Сянката на независимостта пак надвисна над Шотландия
След извършените на 7 май избори за районен парламент Шотландия се придвижи с още една крачка към независимостта.
Партиите, обявяващи се за отделяне от Обединеното кралство, си осигуриха болшинство. Шотландската национална партия, ръководена от Никола Стърджън, получи 64 места в локалния парламент и едно не й доближи за безусловно болшинство. Шотландските Зелени, които също са за самостоятелност, обаче завоюваха осем места.
В предизборния си манифест Шотландската национална партия пое ангажимент да организира нов референдум за самостоятелност, щом Ковид рецесията отмине. " Въпросът за референдума не е дали, а по кое време ще се организира ", сподели Стърджън на английския министър председател Борис Джонсън в телефонен диалог незабавно след оповестяването на изборните резултати. Но пък решението дали да се позволи на Шотландия да организира референдум за самостоятелност е от пълномощията на Лондон, а не на Единбург, и Джонсън неотложно отхвърли концепцията, като я дефинира като " безотговорна и безразсъдна ".
Шотландия към този момент организира един референдум за самостоятелност през 2014-та, в който шотландците гласоподаваха с разлика от 55% против 45% за оставане в Обединеното кралство. Британското държавно управление се съгласи да организира този плебисцит, откакто Шотландската национална партия завоюва болшинство в шотландския парламент, като го дефинира като събитие, което се организира " един път в потомство ".
Само че
поддръжката за нов референдум непрестанно нараства
от 2016-та насам, когато Англия гласоподава за овакантяване на Европейския съюз, ход, на който се опълчиха повече от 62% от шотландските гласоподаватели.
След референдума за Брексит националистите оповестиха, че Шотландия е изтеглена от Европейски Съюз срещу волята й и че тази основна смяна в събитията оправдава провеждането на ново гласоподаване за самостоятелност.
Въпреки че Шотландската национална партия разгласи, че няма да има нов референдум преди приключването на Ковид рецесията, желанията й за идващите стъпки са ясни. На първо място би трябвало публично да бъде поискано от английското държавно управление позволение за осъществяване на ново допитване по същия механизъм, по който това беше осъществено през 2014 година. Това би трябвало да бъде направено, тъй като на шотландския парламент са делегирани редица компетенции, само че английският парламент в Уестминстър към момента управлява законодателството по " конституционните въпроси ".
Привърженици на Шотландската национална партия
Националистите ще се стимулират с това, че имат явен мандат, стихотворец пред гласоподавателите ангажимент и те и техните съдружници са спечелили болшинство – и би било недемократично държавното управление на Обединеното кралство просто да каже " не ", въпреки че апелът за демократична легитимност е по-скоро политически мотив, в сравнение с юридически. Но истината е, че
отцепниците не разполагат със законов лост
да принудят държавното управление на Англия да одобри такова законодателство в този момент. И множеството анализатори чакат Борис Джонсън, който обществено се опълчи на концепцията за ново гласоподаване за самостоятелност на Шотландия, да отхвърли настояването за осъществяване на такова.
Следващата евентуална стъпка за партията на Никола Стърджън ще бъде да внесе собствен личен законопроект за осъществяване на референдум в шотландския парламент, даже и без позволение от Уестминстър. По всяка възможност той би получил поддръжката на останалите партии в Единбург, които поддържат независимостта. Такъв процес би приключил с юридическа борба във Върховния съд в Лондон, който ще бъде заставен да се произнесе дали шотландският парламент има пълномощието да свика референдум самичък. Повечето адвокати считат обаче, че е прекомерно допустимо Върховният съд да го блокира.
Така че нов референдум в близко бъдеще е малко евентуален. Но в случай че шотландските националисти продължат да преобладават локалния парламент, ще става все по-трудно за английските водачи да отхвърлят настояванията за ново гласоподаване.
Затова партията на Стърджън е избрала да се концентрира върху политическите причини за самостоятелност, разчитайки на това, че обезпечаването им ще й даде и правни причини. Британското държавно управление пък се надява да завоюва с политическите
причини за опазване на целостта на Обединеното кралство
Очаква се кабинетът на Борис Джонсън да подеме акция, фокусирана върху изгодата, която Шотландия получава от английските обществени разноски. В изгода на подобен метод приказват и цифрите. Според отчета за държавните разноски и приходи от Шотландия за 2018/2019 година данъчните доходи за английското държавно управление от северната област възлизат на 66 милиарда лири, като това число включва и приходите от нефтодобива в Северно море. За същия интервал обаче Шотландия е получила 81 милиарда лири от английския бюджет – което значи, че Лондон й е дал 15 милиарда лири повече, в сравнение с е получил.
Освен това, въпреки че напускането на Европейски Съюз и изключително " твърдият " Брексит, натрапен от държавното управление на Борис Джонсън, ускориха националистическите настроения в Шотландия, точно те вършат по-трудна вероятността за излизане от Обединеното кралство, изключително в случай че бъдещата самостоятелна Шотландия пожелае да бъде призната в Европейския съюз. Ефектът ще бъде най-тежко усетен в крайграничните региони, където безпрепятствената трансгранична търговия с Англия ще бъде подложена на тестване от установяването на граничен надзор. Показателно е, че на последните избори в изборните региони, ситуирани наоколо до границата, завоюваха представители на шотландските консерватори, които се опълчват на независимостта. Със сигурност Борис Джонсън ще постави съществено изпитание да наложи тази наклонност и в други региони на Шотландия.
