Предложеният евробюджет може да доведе до акцизна инфлация и ръст на контрабандата
След публикуването на 16 юли 2025 година на предлагането на Европейската комисия за новата
Многогодишна финансова рамка (МФР) за интервала 2028–2034 година реакциите на страните членки и на Европарламента пристигнаха в три талази: от поддръжка под условия, през запаси по част от предложенията, до открита рецензия и цялостно отменяне.
Страни като Франция, Испания и Ирландия, които се изрекоха с частична поддръжка за нарастване на бюджета за защита и конкурентноспособност, настояха за по-ясни механизми за отчетност при разходването на средства, опазване на кохезионната и земеделската политика, както и частта за нововъведения.
Германия е с сериозна позиция, съгласно която бюджетът от 2 трилиона евро е " недопустим " в подтекста на фискална консолидация и е срещу новите лични запаси, които могат да усилят вноската на страната.
" Значително нарастване на бюджета на Европейски Съюз е недопустимо в миг, когато всички страни членки поставят неимоверни старания за консолидиране на националните си бюджети. Ето за какво не можем да приемем предлагането на Комисията ", декларира Щефан Корнелиус, представителят на държавното управление на Федералната република.
Нидерландия, Австрия, Дания, Швеция, обичайно известни като " спестовните четири ", настояха за ограничение на прехвърлянията към чисти получатели и по-строг надзор върху новите данъчни механизми като източник на запаси в общата Европейски Съюз хазна.
Полша и Чехия към момента не са изразили публична позиция, само че се чака да упорстват за опазване на кохезионните и селскостопанските фондове непроменени.
" Този бюджет ще унищожи Европейския съюз. Смятам, че няма да оцелее през идната година. Комисията ще би трябвало да го отдръпна или промени ", е унгарската позиция.
Основни акценти от позицията на България
България упорства за увеличение на бюджета в частта за енергийна инфраструктура и сигурност на доставките на налични цени, опазване на кохезионната политика със споделено ръководство, а не посредством централизирани механизми, а земеделската общественост у нас е настръхнала и води договаряния с отрасловото министерство за бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП). Заместник-министърът на външните работи Елена Шекерлетова съобщи преди дни в Брюксел, че България е за баланс сред нови и обичайни цели, като страната ни поддържа кардинално включването на нови цели като конкурентоспособност и защита, само че не и за сметка на земеделието, рибарството и районното развиване.
България надали е подготвена с оценката по какъв начин новите запаси ще се отразят на вноската на страната в бюджета на Европейски Съюз, само че страната ни, както и всяка друга страна в Европейски Съюз, ще цели да се подсигурява оптималната отбрана на националния интерес. В този подтекст, България удостовери, че желае бистрота, ясна методология за пресмятане и събиране на новите запаси, предвидимост на вноските и задоволително време за привеждане на законодателството, в случай че се наложи смяна.
Текущо присъединяване на България в личните запаси включва поддържане на ежемесечна отчетност към Европейска комисия за обичайните лични запаси (напр. от Данък добавена стойност, от мита и брутен народен доход).
Допълнителните нови запаси, препоръчани от Комисията
Корпоративен запас за Европа: Годишна еднократна вноска в бюджета на Европейски Съюз, основана на корпоративен годишен оборот от над 100 млн. евро. Ресурс от такси върху електронни боклуци: Вноска в бюджета на Европейски Съюз, основана на тежестта на електрическото и електронното съоръжение, което не се събира годишно. Вноската ще възлиза на 2 евро за кг несъбрани електронни боклуци. Ресурс от акцизи върху тютюна: Вноска в бюджета на Европейски Съюз в размер на 15 милиарда евро, генерирани от използването на нови минимални акцизни ставки върху количествата тютюневи и свързани с тютюна произведения, освободени за ползване. Още реакции в ЕС
Генералният шеф на Business Europe Маркус Й. Байрер,, съобщи: " Фокусът върху конкурентоспособността е добре пристигнал, само че препоръчаните нови бизнес налози подкопават Европейски Съюз като място за вложения и са контрапродуктивни. "
EFFAT е ясна: " Ние не сме срещу здравните цели, само че те би трябвало да бъдат реализирани с верните принадлежности, въздействието върху заетостта в тютюневия бранш не е вярно прегледано, сходно внезапно нарастване на налозите безспорно ще засегне работните места, изключително в селските и стопански нестабилните региони, тютюневият бранш предлага качествена претовареност с положителни условия на труд и мощни групови трудови контракти. Европа би трябвало да ги пази, а не да ги подкопава. "
След оповестяването на трите нови източника на лични запаси на Европейски Съюз наподобява, че нито бизнеса, нито синдикатите, нито болшинството от страните членки биха подкрепили в цялост включването и на трите типа нови източника, препоръчани от Европейска комисия. Този от тях, който сигурно ще остане, обаче, въпреки и не във типа на Европейска комисия, е ресурсът от новите акцизи върху обичайните и новите тютюневи произведения.
