Пак ли ни поканиха на театър
След провеждането на „ специфичната военна интервенция “ на Съединени американски щати във Венецуела из съветските медии се повтаряше измежду многото вести еднакъв рефрен – „ Какво чакаме тогава? “ Повече от обикновено е да се допусна, че на доста хора там тъкмо това им се желае - да се последва образеца, с цел да се свърши проклетата война.
И освен на ястребите в московското гнездо отпред с Медведев. Има нещо, което в историята на сходни събития се назовава „ отмалялост от войната “ и което сега се следи и от едната и от другата страна. Тази „ отмалялост “ ражда желанието за неотдавнашен мир. Лошото е, че тези, които безусловно и преднамерено желаят да продължи войната, не са „ изтощени “ от нея, а си седят комфортно в еврокреслата. Едва ли от Путин, колкото и да се твърди на Запад, че е непредсказуем в решенията си, би могло да се чака нещо такова. Разбира се, в реда на нещата е човек да си плюе в пазвата за всеки случай. Но е доказано от доближените му, че на няколко пъти е избягвал изкушението да разпореди офанзива против президентските палати в Киев.
Понеже обичам да употребявам исторически препратки и аналогии, се сетих за сходна обстановка по време на Втората международна война. Още след първия опит да бъде премахнат Сталин от немски диверсанти с прословутите ръчни ракетни установки, Берия незабавно предлага да се организира противоположна интервенция по унищожаването на Хитлер. Сталин на момента отхвърля. На няколко пъти по-късно през годините на войната, представено от очевидци, са му предложили да се оправят с Хитлер. Сталин изрично е забранявал даже да се мисли по този въпрос. Вече напълно в края на берлинската борба за следващ път се мъчат да убедят Сталин да се завършва по-бързо с бункера. Чак тогава той им изяснява в неговия жанр задоволително внятно, за какво постоянно е отказвал, а точно, че не желае да го убива, тъй като желае да го победи. Може би и за Путин такова решение във връзка с Зеленски надали е най-изгодното. По-скоро той също в своя си жанр ще изчака да види последствията като интернационален отзив от това, което Тръмп си разреши да направи във Венецуела. А доста ще зависи и това, по какъв начин занапред ще се развиват техните връзки в такива нововъзникнали условия.
Ако се върнем към случилото във Венецуела, по всяка възможност това там към този момент е единствено картинка, която са решили да ни покажат. Какво обаче стои зад нея, ще би трябвало още време и още по- дълбоко бръкване в станалото, до и след всичкото, с цел да разберем с изключение на комерсиалните, какви са и другите цели, които си е сложила американската страна. Въпреки че доста неща към този момент прозират от пръв взор даже. Излязоха какви ли не версии за това, че, да вземем за пример, още в Аляска е контрактувано всичко това, че по този метод е спазарено решението на украинския спор, че има еврейско лоби, който е повлияло на решението на Тръмп и какво ли не. Кое от това е правилно и до каква степен е имало значение при вземането на решението, е още рано да се узнае, тъй като интервенцията де факто още не е завършила. Въпросът сега е, по какъв начин ще се отрази това на връзките на Съединени американски щати с Китай, с Русия и с другите страни към тях. Да не приказваме за страните от Латинска Америка, които не за пръв път изпитват на гърба си „ прогресивното “ въздействие от страна на Съединени американски щати. Вече почна брожението измежду тях, а до какво ще докара то, като знаем по какъв начин ври кръвта им при всеки опит за лишаване даже на част от свободата им, ще се види скоро.
