели тази публикация в Facebook с цел да може и други да я прочетат!
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