Швеция първа се опълчи изрично на концепцията, потвърждавайки че данъчните доходи от тютюна би трябвало да остават национални, изключително, когато са свързани със здравна политика. Още през април Италия, Румъния и Гърция дадоха сигнал към комисаря Хукстра за съображенията си по отношение на подготвяните промени, а дни преди формалното показване на новата акцизна инструкция от комисията, страни като Хърватия, Чехия, Унгария оправиха зов за баланс по тази сензитивна тематика.
Какво предлага Европейската комисия?
Свръхвисоки минимални акцизи върху най-широко използваните тютюневи произведения – за цигарите нарастване със 139%, за тютюна за стесняване на цигари с 438%, тютюна за лула – с 550%, на тютюн за наргиле - с 386%. Очаквано Комисията предлага и напълно нови акцизи върху новите произведения – електронни цигари, нагреваеми тютюневи произведения, никотинови паучове, за които към сегашния миг не са въведени минимални условия за облагане в Европейски Съюз, само че болшинството от страните са въвели облагане от тяхното появяване по пазарите.
Комисията още е планувала използване на показател на потребителската покупателна дарба върху минималните ставки (ИПП), който ще способства част от страните да поправят ставките надолу, само че други – назад, те не биха имали изгода от това, а в противен случай – ще поправят нагоре. За България минималната ставка от 215 евро за хиляда къса цигари ще бъде леко понижена, само че към момента не е ясно с какъв брой защото ИПП е обвързван с инфлацията и това са променливи фактори. Есперти настояват, че минималната ставка би се коригирала до към 185 евро за хиляда цигари, вместо 215 евро.
България от дълго време полза всички произведения на пазара като е въвела 5-годишен акцизен календар до 2029 година за последователното повишение на акцизите с близо 6-7% за всеки тип произведение всяка последваща година, тъй че минималната ставка за цигарите от 2029 година да доближи към 132 евро на хиляди къса. Разликата сред това равнище и равнището, което слага Комисията е голяма и ще са нужни най-малко 8-10 години временен интервал, тъй че да не се допусне увеличение на контрабандата.
Европейска комисия желае да се трансфорат новите акцизи в непрекъснат доход за личен запас в бюджета на Европейски Съюз от 2028 година нататък, наред с митата и част от Данък добавена стойност. Според оповестения план на Европейска комисия за МФР се цели събиране на общо към 58.5 милиарда евро годишно от трите нови източника, в това число тютюневите акцизи, новите корпоративни налози и екологични такси. Въпреки че прецизен % от тази сума за акцизите не е посочена, от плановите документи излиза наяве, че Европейска комисия планува към 15 милиарда евро от тютюна, а това се равнява на към 20% от общата прогноза за спомагателните доходи. Акцизите се заплащат от потребителите посредством националните данъчни системи, а страните членки ще би трябвало да отделят част от събраните акцизи и да ги превеждат непосредствено в бюджета на Европейски Съюз. Това трансформира тютюневите произведения в „ каса на Европейски Съюз “, както го назовават анализатори.
Рискове и критики
Икономисти предизвестяват, че прекомерно високи акцизи могат да подтикват контрабандата и да понижат действителните доходи. А в случай че акцизите съставляват към 20% от общите нови запаси, това ги трансформира в един от най-значимите източници, само че и най-несигурният измежду тях, както и с други отрицателни последствия за конкурентноспособността, стопанската система и заетостта.