Интересна беше размяната на послания сред външните министри на Съединени американски щати и Русия. Още в първите часове Сергей Лавров побърза да съобщи като неприемливи дейностите на Съединени американски щати, като че ли с цел да не се усъмни някой, че може да има някаква предварителна спогодба сред двете страни. Отговорът на Рубио е показателен и като вербален израз, и като полускрит смисъл: „ Сергей, искам радостно Рождество! “ Ако някой рече да търси под бика оная му работа, би могло да преведе думите на Рубио като „ Разбрах реакцията ви, всичко ще е наред “. Дори и да сме родственици с баба Ванга, дано въпреки всичко да не прекосяваме чертата на дипломатическата тактичност, макар че прекомерно доста замязяха неща на някакъв квалифициран за света театър. Като се почне от диалога в онази нощ на нахлуване против резиденцията на Путин, след което последва реакцията на Тръмп по същото време, когато към този момент са тръгвали спецчастите към столицата на Венецуела. Едва ли е напълно неприемливо да се допусна, че Тръмп би могъл да е споделил проектите си с Путин. Още повече, че той не е крил желанията си и намерено ги е съобщавал на медиите много преди този момент. Нека въпреки всичко да определим това изказване за в този момент като чиста фикция. Но пък в наше време даже най- фантастичните прогнози от време на време се сбъдват.
За нас, европейците, от необикновен интерес, несъмнено, е реакцията на нашите евролидери. Вече втори ден е глухо в медийното пространство, или, в случай че би трябвало да сме по-точни, тук там по нещо се подмята, само че като цяло се основава усещането, че нашите напълно са втасали и като омаяни мухи се носят из медийното пространство без да знаят какво да кажат. Или да изтърсят някоя нелепост като Мерц, да вземем за пример. При него това към този момент се трансформира в табиет. Скудоумната наша Кая Калас, без доста да мисли, също се изтърва, че „ Модуро не е напълно законен президент “. Даже не се усети, каква непремерена безсмислица е изрекла. Защото против нейните думи незабавно изригна из уеб страниците разумния въпрос – „ А Зеленски? Той нали също не е напълно законен? Тогава? “ Почва обаче както нормално преориентацията, хем да не се направи някоя неточност, хем да не се ядоса „ чичо Дончо “, хем и нас да не ни стигне неволя. Ние, отличниците в Европейски Съюз, и тук се изявихме. Слушах супер способния както постоянно коментар на Поптодорова и не повярвах на ушите си. От краен критик на Тръмп в качеството си на върл евроатлантик, в този момент другарката Поптодорова хвана тематиката откъм комфортната й страна. На дълго и на необятно заразказва за неприятния президент Модуро, който унищожил страната си, оставил да гладуват хората, на които „ вместо пасти “ им предложил опиати. Ерго, извънредно време е било този неприятен човек да се махне от там. Интересно ще е, по какъв начин би прокоментирала Елена наша обстановката, в случай че на следващия ден Гренландия се окаже „ освободена “ от спецчастите на Съединени американски щати? Тогава какво, ще почне да ни убеждава какви наркопласьори са кралското семейство на Дания ли? Българска работа, нали!
Като стана тирада за Гренландия, в случай че и това се случи, тя да стане нещо като северно Косово, в случай че след нея я последва Тайван, който „ с наслада “ ще се причисли към Китай, което значи, че и съветските провинции в Украйна ще получат формален статут, с това ще се удостовери дефинитивно новото статукво. Или казано на научен език, новият прочит на интернационалното право. За какво ще служи то нататък, ще е ясно на всички. А какво ще остане от Организация на обединените нации, с изключение на голям за поддържане уред от служители и безсмислено харчене на нашите пари, ще е цялостна гатанка.
