След провала на руската мисия “ погледите отново са отправени

След неуспеха на съветската задача “ погледите още веднъж са отправени към естествения сателит на Земята. Този път светът следи индийския галактически уред „ Чандраян-3 “.

Очаква се той да стъпи на повърхността на южния полюс на Луната след 15 ч. българско време на 23 август. Ако кацането е сполучливо, Индия ще остане в историята като първата страна, изпратила сполучливо галактически уред наоколо до южния полюс на Луната.

Chandrayaan-3 Mission:
‘Welcome, buddy!’
Ch-2 orbiter formally welcomed Ch-3 LM.

Two-way communication between the two is established.

MOX has now more routes to reach the LM.

Update: Live telecast of Landing event begins at 17:20 Hrs. IST.
— ISRO (@isro)
НАСА също възнамерява по-късно през годината да приземи собствен уред на южния полюс на Луната. Подобен опит ще направи и Китай.

В галактическата конкуренция, с изключение на национални организации, вземат участие и доста частни компании, които се надяват скоро да реализират туристически полети до Луната и Марс.

Съревнованието в космоса, с изключение на просвета, е геополитика и бизнес. Последните планувани задачи целят и изследване на ресурсите, които спътникът има.

Чия е Луната?

Още по време на Студената война стартира да се разисква казусът с евентуалните искания за благосъстоятелност на галактическите обекти, в това число Луната.

В резултат през 1967 година редица страни, измежду които Съединени американски щати и Русия, подписват съглашение, направено от Организация на обединените нации, което подсигурява, че Луната и останалите небесни тела не подлежат на „ национално заграбване “.

Това не значи, че геополитическата конкуренция и демонстрацията на софтуерно предимство изчезват.

Какви запаси има на Луната?

Ресурсите, от които се нуждаем, с цел да изследваме Луната, са към този момент там, счита Джеймс Карпентър от Европейската галактическа организация (ESA).

Изследването на Луната, а и на Космоса изисква разнообразни запаси. Разбира се, бихме могли да носим всички тези неща със себе си, т.е. да заредим цялото количество гориво, което е нужно за осъществяването на дадена задача, както и да натоварим на галактическия уред цялата нужна техника, храна и артикули от първа нужда. Това обаче е прекомерно неефективно и скъпо.

Затова концепцията за потреблението на ресурсите на самата Луна, е в центъра на новите планувани задачи.

Знаем, че в непрекъснато затъмнените сектори, намиращи се в полярните региони на Луната, има вода. Знаем също, че някои зони са непрекъснато осветени и защото няма облаци и атмосфера, те оферират идеално място за генериране на електричество от слънчева сила, споделят от Европейската галактическа организация (ESA).

Луната има находища на метали като желязо, исполин и уран. Производството на ракетно гориво с ресурсите на Луната би могло да направи допустимо презареждането на галактически кораби наоколо до естествения сателит на Земята. Според редица специалисти това може да се окаже от основно значение за осъществяването на бъдещи полети към Марс.

Чрез по-подробно проучване на Луната ще знаем и дали някои запаси могат да бъдат стопански преференциални за експорт на Земята.

НАСА също вижда в проучването на Луната нови бизнес благоприятни условия за софтуерни нововъведения. Не на последно място ще разшири опциите за изследване и заселване на други планети, както и техните спътници.