Как подхождат огромните в ЕС
Германия е един от най-големите чисти платци в бюджета на Европейски Съюз, което я прави изключително сензитивна към оферти за нови лични запаси. Въпреки това, Берлин поддържа реформаторския метод на Комисията, само че упорства за по-умерен и уравновесен метод. Германия не е публично срещу препоръчаното нарастване на минималната акцизна ставка за тютюневи произведения (до 215 евро/1000 къса от 2028 г.), защото към този момент прилага по-високи национални ставки и поддържа хармонизацията на пазара, само че Берлин упорства за еластичност за страните членки при използването на новите правила и оценка на въздействието върху пограничните райони, където ценовите разлики могат да подтикват успореден импорт или контрабанда.
И предстоящо - Германия е срещу включването на показател за покупателната дарба (ИПП) в новата акцизна инструкция - Берлин се притеснява от " скрита дотация " за Източна Европа и облагодетелстване на страни с по-ниски приходи, като България и Румъния, защото ще им разреши действително да ползват по-ниски акцизни ставки за разлика от други страни, като Германия, Люксембург и други, където ще има противоположен резултат. Това се възприема от богатите страни като непропорционално облекчение, което изкривява конкуренцията на вътрешния пазар. Германия и другите огромни в Европейски Съюз пазят тезата, че всички страни членки би трябвало да ползват идентични минимални ставки в номинално изражение, без значение от икономическите разлики.
Влияние на тютюневите акцизи върху инфлацията
Предложените от Европейската комисия нови акцизни ставки за интервала 2028–2034 година ще имат осезаемо въздействие върху инфлацията, изключително в кратковременен проект. По-високи акцизи върху тютюневи произведения повишават цените, да вземем за пример кутия цигари може да надвиши 2.50 евро у нас (с близо 5 лева). Същото се отнася и за нови такси върху непреработени пластмасови опаковки, които ще се актуализират годишно по отношение на инфлацията. Това ще докара до директен напън върху показателя на потребителските цени, изключително в страни с по-ниски приходи като България. Възможно е да се следи вълна от " акцизна инфлация " от 2028 – 2029 година, сходна на тази при предходни нараствания на акцизи. В средносрочен и дълготраен проект към 2031–2034 година резултатът върху инфлацията е допустимо да се стабилизира, защото пазарът ще се приспособява. Възможно е и поведенческо адаптиране на потребителите – понижена консумация на високо облаганите артикули, което би лимитирало инфлационния напън.
Общественото усещане и инфлационните упования в идващите няколко години обаче, свързани с въвеждането на еврото, също могат да засилят отрицателния резултат.
" Не въвеждането на еврото, а други аргументи могат да провокират превишаване на формалните прогнози за инфлацията ", разяснява преди дни някогашният министър председател Иван Костов пред Mediapool, и добави, че " генерирането на инфлация в България става главно посредством повишение на себестойността на стоките и услугите ". Тютюневите произведения са точно част от огромната потребителска кошница, употребена за пресмятане на инфлацията - когато цените им се покачат (заради акциз), това непосредствено усилва и инфлацията, изключително в страни с висок дял на пушачи като България.
Ако вместо избраната в акцизния календар минимална ставка от 132 евро за хиляда къса за цигарите през 2029 година, България ще би трябвало да доближи равнища с над 60-70% по-високи, това нарастване ще се отрази на държанието на потребителите – може да понижи потреблението, само че ненапълно, може да има прекосяване към по-евтини артикули, само че това не би понижило потреблението или да се следи прекосяване към незаконен пазар – това сигурно не би повлияло на равнището на пушене и здравните цели. А съгласно Иван Костов мощната сива стопанска система е мотор на инфлацията.
Специфики за обособените страни на ЕС
Индексът на потребителската покупателна дарба (често измерван посредством Индекса на потребителските цени – ИПЦ) е основен стопански индикатор, който оказва многопластово въздействие върху стопанската система и живота на хората. През април 2025 година Идеологически подривни центрове в България е бил 3.5% на годишна база. Това значи, че в случай че заплатата ви не е повишена с най-малко 3.5%, действително сте обеднели. Идеологически подривни центрове и покупателната дарба са тясно свързани - когато цените порастват по-бързо от приходите, хората усещат действително обедняване. Това въздейства на потребителското държание, основава общественото напрежение и визира фискалната и икономическата непоклатимост.