Продължението на спектакъла занапред следва. Все още не е ясно кой за напред ще поеме в него основната роля. Рано е несъмнено да се вършат световни заключения от това, което ни се предлага като „ истинска “, само че исторически известна политическа процедура. За нас, лековерните европейци, към момента вярващи в демокрацията като тип ръководство на цивилизацията, скоро ще настъпят дни на душевни разтърсвания, които ще обиден най-много евролидери ни. Отново и с цялостна мощ ще изникне въпросът за оцеляването на Европа, тъй като заплахата да се постави на масата отново салфетката е на разположение. Стига да се схванат великите. Ами в случай че стане противоположното – към този момент се вижда в връзките им възходяща нервност. Тогава – от неприятно, по-лошо. При състояние, че няма и на какво да се надяваме при настоящето европейско управление, които ще се свият в миша дупка при създалата се ситуация
И освен на ястребите в московското гнездо отпред с Медведев. Има нещо, което в историята на сходни събития се назовава „ отмалялост от войната “ и което сега се следи и от едната и от другата страна. Тази „ отмалялост “ ражда желанието за неотдавнашен мир. Лошото е, че тези, които безусловно и преднамерено желаят да продължи войната, не са „ изтощени “ от нея, а си седят комфортно в еврокреслата. Едва ли от Путин, колкото и да се твърди на Запад, че е непредсказуем в решенията си, би могло да се чака нещо такова. Разбира се, в реда на нещата е човек да си плюе в пазвата за всеки случай. Но е доказано от доближените му, че на няколко пъти е избягвал изкушението да разпореди офанзива против президентските палати в Киев.
Понеже обичам да употребявам исторически препратки и аналогии, се сетих за сходна обстановка по време на Втората международна война. Още след първия опит да бъде премахнат Сталин от немски диверсанти с прословутите ръчни ракетни установки, Берия незабавно предлага да се организира противоположна интервенция по унищожаването на Хитлер. Сталин на момента отхвърля. На няколко пъти по-късно през годините на войната, представено от очевидци, са му предложили да се оправят с Хитлер. Сталин изрично е забранявал даже да се мисли по този въпрос. Вече напълно в края на берлинската борба за следващ път се мъчат да убедят Сталин да се завършва по-бързо с бункера. Чак тогава той им изяснява в неговия жанр задоволително внятно, за какво постоянно е отказвал, а точно, че не желае да го убива, тъй като желае да го победи. Може би и за Путин такова решение във връзка с Зеленски надали е най-изгодното. По-скоро той също в своя си жанр ще изчака да види последствията като интернационален отзив от това, което Тръмп си разреши да направи във Венецуела. А доста ще зависи и това, по какъв начин занапред ще се развиват техните връзки в такива нововъзникнали условия.
Ако се върнем към случилото във Венецуела, по всяка възможност това там към този момент е единствено картинка, която са решили да ни покажат. Какво обаче стои зад нея, ще би трябвало още време и още по- дълбоко бръкване в станалото, до и след всичкото, с цел да разберем с изключение на комерсиалните, какви са и другите цели, които си е сложила американската страна. Въпреки че доста неща към този момент прозират от пръв взор даже. Излязоха какви ли не версии за това, че, да вземем за пример, още в Аляска е контрактувано всичко това, че по този метод е спазарено решението на украинския спор, че има еврейско лоби, който е повлияло на решението на Тръмп и какво ли не. Кое от това е правилно и до каква степен е имало значение при вземането на решението, е още рано да се узнае, тъй като интервенцията де факто още не е завършила. Въпросът сега е, по какъв начин ще се отрази това на връзките на Съединени американски щати с Китай, с Русия и с другите страни към тях. Да не приказваме за страните от Латинска Америка, които не за пръв път изпитват на гърба си „ прогресивното “ въздействие от страна на Съединени американски щати. Вече почна брожението измежду тях, а до какво ще докара то, като знаем по какъв начин ври кръвта им при всеки опит за лишаване даже на част от свободата им, ще се види скоро.
