След публикуването на получих упреци, че защитавам политиката на Тръмп

След публикуването на получих упреци, че пазя политиката на Тръмп за изселването на мигрантите от Съединени американски щати. И като същински български медиен човек, мигновено съм подготвен да обърна палачинката, с цел да задоволя взискателната и правеща чудесни бързи заключения публика. Ето:

Гледах неотдавна по какъв начин най-богатият човек в света дава конференция в кабинета на водача на Свободния свят. Мъск се обясняваше като възпитаник без домашно по какъв начин неговото звено за надзор на държавните разходи ще подсигурява отстъствие на спор на ползи с оглед, че фирмите на милиардера получават контракти за милиарди от същото държавно управление.

И той разгласи, че няма подозрения за спор на ползи, тъй като кръстеният на криптовалутата DOGE (Department of Government Efficiency) орган, бил доста открит с обществеността, защото Мъск постоянно разгласил в X.

Звучеше съвсем толкоз безапелационно, колкото Бойко Борисов, когато рече, че не бил чувал за Петьо Еврото.

За следващ път действителността “взе хляба на Не!Новините ”, както постоянно ми споделят при всеки следващ всякакъв парадокс. Дали мога да измисля по-абсурден еквивалент? Може би в случай че Байдън още беше президент и бе поверил сходни функционалности на Джордж Сорос, щеше да наподобява даже по-смешно.

И тук не оборвам крещящата нужда както в Съединени американски щати, по този начин и в множеството държавни управления по света, включая и нашето, да се създадат фрапантни промени за това по какъв начин и защо се харчат обществените запаси.

Просто Мъск с дете, кръстено на ключова дума с огромни и дребни букви, цифри и специфични знаци, на конче, да изяснява, че няма да злоупотреби с властта си в собствен интерес, тъй като постоянно разгласява в личната си соцмрежа мемета, е спектакъл на политическия парадокс. Сигурен съм, че даже исполин на политическата ирония като Армандо Янучи не би измислил по-пародийна сцена от това.

Едно време Тодор Колев в мелодията на Let it be, а и от националния ефирен ефир, питаше “Как ще ги стигнем американците? ”

Времената бяха такива, че очакванията на нацията бяха, че ще спрем да си крадем чистачките и ще заживеем като в западните страни — уредено, спретнато и проспериращо.

И ненапълно така стана. Доста по-хубаво се живее през днешния ден, в сравнение с през 94-та, въпреки че тогава футболът ни носеше национална наслада, а през днешния ден е цяло знамение, в случай че намерите човек, който може да изброи даже две имена на играчи от националния тим.

— Имаме цяла обществена каста “звезди ” — хора, които са известни единствено тъй като са известни и се мешат по всевъзможни телевизионни формати, носещи след себе си затъпяване и душевно обедняване;

— Бедните хора затлъстяват;

— Последните модели айфони дрънкат във всяко джобче;

— Те имат фентанилов проблем, а ние вейпваме съмнителни неща и си вършим инхалации с балони;

— И американските, и българските управляващи знаят истината за Пеевски, само че следствията са единствено в негова полза;

— Историческата горделивост и националната памет е сведена от политиците ни до комплекс за малоценност;

— Политическите ни съсловия не се провалят само в това да паразитират върху и основават нови разделения в обществото;

— Генерирането на нескончаем поток от кавги изцежда силите на обществото да реагира и психическото здраве на масите става все по-лабилно;

— И тук, и там, има ерозия на доверието към институциите и демокрацията, което е Петриева паничка с оптимална среда за поддръжката на властнически модели на ръководство и чудесна среда, в която действителната власт е в ръцете на добре проведени елити от олигарси;

— И ние бихме освиркали Тейуър Суифт, в случай че поддържа противниковия футболен отбор.

Може да се създадат и други паралели, в които да открием изненадващи прилики сред нас и американците. Разбира се, те са странна съвременна империя, която или е на път да става велика още веднъж, или е пред колапс, в случай че слушате едни или други анализатори. А ние сме наследници на от дълго време забравена от интернационалното състояние империя, в миналото всявала боязън освен в сърцето на Балканите, само че доста оттатък териториите и моретата си. Затова несъмнено сходни съпоставения наподобяват нефелно и безцелни.

Но в действителност желаех да кажа, че и в Съединени американски щати, и в България най-богатите и авторитетни мъже наподобяват не изключително щастливи и радостни и се пробват да запълнят екзистенциалния си вакуум с още повече пари и власт. Но на края на деня разчитат на кетамин или преяждане с храна, с цел да се почувстват най-малко малко живи.