Европейската комисия употребява Хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) като главен ориентир при определянето и актуализацията на акцизите върху тютюневите произведения в Европейски Съюз. ХИПЦ (HICP – Harmonized Index of Consumer Prices) е типов показател, който разрешава съпоставяне на инфлацията сред страните членки на Европейски Съюз - пресмята се по хармонизирана методология, избрана в Регламент (ЕС) 2016/792. ХИПЦ за акцизите се употребява от Комисията, с цел да се подсигурява равнопоставеност и съпоставимост между страните членки, само че по-реалният параметър за страните с по-ниска инфлация би бил не общата за Европейски Съюз, а действителната инфлация в страната.
Разликата в резултата на показателя на потребителските цени (ХИПЦ) върху минималната акцизна ставка в разнообразни страни се дължи на другите ценови равнища и покупателна способност в тези страни.
Европейска комисия предлага новата минимална ставка за цигари да бъде 215 евро за 1000 къса. Но с цел да се регистрира икономическата действителност в другите страни, Европейска комисия употребява коригираща формула, основана на ХИПЦ и ценовото ниво на тютюневите произведения в съответната страна (спрямо междинното за ЕС). Затова минималното равнище за България не би било 215, а занижено, отчитайки по-ниската покупателна дарба. В Германия обаче цените на тютюневите произведения са над междинното за Европейски Съюз, което значи, че даже при същия ХИПЦ, минималната ставка ще бъде по-висока от 215 евро, с цел да отрази действителната покупателна дарба. Така Комисията се стреми да поддържа равнопоставеност на Общия пазар.
Контрабандата
Ако акцизът се усили внезапно, цената на легалните цигари ще нарасне също внезапно - в България се чака да доближи 11-12 лева на кутия. Такова бързо повишение на цените е тласък за незаконния пазар. Потребителите търсят по-евтини разновидности – в това число контрабандни артикули. Контрабандата се трансформира в " ценови буфер ", който задържа част от потребителите в сивия бранш, което от своя страна понижава успеваемостта и на фискалната и на здравната политика. Контрабандата на цигари в България е спаднала понастоящем до около 2% - едно от най-ниските равнища в Европейски Съюз. Но специалистите предизвестяват, че новите акцизни равнища (до 215 евро/1000 къса) могат да доведат до нов растеж на незаконната търговия. Разкритието на нелегална фабрика за цигари край с. Момково, работила под прикритието на кравеферма, демонстрира едно – контрабандистите се приспособяват бързо. Фабриката е произвеждала над 100 милиона къса незаконни цигари.
Други фактори и въздействия
При отлив от ползване на легални цигари, бизнес логиката сочи, че производителите и търговците може да се опитат да задържат клиенти посредством задържане на по-ниски цени за избрани интервали, изключително при по-евтините марки. Това трансформира структурата на пазара, което може да докара до ценова конкуренция, което ще има понижаващ резултат върху междинната за страната цена, което от своя страна води до деформиране на пазарната логичност – води до загуби за бизнеса, само че и до загуби за бюджета и до изгубена борба с тютюнопушенето и непостигане на здравни цели.
Тютюневите акцизи са мощно сензитивна сфера, при която е потвърдено, че би трябвало да се заобикалят рискови сюжети. Инфлацията и контрабандата нарастват при всяко безогледно и непропорционално повишение на минималния данък. Високата сензитивност би трябвало да е водещ фактор за попречване на извънредно скептичен сюжет, който може да се обезврежда посредством недопускане на свръхвисоки непостижими у нас ставки и посредством твърдо отстояване на дълги преходни интервали.
Нещо повече, Европейска комисия планува превръщането и на суровината тютюн в акцизна стока с нулева ставка за в този момент, само че при непоколебим мониторинг и надзор на придвижването на суровината, което ще сътвори голяма финансова и административна тежест за операторите.
България няма да е сама в идните сложни договаряния, а Европейска комисия сама е отбелязала в плана на нова акцизна инструкция: " България е най-засегнатата страна членка, с релативно висока централизация на производители на тютюн и над междинната централизация в производството. " Предстои борба за отстояване на националните ползи.