Интересна беше размяната на послания сред външните министри на Съединени американски щати и Русия. Още в първите часове Сергей Лавров побърза да съобщи като неприемливи дейностите на Съединени американски щати, като че ли с цел да не се усъмни някой, че може да има някаква предварителна спогодба сред двете страни. Отговорът на Рубио е показателен и като вербален израз, и като полускрит смисъл: „ Сергей, искам радостно Рождество! “ Ако някой рече да търси под бика оная му работа, би могло да преведе думите на Рубио като „ Разбрах реакцията ви, всичко ще е наред “. Дори и да сме родственици с баба Ванга, дано въпреки всичко да не прекосяваме чертата на дипломатическата тактичност, макар че прекомерно доста замязяха неща на някакъв квалифициран за света театър. Като се почне от диалога в онази нощ на нахлуване против резиденцията на Путин, след което последва реакцията на Тръмп по същото време, когато към този момент са тръгвали спецчастите към столицата на Венецуела. Едва ли е напълно неприемливо да се допусна, че Тръмп би могъл да е споделил проектите си с Путин. Още повече, че той не е крил желанията си и намерено ги е съобщавал на медиите много преди този момент. Нека въпреки всичко да определим това изказване за в този момент като чиста фикция. Но пък в наше време даже най- фантастичните прогнози от време на време се сбъдват.
За нас, европейците, от необикновен интерес, несъмнено, е реакцията на нашите евролидери. Вече втори ден е глухо в медийното пространство, или, в случай че би трябвало да сме по-точни, тук там по нещо се подмята, само че като цяло се основава усещането, че нашите напълно са втасали и като омаяни мухи се носят из медийното пространство без да знаят какво да кажат. Или да изтърсят някоя нелепост като Мерц, да вземем за пример. При него това към този момент се трансформира в табиет. Скудоумната наша Кая Калас, без доста да мисли, също се изтърва, че „ Модуро не е напълно законен президент “. Даже не се усети, каква непремерена безсмислица е изрекла. Защото против нейните думи незабавно изригна из уеб страниците разумния въпрос – „ А Зеленски? Той нали също не е напълно законен? Тогава? “ Почва обаче както нормално преориентацията, хем да не се направи някоя неточност, хем да не се ядоса „ чичо Дончо “, хем и нас да не ни стигне неволя. Ние, отличниците в Европейски Съюз, и тук се изявихме. Слушах супер способния както постоянно коментар на Поптодорова и не повярвах на ушите си. От краен критик на Тръмп в качеството си на върл евроатлантик, в този момент другарката Поптодорова хвана тематиката откъм комфортната й страна. На дълго и на необятно заразказва за неприятния президент Модуро, който унищожил страната си, оставил да гладуват хората, на които „ вместо пасти “ им предложил опиати. Ерго, извънредно време е било този неприятен човек да се махне от там. Интересно ще е, по какъв начин би прокоментирала Елена наша обстановката, в случай че на следващия ден Гренландия се окаже „ освободена “ от спецчастите на Съединени американски щати? Тогава какво, ще почне да ни убеждава какви наркопласьори са кралското семейство на Дания ли? Българска работа, нали!
Като стана тирада за Гренландия, в случай че и това се случи, тя да стане нещо като северно Косово, в случай че след нея я последва Тайван, който „ с наслада “ ще се причисли към Китай, което значи, че и съветските провинции в Украйна ще получат формален статут, с това ще се удостовери дефинитивно новото статукво. Или казано на научен език, новият прочит на интернационалното право. За какво ще служи то нататък, ще е ясно на всички. А какво ще остане от Организация на обединените нации, с изключение на голям за поддържане уред от служители и безсмислено харчене на нашите пари, ще е цялостна гатанка.
Продължението на спектакъла занапред следва. Все още не е ясно кой за напред ще поеме в него основната роля. Рано е несъмнено да се вършат световни заключения от това, което ни се предлага като „ истинска “, само че исторически известна политическа процедура. За нас, лековерните европейци, към момента вярващи в демокрацията като тип ръководство на цивилизацията, скоро ще настъпят дни на душевни разтърсвания, които ще обиден най-много евролидери ни. Отново и с цялостна мощ ще изникне въпросът за оцеляването на Европа, тъй като заплахата да се постави на масата отново салфетката е на разположение. Стига да се схванат великите. Ами в случай че стане противоположното – към този момент се вижда в връзките им възходяща нервност. Тогава – от неприятно, по-лошо. При състояние, че няма и на какво да се надяваме при настоящето европейско управление, които ще се свият в миша дупка при създалата се ситуация
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