Партиите, обявяващи се за отделяне от Обединеното кралство, си осигуриха болшинство. Шотландската национална партия, ръководена от Никола Стърджън, получи 64 места в локалния парламент и едно не й доближи за безусловно болшинство. Шотландските Зелени, които също са за самостоятелност, обаче завоюваха осем места.
В предизборния си манифест Шотландската национална партия пое ангажимент да организира нов референдум за самостоятелност, щом Ковид рецесията отмине. " Въпросът за референдума не е дали, а по кое време ще се организира ", сподели Стърджън на английския министър председател Борис Джонсън в телефонен диалог незабавно след оповестяването на изборните резултати. Но пък решението дали да се позволи на Шотландия да организира референдум за самостоятелност е от пълномощията на Лондон, а не на Единбург, и Джонсън неотложно отхвърли концепцията, като я дефинира като " безотговорна и безразсъдна ".
Шотландия към този момент организира един референдум за самостоятелност през 2014-та, в който шотландците гласоподаваха с разлика от 55% против 45% за оставане в Обединеното кралство. Британското държавно управление се съгласи да организира този плебисцит, откакто Шотландската национална партия завоюва болшинство в шотландския парламент, като го дефинира като събитие, което се организира " един път в потомство ".
Само че
поддръжката за нов референдум непрестанно нараства
от 2016-та насам, когато Англия гласоподава за овакантяване на Европейския съюз, ход, на който се опълчиха повече от 62% от шотландските гласоподаватели.
След референдума за Брексит националистите оповестиха, че Шотландия е изтеглена от Европейски Съюз срещу волята й и че тази основна смяна в събитията оправдава провеждането на ново гласоподаване за самостоятелност.
Въпреки че Шотландската национална партия разгласи, че няма да има нов референдум преди приключването на Ковид рецесията, желанията й за идващите стъпки са ясни. На първо място би трябвало публично да бъде поискано от английското държавно управление позволение за осъществяване на ново допитване по същия механизъм, по който това беше осъществено през 2014 година. Това би трябвало да бъде направено, тъй като на шотландския парламент са делегирани редица компетенции, само че английският парламент в Уестминстър към момента управлява законодателството по " конституционните въпроси ".
Привърженици на Шотландската национална партия
Националистите ще се стимулират с това, че имат явен мандат, стихотворец пред гласоподавателите ангажимент и те и техните съдружници са спечелили болшинство – и би било недемократично държавното управление на Обединеното кралство просто да каже " не ", въпреки че апелът за демократична легитимност е по-скоро политически мотив, в сравнение с юридически. Но истината е, че
отцепниците не разполагат със законов лост
да принудят държавното управление на Англия да одобри такова законодателство в този момент. И множеството анализатори чакат Борис Джонсън, който обществено се опълчи на концепцията за ново гласоподаване за самостоятелност на Шотландия, да отхвърли настояването за осъществяване на такова.
Следващата евентуална стъпка за партията на Никола Стърджън ще бъде да внесе собствен личен законопроект за осъществяване на референдум в шотландския парламент, даже и без позволение от Уестминстър. По всяка възможност той би получил поддръжката на останалите партии в Единбург, които поддържат независимостта. Такъв процес би приключил с юридическа борба във Върховния съд в Лондон, който ще бъде заставен да се произнесе дали шотландският парламент има пълномощието да свика референдум самичък. Повечето адвокати считат обаче, че е прекомерно допустимо Върховният съд да го блокира.
Така че нов референдум в близко бъдеще е малко евентуален. Но в случай че шотландските националисти продължат да преобладават локалния парламент, ще става все по-трудно за английските водачи да отхвърлят настояванията за ново гласоподаване.
Затова партията на Стърджън е избрала да се концентрира върху политическите причини за самостоятелност, разчитайки на това, че обезпечаването им ще й даде и правни причини. Британското държавно управление пък се надява да завоюва с политическите
причини за опазване на целостта на Обединеното кралство
Очаква се кабинетът на Борис Джонсън да подеме акция, фокусирана върху изгодата, която Шотландия получава от английските обществени разноски. В изгода на подобен метод приказват и цифрите. Според отчета за държавните разноски и приходи от Шотландия за 2018/2019 година данъчните доходи за английското държавно управление от северната област възлизат на 66 милиарда лири, като това число включва и приходите от нефтодобива в Северно море. За същия интервал обаче Шотландия е получила 81 милиарда лири от английския бюджет – което значи, че Лондон й е дал 15 милиарда лири повече, в сравнение с е получил.
Освен това, въпреки че напускането на Европейски Съюз и изключително " твърдият " Брексит, натрапен от държавното управление на Борис Джонсън, ускориха националистическите настроения в Шотландия, точно те вършат по-трудна вероятността за излизане от Обединеното кралство, изключително в случай че бъдещата самостоятелна Шотландия пожелае да бъде призната в Европейския съюз. Ефектът ще бъде най-тежко усетен в крайграничните региони, където безпрепятствената трансгранична търговия с Англия ще бъде подложена на тестване от установяването на граничен надзор. Показателно е, че на последните избори в изборните региони, ситуирани наоколо до границата, завоюваха представители на шотландските консерватори, които се опълчват на независимостта. Със сигурност Борис Джонсън ще постави съществено изпитание да наложи тази наклонност и в други региони на Шотландия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