Многогодишна финансова рамка (МФР) за интервала 2028–2034 година реакциите на страните членки и на Европарламента пристигнаха в три талази: от поддръжка под условия, през запаси по част от предложенията, до открита рецензия и цялостно отменяне.
Страни като Франция, Испания и Ирландия, които се изрекоха с частична поддръжка за нарастване на бюджета за защита и конкурентноспособност, настояха за по-ясни механизми за отчетност при разходването на средства, опазване на кохезионната и земеделската политика, както и частта за нововъведения.
Германия е с сериозна позиция, съгласно която бюджетът от 2 трилиона евро е " недопустим " в подтекста на фискална консолидация и е срещу новите лични запаси, които могат да усилят вноската на страната.
" Значително нарастване на бюджета на Европейски Съюз е недопустимо в миг, когато всички страни членки поставят неимоверни старания за консолидиране на националните си бюджети. Ето за какво не можем да приемем предлагането на Комисията ", декларира Щефан Корнелиус, представителят на държавното управление на Федералната република.
Нидерландия, Австрия, Дания, Швеция, обичайно известни като " спестовните четири ", настояха за ограничение на прехвърлянията към чисти получатели и по-строг надзор върху новите данъчни механизми като източник на запаси в общата Европейски Съюз хазна.
Полша и Чехия към момента не са изразили публична позиция, само че се чака да упорстват за опазване на кохезионните и селскостопанските фондове непроменени.
" Този бюджет ще унищожи Европейския съюз. Смятам, че няма да оцелее през идната година. Комисията ще би трябвало да го отдръпна или промени ", е унгарската позиция.
Основни акценти от позицията на България
България упорства за увеличение на бюджета в частта за енергийна инфраструктура и сигурност на доставките на налични цени, опазване на кохезионната политика със споделено ръководство, а не посредством централизирани механизми, а земеделската общественост у нас е настръхнала и води договаряния с отрасловото министерство за бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП). Заместник-министърът на външните работи Елена Шекерлетова съобщи преди дни в Брюксел, че България е за баланс сред нови и обичайни цели, като страната ни поддържа кардинално включването на нови цели като конкурентоспособност и защита, само че не и за сметка на земеделието, рибарството и районното развиване.
България надали е подготвена с оценката по какъв начин новите запаси ще се отразят на вноската на страната в бюджета на Европейски Съюз, само че страната ни, както и всяка друга страна в Европейски Съюз, ще цели да се подсигурява оптималната отбрана на националния интерес. В този подтекст, България удостовери, че желае бистрота, ясна методология за пресмятане и събиране на новите запаси, предвидимост на вноските и задоволително време за привеждане на законодателството, в случай че се наложи смяна.
Текущо присъединяване на България в личните запаси включва поддържане на ежемесечна отчетност към Европейска комисия за обичайните лични запаси (напр. от Данък добавена стойност, от мита и брутен народен доход).
Допълнителните нови запаси, препоръчани от Комисията
Корпоративен запас за Европа: Годишна еднократна вноска в бюджета на Европейски Съюз, основана на корпоративен годишен оборот от над 100 млн. евро. Ресурс от такси върху електронни боклуци: Вноска в бюджета на Европейски Съюз, основана на тежестта на електрическото и електронното съоръжение, което не се събира годишно. Вноската ще възлиза на 2 евро за кг несъбрани електронни боклуци. Ресурс от акцизи върху тютюна: Вноска в бюджета на Европейски Съюз в размер на 15 милиарда евро, генерирани от използването на нови минимални акцизни ставки върху количествата тютюневи и свързани с тютюна произведения, освободени за ползване. Още реакции в ЕС
Генералният шеф на Business Europe Маркус Й. Байрер,, съобщи: " Фокусът върху конкурентоспособността е добре пристигнал, само че препоръчаните нови бизнес налози подкопават Европейски Съюз като място за вложения и са контрапродуктивни. "
EFFAT е ясна: " Ние не сме срещу здравните цели, само че те би трябвало да бъдат реализирани с верните принадлежности, въздействието върху заетостта в тютюневия бранш не е вярно прегледано, сходно внезапно нарастване на налозите безспорно ще засегне работните места, изключително в селските и стопански нестабилните региони, тютюневият бранш предлага качествена претовареност с положителни условия на труд и мощни групови трудови контракти. Европа би трябвало да ги пази, а не да ги подкопава. "
След оповестяването на трите нови източника на лични запаси на Европейски Съюз наподобява, че нито бизнеса, нито синдикатите, нито болшинството от страните членки биха подкрепили в цялост включването и на трите типа нови източника, препоръчани от Европейска комисия. Този от тях, който сигурно ще остане, обаче, въпреки и не във типа на Европейска комисия, е ресурсът от новите акцизи върху обичайните и новите тютюневи произведения.
Швеция първа се опълчи изрично на концепцията, потвърждавайки че данъчните доходи от тютюна би трябвало да остават национални, изключително, когато са свързани със здравна политика. Още през април Италия, Румъния и Гърция дадоха сигнал към комисаря Хукстра за съображенията си по отношение на подготвяните промени, а дни преди формалното показване на новата акцизна инструкция от комисията, страни като Хърватия, Чехия, Унгария оправиха зов за баланс по тази сензитивна тематика.
Какво предлага Европейската комисия?
Свръхвисоки минимални акцизи върху най-широко използваните тютюневи произведения – за цигарите нарастване със 139%, за тютюна за стесняване на цигари с 438%, тютюна за лула – с 550%, на тютюн за наргиле - с 386%. Очаквано Комисията предлага и напълно нови акцизи върху новите произведения – електронни цигари, нагреваеми тютюневи произведения, никотинови паучове, за които към сегашния миг не са въведени минимални условия за облагане в Европейски Съюз, само че болшинството от страните са въвели облагане от тяхното появяване по пазарите.
Комисията още е планувала използване на показател на потребителската покупателна дарба върху минималните ставки (ИПП), който ще способства част от страните да поправят ставките надолу, само че други – назад, те не биха имали изгода от това, а в противен случай – ще поправят нагоре. За България минималната ставка от 215 евро за хиляда къса цигари ще бъде леко понижена, само че към момента не е ясно с какъв брой защото ИПП е обвързван с инфлацията и това са променливи фактори. Есперти настояват, че минималната ставка би се коригирала до към 185 евро за хиляда цигари, вместо 215 евро.
България от дълго време полза всички произведения на пазара като е въвела 5-годишен акцизен календар до 2029 година за последователното повишение на акцизите с близо 6-7% за всеки тип произведение всяка последваща година, тъй че минималната ставка за цигарите от 2029 година да доближи към 132 евро на хиляди къса. Разликата сред това равнище и равнището, което слага Комисията е голяма и ще са нужни най-малко 8-10 години временен интервал, тъй че да не се допусне увеличение на контрабандата.
Европейска комисия желае да се трансфорат новите акцизи в непрекъснат доход за личен запас в бюджета на Европейски Съюз от 2028 година нататък, наред с митата и част от Данък добавена стойност. Според оповестения план на Европейска комисия за МФР се цели събиране на общо към 58.5 милиарда евро годишно от трите нови източника, в това число тютюневите акцизи, новите корпоративни налози и екологични такси. Въпреки че прецизен % от тази сума за акцизите не е посочена, от плановите документи излиза наяве, че Европейска комисия планува към 15 милиарда евро от тютюна, а това се равнява на към 20% от общата прогноза за спомагателните доходи. Акцизите се заплащат от потребителите посредством националните данъчни системи, а страните членки ще би трябвало да отделят част от събраните акцизи и да ги превеждат непосредствено в бюджета на Европейски Съюз. Това трансформира тютюневите произведения в „ каса на Европейски Съюз “, както го назовават анализатори.
Рискове и критики
Икономисти предизвестяват, че прекомерно високи акцизи могат да подтикват контрабандата и да понижат действителните доходи. А в случай че акцизите съставляват към 20% от общите нови запаси, това ги трансформира в един от най-значимите източници, само че и най-несигурният измежду тях, както и с други отрицателни последствия за конкурентноспособността, стопанската система и заетостта.
Как подхождат огромните в ЕС
Германия е един от най-големите чисти платци в бюджета на Европейски Съюз, което я прави изключително сензитивна към оферти за нови лични запаси. Въпреки това, Берлин поддържа реформаторския метод на Комисията, само че упорства за по-умерен и уравновесен метод. Германия не е публично срещу препоръчаното нарастване на минималната акцизна ставка за тютюневи произведения (до 215 евро/1000 къса от 2028 г.), защото към този момент прилага по-високи национални ставки и поддържа хармонизацията на пазара, само че Берлин упорства за еластичност за страните членки при използването на новите правила и оценка на въздействието върху пограничните райони, където ценовите разлики могат да подтикват успореден импорт или контрабанда.
И предстоящо - Германия е срещу включването на показател за покупателната дарба (ИПП) в новата акцизна инструкция - Берлин се притеснява от " скрита дотация " за Източна Европа и облагодетелстване на страни с по-ниски приходи, като България и Румъния, защото ще им разреши действително да ползват по-ниски акцизни ставки за разлика от други страни, като Германия, Люксембург и други, където ще има противоположен резултат. Това се възприема от богатите страни като непропорционално облекчение, което изкривява конкуренцията на вътрешния пазар. Германия и другите огромни в Европейски Съюз пазят тезата, че всички страни членки би трябвало да ползват идентични минимални ставки в номинално изражение, без значение от икономическите разлики.
Влияние на тютюневите акцизи върху инфлацията
Предложените от Европейската комисия нови акцизни ставки за интервала 2028–2034 година ще имат осезаемо въздействие върху инфлацията, изключително в кратковременен проект. По-високи акцизи върху тютюневи произведения повишават цените, да вземем за пример кутия цигари може да надвиши 2.50 евро у нас (с близо 5 лева). Същото се отнася и за нови такси върху непреработени пластмасови опаковки, които ще се актуализират годишно по отношение на инфлацията. Това ще докара до директен напън върху показателя на потребителските цени, изключително в страни с по-ниски приходи като България. Възможно е да се следи вълна от " акцизна инфлация " от 2028 – 2029 година, сходна на тази при предходни нараствания на акцизи. В средносрочен и дълготраен проект към 2031–2034 година резултатът върху инфлацията е допустимо да се стабилизира, защото пазарът ще се приспособява. Възможно е и поведенческо адаптиране на потребителите – понижена консумация на високо облаганите артикули, което би лимитирало инфлационния напън.
Общественото усещане и инфлационните упования в идващите няколко години обаче, свързани с въвеждането на еврото, също могат да засилят отрицателния резултат.
" Не въвеждането на еврото, а други аргументи могат да провокират превишаване на формалните прогнози за инфлацията ", разяснява преди дни някогашният министър председател Иван Костов пред Mediapool, и добави, че " генерирането на инфлация в България става главно посредством повишение на себестойността на стоките и услугите ". Тютюневите произведения са точно част от огромната потребителска кошница, употребена за пресмятане на инфлацията - когато цените им се покачат (заради акциз), това непосредствено усилва и инфлацията, изключително в страни с висок дял на пушачи като България.
Ако вместо избраната в акцизния календар минимална ставка от 132 евро за хиляда къса за цигарите през 2029 година, България ще би трябвало да доближи равнища с над 60-70% по-високи, това нарастване ще се отрази на държанието на потребителите – може да понижи потреблението, само че ненапълно, може да има прекосяване към по-евтини артикули, само че това не би понижило потреблението или да се следи прекосяване към незаконен пазар – това сигурно не би повлияло на равнището на пушене и здравните цели. А съгласно Иван Костов мощната сива стопанска система е мотор на инфлацията.
Специфики за обособените страни на ЕС
Индексът на потребителската покупателна дарба (често измерван посредством Индекса на потребителските цени – ИПЦ) е основен стопански индикатор, който оказва многопластово въздействие върху стопанската система и живота на хората. През април 2025 година Идеологически подривни центрове в България е бил 3.5% на годишна база. Това значи, че в случай че заплатата ви не е повишена с най-малко 3.5%, действително сте обеднели. Идеологически подривни центрове и покупателната дарба са тясно свързани - когато цените порастват по-бързо от приходите, хората усещат действително обедняване. Това въздейства на потребителското държание, основава общественото напрежение и визира фискалната и икономическата непоклатимост.
Европейската комисия употребява Хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) като главен ориентир при определянето и актуализацията на акцизите върху тютюневите произведения в Европейски Съюз. ХИПЦ (HICP – Harmonized Index of Consumer Prices) е типов показател, който разрешава съпоставяне на инфлацията сред страните членки на Европейски Съюз - пресмята се по хармонизирана методология, избрана в Регламент (ЕС) 2016/792. ХИПЦ за акцизите се употребява от Комисията, с цел да се подсигурява равнопоставеност и съпоставимост между страните членки, само че по-реалният параметър за страните с по-ниска инфлация би бил не общата за Европейски Съюз, а действителната инфлация в страната.
Разликата в резултата на показателя на потребителските цени (ХИПЦ) върху минималната акцизна ставка в разнообразни страни се дължи на другите ценови равнища и покупателна способност в тези страни.
Европейска комисия предлага новата минимална ставка за цигари да бъде 215 евро за 1000 къса. Но с цел да се регистрира икономическата действителност в другите страни, Европейска комисия употребява коригираща формула, основана на ХИПЦ и ценовото ниво на тютюневите произведения в съответната страна (спрямо междинното за ЕС). Затова минималното равнище за България не би било 215, а занижено, отчитайки по-ниската покупателна дарба. В Германия обаче цените на тютюневите произведения са над междинното за Европейски Съюз, което значи, че даже при същия ХИПЦ, минималната ставка ще бъде по-висока от 215 евро, с цел да отрази действителната покупателна дарба. Така Комисията се стреми да поддържа равнопоставеност на Общия пазар.
Контрабандата
Ако акцизът се усили внезапно, цената на легалните цигари ще нарасне също внезапно - в България се чака да доближи 11-12 лева на кутия. Такова бързо повишение на цените е тласък за незаконния пазар. Потребителите търсят по-евтини разновидности – в това число контрабандни артикули. Контрабандата се трансформира в " ценови буфер ", който задържа част от потребителите в сивия бранш, което от своя страна понижава успеваемостта и на фискалната и на здравната политика. Контрабандата на цигари в България е спаднала понастоящем до около 2% - едно от най-ниските равнища в Европейски Съюз. Но специалистите предизвестяват, че новите акцизни равнища (до 215 евро/1000 къса) могат да доведат до нов растеж на незаконната търговия. Разкритието на нелегална фабрика за цигари край с. Момково, работила под прикритието на кравеферма, демонстрира едно – контрабандистите се приспособяват бързо. Фабриката е произвеждала над 100 милиона къса незаконни цигари.
Други фактори и въздействия
При отлив от ползване на легални цигари, бизнес логиката сочи, че производителите и търговците може да се опитат да задържат клиенти посредством задържане на по-ниски цени за избрани интервали, изключително при по-евтините марки. Това трансформира структурата на пазара, което може да докара до ценова конкуренция, което ще има понижаващ резултат върху междинната за страната цена, което от своя страна води до деформиране на пазарната логичност – води до загуби за бизнеса, само че и до загуби за бюджета и до изгубена борба с тютюнопушенето и непостигане на здравни цели.
Тютюневите акцизи са мощно сензитивна сфера, при която е потвърдено, че би трябвало да се заобикалят рискови сюжети. Инфлацията и контрабандата нарастват при всяко безогледно и непропорционално повишение на минималния данък. Високата сензитивност би трябвало да е водещ фактор за попречване на извънредно скептичен сюжет, който може да се обезврежда посредством недопускане на свръхвисоки непостижими у нас ставки и посредством твърдо отстояване на дълги преходни интервали.
Нещо повече, Европейска комисия планува превръщането и на суровината тютюн в акцизна стока с нулева ставка за в този момент, само че при непоколебим мониторинг и надзор на придвижването на суровината, което ще сътвори голяма финансова и административна тежест за операторите.
България няма да е сама в идните сложни договаряния, а Европейска комисия сама е отбелязала в плана на нова акцизна инструкция: " България е най-засегнатата страна членка, с релативно висока централизация на производители на тютюн и над междинната централизация в производството. " Предстои борба за отстояване на националните ползи.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